ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3

гр. Плевен, 03.01.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – шести състав, в закрито съдебно заседание на трети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 938 по описа на Административен съд – Плевен за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.130 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл.144, чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба /ИМ, наименована молба-иск/ на М.Й.К., лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в затвора в гр. Плевен, срещу Затвора гр. Плевен с цена на иска 20 000 /двадесет хиляди/ лева. Твърди, че искът му е насочен срещу действие на началника на затвора – Плевен, който е постановил решение за изтърпяване на присъди на етаж с повишена сигурност /зона/ ведно с тежък етаж и режим – осъдени с доживотни присъди, изолационни килии и наказателни килии - което е в противоречие със Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и Наказателния кодекс, съгласно които осъдените за първи път изтърпяват присъдите си в категория затворническо общежитие от закрит тип /каквото има в затвора Плевен/, а не в корпус за рецидивисти и тежък етаж. Твърди, че е налице заключване през 10 минути, стрес и неспокойствие, излизане на доктор по тяхна преценка.

С Определение №842/26.09.2013 г. ИМ е оставена без движение, като на ищеца е указано в 7-дневен срок от съобщението да внесе държавна такса 10 лева и да представи квитанция за внасянето и; да уточни и да представи доказателства дали е искал устно или писмено преместване в друго спално помещение, респ. в затворническо общежитие или на друго място извън това, в което е настанен в момента; получил ли е отговор, ако е искал преместване; за какъв период са му причинени вредите. Указано е, че при неизпълнение в срок на горните указания, делото ще бъде прекратено.

В посочения от съда срок е внесена държавна такса и е представен документ за внасянето и по делото. Постъпили са писмо, ИМ и молба /л.л.25-28/ от К., в които се твърди, че искът му е срещу администрацията на Затвора – Плевен, сочи се и бездействие на същата, като не е отделен от изтърпяващите наказанията със специален режим. Направени са доказателствени искания.

С последваща молба-иск /л.л.104,105/ като ответник е привлечена и комисията по чл.73 от ЗИНЗС към Затвора – Плевен, като се твърди, че му е налагала психически тормоз и е причинила неимуществени вреди за 10 000 лева.

С последваща молба /л.181/ ищецът е поискал безплатна правна помощ, като молбата е оставена без уважение с определение №974/01.11.2013, предвид, че ищецът притежава сумата 4283,71 лева в банкови сметки и не доказва липсата на средства за ангажиране на адвокат. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Ищецът е отправял до съда и други многобройни писма /том втори от делото/, в които излага свои твърдения във връзка с предявените претенции.

По делото е постъпило искане рег.№3894/19.12.2013 г. от пълномощника на ответниците юрк. В.. В същото се сочи, че посочените от ищеца ответници не са юридически лица и не могат да носят отговорност по ЗОДОВ, и е направено искане за прекратяване на делото. Направено е и искане за присъждане на разноски в размер на 850 лева.

Съдът, като подложи на преценка заявените от страните становища и събраните по делото доказателства, намира за установено следното по отношение на посочените от ищеца ответници:

Отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ е невиновна, обективна отговорност за вреди, причинени от чужди незаконни действия или бездействия при и по повод изпълнение на административна дейност, поради което чл. 7, ал. 1 от същия закон указва, че искът за обезщетение се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1, от чийто незаконни актове, действия и бездействия са причинени вредите.

В новелата на чл. 205 АПК е посочено, че искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Пасивно легитимиран ответник по исковете за обезщетение е юридическото лице, с което съответното длъжностно лице - пряк причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения. В този смисъл е и т. 6 от ТР № 3/2004 г. на ВКС по т. гр д. № 3/2004 г., ОСГК.

Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на иск от категорията на абсолютните, за която съдът е длъжен да следи служебно. Липсата й има за последица недопустимост на исковата защита и задължение на съда да прекрати образуваното съдебно производство.

С първоначалната искова молба, ищецът е заявил, че същата е срещу Затвора гр. Плевен. Впоследствие е посочил като ответник администрацията на Затвора – Плевен, и комисията по чл.73 ЗИНЗС към Затвора – Плевен.

С оглед разпоредбата на чл.12 от ЗИНЗС, Затвора Плевен, администрацията му и комисията по чл.73 ЗИНЗС към него не са юридически лица, а предявяването на иск по ЗОДОВ срещу ответник, който няма качеството на юридическо лице е недопустимо. Въпросът за надлежната страна в процеса е от значение за допустимостта на иска, защото процесуалната легитимация е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и при липсата й съдът прекратява делото. Особеното за исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че редът за разглеждането и е този по АПК - чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Но предвид чл. 205 от АПК пасивната материалноправна легитимация съвпада с процесуалноправната легитимация, т. е. срещу кого трябва да се насочи претенцията. Като е посочил за ответник една териториална служба на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието, която не е юридическото лице, ищеца е предявил недопустим спрямо него иск. Недопустим е искът срещу администрацията и комисията по чл.73 ЗИНЗС към Затвора – Плевен, които също не са юридически лица.

Съгласно чл. 128, т. 5 от АПК на административните съдилища са възложени делата за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Предвид чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ делата се разглеждат по реда на АПК, който обаче не съдържа процесуални разпоредби за исково производство, поради което и на основание чл. 144 от АПК субсидиарно се прилага ГПК. Съгласно чл. 6 от ГПК съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора, а съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК исковата молба трябва да съдържа името на ответника, срещу когото е насочен иска. По силата на чл. 228 от ГПК ищецът при определени в закона условия може да насочи иска си срещу друг ответник. От тези разпоредби следва, че при конституиране на страните съдът не действа и не може да действа служебно. Нито от разпоредбите на чл. 7 ГПК, която изисква от съда служебно участие при разглеждане на гражданските спорове относно движението и приключването на делото, нито от правилото на чл. 171, ал. 4 от АПК, отнасяща се до активността при попълване на делото с доказателства, следва, че за съда е създадена възможност в исковото производство да конституира по служебен път ответници, срещу които ищецът не е насочил своя иск.

Служебното конституиране на ответник на мястото на посочения от ищеца, би представлявало незаконосъобразно процесуално действие на съда, което е в нарушение на диспозитивното начало на исковото производство и има за последица постановяване на недопустим съдебен акт срещу ответник, спрямо който няма упражнено право на иск. Правната норма на чл. 154, ал. 1 от АПК за служебно конституиране на страните се отнася за съдебно производство по оспорване на административен акт, каквото не е производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, имащо характер на исково производство, възложено по волята на законодателя за разглеждане на административния съд, а не на общия съд.

Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК, приложим субсидиарно по чл. 144 от АПК, и да прекрати образуваното съдебното производство. Съдът не е задължен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник, още по-малко служебно да конституира надлежния ответник. Предявяването на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ненадлежна страна има за последица недопустимост на същия. В същия смисъл е определение №13258 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. №12282/2012 г.

Ищецът не е отстранил и нередовност на ИМ, като не е посочил за какъв период са му причинени вредите. Същата нередовност не е отстранена нито в указания от съда с Определение №842/26.09.2013 г. 7-дневен срок, изтекъл на 08.10.2013 г., нито до настоящия момент.

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, исковата молба следва да съдържа обстоятелствата, на които се основава искът. В уточняващите писмо, ИМ и молба /л.л.25-28/, тези обстоятелства не са посочени в пълнота, като не е посочен периодът, в който са причинени вредите.

Предвид разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК, когато исковата молба не отговаря на процесуалните изисквания, тя се оставя без движение за поправяне на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Този законоустановен срок е преклузивен и неговото неизпълнение води до прекратяване на делото.

Посочването на надлежен ответник и изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, в частност за какъв период са причинени вредите, са част от процесуалните предпоставки за редовност на исковата молба.

С оглед на изложеното, исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

По отношение на направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответниците съдът съобразява следното: Съгласно специалното правило на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, “Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.” Следователно разноски на ответник се присъждат само в случай, че искът бъде отхвърлен или оттеглен изцяло, или е налице отказ от иска. При оставянето на иска без разглеждане /както в настоящия случай/ не е налице нито една от тези хипотези. Освен това, доколкото ответниците не са правосубектни по гражданското право /не са нито граждани, нито юридически лица/, на същите не може да се присъдят разноски, именно поради липсата на правосубектност.

Мотивиран от горното и на основание чл.130 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, Административен съд гр. Плевен, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАЛИЧАВА датата на съдебното заседание -14.01.2014 год. от 10,30 часа, за което да бъдат уведомени страните и призованите свидетели.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на М.Й.К., лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в затвора в гр. Плевен, срещу Затвора гр. Плевен, администрацията на Затвора гр. Плевен и комисията по чл.73 ЗИНЗС към Затвора – Плевен с цена на иска общо в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 938 по описа на Административен съд гр. Плевен за 2013 година.

ОТХВЪРЛЯ искането на пълномощника на ответниците за присъждане на разноски.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: