РЕШЕНИЕ
№ 589

град Плевен, 17 Декември 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАЛИНА ПЕЦОВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Ц.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 910/2014 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И.П.И. *** срещу решение № 1269/28.10.2014г. по нахд № 2283/2014г. по описа на РС Плевен, в частта, в която е изменено наказателно постановление № 14-0938-000466/04.03.2014г. с което на И.И. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева, като е определена глоба в размер на 100 лева.( с НП е наложено едно наказание за едно нарушение). Изложени са доводи, че първоинстанционното решение е постановено при нарушение на материалния закон – ЗДвП и ЗАНН и е необосновано. Твърденията са, че неправилно съдът е формирал изводите си единствено на свидетелите по делото, които не са били очевидци. Сочи, че очевидец е разпитан, но показанията му не са били кредитирани, т.к. бил роднина на жалбоподателя. Сочи още, че неправилно бил изготвен протокола на ПТП, а снимков материал от местопроизшествието липсвал, поради което счита, че наказателното постановление било издадено при неизяснена фактическа обстановка. Счита, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, т.к. нито актосъставителят, нито свидетелят по акта са били очевидци, като сочи, че е следвало да бъдат ангажирани двама свидетели. Счита още, че неправилно е дадена правната квалификация на деянието, доколкото в АУАН и НП единствено бил посочен чл. 25 от ЗДвП, но не била индивидуализирана конкретната хипотеза. По същество моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление в оспорената част.

В съдебно заседание касаторът - И.П.И., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя молба, в която излага доводите, посочени в касационната жалба и иска отмяна на решението в обжалваната част.`

Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР – гр.Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:

Акт за установяване на административно нарушение №466 бил съставен на 26.02.2014г. мл. автоконтрольор при сектор ПП към ОД на МВР-Плевен срещу И.П.И. за това, че на 26.02.2014г. около 15.20 часа на ПП-3 км 112 посока гр.София, управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег.№Р XXXX АТ, като предприема маневра изпреварване и навлиза частично в съседна пътна лента вследствие на което не пропуска и блъска преминаващия покрай него от лявата му страна лек автомобил „Мазда 3” с рег.№СА YYYY СМ и настъпва ПТП с материални щети, с което е нарушила разпоредбите на  чл.25, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят е записал в  акта, че другият автомобил го е ударил в задния ляв калник. По така съставеният АУАН било издадено оспореното наказателно постановление.

РС Плевен приел, че при установената от доказателствата фактическа обстановка безспорно се установява, че И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5,  във вр. с чл.25, ал.1 от ЗДвП,  тъй като не е изпълнил задължението си като водач на МПС,   който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение  и причинила пътно транспортно произшествие материални щети. За това нарушение съгласно чл. 179, ал.2 от ЗДвП е предвидено наказание глоба от сто до двеста лева. Според районният съдия при определяне размера на наказанието наказващият орган  не е съобразил разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, респ. не е извършил индивидуализация на наложеното наказание. Съдът възприел, че извършеното от жалбоподателя  нарушение се явява инцидентно, предвид липсата  на  данни за каквито и да е било други нарушения по ЗДвП и приел, че наложената глоба от 150,00 лв. се явява завишена, поради което изменил наказателното постановление като се намалил размера на глобата на 100 лева.

Настоящата инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от Районния съд с допустимите по закон доказателствени средства, като са изложени подробни, ясни и логични мотиви, които се споделят напълно от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като доказателствената тежест пред РС Плевен относно установяване на други обстоятелства, различни от тези в АУАН и НП, е била на жалбоподателя.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснато нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН. Действително, служителите на сектор ПП при ОД на МВР Плевен не са били очевидци на извършването на нарушението, но същите са установили самото нарушение, механизма на настъпването му и други относими за случая обстоятелства, като са извършвали съответните процесуално следствени действия. По изложените съображения съдът приема, че служителите се явяват свидетели при установяване на нарушението, поради което приложимата разпоредба, касаеща свидетелите е на чл. 40, ал. 1 предл. 2 от ЗАНН. Непосочването на свидетеля –очевидец на нарушението в АУАН не представлява съществено процесуално нарушение и не опорочава НП до степен да налага отмяната му.

Неоснователно е и възражението на касатора за некредитиране на показанията на свидетеля очевидец. Точно обратното, РС Плевен е изградил вътрешното си убеждение при съвкупна оценка на показанията на актосъставителя и свидетеля на защитата, като изрично е посочил, че същите се допълват. По същество И.И. е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, а именно преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 1269/28.10.2014г. по нахд № 2283/2014г. по описа на РС Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.