Р E Ш Е Н И Е
№ 196
гр.Плевен, 23.04.2014 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, първи състав, в
открито съдебно заседание на тридесет и първи март, две хиляди и четиринадесета
година в състав:
Председател:
Калина Пецова
при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия
Пецова адм.дело № 998 по описа за 2013 год. на Административен съд - Плевен и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следв. от АПК
във връзка с чл. 215 от ЗУТ.
Делото е образувано по жалба от К.А.Х. *** срещу Удостоверение
за въвеждане в експлоатация № 114/18.09.2013г. от гл. архитект на Община Плевен
за жилищна сграда на четири етажа, находяща се в гр. Плевен, ул. “Кала тепе” №
8. Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Релевираните
доводи за допуснати пороци при издаване на оспорения административен акт се
основават на следните фактически твърдения: удостоверението е издадено въз
основа на Констативен акт за установяване годността на строеж /образец 15/,
като при изготвянето му жалбоподателят не е присъствал и не се подписал.. Със
съдържанието му се е запознал по повод изслушана съдебно техническа експертиза
по в.гр. д. № 1007/2013г. по описа на ПлОС. В жалбата е изложена подробно
фактическата обстановка, свързана с учредяване правото на строеж и изпълнението
на последния, като по същество твърденията са, че строежът на четириетажната
сграда не съответства на одобрените строителни книжа, при изпълнението му са
допуснати съществени отклонения от същите, което препятства въвеждането на
сградата в експлоатация и издаване на удостоверение по реда на чл. 177, ал. 3
от ЗУТ. Моли за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на
направените по делото разноски.
По жалбата е постъпило становище от главния архитект
на Община Плевен, в което са аргументирани твърдения за недопустимост на
жалбата, алтернативно за неоснователност.
В съдебно заседание
оспорващият К.Х., редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. Н. ***, която поддържа жалбата
на заявените основания. Представя писмена защита, в която по същество са
преповторени оплакванията от първоначалната жалба - наличие на изпълнени отклонения от одобрените
инвестиционни проекти, недовършени строително монтажни работи по обекта,
преустройства с промяна на предназначението на помещения, преместване на ВиК
инсталациите, липса на подписи на всички възложители на протоколите, изготвени
по време на строителството, неподписване на екзекутивите от страна на
жалбоподателя и от конституираната като заинтересованата страна М.Х..
Ответникът по жалбата главен
архитект на Община Плевен, за
съдебно заседание редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. В.,
която аргументира становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност
на жалбата.
Заинтересованата страна М.В.Х., редовно призована за
съдебно заседание не се явява, представлява се от адв. К. (л. 305), която поддържа жалбата на
изложените в нея основания.
Заинтересованите страни Г.А.П. и И.Н.Н., явяват се
лично и с адв. П., който претендира за оставяне без разглеждане на жалбата,
като недопустима ли за отхвърлянето й като неоснователна, както и за присъждане
на направените по делото разноски.
Административен съд-Плевен, първи състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извърши цялостна проверка на оспорения акт
във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
С нотариален акт № 103, том 3, дело № 503/1994г. А. Н. Х., М.В.Х. и К.А.Х.,
като собственици на дворно място, съставляващо УПИ XIX-5903, кв. 392 по плана на гр. Плевен, с
административен адрес ул. “Кала тепе” № 8, учредили възмездно правото на строеж
на Г.А.П. и В. В.Н.. Според нотариалния акт, същите
следвало да построят със собствени средства и да получат апартамент № 1,
съставляващ първи етаж от триетажна жилищна сграда с обща застроена площ 117
кв.м, ведно с прилежащите към апартамента избено помещение, гараж и ателие,
както и апартамент № 2, аналогичен на първия и находящ се на етаж 2 в жилищната
сграда. Уговорено било приемателите на правото на строеж да изградят за
собствениците на имота апартамент № 3, находящ се на трети етаж от сградата,
като строителството да бъде завършено до 30.09.1995г., включително с тавански и
избени помещения. Изработена била проектна документация за така описания строеж
и било издадено съответното Разрешително № 134/27.04.1994г., като
строителството започнало с даване на строителна линия и ниво с протокол от
05.05.1994г. В хода на изпълнение на строежа били извършени отклонения от
първоначалните проекти, по повод на които били издавани редица административни
актове от Община Плевен и РДНСК Плевен. Такива са Акт за узаконяване №
13/19.04.1995г. за отклонение от одобрени проекти за тавански етажи,
архитектурен проект за тавански етаж, одобрен на 15.10.1996г., Акт за
узаконяване № 43/26.11.2004г., отменен със Заповед № 4/18.01.2005г. на
началника на РДНСК Плевен, Акт за узаконяване № 13/19.04.2005г. на ВрИД гл.
архитект, отменен със Заповед № 10/25.05.2005г. по отношение на частта за
узаконяване на извършени СМР, отнемащи общи части от коридора на таванския
етаж.
Видно от протокол от 04.09.2007г., съсобствениците на
строеж жилищна сграда на 4 етажа в УПИ XIX-5903
са взели решение за оформяне и подписване на акт обр. 15, като за случая били
поканени с нотариални покани (л. 173-175 от делото) К.А.Х. и М.В.Х.. Последната
се явила на уреченото място и време, но отказала да подпише акта, докато
жалбоподателят Х. не се явял. Съставен бил Акт за установяване годността на
строежа от 27.08.2007г. обр. 15 (л. 5-7), съгласно който строежът бил изпълнен
според одобрените проекти. Същият бил подписан от служители на Община Плевен за
К.А.Х. и М.В.Х., съгласно Заповед № РД-12-175/18.03.2013г.
С вх. № ТСУиС-94Г-151-2/13.02.2013г. от Г.П. и И. Н.
*** за подписване на акт обр. 15 при условията на чл. 170, ал. 2 от ЗУТ във вр.
с въвеждане в експлоатация на сградата, находяща се в УПИ XIX-5903, кв. 392 по плана на гр. Плевен с
административен адрес гр. Плевен, ул. “Кала тепе” № 8. След извършена проверка
от Община Плевен е установено, че са налице основанията за прилагане на разпоредбата
на чл. 170, ал. 2 от ЗУТ и със Заповед № РД-12-175/18.03.2013г. било
разпоредено нарочен служител от Община Плевен да подпише акт обр. 15. Отделно
от това била издадена Заповед № РД-12-307/11.04.2013г. от зам . кмета на Община
Плевен, с която е назначена нарочна комисия, която на 18.04.2013г. от 10 часа
да извърши оглед на жилищната сграда във вр. с установяване съответствието й
със строителните книжа и екзекутивната документация. Комисията приключила
работа със съставяне на Констативен протокол от 18.04.2013г., в който са
отразени определени обстоятелства, като всеки от членовете на комисията изразил
становище (л. 56-60 от делото). Дадено било предписание, балконите към строежа
да бъдат приведени в съответствие с изискванията на чл. 89 от Наредба № 7 за
правилата и нормативите на отделните видове територии и устройствени зони.
Извършена била последваща проверка на 08.07.2013г., обективирана в протокол от
същата дата (л. 37), която установила, че терасата на апартамент 3, собственост
на жалбоподателя Х., не била коригирана в съответствие с предписанията. Депозирано
било пред Община Плевен искане вх. № ТСУиС-94Г-151-2/12.09.2013г. за
регистриране на строеж IV-та категория – жилищна
сграда на 4 етажа в УПИ XIX-5903, кв. 392 по плана
на гр. Плевен, като били приложени съответните документи по списък (л. 85-176
от делото).
За установяване на релевантните по делото
обстоятелства е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира. Според същата има промени в строителството спрямо
първоначалните проекти, като част от тях са нанесени в екзекутивите (геометрия
на покрива, обособяване на ателиета, прозорци по калканната стена и пр.), а
друга част не са (оградата и подхода към сградата, охранителни решетки на първи
етаж и пр.). Експертизата подробно описва извършени отклонения, като сочи, че
част от екзекутивите са подписани, а друга част не са подписани от всички
собственици на индивидуални обекти в сградата. Сочи още, че има отразени в
проектите и екзекутивите, но неизпълени СМР, представляващи полагане на
изолации и щранг и отоплителни тела в стълбищната клетка. Последното обаче било
прието от държавна приемателна комисия през 1998г. и било издадено Разрешение
за ползване № 36/27.05.1998г. В т. 9 от заключението са изброени актовете,
съставени в хода на строителството, но неподписани от всички възложители, сред
които е акт. обр. 15 от 27.08.2007г., подписан по реда на чл. 170, ал. 2 от
ЗУТ. Направен е извод, че са налице отклонения от първоначално одобрените
проекти, които обаче не били съществени по см. на чл. 154 от ЗУТ, изключая тези,
установени с констативен протокол от 18.04.2013г. Същите касаели парапетите на
балконите, като несъответствията не били напълно отстранени, т.к. не бил
осигурен достъп до балконите на жалбоподателя Х.. Аналогично е и съдържанието
на “окончателна съдебно-техническа експертиза” (л. 267-280). По делото е
изслушана и приета и повторна СТЕ, касаеща “ВиК” и “ОВ” частите на строежа.
Вещото лице е посочило, че са изпълнени отклонения от одобрените проекти, които
отклонения обаче не са съществени по см. на чл. 154 от ЗУТ и строежът може да
функционира и да бъде въведен в експлоатация. Посочено е, че наличието на мивки
и вода в мазите не променя вида и местоположението на инсталациите на сградата,
а тяхното съществуване е било отразено в екзекутивната документация на сградата.
Касателно частта “ОВ” е посочено, че отоплението на сградата е спряно през
2004г., което от своя страна води до несъщественост на допуснатите отклонения.
Посочено е още, че са налице изменения на водопровода и канализацията, съгласно
констативен протокол от 18.04.2013г., които не били отразени в одобрените
проекти или екзекутивите към тях.
При тези фактически установявания съдът формира
следните изводи:
Оспорването е заявено в срок, предвид липсата
на доказателства за съобщаване на удостоверението за въвеждане на строежа в
експлоатация, и от лице, имащо качеството възложител на строежа.
По направените възражения за недопустимост на
съдебното обжалване на издаденото Удостоверение за въвеждане в експлоатация №
114/18.09.2013г., което се явявало позитивен за жалбоподателя административен
акт, съдът съобрази следното: Действително удостоверението за въвеждане в
експлоатация на строеж е положителен акт, с който не се засягат права и не се
създават задължения за оспорващия. Удостоверението по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ
обаче е крайният акт, с който се приключва процеса на строителството, като
издаването му се предхожда от производство по установяване техническата годност
за ползване на обекта и изпълнението му, съобразно одобрените инвестиционни
проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл.
169, ал. 1, и 2 от ЗУТ и условията на сключения договор (арг. от чл. 175 и 176 от ЗУТ). С жалбата са наведени доводи, че
строежът не е изпълнен в съответствие с одобрените строителни книжа, както и се
твърди, че констативен акт обр. 15 не е подписан от възложителя и настоящ
жалбоподател К.Х.. Констативният акт обр. 15 от 27.08.2007г. установява
годността на строежа и е предпоставка за въвеждане на същия в експлоатация, но
не е от категорията актове по чл. 21, ал. 1–3 от АПК, който да подлежи на
самостоятелно оспорване. От друга страна, Удостоверение за въвеждане в експлоатация
е краен акт, който се издава по искане на възложителите, при наличие на
завършен строеж, който съответства на издадените строителни книжа и екзекутивна
документация, ако има такава. Само при наличие на такова съответствие актът се
явява позитивен за възложителите и спрямо тях липсва правен интерес от
оспорването му, вкл. и за нищожност. Когато обаче липсва такова съответствие и
въпреки това удостоверението е издадено, за възложителите е налице правен
интерес от оспорването му. В случая, доколкото се оспорват констатациите в акт
обр. 15 от 27.08.2007г., предпоставяш издаване на удостоверението по чл. 177,
ал. 3 от ЗУТ, настоящият състав намира, че следва делото да бъде разгледано по
същество, като се даде възможност на жалбоподателя ефективно да защити свои
предполагаеми права и законни интереси.
При горните съображения съдът намира, че
оспорването е допустимо за разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата на К.А.Х. срещу
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 114/18.09.2013г. обаче е неоснователна.
Удостоверението е издадено от компетентен
орган - Главния архитект на община, в предвидената форма, при спазване
административно процесуалните правила и в съответствие с материалният закон.
Не е налице допуснато процесуално нарушение от категорията
на съществените, свързано с подписването на констативен акт обр. 15 от
27.08.2007г. и по повод подаване заявлението за регистрация на процесния
строеж. Както бе установено по-горе, по отношение акт обр. 15 и заявление за
въвеждане в експлоатация на обекта, е приложена разпоредбата на чл. 170, ал. 2
от ЗУТ. По делото не се спори, че Г.П., И. Ц., М.Х. и К.Х. са възложители по отношение на обект
четириетажна жилищна сграда в УПИ XIX-5903,
кв. 392 по плана на гр. Плевен. От доказателствата по делото (л.173-176) се
установява, че последните двама са били поканени и редовно уведомени да се явят
на 04.09.2007г. за подписване на акт обр. 15. К. Х. не се е явил, респ. не е
подписал акта, а М. Х. се явила, но отказала да подпише същия. Следователно и
въз основа на нарочно искане, със Заповед № РД-12-175/18.03.2013г. е определен
служител от Община Плевен да замести възложителите по реда на чл. 170, ал. 2 от
ЗУТ и чл. 5, ал. 3 от Наредба 3 за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството. Цитираните разпоредби, от една страна гарантират
действителността на съставените актове и протоколи, а от друга страна уреждат
случаи, в които - при наличие на множество възложители - един или няколко от
тях да не могат да блокират строителния процес. В случая, жалбоподателят е
следвало да се яви и писмено да изложи съображенията си по отношение
изпълненото строителство.
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че е
спазена процедурата по установяване съответствие на строежа с инвестиционния
проект, подробния устройствен план и техническите изисквания към строежите.
Административният орган е издал съответния акт в съогветствие с
материалноправните разпоредби. Според чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, строежите от
четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на
удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за
строеж. Удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението
по ал. 1 след проверка на комплектоваността на документите и регистриране
въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се
извърши и проверка на място. От анализа на разпоредбата се налага извода, че установяването
е документално, чрез съставени по нарочен ред и в утвърдена по образец документация
по отношение на одобрените проекти, а касателно действителното фактическо
положение - от екзекутивната документация, като липсва задължение
административният орган да извърши непосредствена проверка на място.
Според чл. 176, ал. 1 от ЗУТ след завършване
на строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо
строителен надзор, съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът
е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна
документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 и условията на сключения
договор. Към този акт се прилагат и протоколите за успешно проведени единични
изпитвания на машините и съоръженията. С този акт се извършва и предаването на
строежа от строителя на възложителя. Това е именно акта по чл. 7, ал. 3, т. 15
от Наредба 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството или
за кратко Акт обр. 15. От приложения по делото акт обр. 15 от 27.08.2007г. се
установява, че строежът е изпълнен по одобрените инвестиционни проекти,
извършени са съответните замервания и изпитания, а наличната строителна
документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство.
Последното кореспондира и със заключенията на съдебния експерт, което обобщено
дава сведения,че са налице отклонения от първоначално одобрените проекти, които
отклонения обаче не са съществени и за които има одобрена екзекутивна
документация. Разграничителният критерий за същественост на отклоненията е
даден в чл. 154, ал. 2 от ЗУТ, като съществените отклонения по чл. 154, ал. 2,
т. 1-4 са недопустими, а тези по чл. 154, ал. 2, т. 4-8 от ЗУТ могат да бъдат
изпълнени. По делото обаче не се установява да е променяна строителната
конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията, да се нарушават
предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат
се или се изменят съществено общи части на строежа или да се променят вида,
нивото, местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи и съоръжения
до урбанизираните територии и на общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура в урбанизираните територии, както и на
комуникационно-транспортните мрежи и съоръжения и на съоръженията и
инсталациите за третиране на отпадъци. Според допълнителната експертиза, няма
промяна на вида и местоположението на общи инсталации в сградата, а наличието
на мивки и вода в мазите не променя местоположението на сградната инсталация,
чието съществуване е отразено в екзекутивната документация. Следва да бъде
посочено още, че с акт за узаконяване № 13/19.04.2005г. на гл. архитект на
Община Плевен по същество е одобрен окончателния вид на таванския етаж, като
актът е влязъл в сила, изключая частта, с която е одобрено завземане на общите
части от сградата от Г.П.. Последното е отстранено, видно от обстоятелствената
част на окончателното заключение на вещото лице въз основа на констативен
протокол от 09.11.2005г. на Община Плевен. Тук е мястото, където следва да се
посочи, че са установени неотразени в екзекутивите отклонения от одобрените
проекти, обективирани в констативен протокол от 18.04.2013г., част ВиК и
посочени от вещото лице. Същите отклонения обаче са изпълнени на третия етаж на
сградата и касаят апартамента на жалбоподателя, освен които – съгласно
експертизата – също представляват несъществени такива. Това са вертикалните
проводни клонове, които са прекъснати и е направена отделна връзка с ППР тръба
до едното ателие, прекарана ППР тръба в вентилационен канал за възстановяване
на водоподаването на едно от ателиетата, впоследствие прекъснато, наличие на
водопроводен кран на втори етаж, както и непривеждане съобразно изискванията на
чл. 89 от наредба 7 на балкона към ап. 3 на трети етаж. С други думи казано,
несъотвествията на строежа с одобрените проекти са в имот на жалбоподателя,
като отстраняването им зависи изцяло от неговата воля.Последното налага извода
за недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, от което обаче е
недопустимо да черпи права, вкл. да оспорва издаденото удостоверение за
въвеждане в експлоатация.
Останалите възражения от първоначалната жалба
и от представената писмена защита са неотносими към предмета на спора. Както бе
посочено по-горе, съществени са отклоненията по см. на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ.
Поставянето на тоалетни чинии в таванските помещения, промяната на типа парапет
на ап. 2 и поставянето на решетки на прозорците не е сред подробно описаните.
Твърденията, че са налице преустройства с промяна на предназначението на
помещения е неоснователно. “Промяна на предназначението” на
обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно
съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и
определени съгласно закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните
актове за неговото прилагане. В случая обаче, липсва въведена сграда в
експлоатация, поради което липсва и установен начин на ползване, още по-малко
променен такъв. Претенцията за неподписване на всички екзекутиви от всички
възложители също следва да бъде отклонена. Такова изискване е въведено едва с
редакцията на чл. 175 от ЗУТ ДВ, бр. 65
от 22.07. 2003г., като до този момент не е съществувало. Извършените промени на
одобрените проекти касаят периоди, преди тази дата (отговор на втори въпрос на
експертизата – първоначален проект от 1994г. последващи изменения от 1996г. и
1998г.), както бе посочено по-горе - последното одобряване на изменението на
проектите е станало с Акт за узаконяване № 13/19.04.2005г. на гл. архитект на
Община Плевен, който обаче е бил предмет на оспорване пред РДНСК Плевен и
потвърден със Заповед № 10/25.05.2005г., без завземането на общи части от
сградата, което впоследствие било премахнато.
Гореизложеното налага извода за
неоснователност на подадената жалба срещу Удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 114/18.09.2013г. от гл. архитект на Община Плевен.
С оглед този изход на делото, основателна се
явява претенцията на ответника гл. архитект и заинтересованите страни за
присъждане на направените разноски. Същата следва да бъде уважена в размер на 600
лева, което е минимално предвиденият по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014г.) за Община Плевен и за Г.А.П. в
размер на 800 лева, от които 500 по договор за правна защита (л. 306) и 300
лева за депозити за съдебно техническа експертиза (л. 224 и 352).
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 от
АПК, Административен съд-Плевен, I-ви
състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на К.А.Х. *** срещу Удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 114/18.09.2013г. от гл. архитект на Община Плевен за
жилищна сграда на четири етажа, находяща се в гр. Плевен, ул. “Кала тепе” № 8.
ОСЪЖДА К.А.Х. *** да заплати на Община Плевен юрисконсултско
възнаграждение размер на 600 лева
ОСЪЖДА К.А.Х. *** да заплати на Г.А.П. направените по делото разноски в
размер на 800 лева, от които 500 по договор за правна защита и 300 лева за депозити
за съдебно техническа експертиза.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 215, ал. 7 от ЗУТ.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ