Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
гр.Плевен, 22 Януари
2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в
открито съдебно заседание на осми януари две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря М.Н. и в присъствието на прокурора И.Ш., като разгледа докладваното от съдия
Кънева адм.дело № 963 по описа за 2013г.
на Административен съд - Плевен и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.27 ал.1 и ал.6 от
Закона за закрила на детето (ЗЗДет.)
Производството по
делото е образувано по жалба от П.Д.П. ***, чрез адв.В.П. *** с надлежно пълномощно,
срещу Заповед №ЗД-04-308/09.08.2013г. на ВрИД Директор на Дирекция „Социално
подпомагане”-Плевен, с която на основание чл.27 ал.1 във вр. с чл.4 ал.1 т.2 и
чл.25 ал.1 т.1 от Закона за закрила на детето е наредено временно настаняване
на малолетното дете П. Т. П. с ЕГН:********** в семейство на роднини А.П.П. и В.И.И.
(чичо и стринка на детето по бащина линия), с постоянен и настоящ адрес
гр.Плевен, до промяна на обстоятелствата и произнасяне на съда с решение по
чл.28 от ЗЗДет.
В жалбата и
уточнението към нея (л.67) се сочи, че оспореният акт е неправилен, тъй като
при изясняване на фактите административният орган е стигнал до неправилни,
едностранчиви и повърхностни изводи, които се изразяват с оценка на личностни и
психически качества на оспорващата и на В. П.-стринка на детето, с която нямат
кръвна връзка. Счита се, че социалният доклад ясно изразява субективна преценка
на изяснените факти, интерпретирани в полза на заинтересованото лице В. П..
Сочи се още, че с решението на Директора на РДСП-Плевен е възприет изцяло
социалния доклад, изготвен от служители на отдел „Закрила на детето”, без да
бъдат събирани доказателства във връзка с направеното възражение по оспорената
заповед. В заключение се моли за отмяна на Заповедта на ВрИД Директор на
Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен.
От ответника по делото
ВрИД Директор на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен не е депозиран писмен
отговор по жалбата.
Заинтересованата
страна А.П.П. не е депозирал писмен отговор по жалбата.
От заинтересованата
страна В.И. П., чрез адв.Л.И. *** с надлежно пълномощно, е представен писмен
отговор по жалбата, в който са изложени съображения, че същата е неоснователна.
В съдебно заседание по
съществото на спора оспорващата не се явява и не се представлява. По делото е
подадена молба от адв.П., с която се моли да бъде постановено решение, с което
да се отмени процесната заповед по съображения изложени в жалбата. Посочено е,
че ще бъдат представени писмени бележки, каквито, обаче, не са депозирани по
делото.
Ответникът, в съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт В. с надлежно пълномощно, която счита
жалбата за неоснователна. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в
предвидената форма, при спазване на административно производствените правила и
в съответствие на закона и установените факти. Излага подробни съображения
относно настаняването на малолетното дете в среда, която отговаря на неговите
психо-емоционални, умствени, нравствени и физически потребности. В заключение
моли жалбата да бъда отхвърлена.
Заинтересованите
страни А. и В. П. в съдебно заседание се явяват лично и с адв.И., който счита
оспорената заповед за правилна. Позовавайки се на събраните по делото
доказателства излага доводи, че родителските грижи, които малолетното дете ще
получи от своите стринка и чичо, ще гарантират сигурността и правилното
развитие на детето. Заинтересованата страна А.П. заявява, че няма да бъде
прекъсната връзката на детето с неговата баба и моли заповедта да бъде
потвърдена.
Представителят на
Окръжна прокуратура-Плевен, конституирана на основание чл.16 ал.1 т.3 от АПК
като страна в процеса, дава заключение, че с оглед събраните по делото писмени
доказателства и разпита на свидетелите жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Административен съд - Плевен,
седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното:
Съгласно чл.27 ал.1 от
ЗЗДет., настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно
семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се
извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане"
по настоящия адрес на детето, като актовете се издават и обжалват по реда на
АПК (ал.6), т.е. 14-дневен срок от деня на съобщаване. Нормата на чл.98 ал.2 от
АПК регламентира, че ако жалбата е отхвърлена от горестоящия административен
орган, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт, в
14-дневен срок от съобщаването (чл.149 ал.3 във вр. с ал.1 от АПК). Заповед №ЗД-04-308/09.08.2013г.
на ВрИД Директор на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен е връчена на П.П. на
12.08.2013г., което се установява от записването в акта (л.18), а жалбата до Директора на
РД”СП”-Плевен е подадена чрез административния орган на 23.08.2013г. и
отхвърлена с Решение №94ПП-0013-0050/13.09.2013г. на Директора на РД”Социално
подпомагане”-Плевен. Последното е връчено на П.П. на 19.09.2013г. (л.4). Жалбата срещу Заповед №ЗД-04-308/09.08.2013г.
(актът, подлежащ на оспорване пред съда, по арг. от чл.98 ал.2 от АПК) е
подадена на 02.10.2013г. чрез горестоящия административен орган и заведена с
вх.№94 ПП-0019 от същата дата.
Ето защо, жалбата е допустима, като подадена от
активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита
срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за
обжалване пред компетентния съд, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между
страните, а и се установява от доказателствата по делото, че родителите на
малолетната П. Т. П.-Ж. П. и Т. П. са загинали вследствие на автомобилна
катастрофа на 16.06.2013г., поради което детето е останало пълен сирак и без
родителска грижа (л.37-39).
На 27.06.2013г. до
Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен е подадена молба от А.П.П.,
с която се моли детето П. П., негова племенница, да бъде настанено по реда на
ЗЗДет. в семейството му. Към молбата са
приложени изискващите се документи (44-60).
На 04.07.2013г. е
подадено ново заявление от А.П. (л.47), с което се оттегля молбата за
настаняване на П. П. в неговото семейство, поради факта, че му се налага да
отсъства от страната до м.октомври 2013г.
С протокол
№067/08.07.2013г. на органът по настойничество и по попечителство при Община
Плевен, на основание чл.153 ал.1 и чл.155 ал.1 от СК, е взето решение и е назначен настойнически
съвет на малолетното дете П. Т. П. в състав: Настойник-П.Д.П., Зам.настойник-А.П.П.
и съветници-В.И.И. и Д. В. П. (л.40).
На 09.07.2013г. до
Директора на Д „Социално подпомагане”-Плевен е подадена молба от П.П., с която
се изразява желание да ползва социални услуги-консултация със специалист
„психолог” към Център за обществена подкрепа, за внучката си П. П.-5години
(л.36).
Във връзка с горното, до
Директора на Д”СП”-Плевен е изготвен доклад-предложение от 09.07.2013г. относно
издаване на направление за предоставяне на дългосрочна социална услуга на
детето П. П. (л.34-35). Видно от съдържанието на доклада е, че след описание на
случая на малолетното дете с излагане на факти и обстоятелства за неговите
родители, за чичото А.П. и неговото семейство и за бабата П.П., е направено
заключение ,че е необходимо провеждане на психологически консултации с детето,
за да се предотвратят емоционално-поведенчески отклонения, поради което следва
да се издаде направление за предоставяне на краткосрочна социална услуга на
детето.
На 09.07.2013г. от
Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен, отдел „Закрила на детето” е издадено
Направление за ползване на социални услуги (л.33), с което детето П. П. е
насочено до „Център за обществена подкрепа на деца, на възраст между 3-18г. и
семейства” при Община Плевен за предоставяне на социална услуга:комплексни
услуги-наблюдение и подкрепа на детето и роднините му в периода на отглеждането
и възпитанието му в семейството на баба му, психологически консултации с цел
преодоляване на психологическата травма от загубата на родителите си и
предотвратяване на емоционално-поведенчески отклонения, като видът на услугата
е краткосрочна.
На 06.08.2013г. от В.
и А. П. е подадено ново заявление, с което се моли детето П. П. да бъде
настанено в тяхното семейство. Посочено е, че разполагат с подходящи условия и
възможност за отглеждане и възпитание на детето (л.29).
На 06.08.2013г. е
изготвен доклад от Центъра за обществена подкрепа-Плевен (л.30-32) за детето П.
П., в който след разглеждане на случая, неговото развитие в периода
09.07.2013г.-06.08.2013г., жилищните и материално битови условия, в които е
отглеждано детето при бабата П.П. и данни за нея, жилищни и материално битовите
условия в семейството на А. и В. П. и данни за последната, е направено
заключение, че П.П. не осъзнава отговорността, която има спрямо детето П. П..
Посочено е, че решенията, които взима П.П. не са насочени да отговарят на
индивидуалните потребности на детето, по начин, който да подпомогне правилното
му развитие, а по-скоро са моментни и необмислени. Отразено е още, че за
времето, през което бабата се грижи за детето не са осигурени лично
пространство и личен кът, не е осигурена
сигурна и стабилна среда, както и постоянен възрастен, който да се грижи за
малолетната. Прието е, че честите отсъствия на бабата от дома, води до
невъзможност за детето да изгради здрава връзка с постоянно грижещ се за него
значим възрастен. Посочено е още, че хигиената в дома е на много ниско ниво. В
заключение е отразено, че с оглед пълноценното развитие на подрастващата П. П. и с цел нейното психо-емоционално
стабилизиране е необходимо да се
осигурят максимално добри условия, отговарящи за задоволяване на физическите и
психо-емоционалните нужди на детето, които условия може да предостави семейната
среда на А. и В. П., чичо и стринка на малолетното дете. Посочено е, че
отглеждането на П. П. в семейството на В. и А. П. е изцяло в неин интерес.
Във връзка с
подаденото заявление е изготвен социален доклад от 09.08.2013г. (л.27-28),
видно от който след описание на случая, е установено, че се касае за дете в
риск по смисъла на ЗЗДет. и най-целесъобразно е да бъде предприета марка по
отношение на детето, а именно настаняване в семейство на роднини. Направено е
предложение, че най-добрия интерес на детето е да живее в семейството на чичо
си А. и стринка си В., което ще даде възможност то да се отглежда в сигурна,
стабилна и спокойна семейна среда, в която ще се чувства защитено, значимо и
обичано. Посочено е още, че това ще даде възможност да се изгради здрава връзка
със значим възрастен, който ще направлява детето и ще му дава добър пример.
След изготвено
становище относно годността на В. П. и А.П. при тях да бъде настанено по реда
на ЗЗДет. детето П. П. (л.23-25) до директора на Д”СП”-Плевен е съставен
социален доклад с изводи, че семейство П. са
силно мотивирани да полагат грижи да детето П. П. и че притежават необходимият
родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето в семейната си среда
(л.20-22).
Процедурата е
финализирана с издаването на Заповед №ЗД-04-308/09.08.2013г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен, с която е наредено временно настаняване
на детето П. П. в семейството на роднини А. и В. П. до промяна на
обстоятелствата и произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. (л.17-19). За
да обоснова този резултат, административният орган, след описание на фактите
установени при проучването, е приел, че бабата по майчина линия П.П. не
притежава нужните личностни качества и умения, с които да осигури пълноценното
развитие на детето П. П. и не може да задоволява неговите психо-емоционални
потребности с оглед преживяната тежка загуба на родители му. По отношение на В.
и А. П. е приел, че същите са много привързани към детето, което е тяхна
племенница, тъй като до смъртта на родителите му, те са живели заедно и П. П. е
израснала пред очите им. Счел е, че отношенията в тяхното семейство са спокойни
и хармонични и те могат да осигурят сигурна и безопасна среда за отглеждането
на детето, да формират правилни възгледи у малолетната за самата нея и за
околния свят, да укажат нужната подкрепа и да я подготвят за самостоятелен и
пълноценен живот, да осигуряват и подходящи социално-битови условия и
необходимия финансов ресурс за задоволяване на ежедневните потребности на
детето. В заключение е посочил, че отглеждането и възпитанието на малолетната П.
П. в тяхното семейство е в неин най-добър интерес.
Заповедта е обжалвана
по административен ред пред Директора на РД”Социално подпомагане”-Плевен, който
с Решение №94ПП-0013-0050/13.09.2013г. е отхвърлил същата като неоснователна
(л.6-13).
По арг. от чл.98 ал.2
от АПК предмет на настоящето производство е именно Заповед
№ЗД-04-308/09.08.2013г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен.
От фактическа страна
по делото е установено още, че по молба от Д”Социално подпомагане”-Плевен до
Районен съд-Плевен с правно основание чл.28 ал.1 във вр. с чл.25 ал.1 т.1 от
ЗЗдет. (л.81-86) е образувано гр.д. №4787/2013г. по описа на съда, по което е
постановено решение от 11.12.2013г., с което малолетното дете П. Т. П. се
настанява за отглеждане и възпитание в семейството на неговите роднини В.И. и А.П.-стринка
и чичо по бащина линия, за срок от три години или до промяна в обстоятелствата,
свързани с детето, ако е в неин интерес (л.127-129). Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Плевен, който срок не е изтекъл към момента на
приключване на съдебното следствие.
По делото е представен Финален социален доклад от Център
за обществена подкрепа-Плевен с дата 08.10.2013г. (л.100-106), в който е
направено заключение, че психо-емоционалното състояние на детето е в процес на
възстановяване, като семейство П. е отворено пространство, в което детето може да
говори за починалите си родители когато има нужда от това. Посочено е, че
малолетната е обградена с много любов и внимание, изградени са правила и
граници в отношенията, както и постоянство в поведението на възрастните спрямо
детето. Отразено е, че малката П. има усещане, че това е нейният дом, чувства
се част от семейството, а А. и В. П. се стремят да осигурят условия за
пълноценното й развитие. В заключение е посочено, че отглеждането на П. в
семейството на А. и В. може да осигури възможност на детето да се подготви и
израсне като пълноценна личност.
По делото е представен
и доклад от Център за обществена подкрепа-Плевен с дата 29.11.2013г. (л.125-126),
в който е направено заключение, че единствено хигиенно-битовите условия в дома
на П.П. са претърпели промяна от ниска хигиена към задоволителна, което обаче
не предполага устойчивост. Посочено е, че г-жа П. все още е с нагласата да
оставя грижата за детето на различни възрастни извън нейното домакинство, т.е.
не може да се справя сама; че тези възрастни не се разпознават от детето като
близки и значими възрастни; че детето изпитва към баба си съжаление и умиление,
на моменти да я утеши и закриля, а в лицето на чичо си разпознава закриляща фигура, а спрямо стринка
си очакванията са свързани с ежедневното обгрижване. Счетено е, че
осъщественото наблюдение върху отглеждането на детето в сем.П. е констатирало наличие на добър ресурс за отглеждане
и задоволяване потребностите на малолетната, а при П.П. е необходима
реорганизация и преосмисляна на отговорността, която ще поеме с отглеждането на
детето.
По делото са разпитани
и две групи свидетели-М. Р., свидетел на оспорващата П. и В. С., свидетел на
заинтересованите страни А. и В. П.. Св. Р. дава сведения, че след настъпилото
ПТП и загубата на родителите, грижите за малката П. са поети от нейната баба;
че детето е гледано чисто, не го е виждала мръсно; че връзката между тях е
любов между баба и внуче; както и че бабата притежава качества и има възможност
да се грижи за внучката си. Св. С. дава сведения, че А. и В. са добри и
трудолюбиви хора; че откакто детето е при тях промяната е видима в
психологически план; че жилището, преди родителите да починат е било мръсно, а
сега е почистено, обзаведено; че не е чувала детето да е настройвано срещу баба
си; че когато детето е било при баба си не е поддържано в добра хигиена; че
ходи на детска градина и контактува с деца.
За изясняване на
фактите и обективната истина по делото, до разпит като свидетели са допуснати П. Д.- социалния работник, извършил
наблюденията, Ц.П.-психолог при Център за обществена подкрепа и П. И.-социален
работник в Център за обществена подкрепа. Свидетелката Д. дава сведения за
състоянието на малолетната П. непосредствено след тежката загуба; за
хигиенно-битовите условия, в които детето е отглеждано при баба си П.П. и начина, по който я утешава (свидетелят заявява
„…Детето не е плакало. Държи се като възрастен в позицията то да утешава баба
си…..”); както и че детето е привързано към баба си, но има две алтернативни
среди и трябва да се реши коя е по-добра за развитието на детето.
От свидетелските
показания на психолога П. (която наблюдава детето непосредствено след
трагичната смърт на родителите й и към момента на приключване на съдебното
следствие) се установява, че детето има
положително развитие, като след смяна на средата, при чичото и стринката, има
значителни промени-хигиенните условия и психическите грижи са на много добро
ниво; че към бабата изпитва нужда да я закриля и успокоява, т.е. играе роля на
възрастен, детето не е успокоявано, не е изслушвано; че бабата няма ресурс да
обгрижва емоционално детето; към чичото малолетната изпитва сигурност, вижда
закрила, а към стринка си се обръща като към образа на майката. В заключение
свидетелят заявява, че семейната среда на А. и В. П. има добър ресурс да дадат
отговори на многото въпроси, които има детето П. П..
От свидетелските
показания на социалния работник П. И. се установява, че когато детето е гледано
при бабата е било със занижена хигиена, а след преместването при чичото и
стринката хигиената е на много добро ниво, детето е спокойно и в настроение,
има собствена обзаведена стая. Свидетелят заявява, че бабата не осигурява
сигурност на детето и не полага адекватни грижи за него.
Така установената
фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган по чл.27 ал.1 от ЗЗДет. в кръга на неговите
правомощия и при условията на заместване, съобразно приложената на л.80 от
делото Заповед №ЧР-5-222/19.07.2013г. на Изпълнителния директора на АСП, а
именно от М. М.-изпълняваща длъжността Директора на Д”СП”-Плевен за периода
05.08.2013г. до 16.08.2013г., поради отсъствие на титуляра.
Заповедта е издадена в
предвидената по закон писмена форма и съдържа всички реквизити, съобразно чл.59
ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания, които осъществяват
фактическия състав на разпоредбата на чл.25 ал.1 т.1 предл.първо от ЗЗДет.
При издаване на заповедта
са спазени административно-производствените правила и не е налице противоречие
с материалния закон. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.1 ал.2 от
ЗЗДет. държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички
сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния
статус, физическото, здравословното и психическото състояние, като осигурява на
всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода
на възгледите и сигурност. В изпълнение именно на тези свои задължения, при
осъществяване на своите функции и правомощия органите за закрила на детето
следва да се ръководят от висшите интереси на детето във всички свои действия,
отнасящи се до децата и техните семейства. Освен това, органите за закрила на
детето са длъжни да осигуряват на детето закрила и грижи, каквито са необходими
за неговото благосъстояние, като предприемат своевременно всички необходими законодателни
и административни мерки. Именно в изпълнение на тези си функции компетентните
институции, следва да съобразяват всички обстоятелства свързани с житейският
опит, мотивацията на лицето да полага грижа, жилищните и материалните условия,
необходими за отглеждане на едно дете и не на последно място съществуването на
причини, които биха навредили на психическото, физическото или социалното
развитие на детето.
От фактическа страна не се спори по делото, че детето П.
П. е дете в риск по смисъла на §1 т.11 б.”а” предл.първо от ДР на ЗЗДет., предвид загубата
на неговите родители, следствие на което съществува опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
Съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗдет, настаняването на
дете в семейство на роднини или близки се извършва от съда, като до неговото
произнасяне Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на
детето извършва временно настаняване по административен ред, което става със
заповед на директора (чл.27 ал.1 от ЗЗДет.). При настаняване в семейство на
роднини или близки се взема съгласието на лицето, при което ще бъде настанено
детето, и се проучва неговата годност, като съгласието на приемащото лице се
изразява с декларация по образец (ал. 3 на чл.27), каквото съгласие е налице от
страна на А. и В. П. (л.44-45). Извършено е и проучване на семейството, което
се установява от доказателствата по делото и административното производство е
приключило с издаване на процесната заповед за временно настаняване на
малолетното дете П. П. в семейството на А. и В. П.-стринка и чичо по бащина
линия.
При изясняване на фактите по делото съдът счита, че
най-голяма яснота внасят свидетелските показания на св.Д., психолога П. и
социалния работник И., които са извършили наблюдения върху детето
непосредствено след инцидента, направили са социално проучване и са изготвили
социален доклад за случая. Показанията им съдът кредитира с доверие, поради
тяхната обективност, последователност и непротиворечивост. Същите изразяват
преки впечатления, без да са заинтересовани от изхода на делото, каквито според
съда са св.С. и Р., поради техните близки, приятелски отношения със страните по
делото. Според свидетелите Д., П. и И., в интерес на малолетното дете е да бъде
отглеждано и възпитавано от семейството на А. и В. П., където то намира необходимите
качествени грижи, здравословна среда за правилно физическо, умствено,
нравствено и социално развитие и ще израсне като пълноценна личност. По
отношение на бабата, свидетелите заявяват, че не може да осигури на детето
стабилна и сигурна среда, че не се съобразява с чувствата и желанията му, че тя
демонстрира „вкопчване” в детето, което може да доведе до трудности в периода
на неговото израстване и оформяне като самостоятелна личност, че не може да
осигури спокойна и позитивна среда и няма способността да дава подходящи напътствия
и поощрения на детето, които да създават у него правилни социални умения.
С оглед
непротиворечивите доказателства за липсата на ресурс от страна на оспорващата
да осигури пълноценно развитие на внучката си -малолетната П. П. и
невъзможността да задоволи нейните психо-емоционални потребности предвид
преживяната загуба на родителите, съдът намира, че е осъществена хипотезата на
чл.25 ал.1 т.1 от ЗЗДет.
В контекста на изложеното по-горе и при установеното
от фактическа страна, съдът счита, че правилно административният орган е
направил преценка на всички значими за израстването и възпитанието на едно дете
факти и обстоятелства и невъзможността оспорващата П.П. да ги предостави на внучка
си, поради което правилно и в негов най-добър
интерес малолетното дете П. П. е временно настанено в семейството на роднини А.
и В. П. до произнасяне с решение на компетентния районен съд. От правна страна
от съществено значение е обстоятелството, че оспорената заповед е издадена по
реда на чл.27 от ЗЗДет. за временно настаняване в семейство на роднини и
действието й е ограничено до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. В
разглеждания случай с решение от 11.12.2013г. на Районен съд-Плевен по
гр.д.4787/2013г., на основание чл.28 ал.1 във вр. с чл.25 ал.1 т.1 от ЗЗДет., е
постановено настаняване на малолетното дете П. П. за отглеждане и възпитание в
семейството на А. и В. П.-стринка и чичо по бащина линия, за срок от три години
или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес.
Това решение, независимо че може да бъде оспорено пред ОС-Плевен, подлежи на
незабавно изпълнение.
Съдът счита още, че процесната заповед съответства и с
целта на закона-да се охраняват интересите на детето П. П..
Мотивиран от горното, съдът намира, че оспорената
заповед на ВрИД Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен е издадена
при съобразяване с фактите и правилно прилагане на закона, поради което жалбата
на П.П. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2
предл.последно от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.П. *** срещу Заповед
№ЗД-04-308/09.08.2013г. на ВрИД Директор на Дирекция „Социално
подпомагане”-Плевен.
Решението може да се оспори пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: