Решение по Административно дело 970/2013г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 15

гр.Плевен, 16 Януари 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, първи състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари, две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Калина Пецова

При секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Пецова административно дело № 970 по описа за 2013 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по повод подадена жалба от “А. и Сие” СД, чрез управителя М.Р.А.,***, срещу Решение № ПВ2-00061 от 28.08.2013г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в дунавски район гр. Плевен, с което е отказано да бъде продължено действието на Разрешително за водоползване № 100316/18.03.2004г.

Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че решението на директора на БДУВДР е издадено в противоречие на административнопроизводствените правила и при липса на мотиви. В решението си административният орган изрично се бил позовал на разпоредбата на чл. 69, т. 4 от ЗВ, но относно тази новела на закона в акта липсвали мотиви. Твърди се още, че диспозитивната част на акта не кореспондира с мотивите му. Органът бил приел, че е налице неспазване на срока по чл. 78 от ЗВ, а в диспозитива на акта си се позовава на чл. 68, т. 4 от ЗВ за обосноваване на отказа. Органът се бил позовал на разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ЗВ в неактуална редакция, с което бил нарушил материалния закон. Решението било издадено и в противоречие с административно производствените правила. Искането за продължаване на срока на разрешителното е от 04.03.2010г., а административният орган се е произнесъл на 28.08.2013г., от където се прави извод за недобросъвестно поведение на органа. Административният орган бил смесил две производства – по издаване и отказ за издаване на разрешение за водоползване. Моли за отмяна на акта.

По делото е постъпило възражение от директора на БДУВДР, в което са изложени съображения за неоснователност на подадената жалба.

Сочи, че административният орган е приложил действащия Закон за водите. Твърди, че липсва смесване на производствата, т.к. диспозитивът на решението гласи „чл. 68, т. 4 във връзка с чл. 78, ал.1, т. 1 от ЗВ”, от където следва, че се касае за решение за отказ поради неспазен срок за подаване на молба, а цитираната разпоредба на чл. 68, т.4 няма самостоятелен характер, а е във връзка с разпоредбата за продължаване на срока. Твърди, че не са налице и твърдяните административнопроизводствени нарушения, т.с. срокът, посочен в 70, т.1 от ЗВ има инструктивен характер и липсва възможност за формиране на мълчалив отказ. Посочено е, че разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ЗВ въвежда три кумулативни предпоставки като условия за уважаване на молба за продължаване на разрешително за водоползване. При липсата на която и да е от тях, молбата не следва да бъде уважена. Ал.2, т.1 от същата разпоредба изисквала молбата да бъде подадена не по-късно от три месеца преди изтичане на крайния срок на разрешителното. Крайният срок на разрешителното, чийто титуляр е настоящият жалбоподател, бил 18.03.2010г., а молбата е подадена на 04.03.3010г., като в процесния случай същата е следвало да бъде подадена най-късно до 18.12.2009г. Моли жалбата да бъде отхвърлена и решението да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател не се представлява.

Ответникът Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район – гр. Плевен, се представлява от юрк Ц. Х., която моли за отхвърляне на жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима за разглеждане.

Преценена по същество жалбата е неоснователна.

По делото от фактическа страна се установи следното:

“А. и Сие” СД, ЕИК 030454261, със седалище и адрес на управление град София, р-н „Подуяне”, ул. „Станислав Доспевски” № 71 е титуляр на Разрешително за водоползване № 100316/18.03.2004г., което е със срок на действие до 18.03.2010г. С молба вх.№ ПВ2-00061/04.03.2010г. до БДУВДР – Плевен е направено искане за продължаване срока на Разрешително № 100316/18.03.2004г. По така подадената молба е постановено Решение № ПВ2-00061 от 28.08.2013г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в дунавски район гр. Плевен, с което е отказано да бъде продължено действието на Разрешително за водоползване № 100316/18.03.2004г.

Като правно и фактическо основание за постановения отказ е посочено неспазването на срока по чл. 78 от ЗВ. В Решението е отбелязано, че заявлението не е подадено в по чл. 78 от Закона за водите, предвид което и на основание чл. 68, т. 4 от ЗВ във връзка с чл. 78, ал. 2, т. 1 от ЗВ молбата не се уважава.

На база така установеното, от правна страна съдът намира следното:

Оспореното решение е постановено от компетентния орган по чл.52, ал.1, т.4 от ЗВ в предвидената от закона писмена форма и наличие на всички реквизити от съдържанието, в т.ч. фактически и правни основания за издаване на акта.

Органът по чл. 52, ал. 1 от ЗВ според чл. 78 от ЗВ продължава срока на действие на разрешителното, когато: молбата е подадена в срока по ал. 1; не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и са изпълнени условията на издаденото разрешително.

По фактите няма спор. Безспорно титулярът на Разрешително № Разрешително за водоползване № 100316/18.03.2004г. има право и е подал искане за удължаване на срока на действие. В случая обаче молбата не е подадена в установения законов срок. Разрешително за водоползване № 100316/18.03.2004г. е със срок на действие до 18.03.2010г. Следователно молбата е следвало да бъде внесена до 18.12.2009г. Същата е заведена в БДУВДР – Плевен на 04.03.2010г. Тези фактически основания са елемент от състава на приложимата правна норма на чл. 78 от ЗВ и представляват мотивите на оспорения отказ. Правилна е констатацията на административния орган, че молбата не е подадена в предвидения срок. Той следва да бъде спазен, тъй като визираните в закона материалноправни предпоставки за удължаване на срока са депозирана в срок молба и изпълнени условия на издаденото разрешително. Смисълът на този тримесечен срок е поради относително продължителната във времето процедура по продължаване разрешителното, да се избегне водоползване без съответното разрешение. В случая дружеството-жалбоподател не е спазило изискуемия се в закона срок, поради което правилно му е отказано продължаване на разрешителното за водоползване.

Съдът намира за неоснователно направеното възражение за липса на съответствие между мотиви и диспозитив на акта, както и твърдението, че е цитирана неактуална редакция на закона. Последното е вярно, като цитираната такава е предвиждала по-голямо отстояние в срока за подаване на заявление за продължаване на разрешително спрямо датата на изтичане на срока му. Последното обаче действително е посочено само в мотивите на акта и представлява технически пропуск, който не се е отразил на крайния резултат. Това е така, защото съгласно действащата редакция срокът е 3- месечен, вместо цитирания в мотивите на акта 6-месечен, но й той не е спазен. Поради това, органът правилно и съответно е цитирал нормата на чл. 78, ал.2, т.1 от ЗВ и същата е съответно приложена към конкретната фактическа обстановка. Възражението за липса на единство в мотиви и диспозитив не се споделя. Нормата на чл. 68 от ЗВ предписва общите основания за издаване на отказ за разрешително, като цитираната т. 4 от нормата визира неспазване на изискванията на закона. Едно от тези изисквания в конкретната хипотеза ( на продължаване на разрешително) е подаването на молба за продължаването в поне тримесечен срок преди изтичане на разрешителното, което е именно е предвидено като задължително изискване в нормата на чл. 78, ал.1 от ЗВ. Нещо повече, последното е разписано изрично с обратен знак в нормата, цитирана от органа (чл. 78, ал.2, т.1 от ЗВ). Като е визирал именно тези две норми – основание за отказ (68, т.4 от ЗВ) във връзка с конкретно наличното такова (78, ал.2, т.1 от ЗВ), органът точно и съответно е приложил закона.

Неоснователно е възражението, че Решение № ПВ2-00061 от 28.08.2013г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в дунавски район гр. Плевен е издадено след предвидения от закона срок. Този срок е инструктивен. Следва да бъде посочено, че е неправилно становището на директора на БДУВДР, че сроковете, които не са преклузивни, а инструктивни, не позволяват да се формира “мълчалив отказ”. Доколкото директорът на БДУВДР има задължение да се произнесе в конкретния случай, то непроизнасянето му в срок формира „мълчалив отказ”, който мълчалив отказ подлежи на самостоятелно оспорване, като при уважаване на жалбата се стига до отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ. Последното обаче не е направено, поради което се е стигнало до това, че административният орган без основателна причина се е произнесъл повече от 2 години по-късно след като е бил сезиран с молба от дружеството. Последното обаче не представлява самостоятелен порок на акта, водещ до неговата отмяна.

По изложените съображения, жалбата на „А. *** следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Административен съд Плевен, I ви състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба от “А. и Сие” СД, подадена чрез управителя М.Р.А.,***, срещу Решение № ПВ2-00061 от 28.08.2013г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в дунавски район гр. Плевен, с което е отказано да бъде продължено действието на Разрешително за водоползване № 100316/18.03.2004г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, в 14 дневен срок от съобщаването на акта, чрез Административен съд Плевен пред Върховен административен съд.

Преписи от Решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: