Р Е Ш Е Н И Е
№395
гр.Плевен, 16 Юли 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен,II-ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти юни две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЮЛИЯ ДАНЕВА
Секретар:Г.К.
Като разгледа
докладваното от съдия Данева административно
дело № 919 по описа за 2013г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.
215 от Закона за устройството на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от П.П.К., Ц.П.М. и Т.Х.К./
починала в хода на процеса и оставила като единствени наследници по закон първите двама жалбоподатели/
л. 73/ против виза, издадена от гл. архитект на Община Ловеч, за проектиране на
обект “Два гаража и склад за градински инвентар” в УПИ-XIII 9600, кв. 33 по плана на гр. Ловеч
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на издадения акт. Твърди се, че неправилно е посочено, че в
случая намира приложение нормата на чл. 183 от ЗУТ, т.к. имота е бил
собственост на Община Ловеч. Твърди се още, че в УПИ-XIII 9600, кв. 33 по плана на гр. Ловеч е имало
реализирано незаконно строителство. Жалбоподателите считат, че като собственици
на сграда с кад. ид 43952.509.9600.5, находяща се в същия имот е следвало да
дадат съгласие за новопредвиденото строителство и реализираното незаконно
такова. Молят за отмяна на административния акт. По същество, чрез процесуалния
си представител адв. С. от Ловешка АК и
в представена писмена защита подържат
жалбата на заявените основания. Считат, че визата е застроителен план, който
определя параметрите на бъдещото строителство, поради което е от особена
важност. Претендират присъждане разноските по делото.
Ответникът- главен архитект на Община Ловеч не
изразява становище по жалбата.
Заинтересованите лица С.К.К., М.Х.К. и И.И.Д. не изразяват
становище.
Заинтересованата страна Ц.Г.М., в постъпил отговор, чрез процесуалния си представител с адв. К.
от Ловешка АК и в представена писмена защита оспорва жалбата, намира я за неоснователна. Прави подробен анализ на разпоредбата на чл. 140 и други относими разпоредби от ЗУТ и функцията на визата за проектиране, като
излага съображения, че тази функция е
свързана с осигуряване на устройствена основа за бъдещо инвестиционно
проектиране. Счита, че визата е за
проучване и проектиране, като в нея условно е показано мястото на бъдещото
застрояване. Намира, че с оглед
характеристиките на процесния акт възраженията на жалбоподателя относно собствеността на
имота, при положение, че е учредено
право на строеж върху целия имот, са неотносими към законосъобразността
на проверявания административен акт.
Оспорва и останалите доводи на жалбоподателя, отнасящи се до твърдението на последния, че визата е следвало да бъде издадена върху комбинирана скица от кадастралната
карта и подробния устройствен план. Счита
несъстоятелни възраженията на жалбоподателя за това, че не са зададени конкретни
параметри на бъдещо застрояване, тъй като във визата е отбелязано, че следва да
се съобразяват изискванията на чл. 46,ал. 2 от ЗУТ. Позовава се на заключението
на експертизата, че на мястото, където е предвидено бъдещото застрояване не се
извършва строителство, което означава, че оспорваната виза не цели узаконяване
на вече започнало строителство. Моли да бъде отхвърлена жалбата и присъдени разноските по делото.
Административен
съд-Плевен, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Имот с кад. ид.
43952.509.9600 и номер от предходен план XIII,
кв. 33, парцел 9600 е частна общинска собственост с площ от 618 кв.м с начин на
трайно ползване – ниско застрояване. С договор от 27.11.1969г. е отстъпено
правото на строеж върху ½ и.ч. от парцела 9600 в полза на П. Т. П., за построяване на западен близнак,
като строителството е реализирано. С договор от 07.01.1972г. е отстъпено
правото на строеж върху ½ и.ч. от парцела 9600 в полза на П. П.К. и Т.Х.К. за построяване на източен
близнак, което право е реализирано. Със Заявление вх. № УТ-04-58/11.04.2013г. ,подадено
от П.Т.П., чрез пълномощник О. С.
е поискано издаване на виза, при което е издадена такава с №
04-253/03.04.2013г. за предварително проучване и проектиране на допълващо
застрояване на 2 гаража и склад в имот с кад. ид. 43952.509.9600. С последващо
Заявление №УТ-04-104/26.08.2013г. е поискана промяна на основанието (условието)
за издаване на визата, като същата да бъде по 183, ал. 4 от ЗУТ вместо по чл.
183, ал. 3 от ЗУТ.
За изясняване на фактическата
обстановка по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира като компетентна и безпристрастна. Същата дава заключение, че определеното
във визата петно (защриховано) попада върху съществуваща сграда с идентификатор
439.509.9600.3, представляващо постройка от допълващо застрояване. Според
вещото лице в западната част на УПИ XIII-9600
имало изпълнена плътна ограда с височина от 2,40м за която нямало строителни
книжа. Съгласно действащият ПУП, одобрен със Заповед № 571/05.06.1989г. за УПИ XIII-9600, кв. 33 е предвидено ниско жилищно застрояване,
конкретно само за основно застрояване. Посочва се, че с визата се предвижда
допълващо застрояване на южната и западната имотни граници. След направени
подробни изчисления в констативно-съобразителната част, вещото лице е направило
извод, че с допуснатото с визата застрояване не се превишават показателите
плътност, интензивност и необходима озеленена площ, зададени с ПУП. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че визата е съществена за бъдещото
строителство, доколкото с нея се определят параметрите на застрояването. Същата
следва да е съобразена с подробния устройствен план. В конкретната виза не са
посочени параметрите на застрояване и същата показва единствено приблизителното
място на бъдещото строителство.
При тези фактически
констатации съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена на 12.07.2013г. пред
административен съд Ловеч, т. е. в законоустановеният срок, съобразено с датата
на получаване на съобщението за издадена виза 29.06.2013г. (л. 11.12 от делото).
Жалбата е подадена от лица, имащи право и интерес от оспорване на административният
акт по чл. 214, т. 1 от ЗУТ, представляващ виза по см. на чл. 140 от ЗУТ. От
представената по делото Скица № 11905/22.04.2013г. и описаните носители на
вещни права лица се установява, че жалбоподателите са носители на правото на
строеж в имот с кад. ид. 43952.509.9600 (стар УПИ XIII-9600, кв. 33). Същото се установява и от
представеният договор от 07.01.1972г. за отстъпване правото на строеж върху
½ и.ч. от парцела 9600 в полза на П. П.К.
и Т.Х.К., удостоверение за наследници на П. П.К., удостоверение за наследници на Т.Х.К. (л. 73) и Нотариален акт №
165, том II, дело №1196/1975г. Следователно, доколкото
жалбоподателите притежават вещни права в имота, предмет на виза №
04-253/03.04.2013г., то по арг. от чл. 131 от ЗУТ на същите е признат правен интерес от оспорване на
издадената виза. Това е така, защото с визата по същество се променя
действащият план, като в случая за имот с кад. ид. 43952.509.9600 се предвижда ново
допълващо застрояване.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ визата
за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен
план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени
налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на
застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и
други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36.
Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния
устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната
карта и подробния устройствен план. В случая обаче, виза №
04-253/03.04.2013г. представлява единствено отбелязване на петното, където е
предвидено бъдещото строителство. Липсват изискуемите, съгласно ЗУТ реквизити,
а именно: параметрите на проектираното застрояване, с посочени линии на
застрояване, височина на сградата, отстояния до страничните регулационни линии,
както и градоустройствените показатели за устройствената зона /плътност,
интензивност, озеленяване/. От коментираната виза не става дори ясно дали
бъдещото строителство попада върху съществуващо такова, доколкото линиите
отразени върху визата застъпват съществуваща сграда с кад. ид. 43952.509.9600.3.
Действително, съдебният експерт е направил изчисления на база мащабно замерване
и предполагаеми размери на допуснатото застрояване, от което е направен извод
за съобразяване с предвидените по ПУП плътност, интензивност и озеленяване.
Това не достатъчно за да се обоснове законосъобразност на издадената виза №
04-253/03.04.2013г., т.к. не може да замести изричното волеизявление на
административния орган. Визата за проектиране трябва да определя
параметрите на допустимото застрояване в конкретния поземлен имот, тъй като е
предпоставка за издаване на инвестиционни проекти и разрешение
за строеж – чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, доколкото в случая виза №
04-253/03.04.2013г. касае допълващо застрояване по чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от
ЗУТ.
От така изложеното се налага извод, че оспорената виза №
04-253/03.04.2013г. е издадена в противоречие с материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила, и следва да бъде отменена. При
този изход на делото основателна е претенцията на жалбоподателите за присъждане
на направените разноски. Същата следва да бъде уважена в размер на 430 лева
съобразно представен списък на л. 155 от делото, от които 350 лева депозит за
съдебно-техническа експертиза, 30 лева държавна такса и 50 лева адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ виза № 04-253/03.04.2013г. издадена от гл.
архитект на Община Ловеч, за проектиране на обект “Два гаража и склад за
градински инвентар” в УПИ-XIII 9600, кв. 33 по плана
на гр. Ловеч, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Ловеч да заплати на П.П.К. и Ц.П.М. направените
по делото разноски в размер на 430 лева.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: