Определение по Административно дело 1000/2014г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №43

гр. Плевен, 12.01.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – първи касационен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1.ЕЛКА БРАТОЕВА

2.КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

разгледа докладваното от председателя Данева частно касационно административно дело № 1000 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 229, ал.1, т.1 от Административно – процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.14, ал.3 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.

Образувано е по частна жалба на Н.Й.Н., С.Й.С. и С.Н.И., чрез адв. Г.А.С. от САК, против определение /без №/ от 21.11.2014 г., постановено по гр.дело №3836/2014 на Районен съд /РС/ - Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата им против „Регистър за земеделски земи, гори и земи в ГФ землище на гр. Ч.Бряг, ЕКАТЕ 80501, общ. Ч. Бряг, партида на имот №236009” от 14.10.2010 г. и “Регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ землище на гр. Ч.Бряг, ЕКАТЕ 80501, общ. Ч.Бряг, пълна история на имот № 236009 към 07.03.2011 г.” и “служебна преписка № 136693” с искане за обявяване на същите за нищожни индивидуални административни актове /ИАА/ по смисъла на АПК. С процесното определение на РС е прието, че същите не притежават белези на ИАА по смисъла на чл.21 АПК. Прието е, че регистрирането има характер на вътрешно-служебен и вътрешно-организационен акт, който не представлява волеизявление на властнически орган, в кръга на правомощията му, с който да се създават права или задължения за граждани или организации или да се засягат законните им права и интереси. Вписване в регистъра на базата на представени документи или справка по регистъра попада в хипотезата на чл. 21, ал.5 АПК, съгласно който не са ИАА волеизявленията, когато са част от производствата по издаване на индивидуални или общи административни актове. Самото оспорено регистриране не засяга пряко каквито и да е права и законни интереси, на които и да е правни субекти. На това основание е прекратил делото.

С частната жалба се иска отмяна на оспорваното определение, като се твърди, че същото е незаконосъобразно. Жалбоподателите сочат, че съгласно чл.120 от Конституцията на обжалване подлежат всички актове на администрацията. Твърдят, че оспорените ИАА не са съставени въз основа на АДС. Същите нямат характер на вътрешно-служебени и вътрешно-организационни актове. Твърдят, че ОСЗ няма право да има “служебни регистри”, с които да се одържавява собственост на граждани. Оспорените ИАА пораждат задължения, които подлежат на пряко изпълнение, включително и със средствата на държавна принуда. ИАА са представени на общински съвет – Червен бряг, от където частните касатори са получили копия. Цитираното в актовете обезщетение с поименни компенсаторни бонове /ПКБ/ е обявено за нищожно с влязло в сила съдебно решение. Липсват оригинали на хартиен носител на издаваните от ОСЗ-Червен бряг решения. Налице е превратно упражняване на власт, което е едно от основанията за нищожност на ИАА. Твърдят, че са налице действия на ОПГ.

Административен съд, гр. Плевен намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и се явява допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да остави жалбата без разглеждане и прекрати делото, РС е изложил мотиви, от които може да се направи извод, че оспорените регистри не притежават белезите на ИАА по смисъла на АПК, поради което не подлежат на обжалване.

Определението на РС е правилно, постановено в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.10 от ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделски земи, като в 14-те алинеи на чл.10 подробно се описват отделните случаи, при които собствеността се възстановява. В чл.10а е уреден случаят, когато възстановяването става в стари или в нови реални граници, а в чл.10б и 10в са уредени случаите, когато се извършва обезщетяване със земя или с ПКБ. Възстановяването на земята или обезщетяването става по реда на административно производство пред ОСЗ, когато заявлението за възстановяване е подадено в срока, посочен в чл.11, ал.1 от закона. Когато този срок е пропуснат, за възстановяването следва да се подаде иск срещу ОСЗ – чл.11, ал.2. При подадено в срок заявление ОСЗ се произнася с решения, с които се възстановява собствеността, както следва: в стари реални граници – с решение по чл.14, ал.1, т.1, в нови реални граници – с решения по чл.14, ал.1, т.2 и чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ. За обезщетяване се издават решения по основание чл.19а от ЗСПЗЗ. Всички постановени от ОСЗ решения /включително и отказите/, подлежат на обжалване по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.

Видно от оспорените регистри, със същите не се изразява воля за възстановяване или обезщетяване на собственици/наследници на земеделски земи, нито със същите се постановява отказ за такова възстановяване или обезщетяване. В тях само се сочи, че собствеността на определен имот е държавна. Поради тези причини е правилен изводът на РС, че същите регистри не могат да засегнат правата на настоящите частни касатори. В случай, че касаторите претендират право на собственост върху земите, отразени в регистрите като държавна собственост, могат да предявят иск по чл.108 от Закона от собствеността срещу държавата. В този смисъл е и чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, съгласно който при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред. Въз основа само на регистрите държавата не може да претендира права, поради което същите регистри не могат да засегнат правата на когото и да е, нито да създадат задължения, изпълнението на които да бъде наложено с помощта на държавна принуда. В приложеното от самите касатори писмо /л.24 от дело 374/2014 на РС-Червен бряг/ е посочено, че за имот №236009 е съставен акт за изключителна държавна собственост № 1076/13.01.2009 г., утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Регистрите само отразяват държавната собственост върху този имот, като първият сочи и граничните точки на имота.

Настоящата инстанция съобразява и следното: частните касатори са обжалвали и постигнали прогласяване на нищожност на решение на ПК, с което е отказано възстановяване на право на собственост на земеделски земи в реални граници, както и на решения, с които е постановено обезщетяване с ПКБ. Тези решения на ПК са прогласени за нищожни, като видно от приложените съдебни решения, това е станало по причина, че на приложените по делата копия от решенията на ПК с надпис “вярно с оригинала” липсват подписи на членовете на ПК. След прогласяването им за нищожни обаче, делата като преписки не са били върнати на ОСЗ /новото наименование на ПК/ за да се произнесе, като постанови нови, надлежно подписани решения. Такова връщане е било необходимо, защото от ПК е поискано със заявление възстановяване на правото на собственост, и се налага поради естеството на административните актове, издавани по реда на ЗСПЗЗ. Решенията на РС не са обжалвани пред настоящия съд, доколкото поради отводи на РС в района на Административен съд – Плевен са попаднали в други съдебни райони, и този порок не е поправен. Няма данни по делото ОСЗ отново да се е произнесла с решения по въпросите, по които предходните решения на ПК са прогласени за нищожни. По тази причина настоящите частни касатори не притежават влязло в сила решение на ПК /или ОСЗ/, с което им се възстановява земеделска земя в реални граници, при посочен както размер /площ/, така и граници, съседи и с приложена скица на имота, така че същите земеделски земи да бъдат индивидуализирани. По никакъв начин следователно не е доказано, че притежаваните от техния наследодател Н. Х. Н. 12,2 дка земеделска земя попадат в границите на имот – табан с площ 121,750 дка, в местността “Водол”, землище на гр.Червен бряг, имот №236009. Поради липсата на такова индивидуализиране на земеделския имот, същите наследници нямат и правен интерес да обжалват регистрите, доколкото правото им на собственост не е доказано с надлежен документ съгласно действащото законодателство. Притежаваните от общия наследодател имоти в размер на 12,200 дка не са одържавяват с процесните регистри. Същите земеделски земи в този размер въобще не са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ в реални граници, доколкото липсват данни за административен акт в този смисъл, постановен по подаденото от наследник заявление за възстановяване.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.236 във вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение /без №/ от 21.11.2014 г., постановено по гр.дело №3836/2014 на Районен съд – Плевен.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.