РЕШЕНИЕ

№ 77

гр.Плевен, 18.02. 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура -Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Иванова административно дело № 990 по описа за 2013година на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 203, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на С.С.Н. *** срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанието” (ГДИН) и Медицински център към затвора Плевен за нанесени здравословни вреди от 80% инвалидност поради небрежност.

Първоначално делото е образувано пред Административен съд София град, който с определение № 6329/10.10.2013г. е прекратил производството по образуваното ахд. №9236/2013г. и е изпратил жалбата на С.Н. *** за разглеждане по компетентност, където е образувано исково административно дело № 990 по описа за 2013г. на съда.

В молба към жалба (искова молба) с вх. № 24462/20.09.2013г. при Административен съд София град ищецът посочва, че е лишен от свобода и изтърпява наказанието в Затвора Плевен. През периода 2004 – 2006г., докато изтърпява наказание „лишаване от свобода” претърпява инцидент с дясна ръка на обект в гр. Славяново, поради което посетил затворническата болница. Твърди, че обслужващият лекар не е обърнал достатъчно внимание и не положил необходимата медицинска грижа. По този повод ищецът се оплакал в Министерството на здравеопазването, от където изпратили комисия на проверка. Твърди още, че по това време бил спрян от работа, което забавило излизането му от затвора с два месеца. Сочи, че през 2008г. при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” от 2г. и 6 месеца постановено по НОХД № 33/2008г. при постъпване в затвора се оплакал от “гадене, хлад, безапетит” при което му дали лекарства за настинка. Направена му била снимка на “флорограф”, но същата не показала нищо конкретно. Твърди, че впоследствие общото му здравословно състояние се влошило, като сочи, че на 19.02.2009г. сутринта му потекла кръв от гърдите, при което бил прегледан. На 26.02.2009г. отново получил кървене, при което бил откаран в болница, където му било направено подробно изследване. твърди, че било установено напреднала туберколоза придружена с кръвохрак. Същият ден бил изолиран в изолатор, където лекуващ лекар препоръчал да бъде настанен в специализирано заведение. Последното не било извършено от д-р. П.. Сочи, че в периода 26.02.2009г – 05.03.2009г. докато бил в изолатора неколкократно получавал кризи с обилно кръвохрачене за което е била викана Бърза помощ. На 05.03.2009г. при поредната криза Н. бил откаран в затворническата болница в гр. Ловеч, където били направени снимки и изследвалия. Твърди, че от последната болница му дали становище за инвалидност 80%. Сочи, че за периода 2011г. – 2012г. неколкократно е започвал работа, но бързо е освобождаван поради умора и задух. Счита, че вина за здравословното му състояние има д-р П., която не е положила дължимата грижа.

С жалба вх. №3263/28.10.2013г. по и.адм.д. № 990/2013г. по описа на Административен съд Плевен преповтаря оплакванията от първоначалната жалба. Съдът е указал на служебния защитник на ищеца с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание да посочи поддържа ли исковата молба, в какво се състои искането, претендира ли се обезщетение от действия и бездействия на администрацията на Затвора –Плевен, иска ли се установяване на незаконосъобразност , период и размер на обезщетението. С молба от 14.11.20013 година (л. 43) ищецът посочва, че служебният защитник не го е посетил. В указания срок адв. П. не е изпълнил указанието на съда и едва в о.с.з от 25.11.2013г., назначеният служебен процесуален представител на ищеца заявява, че уточнение ще направи преди съдебно заседание, тъй като едва сега има възможност да уточни с ищеца, дали същият желае именно той да го представлява. В с.з. на 25.11.2013 година процесуалният представител на ищеца при среща с него посочва, че исковата молба е насочена срещу ГД „Изпълнение на наказанията” –София и Медицинска служба към Затвора –Плевен, като цената на иска 60 000 лева за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за период с начална дата 19.02.2009г. до настоящият момент.

По делото е постъпил отговор от процесуален представител на ГД”ИН”, в който се посочва, че исковата молба е недопустима, тъй като здравното обслужване не е представлява административна дейност и вреди следва да се претендират по общия ред. Намират жалбата за неоснователна, тъй като не е ясно от какви действия/бездействия се претендират вредите.

С определение № 1070/09.12.2013 година съдът е заличил като ответник по и.адм. д. № 990 по описа за 2013г. на АС-Плевен Медицинска служба при Затвора град Плевен и е прекратил съдебното производство в частта по отношение на Медицински център към Затвора Плевен като недопустимо срещу ненадлежен ответник. Определението не е обжалвано и е влязло в сила и делото е продължило само по отношение на ГД „Изпълнение на наказанията” –София.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. П. от ПлАК, който подържа исковата молба на заявените основания. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че искът е основателен и доказан. Сочи, че условията в Затвора Плевен са способствали за развитието на болестта, която е тежка и води до редица ограничения. Намира, че макар и в ремисия към момента, то това заболяване”туберкулоза” може да бъде отключено от лошите условия в Затвора-Плевен.

За ответника – ГД „ИН” -София се явява юрк. Г., която счита за неоснователна и недоказана претенцията по чл. 1 от ЗОДОВ. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че по отношение на ищеца е проведено необходимото лечение и той е излекуван. Претендира за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава мотивирано заключение за неоснователност на иска. Сочи, че липсва причинно-следствена връзка между претърпените вреди и поведението на администрацията на Затвора-Плевен.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на закона, намира за установено следното:

Исковата молба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

В производствата по ЗОДОВ, родово подсъдни за разглеждане от административните съдилища по процесуалния ред на АПК /арг. чл. 128, т. 5 от АПК/ са искания за обезщетения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжности лица. Последните се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК и по същността си представляват исково производство, за процесуалния ред на което субсидиарно /извън глава ХІ-та на АПК/ се прилага ГПК. Предмет на дело от такъв характер са обективно съединени искове за установяване на незаконосъобразността на административен акт, респ. действието или бездействието на административен орган или длъжностно лице и предизвиканите от същите вреди /имуществени или неимуществени/, настъпили в правната сфера на ищеца, което предпоставя доказване и на причинната връзка между тях.

За да е налице основание за ангажиране отговорността на държавата или общините е необходимо да са осъществени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконни актове, действия или бездействия, извършени от длъжностно лице при или по повод осъществяване на административна дейност, претърпяна вреда от ищеца и причинна връзка между тях. Доколкото производството е исково, в тежест на ищеца е да докаже фактите и обстоятелствата, които са предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Фактическото основание, въз основа на което е предявен иска на С.Н. е бездействие на затворническата администрация на Затвора-Плевен във връзка със задължението на последната да осигури медицински грижи по повод заболяване на ищеца, задължение съгласно чл.128 от ЗИНЗС.

Предмет на делото е установяване на противоправно поведение /действия или бездействия/ от страна на завеждащия медицинска служба на затвора в горепосочения период -неоказана медицинска помощ, от които за лицето да са настъпили претендираните вреди - болки и страдания. Съдът намира, че в настоящото производство не се доказва неправомерно бездействие на завеждащия "Медицински център" при Затвора Плевен по отношение на Н., но дори да е налице бездействие от страна на д-р П. то същото бездействие не е "при и по повод осъществяване на административна дейност" по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което не ангажира отговорността на държавата по този законов текст. Видно от разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, препращащ към чл. 5 от Закона за лечебните заведения, както и от установената трайната съдебна практика в тези случаи, дейността, свързана с упражняване на лекарска практика, не съставлява " административна дейност" по см. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

От справка № 5859/22.10.2013г. (л. 8) се установява, че ищецът л.св. Н. изтърпява наказание от 4 г. лишаване от свобода по НОХД № 128/2011г. на РС Омуртаг за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, с начало на изтърпяване на наказанието 26.04.2013г. и е подсъдим по НОХД № 875/2013г. на РС Несебър. От медицинска справка на л. 9 от делото се установява, че Н. е диспансеризиран на 28.05.2013г. с диагноза “личностно разстройство – емоционално нестабилен. Алкохолна злоупотреба”. Посочено, че при постъпването му е проведено скринингово изследване за туберкулоза и са извършени микробиологични изследвания. Отразени са и посещаванията на Н. в Медицински център от 27.06.2013г. до 10.09.2013г. общо 11 пъти.

С оглед определения период, за който се претендират вреди и по искане на ищеца по делото са представени доказателства от предходно негово пребиваване в Затвора Плевен. От справка на (л. 46-48) се установява Н. е постъпил в затвора на 29.08.2008г. без представени данни за предходни заболявания. От същата е видно, че до 19.02.2009г. Н. е посещавал 7 пъти медицинската служба, като за наличието на туберкулоза е посочено, че е правен флуорографски преглед през м. септември 2008г., резултатите от който не са показали специфичен белодробен процес. По повод процесната дата 19.02.2009г. в справката са отразени подробно извършените манипулации и изследвания, който по същество се препокриват с изложените в жалбата действия. Посочено е още, че до освобождаването му от Затвора през м. 11.2010г. на Н. са извършени 30 амбулаторни прегледа, като на 21.10.2010г. е представен на експертна лекарска комисия, която го определя като оздравял.

За установяване на обстоятелствата по делото е изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективна и изготвена с оглед с доказателствата по делото и при преглед на лицето. Съдът приема за установено, че С.Н. е бил на болнично лечение заради белодробна туберколоза от 05.03.2009г. до 26.05.2009г., след което е получавал лечение за същото заболяване до 05.10.2009г. при контролно бактериологично изследване същото се оказва слабо положително - 3 колонии, което налага нова хоспитализация в СБАЛЛС – Ловеч за периода 05.03.2010г. – 01.06.2010г. С ЕР на ТЕЛК №129 от 07.09.2009 г. е определена 80 процента степен на трайно намалена работоспособност с дата до 01.09.2010 година с диагноза „туберкулоза на дихателните органи” с дата на инвалидизиране – 05.03.2009 година. На 20.10.2010г. е представен на ТЕЛК за втори път и е приет за оздравял. До 25.11.2013г. е имал редица медицински прегледи, но не е имал белодробни оплаквания. Според експертизата условията в затвора създават предпоставка за по-голяма честота на заболяването “белодробна туберколоза” отколкото условията в обща популация. Има персонални фактори, като тютюнопушенето за това заболяване. “Белодробната туберколоза” е лечимо заболяване, когато лечението се осъществи навреме и пациентът сътрудничи по време и след болничното лечение, като обикновено се изискват 3 месеца в болница и 3 до 6 месеца след болнично лечение. Посочено е, че в конкретният случай пациентът е получил адекватно лечение и се е стигнало до излекуване. Посочено е, че МЦ в затвора Плевен е един от най-добре работещите по отношение на диагностика и лечение на пациенти с “белодробна туберколоза”. Според експерта заболяването “белодробна туберколоза” на С. Н. се приема, че е излекувано, като е посочено, че за в бъдещ период има вероятност да се реактивира отново при определени условия – лоши битови, недохранване, прекомерен стрес, тютюнопушене и злоупотреба с алкохол.

С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице първата предпоставка за основателност на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразни действия, или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника. От събраните доказателства (съдебно-медицинска експертиза, експертно решение на ТЕЛК) се установява, че медицинската помощ е била своевременна и адекватна, което е довело до оздравяване на Н.. Последното се установява и от медицинската справка (л. 63) за л.св. Н., касаеща пребиваването му в Затвора Плевен от 28.05.2013г., от която не се установяват оплаквания, свързани с заболяването “белодробна туберколоза”. Посещенията са свързани с психически и очни проблеми. Действително в периода от 19.02.2009 година до 25.11.2013 година С ЕР на ТЕЛК от юли 2009 година е определена 80 процента степен на трайно намалена работоспособност с дата до 01.09.2010 година с диагноза „туберкулоза на дихателните органи” с дата на инвалидизиране – 05.03.2009 година, но не се доказа в настоящото съдебно производство това заболяване да се е развило поради ненавременно лечение, тъй като от представената медицинска справка на л. 46 по делото до 19.02.2009 година ищецът не е имал оплаквания, свързани с установеното впоследствие заболяване, като след поява на симптоми му е указано съответното лечение, което е довело до излекуването му.

Съдът намира, че не се доказа и наличие на вреда, тъй като не са налице доказани конкретно и обективно настъпили обстоятелства, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането, неоказване на необходимото лечение, напротив видно от доказателствата по делото за ищеца е прилагано необходимото лечение, болнична хоспитализация, изследвания, медикаментозно лечение и след проведени изследвания през 2010 година е поставена диагноза „излекуван”. Ищецът не доказа неблагоприятни последици-болки и страдания, причинени от бездействие на администрацията на Затвора-Плевен, а напротив доказва своевременна медицинска намеса, която е довела до излекуване на лицето.

Съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен инедоказан.

При този изход на делото, с оглед искането на пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните адвокатски възнаграждения, ищецът следва да заплати на ГД „Изпълнения на наказанията” разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 203, ал. 1 от АПК, Административен съд - Плевен, пети състав,

РЕШИ:

Отхвърля иска на С.С.Н. *** против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” –София в размер на 60 000 лева за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 19.02.2009г. - 25.11.2013 г. причинени от бездействие на администрацията на Затвора –Плевен и завеждащия Медицински център при Затвора Плевен, водещи до определена му 80 процента трайно намалена работоспособност поради заболяване „туберкулоза на дихателните органи”.

Осъжда С.С.Н.,*** да заплати на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба/протест пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: