Р Е Ш Е Н И Е
№ 363
гр.Плевен, 2 Юли 2014
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, седми състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдия
Кънева административно дело № 926 по
описа за 2012 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Производството по делото е образувано по жалба от Т.Л.Г.
***, чрез адв. Г. ***, срещу Заповед № КД-14-11-342/19.04.2012г. на Началника
на СГКК гр. Ловеч, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Ловеч, ЕКАТТЕ 43952, представляващо нанасяне на
нови схеми на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 43952.507.628.1 и
коригиране на схеми на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 43952.507.628.4.
съгласно геодезично заснемане, извършено от лицензиран геодезист.
В жалбата оспорващият обосновава правен интерес от
обжалване на заповедта и се легитимира с Нотариален акт № 53, том IV, рег. № 3643, дело № 336/2005г., вписан вх.рег.№ 5202
от 12.08.2005г., акт № 142, том XII,
дело 2597 при Служба по вписванията, касаещ недвижим имот – западна част от
двуетажна жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище с отделен вход на
запад, находящо се в гр. Ловеч на ул. XXX,
състоящо се от приземен етаж със застроена площ 72,11
кв.м със стая, баня с тоалетна, коридор, вътрешно стълбище за етажа, склад в
сутерена с кад.ид. 43952.507.628.4.1 и жилищен етаж със застроена площ от 77,74
кв.м., състоящо се от три стаи, килер, вестибюл, коридор, входно антре с
кад.ид. 43952.507.628.4.2, заедно с припадащите се идеални части от сградата и
½ и.ч. от отстъпеното правото на строеж върху общински поземлен имот XIV-628, кв. 86 по ПУП – ПЗ, одобрен през 1995г. Излага съображения за незаконосъобразност на
оспорената заповед, свеждащи се до съществени нарушения на процесуалните
правила при издаването й, както и нарушение на материалният закон. Твърди, че заповедта
е издадена при липсва на фактическо и правно основание. Твърди още, че не е
съставян и подписван от него, като заинтересовано лице, акт за непълноти и
грешки. Сочи също, че с процесната заповед по същество се променят границите на
съществуващи самостоятелни обекти в сграда с кад.ид. 43952.507.628.4, като се
изчертават нови такива, които обаче не отговарят на правото му на собственост.
В заключение моли за отмяна на оспорената заповед и претендира присъждане на
направените разноски.
От ответника –Началника на СГКК гр.Ловеч не е
депозиран писмен отговор по жалбата.
По делото като заинтересовани страни са конституирани М.Г.Г.,
С.Г.Ц. и И.Г.Н., от които са постъпили редица молби, с които се представят
доказателства, иска се събиране на други такива, иска се отвод на съдия-докладчика,
както и прекратяване на производството по делото, поради липса на правен
интерес от страна на оспорващия.
В съдебно заседание по съществото на спора, оспорващият
Т.Г. се явява лично и поддържа жалбата на заявените основания – липса на
фактическо и правно основание за издаване на оспорената заповед, несъставяне на
акт за непълноти и грешки, наличие на преюдициален спор за материално право по
отношение имота, предмет на оспорената заповед, наличие на конфликт на интереси
при правния консултант, ползван от СГКК гр. Ловеч, наличие на досъдебно
производство по повод извършени самоуправни действия от заинтересованите
страни. Счита наведените съображения за пречка за издаване на процесната
заповед. Моли за нейната отмяна и претендира присъждане на разноски по
представен списък. Представя писмена защита, в която преповтаря изложените вече
възражения за незаконосъобразност на Заповед № КД-14-11-342/19.04.2012г. на
Началника на СГКК гр. Ловеч.
В съдебно заседание ответникът-Началникът на СГКК гр.
Ловеч, не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на
спора.
Заинтересованите страни М.Г. и С.Ц. се явяват лично и
с адв.С. *** с пълномощно на л.47 по делото, която счита жалбата за
неоснователна. По същество твърди, че процесната заповед е издадена във връзка
с правомощията на Началника на СГКК да поддържа служебно актуална кадастралната
карта, което е направено по повод заявление от заинтересованата страна М.Г.,
подкрепено с надлежни доказателства. Сочи, че въз основа на тези доказателства,
без да е необходимо съставяне на акт за непълноти и грешки, е одобрено изменението
на схемите-чл. 17, ал. 8 от Наредбата. В заключение моли жалбата да бъде
отхвърлена и претендира присъждане на разноски по представен списък по чл.80 от
ГПК.
Заинтересованата страна И.Г.Н., не се явява и не се
представлява.
Административният съд-Плевен, седми състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед
във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството по издаване на процесната заповед е
започнало по заявление № 94-3576/19.03.2012г. на М.Г.Г., с което е поискана
поправка и нанасяне на нови обекти в сграда с кад. ид. 43952.507.628.1 и
43952.507.628.4; СОС 43952.507.628.1 и СОС 43952.507.628.4. Към искането са
приложени съответните документи по чл. 58, ал. 3 и 59, ал. 1 от Наредба
3/28.04.2005г. – обяснителна записка, писма на СГКК, нотариални актове и
съдебни решения, регистър на нови обекти и пр. (л.43-70 от делото на
Адм.съд-Ловеч).
Въз основа на представените документи и на основание
чл. 51, ал. 1 от ЗКИР и чл. 59, ал. 1, т. 4 от Наредба 3/2005г. Началникът на
СГКК гр.Ловеч е издал Заповед №КД-14-11-342/19.04.2012г., с която се нанасят
нови обекти в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) -
самостоятелен обект в сграда с 43952.507.628.1.1 и самостоятелен обект в сграда
с 43952.507.628.1.2 собственост на С.Г.Ц., И.Г.Н. и М.Г.Г., с променени данните
за собственост и собственици, както и е променена границата на съществуващи
обекти в КККР по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
43952.507.628.4.1 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.507.628.4.2,
собственост на Т.Л.Г..
Именно тази заповед е предмет на разглеждане в
настоящето съдебно производство.
По делото са събрани като доказателства
административната преписка по издаване на Заповед № КД-14-11-342/19.04.2012г.;
Нотариален акт № 53, том IV, рег. № 3643, дело №
336/2005г.; Решение № 164/14.05.2012г. по гр.д № 65 от 2012г. на Районен съд
Ловеч, влязло в сила на 05.06.2012г.; Решение № 169/30.06.2011г. по в.гр.д№
21/2011г. на Окръжен съд-Ловеч; Решение
№3/07.01.2014г. по в.гр.д.№ 336/2013г. на Окръжен съд-Ловеч. Изслушана е и съдебно-техническа
експертиза от 17.09.2012г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
С определение от 11.04.2013г. по адм.дело №926/2012г.
на Административен съд-Плевен е оставена без разглеждане жалбата на Т.Г. срещу
Заповед №КД-14-11-342/19.04.2012г. на Началника на СГКК гр.Ловеч и
производството по делото е прекратено, като е прието, че към момента на
съдебното следствие оспорващият вече не притежава собственост или вещни права в
процесния имот, поради което не е легитимиран да участва в производството. При
инстанционен контрол, с определение от 11.06.2013г. по адм.дело №6623/2013г.
ВАС е приел с оглед нормата на чл.142 ал.1 от АПК, че към момента на издаване
на процесната заповед, който е определящият допустимостта момент, Г. е бил
собственик на процесния обект, отменил е прекратителното определение и е върнал
делото за продължаване на процесуалните действия. Ето защо въпросът по
допустимостта на жалбата на Т.Г., като подадена в законоустановения срок и от
страна с правен интерес, е решен окончателно. Същата е допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган
съобразно изискванията на чл.54 ал.1 от ЗКИР и местонахождението на процесния
обект. Законът изисква измененията в кадастралната карта по чл.53 да се
одобряват със заповед от изпълнителния директор на АГКК или овластен от него
началник на СГКК, а настоящата заповед е издадена от Началника на СГКК
гр.Ловеч, на когото са делигирани правомощия със Заповед №РД-13-59/16.03.2012г. (л.9) от Изпълнителния
директор на АГКК.
Съдът намира, че основният спор по делото се свежда до
това, допустимо ли е промяна на кадастралните карти и кадастралните регистри
служебно, без съставяне на акт, който се подписва от съставителя, заявителя и
пряко заинтересуваните собственици, в каквато насока са оплакванията на оспорващия.
Разпоредбата на чл. 53 от ЗКИР, в редакция към
момента на издаване на оспорената заповед (ДВ. бр. 29/2006г.), дава основанията
за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, като очертава и
процедурата, при която следва да бъде извършена промяната. Съгласно чл. 53, ал.
3 във вр. с чл. 49, ал. 4 от ЗКИР, задължително условие за изменението на
влезлия в сила кадастрален план е съгласието на заинтересуваните носители на вещни
права върху засегнатите имоти, удостоверено с подписа им върху акта за грешки
или непълноти, освен ако спрямо тях правата по изменението са установени с
влязло в сила съдебно решение. Изискването за подписване на съставения акт е с
оглед безспорното решаване на претенциите на заявителя и поправянето на
кадастралната карта и кадастралните регистри относно границите на имота му. По
аргумент от чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005г. за създаването,
съдържанието и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри,
при наличието на предходно установяване на действителните права с влязло в сила
съдебно решение, акт за непълноти и грешки не се подписва от пряко
заинтересуваните страни при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. В тези случаи съдебното решение замества
съставянето на акта за непълноти и грешки по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР. Аргумент в
тази насока е и разпоредбата на чл. 53а
от ЗКИР (нова ДВ, бр. 49/2014г.), където законодателят е предвидил, че
измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без
издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, както и при изпълнение
на влязло в сила съдебно решение; разделяне, съединяване или промяна на граници
или очертания между съседни имоти, собственост на едно и също лице; нанасяне на
нови, както и разделяне, съединяване или заличаване на съществуващи сгради или
самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура;
повторно определяне на координатите на граничните точки на поземлен имот при
условия, определени с наредбата по чл. 31. Последното ще рече, че на още
по-голямо основание не се изисква съставянето и подписването на акт за
непълноти и грешки в посочените случаи, следствие на законодателно преуреждане
на материята. Когато непълнотата или грешката е
свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се
отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти
въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред – чл. 54, ал.
2 от ЗКИР (нова ДВ, бр. 49/2014г.).
Като фактически основания в процесната Заповед
№ КД-14-11-342/19.04.2012г., макар и лаконично, е посочено заявление №
94-3576/19.03.2012г. на М.Г.Г. и приложените към него документи, и за правно
основание чл. 51, ал. 1 от ЗКИР и чл.59 ал.1 т.4 от Наредба №3/2005г. Съгласно
чл. 51 и чл. 52, ал. 1 от ЗКИР, Агенцията по геодезия, картография и кадастър
има задължение да поддържа в актуално състояние кадастралната карта и регистър
въз основа на информацията, получена по реда на чл.52 и чл. 86, ал.1, както и
от геодезичните измервания. Тази информация следва от актовете за признаване и
прехвърляне на право на собственост или учредяване, прехвърляне, изменение или
прекратяване на друго вещно право върху недвижим имот, както и от актовете при
делба, разделяне и съединяване на имоти, след влизане в сила на КККР. Съгласно
чл. 58, ал.3, във вр. с чл. 57, т.2, т.8 и чл.59, ал. 1, т.5 от Наредба №3/2005
г., със заповед на органа по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР може да бъде одобрено изменение
на кадастралната карта и регистър при промяна на данните за правото на
собственост и на другите вещни права и за носителите им, както и при делба на
сгради и самостоятелни обекти в тях. При наличие на такива основания, настъпили
след одобряване на първоначалната КККР, не се извършва процедурата по чл. 53,
ал.3 от ЗКИР, като в случаите на съставяне на акт за непълноти и грешки, същият
не се подписва от заинтересованите лица.
Конкретно в случая
производството по изменение на КК и КР е започнало по молба на М.Г.Г., като искането е основано на Решение №
169/30.06.2011г. по в.гр. д № 21/2011г. на ЛОС (л. 63-69), с което е отхвърлена
претенцията по чл. 108 от ЗС на настоящия оспорващ Т.Г. по отношение на килер
от 3 кв.м., находящ се в жилище – апартамент с кад. ид. 43952.507.628.4.2.Със
същото решение е отречено със сила на присъдено нещо правото на Т.Г. върху
процесната част от 3 кв.м. Видно от приложените на л. 54 и 55 Схеми на обект
№11532 и №11533 от 02.07.2011г. извадка от одобрената кадастрална карта със
Заповед № РД-18-10/17.04.2007г., както Схеми № 27361 и 27362 от 28.07.2011г.,
представени от оспорващия на л. 17 и 18 от делото, към жилището на Г. е отразен
килерът, предмет на в.гр. д № 21/2011г. на ЛОС. Съгласно заключението по
назначената по делото СТЕ, вещото лице е категорично, че килерът е част от сграда, собственост на оспорващия
Т.Г.. В т. 2 на заключението подробно е описано как и по колко се отнема от
площта на имоти с кад. ид. 43952.507.628.4.1 и 43952.507.628.4.2, като се прави
съпоставка между новите самостоятелни обекти по схеми-проект и съществуващите
такива. Заключението, обаче, не е съобразено с установеното с Решение №
169/30.06.2011г. по в.гр. д № 21/2011г. на ЛОС фактическо положение, поради
което съдът не следва да го кредитира.
В контекста на установеното от фактическа и
правна страна се налага извод за неоснователност на възражението на оспорващия,
свързано с немотивираност на процесната заповед и допуснати съществени процесуални
нарушения при нейното издаване. Ето защо съдът намира, че Заповед №
КД-14-11-342/19.04.2012г. на Началника на СГКК гр.Ловеч е издадена при
изпълнение на релевантната в случая процедура и съдържа фактическите и правни
основания за издаване, като е съобразен и материалният закон. Следва да се
посочи, че цитираната съдебна практика и в частност решението на
съдията-докладчик по адм.дело №793/2011г. на АС-Плевен касае други факти, а и е
отменено с решение от 15.03.2012г. на ВАС по адм.дело №16145/2011г.
Неоснователни са и възраженията, свързани с
наличието на граждански и наказателни дела между оспорващия Г. и
заинтересованите страни по делото. Както бе посочено и по-горе, единственият
спор за материално право между лицата е бил решен с влязло в сила решение на
Окръжен съд Ловеч. Противно на твърденията на Г., негаторния иск е ирелевантен
за производствата по ЗКИР, още повече, че самият спор за собственост е бил вече
разрешен (в.гр. д № 21/2011г. на ЛОС).
Относно възражението по отношение двойното
качество на процесуалния представител на заинтересованите страни, съдът намира същото
за неотносимо съм спора. Дали процесуалният представител на страните и правен
съветник на ответника е в конфликт на интереси е без значение за настоящето
дело, а и не е компетентен Административен съд Плевен да отговаря на този
въпрос. За пълнота, обаче, следва да се посочи, че в пледоарията си по същество
адв.С. изрично заявява, че има решение на Комисията за конфликт на интереси по
този въпрос.
Предвид гореизложеното, процесната заповед е
издадена в предвидената форма, при спазване на административно производствените
правила и в съответствие с материалния закон, а жалбата на Т.Г. като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото
основателна е претенцията на адв.С. за присъждане на направените по делото
разноски в размер на 300лв., съобразно представен списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие (л.47) .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Л.Г. ***, срещу Заповед №
КД-14-11-342/19.04.2012г. на Началника на СГКК гр. Ловеч.
ОСЪЖДА Т.Л.Г. ***, ЕГН **********, да заплати в полза на
С.Г.Ц. и М.Г. ***, направените по делото разноски в размер на 300 лв. (триста
лева).
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението
да се изпратят на страните в производството.
СЪДИЯ: