Р Е Ш Е Н И Е

№ 63

гр. Плевен, 29 Януари 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари 2014 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия ДАНЕВА Административно дело № 926/2013 г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Образувано е по жалба на С.Б.Т. и Й.Б.Т. *** срещу Заповед № РД-10-1209/08.08.2013 г. на кмета на община Плевен, в частта и, с която е определен размер на паричното обезщетение за отчужден имот: ПИ с идентификатор 56722.660.1433 с обща площ 18 кв.м., представляващ част от бивши имоти пл.№№3550,3551, кв. 366б по регулацията на гр.Плевен. Същият имот е определен за изграждане на улица. С процесния административен акт, в оспорваната му част, е определена оценка за отчуждения имот от 18 кв. м. в размер на 1920 (хиляда деветстотин и двадесет) лева, от които за двамата жалбоподатели 960 лева.

Жалбоподателите твърдят, че процесната Заповед, в оспорваната й част, е незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон. Считат, че определеният с нея размер на парично обезщетение за отчуждения имот не отговаря на установеното в закона изискване за равностойност на обезщетяването по пазарни цени. Претендират, че неправилно посочената пазарна характеристика на района на имота е определена като “добра”, а същата следва да е “много добра”. При оценяване по метода на сравнимите продажби, неправилно е направено сравняване с имоти в гр.Русе и гр.Велико Търново, а не с имоти, намиращи се в близост с отчуждения имот. Неправилно е използването на “метод на предприемача”, по който също е извършено оценка. Моли за да се извърши нова оценка, като бъдат справедливо обезщетени за имота. Претендират да им бъдат възстановени направените по делото разноски.

Ответникът - кметът на община Плевен, чрез юрк.К. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Счита, че от страна на общината е спазена процедурата по ЗОС при отчуждаването на имота. Спорният въпрос е по размера на обезщетението. Моли да вземе предвид размера който е даден от единичната експертиза като размер на обезщетение на жалбоподателите. В настоящия случай при определяне на оценката следва да се спази чл.22, ал.5 от ЗОС, която изрично указва начина за определяне размера на обезщетение, а не както тройната експертиза е вземала предвид евентуално пропуснати ползи за жалбоподателите. Отчуждаването не е приключило, тъй като съгласно ЗОС имота се смята за отчужден от датата от която паричното обезщетение се превежда по сметка на правоимащите. Община Плевен изчаква съдебното решение и не е предприела процедура по плащането по заповедта. Отчуждаването е направено още с ПУП, който вече е влязъл в сила и е предвидил, както правилно вещите лица констатират, че тази второстепенна улица следва да има тези размери. ПУП не е обжалван от жалбоподателите, което означава, че към 2007 г. е било ясно, че отчуждаване ще настъпи след съответната процедура. Отчуждаването може да бъде както по ЗОС, така и по ЗУТ. Общината не е предприела процедура по отчуждаване по ЗУТ. Процедурата е изпълнена и това което ще получат жалбоподателите отговаря на закона. Моля да се потвърди заповедта като се вземе предвид първоначалната експертиза и се присъдят разноските по делото и минимален размер на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна С.П.Н. оспорва жалбата, заинтересована страна Н.П.Н. не изразява становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателите са съсобственици /при равни части помежду си и заедно със заинтересованите страни/ на ПИ с идентификатор 56722.660.1433 с обща площ 18 кв.м., целия с площ по приложената /л.22/ скица 18 кв. м. Жалбоподателите удостоверяват правата си върху имота с Нотариален акт за дарение № 147/31.10.1996 г. (л.17) и скица на имота (л.30).

Не се спори по делото и съдът приема за установено, че производството по отчуждаване на ПИ с идентификатор 56722.660.1433, с площ от 18 кв. м., е извършено на основание глава III от ЗОС въз основа на влязъл в сила ПУП. Доколкото по делото не се оспорва законосъобразността на извършеното с процесната Заповед отчуждаване на ПИ с идентификатор 56722.660.1433, с площ на отчуждаваната част 18 кв. м., съдът приема, че същото е влязло в сила.

Оценката на отчуждаваната част от имота е изготвена от независим лицензиран оценител на 03.06.2013 г. по метода на сравнимите продажби и метода на предприемача, коригирани с определени от оценителя коефициенти. Съгласно така изготвената оценка определената "пазарна оценка" на отчуждаваната реална част от ПИ с идентификатор 56722.660.1433 е в размер на 1920 (хиляда деветстотин и двадесет) лева, от които за двамата жалбоподатели 960 лева.

Въз основа на така определения размер на парично обезщетение и влезлия в сила ПУП и на основание чл. 25, ал. 2 ЗОС кметът на община Плевен издава оспорената Заповед № РД-10-1209/08.08.2013 г. с предвиденото в закона съдържание.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и изслушана съдебно техническа експертиза (СТЕ). Заключението на вещото лице - инж. Л.,***. Съгласно последното, пазарната цена на ПИ с идентификатор 56722.660.1433 с обща площ 18 кв.м., е 6462 лева, от които за оспорващите следва да е 3645,23 лева. По искане на община Плевен е назначена тройна СТЕ. Съгласно заключението на последната, реалната пазарна цена на отчуждения имот е 6200 лева, като дължимата за обезщетение на жалбоподателите сума е 3947,44 лева. Това заключение е прието от жалбоподателите, процесуалният представител на община Плевен се въздържа от становище по приемането му, и същото заключение е прието от съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като се има предвид, че заповедта е публикувана в ДВ, бр.77/03.09.2013 г. /л.42/, а на 09.09.2013 жалбата срещу нея е постъпила в органа, видно от поставения входящ номер /л.3/.

Насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, съгласно изричната разпоредба на чл. 27, ал. 1 ЗОС и е подадена от легитимирани лица, с правен интерес.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С оглед заявените от жалбоподателите основания за незаконосъобразност и извършена в съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК служебна проверка на процесната Заповед, в оспорваната й част, съдът установи следното:

Заповед № РД-10-1209/08.08.2013 г. е издадена от компетентен по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗОС административен орган - кметът на община Плевен, в предписаната от закона форма - мотивирана писмена заповед. Съдът намира, че при издаване на процесния административен акт, в оспорваната му част, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК.

Настоящият състав приема, че Заповед № РД-10-1209/08.08.2013 г., в оспорваната й част, противоречи на материалноправните норми - чл. 21, ал.1 и чл. 22, ал. 5 ЗОС и не е съответна на целта на закона: ведно с осъществяване на мероприятието с обществено значение, заради което се извършва отчуждаването, да бъдат равностойно парично обезщетени собствениците на принудително отчуждаваната част от имота.

В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК съдът обсъди заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от ответника тройна СТЕ заедно с другите приети по делото доказателства и приема следното:

Съдът кредитира изцяло заключението на тройната СТЕ в частта, с която е определена оценката на имота в размер на 6200 лева. В тази част заключението не е оспорено от ответника и съдът приема, че същото е съответно на изискването на чл. 22, ал. 7 ЗОС.

По смисъла на чл. 22, ал. 5 ЗОС (ДВ, бр.54/ 2008 г.) равностойното парично обезщетение се определя въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. С разпоредбата на т. 2 на § 1 ДР ЗОС (ДВ, бр.54/ 2008 г.) е дадено легално определение на понятието "пазарни цени на имоти с подобни характеристики" и това са осреднените цени от сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.

В процесния случай от приетите и неоспорени писмени доказателства съдът приема, че пазарната цена за отчуждения ПИ с идентификатор 56722.660.1433 с обща площ 18 кв.м., е 6200 лева, като дължимата за обезщетение на жалбоподателите сума е 3947,44 лева.

Мотивиран от горното, съдът намира, че оспореният административен акт - Заповед № РД-10-1209/08.08.2013 г., в частта, относно определеното парично обезщетение на жалбоподателите се явява незаконосъобразен, поради противоречието му с материалноправните норми и целта на закона.

Предвид на това, стойността на дължимото парично обезщетение (оценката) следва да се измени, като по отношение на жалбоподателите се увеличи със 2987,44 лева (две хиляди деветстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки) и същата се определя в размер, общо на 3947,44 лева (три хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки).

По останалите твърдения и искания на страните съдът съобрази следното:

Не е основателно искането на жалбоподателите за извършване на нова оценка от административния орган, което може да стане само при връщане на делото като преписка до органа със задължителни указания. Делото е изяснено от фактическа страна, включително със тройната СТЕ, и няма пречки съдът да постанови решение по същество.

По отношение на твърденията на ответника, съдът отбелязва, че именно поради факта, че ПУП е влязъл в сила /не е оспорен/, процесният НИ може да се отчужди. В настоящия случай самото отчуждаване също не е оспорено, оспорен е само размерът на обезщетението. Фактът, че ПУП и самото отчуждаване не са оспорени, не означава, че размерът на обезщетението не може да се оспорва самостоятелно. Това е направено в определения от закона срок. Жалбоподателите не са длъжни да оспорят административния акт изцяло, те могат да го оспорят само в определена негова част, водени от своите интереси. Съдът е длъжен да се произнесе по така направеното оспорване, макар че същото засяга само част от административния акт. Възможността да се оспори само част от акта е изрично предвидена в чл.145, ал.3 АПК.

Не е основателно твърдението, че тройната експертиза е вземала предвид евентуално пропуснати ползи за жалбоподателите. Видно от заявеното в о.с.з. /л.180/, вещите лица са оценили как се отразява отчуждаването на възможността за жилищно строителство. Не е спорно, че до влизане в сила на ПУП процесният НИ е имал предназначение за жилищно строителство /в този смисъл е заповедта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на л.22/. Съгласно чл.22, ал.5 от ЗОС: “Размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.” Следователно правилно вещите лица са оценявали имота като такъв за жилищно строителство, а не са имали предвид “пропуснати ползи”, както твърди процесуалният представител на ответника.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал.1 от АПК жалбоподателите имат право на направените в настоящото производство разноски в размер на 150 лева - внесен депозит за СТЕ, и 20 лева за платени държавни такси.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

Изменя Заповед № РД-10-1209/08.08.2013 г. на кмета на община Плевен, в частта и, с която е определен размер на паричното обезщетение за отчуждаване на ПИ с идентификатор 56722.660.1433 с обща площ 18 кв.м., представляващ част от бивши имоти пл.№№3550,3551, кв. 366б по регулацията на гр.Плевен, по отношение на С.Б.Т. и Й.Б.Т., като:

Увеличава размера на паричното обезщетение от 960 (деветстотин и шестдесет) лева на 3947,44 лева (три хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки) за С.Б.Т. и Й.Б.Т.;*** да заплати на С.Б.Т., ЕГН ********** и на Й.Б.Т., ЕГН ********** разноски по делото общо в размер на 170 (сто и седемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :