ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1123

гр.Плевен, 30 Септември 2014 год.

Административен съд – Плевен, І-ви състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Калина Пецова

При секретаря А.Х. и с участието на прокурор от ОП Плевен Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Пецова административно дело №923 по описа за 2013 година на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В Административен съд-Плевен е постъпила искова молба от „Коди агро” ООД, ЕИК 114682512, със седалище и адрес село Комарево, Община Долна Митрополия, чрез пълномощник адв. Д.К. *** срещу Държавен фонд „Земеделие” при цена на иска 11 290. 98 лева.

Излагат се следните мотиви за подаване на исковата молба: Твърди, че с Решение №323/18.05.2012г. на АС Плевен, постановено по АД № 810/2011г. и влязло в сила на 20.06.2012г. е отменено уведомително писмо № 173/04.11.2011г. на Директора на ДФ „Земеделие” , с което е отказано плащане на ищеца по схемата за единно плащане на площ в размер на 3297.78 лева и по схемата за национални доплащания на площ в размер на 1478.17 лева, като делото е върнато като преписка на органа за издаване на нов акт - уведомително писмо, с което да се произнесе по заявлението за подпомагане на земеделски производител „Коди агро”ООД за 2009г. - съобразно с указанията от мотивите на съда.

Твърди се още, че с Решение 375/12.06.2012г. по АД № 1110/2011г. на АС Плевен, потвърдено с Решение на ВАС от 24.04.2013г. е отменено уведомително писмо на Директора на ДФ „Земеделие” № 02-150-2600/3905/02.10.2011г. , с което е отказана финансова помощ на дружеството по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 3725.21 лева и по Схемата за национални доплащания на площ ( СНПП) в размер на 2052.61 лева, като делото е върнато като преписка на органа за произнасяне съобразно с мотивите на решението за издаване на нов акт по заявлението на дружеството за финансиране за 2010г.

Твърди, че до момента на подаване на исковата молба ДФ „Земеделие” не е изпълнила влезлите в сила решения, с което е ощетил дружеството със следните суми: неизплатени суми за плащане на площ и национално доплащане за 2009г. в общ размер на 4 775.95 лева, както и дължимата върху тях законна лихва от 21.07.2012г. до 02.09.2013г. в размер на 546.97 лева. Както и за неизплатени суми за плащане на площ и национално доплащане за 2010г. в общ размер на 5 804.82 лева, както и дължимата върху тях законна лихва от 25.05.2013г. до 02.09.2013г. в размер на 163.24 лева.

След размяна на книжата по делото, в проведено съдебно заседание на 10.02.2014г. делото е спряно по общо съгласие на страните във връзка с водени преговори между тях и твърдения на процесуалния представител на ответника, че сумите за 2009г. ще бъдат напълно изплатени така, както заявени от дружеството, а относно заявлението за 2010г. органът ще се произнесе повторно с административен акт. С молба от 01.04.2014г. ищецът е поискал възобновяване на делото с изменение на предмета, както следва: претендира се сумата от 925.49 лева, която представлява неизплатената разлика между търсената сума по заявлението за 2010г. и изплатената от органа на 26.03.2014г. Претендира се още лихва за забавено изпълнение на Решение №323/18.05.2012г. по АД № 810/2011г. на АС Плевен за периода от 18.05.2012г. до 24.02.2014г. върху сумата от 4775.95 лева в размер от 865.74 лева и лихва за забавено изпълнение на Решение № 375/12.06.2012г. по АД №1110/2011г. за периода 24.04.2013г. до 01.04.2014г. в размер на 554.29 лева. Претендира още разноски по делото в размер на 1050 лева, представляващи адвокатски хонорар и държавна такса.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.

За ответника ДФ „Земеделие” не се явява представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава мотивирано заключение за недопустимост на иска.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на Закона, намира за установено следното:

Исковата молба е недопустима за разглеждане. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

В процесния случай, вредите се претендират на основание отменено уведомително писмо № 173/04.11.2011г. на Директора на ДФ „Земеделие”, с което е отказано плащане на ищеца по схемата за единно плащане на площ в размер на 3297.78 лева и по схемата за национални доплащания на площ в размер на 1478.17 и отменено уведомително писмо на Директора на ДФ „Земеделие” № 02-150-2600/3905/02.10.2011г. , с което е отказана финансова помощ на дружеството по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 3725.21 лева и по Схемата за национални доплащания на площ ( СНПП) в размер на 2052.61 лева. Претендираните вреди са оценени като конкретно посочените суми, които са отказани за изплащане с отменените писма и лихвите върху тях.

Не се спори по делото, че цитираните уведомителни писма са отменени с влезли в сила решения на Административен съд Плевен.

С Решение №323/18.05.2012г. на АС Плевен, постановено по АД № 810/2011г. и влязло в сила на 20.06.2012г. е отменено уведомително писмо № 173/04.11.2011г. на Директора на ДФ „Земеделие” , с което е отказано плащане на ищеца по схемата за единно плащане на площ в размер на 3297.78 лева и по схемата за национални доплащания на площ в размер на 1478.17 лева, като делото е върнато като преписка на органа за издаване на нов акт - уведомително писмо, с което да се произнесе по заявлението за подпомагане на земеделски производител „Коди агро”ООД за 2009г. - съобразно с указанията от мотивите на съда. Мотивите на съда се изразяват в следното: съдът намерил, че при издаване на оспорения акт са спазени процесуалните правила, но същият е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Отказът за подпомагане бил постановен на две фактически основания, идентични и по двете схеми-СЕПП и СНДП, по които е кандидатствало дружеството. Първото основание се свеждало до установените чрез извършени административни и кръстосани проверки физически блокове, недопустими за подпомагане и по –конкретно имот 62596-175-1-1 от 0,7368 ха, за който било отказано подпомагане и по СЕПП, и по СНДП. Въз основа на анализ на прилжимата нормативна уредба относно реда и начина на извършване на проверките във връзка със заявленията за подпомагане, приел за конкретния случай, че на първо място, при първата административна проверка от септември 2009 год. (повече от три месеца след подаване на заявлението през май 2009 год.), Разплащателната агенция била извършила проконтролиране за застъпване контурите на всички очертани съседни БЗС на различните стопани и били правени някои проверки на терена, при което единствено били констатирани двойно застъпени площи, но не били констатирани физически блокове, недопустими за подпомагане (арг.:заключението на ВЛ). На второ място, тези проверки били правени въз основа на самолетно заснемане от 2006 год., за което били приложени снимки на л.28-33 от ад 5416/2011г. по делото. Изчертаване върху снимките от 2006 год. не било извършвано. При тази първа проверка не били установени факти, които след съпоставка да са били различни от въведените в системата данни и които да наложат извод у органа, че е налице основание за изключване от подпомагане на съответен/съответни парцели. При втората проверка били изготвени сателитни снимки от септември 2009 год. и било извършено изчертаване от служители на МЗХ върху тях на линии, очертаващи във всички землища „площи, подходящи за подпомагане по СЕПП (т.нар. допустим слой), очертаващи използваните земеделски площи в съответствие с Наредба №5/10.05.2010 год. Извършено било служебно сравняване за всяко землище между местоположението на линиите, очертани от стопанина и новите линии, съставляващи т.нар. „допустим слой” , поради което в БЗС били констатирани разлики в площите на два имота, от които по-съществени били за имот 62596-175-1-1 от 0,7368 ха, показани на л.53 и л.58-60. Т.е. с компютърна програма било направено сечение на новоочертан контур от „допустимия слой”, с който е очертана използваната обработваема земя с контура, очертан от земеделския стопанин. В оспорения акт се сочело, че по същността си тази част от имота, която не е съвпаднала с извършеното от органа изчертаване, представлява части от физически блокове, недопустими за подпомагане. Съдът приел, че преценката на административния орган да изключи от подпомагане имот 62596-175-1-1 от 0,7368 ха на основанията, установени в акта и от вещото лице, била направена въз основа на критерии, които не били в съответствие с приложимия материален закон, действал към датата на подаване на заявлението за подпомагане и датата на извършване на първите проверки от 2009 год. Посочил, че понятията „допустими за подпомагане площи ” и „недопустими за подпомагане площи” са въведени едва с Наредбата №5/10.03.2010 год., в сила от 19.03.2010 год. И именно тези понятия очертавали материално правните предпоставки, при наличието или липсата на които се извършва преценката дали подлежат или не на субсидиране, които като материалноправни норми могат да бъдат прилагани само от датата на влизането им в сила и занапред, но не и да преуреждат с обратна сила правоотношения, възникнали към датата на подаване на заявлението-май 2009г. Относно второто основание за отказ за подпомагане, съдът посочил: подадени са две заявления за една и съща площ, при което застъпването на площи не било отстранено, а именно-двойно заявена площ както по СЕПП, така и по СНД – имот 38145-186-2-1 с 3,72 ха, заявен като ползван от жалбоподателя, изцяло застъпен с имот 38145-186-3-1 от 3,72 ха на „Агроком 2006” ООД. Освен застъпването от 3,72 ха била установена и друга малка разлика от 0,02 ха по СЕПП и по СНД, като в този случай общата наддекларирана площ е записана в размер на 3,74 ха. Въз основа на анализ на доказателствата по делото и изслушаната съдебно-техническа експертиза, съдът приел за безспорно установено, че независимо, че в Таблицата на използваните парцели другият бенефициент „Агроком 2006” ООД е посочил като основание за ползване - договор за наем, към декларацията за изясняване принадлежността на двойно декларирани площи същият не е приложил изискуемите документи, доказващи право на собственост и/или ползване върху процесния застъпен имот, а такива доказателства е представило единствено дружеството –жалбоподател.

Посочил, че в разпоредбите на чл.43, ал.3, т.5 и чл.47, ал.2, т.6 от ЗПЗП, които регламентират основанията за отказ от плащане по СЕПП и по СНДП е предвидено, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане и по двете схеми , когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Приел, че критерият, по който се изяснява принадлежността на такива площи, е наличието на документ, на което това ползване е основано. В конкретния случай приел, че е налице "наддеклариране" поради двойно заявени площи, като принадлежността на спорните имоти била еднозначно изяснена още в рамките на развилото се административно производство чрез представяне на доказателства само от страна на настоящия жалбоподател пред компетентния орган.

При тези съображения, отменил оспореното уведомително писмо и върнал делото като преписка на административния орган, за произнасяне по заявлението за подпомагане за 2009 год. съобразно с мотивите на решението.

Решение 375/12.06.2012г. по АД № 1110/2011г. на АС Плевен, потвърдено с Решение на ВАС от 24.04.2013г. е отменено уведомително писмо на Директора на ДФ „Земеделие” № 02-150-2600/3905/02.10.2011г. , с което е отказана финансова помощ на дружеството по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 3725.21 лева и по Схемата за национални доплащания на площ ( СНПП) в размер на 2052.61 лева, като делото е върнато като преписка на органа за произнасяне съобразно с мотивите на решението за издаване на нов акт по заявлението на дружеството за финансиране за 2010г. Съдът постановил решението си при следните мотиви: Оспореният акт не съдържал нито правни, нито фактически основания за своето издаване. От колона 5 на таблиците на втора и трета страница на писмото /л.43,44 от ад. 106428/2011г. на АССГ/ можело да се направи извод, че са заявени площи, които не се стопанисват от кандидата – това обаче не били мотиви, а твърдения, които следва да бъдат доказани след конкретизирането им. След излагане на доказаните факти същите се подвеждали под правната норма и се правят съответни изводи – в случая за размера на подпомагането. Налице било и противоречие между твърденията в таблиците на акта и установеното от вещото лице, по допусната и приета по делото експертиза, по отношение на имота с площ 3.72 ха. Органът бил длъжен да изложи мотиви по отношение на изпратеното от „Коди агро” ООД на 08.10.2010г. писмо, с което се потвърждават заявените площи. Спорният акт бил издаден преди да изтече срока за потвърждаване на парцелите, определен от самия административен орган. Произнасяйки се по същността на заявлението без да изчака, срока за отговор на заявителя по установено застъпване на посочени площи, ответникът бил ограничил съществено правото на заявителя на активно участие в производството по издаване на административния акт /чл. 34 от АПК/. Това е прието за съществено процесуално нарушение и можело да доведе до основание за отмяна на оспорвания акт и самостоятелно, доколкото ако не е било допуснато, издаденият административен акт е можело да има друго съдържание. При всички случаи, административният орган следвало да изложи мотиви какво е установил от фактическа страна за конкретния парцел, какви изводи прави въз основа на тези факти и закона и посочи съответните правни норми. Такива мотиви нямало в спорното писмо. Недопустимо било със съдебно техническа експертиза да се установяват причините, поради които ДФЗ е изключил като недопустими площи, декларирани от „Коди агро” ООД. Освен това, по отношение на евентуалното застъпване, органът не бил съобразил, нито изложил мотиви по отношение на представените му документи, удостоверяващи право на ползване от жалбоподателя, което също е нарушение на процесуалните правила и оттам - основание за отмяна. Посочил, че съгласно ТР№4/22.04.2004г. на ВАС по д.№ТР-2/2002г., “…липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт… Липсата на мотиви в случая не давала възможност на съда да прецени приложението на материалния закон, тъй като не били посочени не само правните, но и фактическите основания за издаване на акта. Тази липса на мотиви от страна на административния орган не можело да бъде заместена с мотиви на съда или чрез експертно заключение. По тези причини съдът приел, че следва да отмени оспорения акт, като върне преписката на органа за произнасяне с мотивирано решение по отношение заявлението за подпомагане за 2010 год., подадено от „Коди агро” ООД, съобразно мотивите на настоящото решение.

Не се спори още по делото, че дружеството е подало молба и е образувало дело № 899/2012г. по описа на Административен съд Плевен за налагане на глоба на виновното длъжностно лице за неизпълнение на влезлите в сила решения. Последното е оставено без разглеждане и делото е прекратено, тъй като съдът е приел, че се касае за налично изпълнително основание за образуване на изпълнително производство за привеждане влезлите в сила решения в изпълнение.

Образувано е изпълнително дело 100204/2013г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Плевен, по което няма данни да се е развило производство.

След образуване на настоящето дело, между страните е водена кореспонденция във връзка с издаване на актове в изпълнение на цитираните решения на АС-Плевен и по искане на страните делото бе спряно до постигане на споразумение и приключване на административната процедура. С молба от 01.04.2014г. жалбоподателят е поискал възобновяване на делото, тъй като счита, че по посочената от него ( нова) банкова сметка ***, които счита, че следва да получи по заявленията си от 2009г. и 2010г. Направено е изменение на претенцията от исковата молба, както следва: 1. Разликата от 925.49 лева по решение №375/12.06.2012г. по АД 1110/11г. на АС Плевен; 2. Лихва за забавено изпълнение на Решение № 323/18.05.2012г. по АД 810/11г. по описа на АС Плевен за периода от 18.05.2012г. до 24.02.2014г. в размера на 865.74 ( върху сумата от 4775.95лева); 3. Лихва за забавено изпълнение на Решение №375 от 12.06.2012г. по АД №1110/2011г. на АС Плевен за периода 24.04.2013г. до 01.04.2014г. в размер на 554.29 лева. 4. Разноски по делото в размер на 1050 лева за адвокатско възнаграждение и държавна такса по делото.

Последните претенции са предмет на делото след възобновяването му.

От ответника е постъпило становище с приложени доказателства, от които се установи следното:

След спиране на настоящето съдебно производство е издадено ново Уведомително писмо (УП) до „Коди агро” ООД съобразно мотивите на съдебно решение по АД № 810/2011г. по описа на АС Плевен, по заявление за директни плащания на площ за 2009г. , с което всички заявени суми по заявлението са оторизирани.

За кампания 2010г. също е издадено ново Уведомително писмо (УП) съобразно с мотивите на решение по АД №1110/2011г. на АС Плевен. Със същото с № 01-2600/2425/08.04.2014г. са оторизирани суми съобразно с мотивите на цитираното решение.

Така оторизираните суми са изплатени на дружеството, за което има представени документи.

От уточнителната молба на жалбоподателя е видно, че същият счита, че на първо място такъв акт не му е връчван, на второ място - със същия не е оторизирана цялата заявена от него сума по заявлението му за кампания 2009г. , поради което поддържа претенцията си за разликата от 925.49 лева, както и лихвите върху общо дължимите суми по двете заявления ( 2009г. и 2010г.) , както и лихва за забава на плащанията по двете решения, считано от влизането им в сила до датата на изплащането, респ. частичното изплащане на сумите, както и законна лихва върху тях до датата на окончателното им изплащане. Претендира като вреда и направени разноски от 1050 лева по настоящето дело.

Както бе посочено, при така установеното от фактическа страна, съдът приема иска за недопустим, поради следното:

В производствата по ЗОДОВ, родово подсъдни за разглеждане от административните съдилища по процесуалния ред на АПК /арг. чл. 128, т. 5 от АПК/ са искания за обезщетения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжности лица. Последните се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК и по същността си представляват исково производство, за процесуалния ред на което субсидиарно /извън глава ХІ-та на АПК/ се прилага ГПК. Предмет на дело от такъв характер са обективно съединени искове за установяване на незаконосъобразността на административен акт, респ. действието или бездействието на административен орган или длъжностно лице и предизвиканите от същите вреди /имуществени или неимуществени/, настъпили в правната сфера на ищеца, което предпоставя доказване и на причинната връзка между тях.

За да е налице основание за ангажиране отговорността на държавата или общините е необходимо да са осъществени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконни актове, действия или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника, претърпяна вреда от ищеца и причинна връзка между тях. Доколкото производството е исково, в тежест на ищеца е да докаже фактите и обстоятелствата, които са предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В процесния случай, след направеното изменение на иска, предмет на делото са претенции за плащане на суми, представляващи разликата от заплатеното на дружеството до размера на субсидиите, дължими на „Коди агро” ООД за кампания 2010г. съгласно заявленията на дружеството за оторизация, както и лихвите върху тази сума и лихвата върху заплатената по заявление за оторизация за 2009г.

Предпоставка за осъществяване на състава на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е наличието на отменен акт, съответно действие или бездействие, причинили вреди. В процесния случай вредите се претендират от отменени уведомителни писма за кампании 2009г. и 2010г., съответно частично само за кампания 2010г. в размера на заявената, но неоторизирана сума.

От подробно описаните по-горе факти по делото става ясно, че действително за кампания 2010г. дружеството е заявило субсидия в размер на 3 752. 21лева по СЕПП и 2052.61 лева по СНД. По това заявление е постановен отказ от Директора на ДФЗ с уведомително писмо № 02-150-2600/3905 от 02.10.2011г. Това писмо е било предмет на дело № 1110/2011г. на АС Плевен, като с решението по същото писмото е отменено, а преписката върната на органа за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на решението. От приобщените доказателства е видно, че по това заявление и в изпълнение на Решението на съда е издадено ново Уведомително писмо № 01-2600/24.25/08.04.2014г., с което така заявените суми са частично оторизирани. Разликата между заявеното и изплатеното се явява сумата 925.49 лева, за която се поддържа исковата претенция.

Съдът намира така направеното искане за недопустимо. С отмяната УП от 02.10.2011г. съдът е върнал преписката за ново разглеждане на органа, без да се произнася по съществото й и без дава конкретни указания за съдържанието на акта, който органът следва да издаде, като се е позовал основно на липсата на мотиви на същия. Касае се до незавършено производство по оторизацията на суми в полза на земеделския производител, като с отмяната на писмото от 2010г. съдът е възстановил висящността на производството по подаденото заявление за същата стопанска година. Съобразно решението, органът е дължал ново произнасяне ( което безспорно е доста по-късно реализирано), но не го е задължил да заплати конкретни суми, още по-малко точно тези, които са заявени. В този смисъл производството по оторизацията на заявените от дружеството суми за кампания 2010г. е приключило с издаването на Уведомително писмо № 01-2600/24.25/08.04.2014г. В случай, че дружеството счита, че с този акт са накърнени негови права и законни интереси, респ. че не е уважено неговото искане до пълно заявената сума, същото разполага с възможността да оспори същия, като в случай на уважаване на жалбата му, ще бъде постигнат ефекта да бъде изплатена заявената сума в пълен размер. Тук съдът счита, че следва да отбележи, че дали новото уведомително писмо е надлежно връчено на адреса на дружеството или не, не е предмет на настоящето производство. Няма данни същото да е оспорено, което в случай на уважаване на жалбата, би било предпоставка за разглеждане на иск по реда на ЗОДОВ за обезщетяване на лицето за разликата в сумите.

Плащането за кампания 2009г. (за което няма претенция по делото съобразно с изменението на иска) също е реализирано с УП 01-2600/191 от 10.01.2014г. при условията на висящност на производството до този момент, т.е. липсва отмяна на акт, по силата на който самостоятелно са настъпили вреди в правната сфера на дружеството.

Относно претендираните лихви: Съгласно установената съдебна практика и ТР № 3/2004г.на ВКС обезщетението за вреди от незаконни административни актове може да се търси след тяхната отмяна, като в този случай вземането става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. Считано от тези моменти се дължи и мораторната лихва върху установеното вземане за вредата.

В процесния случай, доколкото съдът приема, че не се касае за наличие на отменени актове, които да са самостоятелна предпоставка за обезщетяване, а до възстановяване на висящността на производството въз основа на влезлите в сила съдебни решения, следва че липсва първия елемент от фактическия състав за реализиране на отговорност по реда на ЗОДОВ, съответно липсва и главница, върху която да се претендират лихви, както и данни за момента, от който същите следва да се начисляват.

Следва да бъде отбелязано, че искът - така, както е заявен - обуславя недопустимостта си. В случай, че ищецът счита, че безспорно по-късното плащане на сумите за кампании 2009г. и 2010г. ( и двете заплатени в 2014г.) е довело до настъпване на вреди в правната му сфера, изразяващи се в конкретно посочени пропуснати ползи от сумите, които същият би могъл да реализира при своевременно плащане, то същият следва да заяви това, като посочи тези конкретни факти. Напротив, в процесния случай лицето претендира като вреди самите суми, които счита, че е следвало да получи за кампании 2009г. и 2010г., без да ги обвързва с конкретните негативни последици, които са настъпили в правната му сфера, вследствие на несвоевременното им изплащането. Същият би могъл да претендира законни лихви поради самата забава на плащането, считано от 2009г., съответно 2010г. до 2014г., което обаче следва да реализира в отделно и самостоятелно производство. Същото произтича от късното постановяване на актовете (уведомителни писма от 2014г.) спрямо момента на потвърждаване на отменителните решения на АС Плевен, с които на органа е разпоредено да се произнесе. Липсва обаче претенция за формиране на мълчалив отказ, още по-малко отменен такъв, както и претенция за бездействие на администрацията. Доколкото ищецът е този, който следва да посочи предмета на делото като очертае спора, по който търси разрешение, според съда няма изрично формулирано искане да бъде разгледано бездействието на органа по изпълнението да изпълни съдебните решения надлежно и в срок, от което да се претендират вреди, изразяващи се в размера на лихвата върху съответните късно платени вземания. На следващо място, по делото не е проведено доказване за вида на настъпилите вреди и за техния размер. Претендира се сума, представляваща лихва за забава от датата, на която са отменени уведомителните писма, отказващи оторизация. Последните обаче, както бе посочено, не присъждат нито конкретно вземанията, още по-малко конкретните суми, които ищецът счита, че му се дължат. Обезщетителното производство по ЗОДОВ не познава такъв вид компенсиране, защото претенциите за заплащане на имуществени, респ. неимуществени вреди не произтичат от договорна отговорност, а от действително настъпили вреди, които следва да бъдат доказани до размера на претенцията. Доказване за реално настъпилите вреди, в това число и представляващи пропуснати ползи по делото не е проведено.

Заявената сума от 1050 лева, представляваща направени разноски по конкретното дело, не може да бъде предмет на обезщетяване. Същата би следвало да се присъди на ищеца като разноски в случай на уважаване на исковата молба, какъвто не е настоящият случай.

По тези съображения, исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане, а делото прекратено. Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Исковата молба от „Коди агро” ООД, ЕИК 114682512, със седалище и адрес село Комарево, Община Долна Митрополия, чрез пълномощник адв. Д.К. *** срещу Държавен фонд „Земеделие”.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 923/2013г. по описа на Административен съд Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на оспорване с частна жалба в 7-модневен срок от връчването му на страните пред ВАС.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: