Решение по Административно дело 920/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 129

гр.Плевен, 13 Март 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №920 по описа за 2013 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Производството по делото е образувано по жалба от Б.Г.Д. *** срещу Решение №52/26.08.2013г. на Директора на РУСО-Плевен, с което е отхвърлена жалбата му вх.№ТЗ-27/26.07.2013г. и е потвърдено Разпореждане №27/10.07.2013г. на длъжностно лице по чл.60 от КСО, с което декларираната с вх.№27/10.04.2013г. злополука от 20.02.2013г. не е приета за трудова.

В жалбата са наведени доводи, че оспореното решение е неправилно, като издадено в нарушение на материалноправните разпоредби, при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с целта на закона. Описва се фактическата обстановка, такава, каквато е възприета от оспорващия. Въз основа на нея се прави извод, че административният орган неправилно не е приел за трудова претърпяната на 20.02.2013 г. злополука, позовавайки се Експертно решение /ЕР/ №2350 от заседание №125 от 08.07.2013г. на ТЕЛК-Плевен. Сочи се, че според ЕР няма причинна връзка между увреждането и претърпяната злополука, без да са изложени никакви други доводи, подкрепящи този извод. Сочи се още, че съгласно чл.60, ал.2 от КСО разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова може да бъде издадено въз основа на ЕР на ТЕЛК само в случаите, когато се отнася за деклариране на злополука от нетравматично увреждане. Твърди се, че при наличие на травматично увреждане изводите дали е налице или не трудова злополука могат да се изградят единствено на наличната медицинска документация, установяваща травматично увреждане, а изводът дали това увреждане е в причинна връзка със злополуката следва да бъде направен от решаващия орган, тъй като това е правен въпрос извън компетентността на ТЕЛК. Счита се също, че при издаване на решението и потвърденото с него разпореждане са допуснати съществени нарушения, тъй като кап. К., чиито обяснения са взети предвид, е участвал като представител на осигурителя в комисията по чл.58, ал.1 от КСО, която е съставила протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката. В тази връзка се сочи, че така извършеното разследване страда от съществен порок, доколкото неин член е участвал и в друго качество – свидетел на злополуката. Твърди се още, че е налице противоречие с чл.55 от КСО, тъй като безспорно е претърпял злополуката на работното си място, през работно време и по повод възложена му работа и няма събрани доказателства, че увреждането е причинено умишлено или да е установено, че е настъпило във времето преди да се яви на работното си място. В заключение се моли за отмяна на решението на Директора на РУСО-Плевен, като се приеме за установено, че на 20.02.2013г. по време на изпълняваната от него работа като служител на факултет ”Авиационен” гр.Долна Митрополия, на НВУ “В.Левски” – гр.В.Търново, на работното си място, при и по повод на изпълняваните служебни задължения е претърпял трудова злополука, в следствие на която е получил травма на левия долен крайник с диагноза “Дисторзио генус синистра. Руптура менисци медиалис ет лигаменти колатералис медиале”. Претендират се направените по делото разноски.

От ответника по делото-Директора на РУСО-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адвокат Д.Д. ***, с пълномощно по делото, който моли да се уважи подадената жалба на заявените в нея основания и претендира присъждане на разноски. Представя писмени бележки с подробни доводи за незаконосъобразност на решението на Директора на РУСО-Плевен.

Ответникът се представлява от юрисконсулт Р., с пълномощно по делото, която счита жалбата за неоснователна. Мотивира се с изложените съображения в обжалваното решение и събраните по делото писмени и гласни доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмено становище с доводи за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна-Национален военен университет „Васил Левски”-Велико Търново, уведомена по реда на чл.137 ал.7 от АПК, в съдебно заседание не се представлява. Депозирано е по делото писмено становище за неоснователност на жалбата. Счита се, че в случая не е налице внезапно увреждане на здравето, а се касае за заболяване с голяма давност, което се установява от събраните доказателства.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Решение №52/26.08.2013г. на Директора на РУСО-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка №ТЗ-27/26.08.2013 г. до оспорващия и е получено от съпругата му на 30.08.2013г. (л.80). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ (РУСО) е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 11.09.2013 г., видно от поставения печат на административния орган (л.3), като е заведена с рег.№ТЗ-27 от същата дата /пощенското клеймо на копието на пощенския плик на л.26, с който същата е изпратена, е нечетливо/. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че Б.Д. е кадрови военнослужещ, като към дата 20.02.2013г. е имал договор за кадрова военна служба № 656 139 от 26.05.2010г. (л.44, гръб) и е на служба във факултет “Авиационен”, военно формирование (в.ф.) 52610.

На Д. от 1996г. е поставяна диагноза и провеждано лечение на заболяване на ляво коляно, видно от епикризите на л.л.22,23 и ЕР на общоболнична военно – медицинска комисия на л.24.

На 22.02.2013г. Д. е написал обяснение (л.25), в което твърди, че при работа на 20.02.2013г., при качване по стълба, левият му крак се е усукал и е усетил болка като пробождане в коляното и топлина. Посочил е, че последствие болките са се появявали периодично, появило се е ограничаване на движението при свиване на ляво коляно. Посочил е още, че след преглед при лекаря на поделението е бил изпратен във Военна болница – Плевен, където е бил прегледан на следващия ден.

От комисия, назначена от осигурителя на 25.02.2013г., е съставен Протокол за трудова злополука (л.28), където е отразено, че на 20.02.2013г. Д. при качване и слизане от стълба почувствал болка и топлина в лявото коляно. Като свидетели на злополуката са посочени кап. К. (член на комисията, съставила протокола) и с-на А.Б.А.. Началникът на медицинския пункт д-р И. е дал обяснение (л.29), съгласно което Д. на 20.02.2013г. към 12 часа е отишъл при него и при извършен преглед е констатирано подуване и болка в областта на лявото коляно, поради което му е дадено направление за болница. Старшина А. е дал обяснение (л.30), съгласно което Д. е заявил пред него, че изпитва болка в коляното, но А. не е бил очевидец на контузията. Кап. К. също е дал обяснение (л.31), съгласно което на 20.02.2013 г. още когато влязъл в кабинета, Д. е куцал с левия крак и на въпроса дали го боли кракът е отговорил, че му няма нищо. В обяснението е посочено още, че след този разговор Д. се е качил на стълбата, за да свали старите лампи и след като ги е свалил, е слязъл от стълбата. Дадени са сведения също, че към 10.30 часа К. е тръгнал към курсантския корпус и е оставил Д. и А. да работят , а около 12 часа Д. е отишъл при него и му е казал, че отива в лечебницата, защото го боли крака.

При извършен преглед в ортопедичен кабинет на ВМА МБАЛ Плевен е издаден болничен лист №1499631 от 21.02.2013г. (л.53) за домашно лечение - 10 дни, като в същия се сочи, че е налице трудова злополука по анамнестични данни, за доказване ТП на НОИ.

Издадени са последващи болнични листи №1499418 от 04.03.2013 г. за периода 03.03.2013 г. – 12.03.2013 г. (л.40, 54), №1499643 от 13.03.2013г. за периода 13.03.2013 г. – 01.04.2013 г. (л.55), №1499660 от 02.04.2013 г. за периода 02.04.2013 г. – 11.04.2013 г. (л.56), всички серия А-2012 г., като се сочи в същите, че е налице трудова злополука.

На 20.03.2013г. е проведено МРТ-изследване на лява колянна става, с направено заключение, че находката отговаря на малък излив, скъсване на тялото на медиалния мениск, остеохондрален дефект с голяма давност в медиалния феморален кондил с фиксиран и витален свободен фрагмент и хондропатия ІІ степен (л.18).

Б.Д. е провел лечение във ВМА-София в периода 08.04.2013г. - 15.04.2013г., като за това лечение е издадена епикриза (л.17).

На 10.04.2013г. осигурителят – в.ф. 52610 – Факултет Авиационен – Долна Митрополия, подава декларация за трудова злополука (л.27) и със Заповед №4/10.04.2013 г. на Директора на РУСО е наредено разследване на злополуката (л.34).

За разследването е съставен Протокол №4 от 11.04.2013 г. (л.л.44-46), в който е отразено следното: Д. е следвало да вземе участие в текущия ремонт на факултет “Авиационен”. По данни на кап. К., същият е куцал преди започване на предвидените дейности, но на въпроса дали го боли е казал, че му няма нищо. Д. дава обяснения, че при качване по стълба с цел подмяна на осветителни тела, с ”наемане” на ляв крак, е усетил болка като пробождане и топлина. Стълбата е преносима, дървена двураменна, с разстояние между стъпалата 33 см, първото е на разстояние от пода 28 см. За да се достигне до осветителните тела е необходимо качване на 2-3 стъпала.

С писмо от 11.04.2013г. осигурителят и осигуреният са уведомени от РУСО, че за декларираната злополука е открито производство по разследване по чл.58 от КСО, срокът на което е удължен (л.л.47,48).

В производствена характеристика на Д., издадена от осигурителя на 15.04.2013г. (л.л.35-38) се сочи, че на лицето са извършени необходимите инструктажи.

С писмо изх.№ТЗ-27/16.04.2013г. (л.49) РУСО изпраща протокол №4 от 11.04.2013г. от извършено разследване на злополуката до ТЕЛК, като на основание чл.61 от НМЕ моли за произнасяне относно причинна връзка между увреждането и трудова злополука.

Във връзка с производството пред ТЕЛК производството пред органа е спряно на 25.04.2013г. със заповед, приложена на л.52 от делото, за което спиране Д. е уведомен на 09.05.2013 г. (обратна разписка на л.51).

С Експертно решение (ЕР) №2350 от заседание 125 от 08.07.2013 г. (л.57) ТЕЛК за общи заболявания-ІІ състав, не приема причинна връзка – трудова злополука. Няма данни по делото това решение да е съобщено на Д..

На 10.07.2013 г. е издадено Разпореждане №27 от длъжностно лице по чл.60 от КСО в РУСО-Плевен, с което злополуката, станала с Д. на 20.02.2013г., не се приема за трудова (л.59). Последното е мотивирано със заключението по ЕР на ТЕЛК. Разпореждането е съобщено на 18.07.2013г., видно от обратната разписка на л.59, гръб.

На 26.07.2013 г. срещу разпореждането е подадена жалба по административен ред от Д. (л.л.60-62), в която се сочат доводи за незаконосъобразност на разпореждането и се моли за неговата отмяна и признаване на злополуката за трудова.

По подадената жалба е издадено Решение №52/26.08.2013г. от Директора на РУСО-Плевен, с което последната е отхвърлена и е потвърдено Разпореждане №27/10.07.2013г. За да я отхвърли жалбата, горестоящият административен орган, след като подробно е разгледал твърденията на жалбоподателя и фактите, е счел, че в конкретния случай не се касае за внезапно увреждане на здравето на Д., а за заболяване, което е протичало в период с голяма давност. Посочил е, че конкретното физическо действие – качване и слизане по стълба, на 20.02.2013г., може да е усилило съществуващата болка в лявото коляно, но същата очевидно е съществувала още при идването му на работа в 09.00 часа, което се потвърждава от обясненията на кап. К. и ЕР на ТЕЛК. Посочил е още, че в личната здравна книжка на Д. е отразено, че същото коляно е “оперирано преди 15 години по повод ставна мишка.” Изложил е и мотиви, че възобновяването на спряното производство е станало служебно, като актът за възобновяването не подлежи на обжалване. На тези основания е отхвърлил жалбата на Д..

Именно това Решение на Директора на РУСО-Плевен е предмет на разглеждане в настоящето производство.

По делото са разпитани по един свидетел на всяка от страните - И.П.К. (свидетел на ответника) и А.Б.А. (свидетел на оспорващия Б.Д.). Св. А. заявява, че работи във Факултет „Авиационен” – гр.Долна Митрополия като старшина и познава Б.Д.. Сочи, че по време на инцидента е работел в друга стая, били са работна група, като деканът на Факултета им е разпоредил да извършват ремонт на кабинет – мазане, боядисване на тавани. Твърди, че не са били заедно с Д., не са им поставили задачите едновременно, а е работел с друг човек. Заявява, че когато е отишъл до стаята, в която Д. е работел, същият му се е оплакал, че накуцва, прикляквал е, като е бил до стълбата. Свидетелят сочи, че когато е влязъл Д. е бил вътре, не е имало друг човек при него, а това е било преди обяд. Заявява, че не е виждал Д. преди да започне работа.

Св. К. заявява, че работи във Факултет „Авиационен” – гр.Долна Митрополия към НВУ „В.Левски” – Велико Търново на длъжност Началник секция „Логистично осигуряване” и познава Б.Д., колеги са. Сочи още, че е длъжностно лице по здравословни и безопасни условия на труд и председател на Комисията за разследване на трудови злополуки. Заявява, че като представител на работодателя, а не в качество на председател на комисия, е участвал в разследването на злополуката от 20.02.2013 година. Твърди, че оспорващият е следвало да подмени осветителни тела в един кабинет и когато е дошъл при него сутринта към 09.00 часа, му е казал какво трябва да се свърши и като са тръгвали е видял, че Д. куца с единия крак. Свидетелят сочи, че му е казал „ако има проблеми да не извършва поставената задача”. Заявява, че е трябвало да подмени шест осветителни тела, а ст. А. е трябвало да му помага. Твърди, че след като е поставил задачата е отишъл на друго място, а към обяд Д. му е казал, че чувства болка в крака и отива на доктор. Свидетелят заявява още, че Д. е накуцвал с левия крак, но се е движил, а когато е съобщил, че ще отиде на преглед в медицинския пункт, е ходил по същия начин и е казал, че го боли много коляното на левия крак. Дава сведения, че за претенцията за трудова злополука е разбрал от Д. когато е донесъл болничния лист и като Председател на Комисията за разследване на трудови злополуки е снел обяснения от него, изготвил е протокол за разследване на трудова злополука. Сочи, че е имало проверка от представители на НОИ, Инспекцията по труда, представител на МО, който се занимава с условията по безопасност на труда, на която Д. не е присъствал, тъй като е бил опериран, присъствала е съпругата му. Заявява, че проверката е била за стълбата, за разстоянието между стъпалата й, като са питали какви дейности е извършил Д., искали са да видят стълбата.

По делото е назначена и съдебномедицинска експертиза, съгласно заключението (л.л.198-200) на която Д. е имал заболяване на лявото коляно, предхождащо събитието на 20.02.2013 г., като същото заболяване е било лекувано през 1995 и 1996г. и се изразява в т.нар. размекване на хрущяла на вътрешната макара на бедрената кост. Вещото лице посочва, че съществуващото заболяване при по-голямо натоварване не може да доведе до скъсване на менискуса на коляното, тъй като механизмът на разкъсване на вътрешния менискус е усукващ поради по-голямата му подвижност. Според специалиста, травмата на лявото коляно може да бъде получена по начина, описан в жалбата и медицинската документация, като същата е довела до временна нетрудоспособност по смисъла на НМЕ за срок от 50 дни. В о.с.з. вещото лице заявява, че скъсване на менискуса може да стане и при ходене, трябва да има усукване на коляното.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”г” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу Разпореждания за признаване или непризнаване на злополуката за трудова, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С Разпореждане №27/10.07.2013 г. на длъжностното лице по чл.60 от КСО при РУСО-Плевен е отказано признаване на злополуката от 20.02.2013г. за трудова. Компетентността на длъжностното лице се удостоверява с приложена по делото Заповед №РД-11-335 от 07.08.2012г. (л.129). Решение №52/26.08.2013г. е издадено от Директора на РУ „Социално осигуряване”- Плевен, който е ръководителя на ТП на НОИ. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. Същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.

Относно спазване на административно-производствените правила и съответствието с материалния закон, настоящият състав съобрази следното:

Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено механично въздействие върху тялото и организма) или нетравматично. Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно - непредвидено и спонтанно - увреждане на здравето, което е резултат (последица) на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм.

Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители, включително тези, назначени по специалния закон за отбраната и въоръжените сили, какъвто е оспорващият) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. От това обстоятелство следват два извода: а) за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е "станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа", вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието; б) обстоятелството, дали са били спазени нормативно или ненормативно установените безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието; това обстоятелство е релевантно в отношенията, регулирани от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за отговорността на работодателя или възложителя на работата; в) трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т.е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза (чл. 61, ал.1, т. 6, чл.72, чл. 73, ал.1).

Когато внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК (чл. 60, ал. 2 КСО), които се произнасят по причинната връзка въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло (чл. 62 НМЕ). Защото нетравматичното увреждане е болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и др.) - § 1, т. 3 от ДР на НМЕ, а по дефиниция болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него (в организма), което според динамиката на протичане може да бъде остро или хронично, а острото (в медицината наричано акутно) заболяване може да бъде подостро (субакутно) или свръхостро (перакутно), което понякога протича за часове и дори за минути.

Нетравматичното увреждане на здравето (болестта), което е следствие на извършваната работа, обикновено е професионална болест (легалната дефиниция на това понятие е в чл. 57, ал. 1 КСО), но може да бъде и трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1от КСО. Засега в практиката се приема, че само някои свръхостри заболявания, които протичат за минути, могат да бъдат определени като трудова злополука (освен разрива на сърцето, такива свръхостро протичащи заболявания могат да бъдат някои отравяния, алергични реакции и др.).

Когато нетравматичното увреждане на здравето е патологично състояние (т.е. болестно състояние - изразът е заимстван от медицинската терминология, при която представката "пато-" се използва за означаване на болестни отклонения), следствие на заболяване от каквото и да е естество, то не се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО - чл. 73, ал. 2 НМЕ.

Обсъждането на всичките тези въпроси при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане и крайният извод дали в този случай е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, което е следствие (резултат, последица) на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Затова влязлото в сила тяхно решение по тези въпроси е задължително за всички (арг. чл. 113, ал. 3 от ЗЗ), в т.ч. и за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1от КСО (арг. чл. 60, ал. 2 КСО). Ако с решението си ТЕЛК (НЕЛК) отрича причинна връзка между нетравматичното увреждане на здравето и извършваната работа, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО има само една възможност - да издаде разпореждане за неприемане на злополуката за трудова.

В настоящето дело има два основни спорни въпроса: увреждането настъпило ли е по време на работа и ЕР на ТЕЛК обвързва ли страните и съда. По тези въпроси съдът съобразява следното:

Правилно Директорът на РУСО-Плевен е приел, че увреждането не е внезапно и не е станало по време на работа. Видно от показанията на св.К., дадени пред съда, които са в съответствие с дадените преди това пред работодателя писмени обяснения, още преди Д. да започне възложената му работа, същият е накуцвал с левия крак, но се е движил. Когато Д. е съобщил, че ще отиде на преглед в медицинския пункт, е ходил по същия начин. С оглед на тези твърдения на К. оспорващият /на когото тези твърдения са му известни, видно от жалбите пред органа и съда/, е поискал разпит на друг свидетел – А.. С определение №812/18.09.2013 г.(л.92) на Д. е указано да посочи за какви точно обстоятелства се иска допускането на този свидетел. С молба (л.99) е посочено, че обстоятелствата, поради които се иска допускането като свидетел на А., са във връзка с работата, която е извършвал на работното си място, както и състоянието на Д. преди започване на работа и преди отиването му до медицинския пункт. Видно от показанията на св.А. пред съда, които са в съответствие с обясненията пред работодателя, същият не е виждал Д. преди да започнат работа, не са работили заедно, видял го е когато вече се е оплаквал от болка в коляното. Видът на извършваната работа и състоянието на Д. при отиване в медицинския център на поделението не са спорни, но не е доказано, че преди да започне работа Д. не е имал проблеми с лявото коляно. Точно обратното – доказано е, че преди започване на работа Д. е куцал, като след извършване на работата, преди отиването му в медицинския център е куцал по същия начин. Нито от посоченият от жалбоподателя свидетел, нито от други доказателства може да се направи извод, че увреждането е настъпило по време на работа. Напротив, от данните по делото се установява, че увреждането на здравето на Д. не е станало по време на работа, а е настъпило преди това, доколкото още при започването на работа е имал прояви на куцане, които не са се променили до момента, когато е заявил, че му е необходима лекарска помощ. Видно от отговора на ВЛ в о.с.з. на 06.02.2014 г. (л.203, гръб) скъсване на менискус може да стане и при обикновено ходене. Поради това възможността да се получи травма – разкъсване на менискус, по описания начин, не доказва, че същата е станала точно тогава. За да се докаже настъпването й, следва да е налице разлика в походката – преди травмата същата да е нормална /доколкото не се сочат предходни постоянни промени в походката/ и походката след изкачването и слизането по стълбата да е различна. В случая походката е еднаква, като още преди започването на работа Д. е куцал. По тези причини не може да се приеме за доказано, че увреждането на менискуса на лявото коляно е настъпило внезапно по време на работа.

С оглед на факта, че лявото коляно на оспорващия има налично нетравматично заболяване, и не е налице травма, внезапно настъпила по време на работа, както е посочено по-горе, правилно органът е предприел изследване на въпроса за наличието на евентуална причинна връзка между констатираното увреждане на здравето и извършваната работа. Както бе посочено, същата причинна връзка се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК съгласно чл. 60, ал. 2 от КСО. В случая обаче органът, издал разпореждането, е допуснал процесуално нарушение при постановяването му, доколкото се е основал на ЕР на ТЕЛК, което не е влязло в сила. Вероятно последното е поради разпоредбата на чл.12, ал.2 от НАРЕДБА за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/ (Обн. ДВ, бр. 6 от 21.01.2000 г., в сила от 01.01.2000 г.; изм., бр. 61 от 25.07.2000 г.; изм. и доп., бр. 19 от 19.02.2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) в действащата и в този момент редакция, която изисква издаване на разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова в 7-дневен срок от получаване на ЕР, т.е. преди същото да е влязло в сила. По делото няма данни ЕР на ТЕЛК да е връчено на жалбоподателя Д.. На последния, обаче, това решение му е известно от датата на получаване на разпореждането - 18.07.2013г. Видно и от жалбата пред органа (л.60), съществуването на това ЕР на ТЕЛК му е известно, а в жалбата пред съда (л.3, гръб) се коментират мотивите на ЕР. В о.с.з. на 23.10.2013г. (л.131) пълномощникът на Д. заявява, че решението на ТЕЛК не е обжалвано по причина, че не е връчено. По отношение възможността за обжалване на ЕР на ТЕЛК съдът съобразява, че разпоредбата на чл.61 от АПК не изисква от издадения административен акт /какъвто е ЕР на ТЕЛК/ да се връчи препис, за да възникне възможността за обжалване. Необходимо е само устно или писмено уведомяване за съдържанието на акта. Такова уведомяване е извършено с надлежно връченото разпореждане, макар че то се отнася до друг въпрос. По тези причини съдът счита, че на 18.07.2013г. Д. е бил уведомен, че е издаден административен акт – ЕР на ТЕЛК, който засяга неговите права и интереси, като му е предадено съдържанието на диспозитива на ЕР. Този акт – ЕР на ТЕЛК, не е обжалван от Д., и понастоящем вече е влязъл в сила, включително и при съобразяване на срока по чл.140, ал.1 АПК. По тази причина в конкретния случай процесуалното нарушение при постановяване на разпореждането и издаване на процесното решение не е съществено, доколкото ЕР на ТЕЛК вече е влязло в сила.

По отношение на направеното възражение, че неправилно свидетелят на злополуката е член на комисията по разследването й, съдът намира за необходимо да посочи, че такова ограничение при разследването на трудовите злополуки, което да забранява свидетели на последната да участват в комисията по разследването, не съществува в НУРРОТЗ, нито в друг нормативен акт. Още повече от свидетелските показания се установява, че към момента, в който се твърди, че е настъпила злополуката, Д. е бил сам, а кап. К. дава сведения за неговото състояние преди и след момента, за който лицето твърди, че е претърпял трудова злополука.

Неприемането на злополуката за трудова не е основано само на факта, че е отречена с ЕР на ТЕЛК причинна връзка, но и на факта, че преди започване на работата Д. е имал същите прояви /накуцване с левия крак/, каквито е имал и след като се е оплакал за настъпване на злополука. Органът е приел, че увреждането на здравето не е настъпило внезапно по време на работа, а също и че между заболяването на лявото коляно на Д. и твърдяната трудова злополука няма причинна връзка.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че оспореното Решение на Директора на РУСО-Плевен е правилно, а жалбата на Д. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна на ответника за присъждане на разноски, следва Б.Д. да бъде осъден да заплати в полза на РУСО-Плевен направените по делото разноски в размер на 160.00 лв., представляващи 10.00 лв. депозит за един свидетел (л.л.209, 210) и 150.00лв. минимално юрисконсултско възнаграждение (л.125).

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Г.Д. *** срещу Решение №52/26.08.2013 г. на Директора на РУСО-Плевен.

ОСЪЖДА Б.Г.Д. ***, ЕГН ********** да заплати в полза на РУСО-Плевен направените по делото разноски в размер на 160.00лв. (сто и шестдесет лева).

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: