РЕШЕНИЕ
№
100
гр. Плевен, 04.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Плевен – шести състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети
февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател:
Катя Арабаджиева
при секретаря Ц.Д., и с участието на прокурора Йорданка Антонова, изслуша
докладваното от съдията Арабаджиева административно дело № 903/2013 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с
чл. 225 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/,
вр. §26 от ПЗР на Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Образувано е по жалби на Събирателно дружество “И. И
С-ИЕ” /СД „И. И СИЕ”/, представлявано от управителя Й.Г.И., със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ул.”Драва” №21 и „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД със седалище
и адрес на управление гр.София, представлявано от двама от членовете на
Управителния съвет заедно, О. Ш. и С. А., чрез представител по пълномощие, срещу Заповед
№ДК-02-СЗР-7/16.08.2013 г. на Началника на РДНСК-Северозападен район. С
оспорената заповед е разпоредено
премахването на незаконен строеж „Два броя ЖР стълба от въздушно ел. проводно
отклонение 20 кV от ВЕЛ „Сердика” за ТП 253”, находящ се в УПИ V, кв.606 по
плана на гр.Плевен; определен е 3-дневен срок от влизане на заповедта в сила, в
който „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД да извърши прекъсване на захранването на
строежа с електрическа енергия; определен е едномесечен срок от влизане на
заповедта в сила за доброволно изпълнение на разпореденото премахване от
възложителя на строежа СД „И. ***, като при неизпълнение е разпоредено да се
пристъпи към принудително премахване на незаконния строеж.
С определение на съда №809/17.09.2013 г. /л.168/ за
общо разглеждане срещу същата Заповед №ДК-02-СЗР-7/16.08.2013 г. на Началника
на РДНСК-Северозападен район, е присъединена по-късно изпратената от органа жалба,
подадена от „Агрина” ЕООД гр.Плевен,
„Сико С” ООД гр.Плевен и „Нибора” ЕООД гр.Плевен, чрез Адвокатско дружество „П.,
Недков и партньори” представлявано от адв.П. с надлежно пълномощно.
В жалбата на СД „И. И СИЕ”, след като се описват
изложените в заповедта факти и мотиви, се сочи, че годината на изграждане на
строежа, отразена в заповедта - 1974 г., е произволно посочена. Счита, че същата
е от съществено значение, доколкото следва да се направи преценка за
допустимостта на строежа съобразно строителните правила и норми, действали по
време на неговото извършване. Направена е преценка въз основа на ЗТСУ /действащ
от 01.06.1973 г./, но не е изследван въпросът, ако строежът е изграден преди
влизането му в сила, дали същият отговаря
на Закона за планово изграждане на населените места /ЗПИНМ/. Оспорва
твърдението, че ЗУТ не допуска
прокарване на техническа инфраструктура през поземлени имоти /ПИ/. Сочи, че
това е допустимо по 67, ал.1 ЗУТ. Сочи, че СД не е възложител на строежа, като
се има предвид, че строежът е от 1974 г. /по твърдението на органа/, а собствеността
върху ПИ е придобита през 2005 г. Моли заповедта да се отмени като
незаконосъобразна и да се присъдят разноски.
В жалбата на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД се
навеждат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед с
твърдения, че същата е издадена при съществени нарушения на
административно-производствените правила, противоречие на мотивите с
действителните факти, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта
на закона. Твърди се, че заповедта се отнася до строеж с особено
предназначение-част от стълбовете и кабелите, по които се осъществява
електрозахранването на частни и публични потребители в гр.Плевен. Счита се, че
неизяснената собственост не води до изводи за незаконност на строежа. Излагат
се твърдения за търпимост на строежа по
смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Счита се още, че не всички незаконни строежи
подлежат на премахване, като критерий за отграничение е засягането на обществения
интерес. Сочи се, че при издаването на заповедта не е спазен принципът за
съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК. Навежда се довод, че към момента на
построяването, обектът е държавна собственост, а държавата
никога не е строила незаконно. Изложени са и доводи за наличие на правен
интерес на дружеството да оспорва заповедта. Счита се, че процесният стълб е
част от електро-разпределителната мрежа /ЕРМ/, а дружеството притежава лицензия
за разпределение на ел. енергия, както и се акцентира върху обществения интерес при обезпечаване на снабдяването с електрическа енергия. Развити са
подробни съображения за наличието на правен интерес за оспорване на
административния акт, основавайки се на ЗЕ, като твърденията са за наличие на
сервитут, който по аргумент от § 26 от
ПЗР на ЗЕ е възникнал автоматично по силата на закона. Твърди, че същото
сервитутно право не подлежи на вписване, съгласно ТР №7/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. В заключение се моли за отмяна на процесната заповед.
В жалбата, подадена от „Агрина” ЕООД гр.Плевен, „Сико
С” ООД гр.Плевен и „Нибора” ЕООД гр.Плевен са изложени още твърдения, че
дружествата са заинтересовани лица по см. на чл. 147, ал. 1 от АПК, доколкото с
премахването на процесния стълб ще бъдат нарушени техни права и законни
интереси. От друга страна, позовавайки се на Закона за електростопанството /ЗЕС/
(отм.), Закона за енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ/ (отм.) и ЗЕ се
сочи, че единствено ЧЕЗ “Разпределение България” АД, като енергийно
предприятие, притежаващо лиценз за съответната дейност има право по закон да
притежава мрежи и съоръжения за пренос на ток, от което е направен извод, че
ЧЕЗ “Разпределение България” АД е заинтересовано лице по см. на чл. 225 от ЗУТ.
Твърди, че на основание §67, ал.2 и 7 от ПЗР на ЗИД на ЗЕЕЕ и §4, ал.1 и 7 от
ПЗР на ЗЕ елементите на техническата инфраструктура могат да принадлежат
единствено на енергийно предприятие. Наведени са също доводи за материална
незаконосъобразност на оспорената заповед, позовавайки се отново на
разпоредбите на Закона за електростопанството (отм.), ПРЗ на ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ.
В заключение се моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.
По делото е постъпило и становище-отговор от „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД /л.л.233-235/ по жалбата на „Агрина” ЕООД гр.Плевен,
„Сико С” ООД гр.Плевен и „Нибора” ЕООД гр.Плевен , като се твърди, че
дружеството не е собственик на въпросните стълбове. Сочи, че въз основа на
двата ЗЕС /отм./ държавата е била собственик на съоръженията за пренос на
ел.енергия, като след 1991 г. правото на собственост се преобразува пряко в
право на собственост върху капитала на държавните търговски дружества. На „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД не са предадени всички съществуващи енергийни обекти,
поради което е предвидено изкупуване на такива, които принадлежат на потребители
или на физически и юридически лица - § 67, ал.2 от ЗЕЕЕ.
По делото е постъпило и становище-отговор от “ЧЕЗ Електро България” АД, конституирана като
заинтересована страна в процеса, в което са изложени твърдения за
незаконосъобразност на процесната заповед и се моли за нейната отмяна.
В съдебно заседание по
съществото на спора, оспорващият ЧЕЗ
“Разпределение България” АД, не изпраща представител и не изразява становище по
съществото на спора.
В съдебно заседание по съществото на спора,
оспорващият СД „И. и сие” се представлява
от адвокат Т.Г. ***. Моли да се отмени изцяло като незаконосъобразна
обжалваната заповед на началника на РДНСК - СЗР и да се присъдят направените по
делото разноски. Твърди, че в периода на изграждане на двата стълба до 1989 г.
безспорно собствеността е била държавна – публична държавна собственост. След
това действащите нормативни актове също уреждат този вид собственост. Позовава
се на чл.10 от приобщен по делото договор, в който изрично е записано, че през
имота минава ел.проводно отклонение и по § 26 от ПЗР на ЗЕ е възникнало
сервитутно право, което е следвало да спазва. Съгласно този параграф
възникналите по силата на отменения закон сервитутни права в полза на
енергийните предприятия запазват своето действие. Няма как ЧЕЗ
Електроразпределение България да твърди, че т.к. не е включен в баланса им –
активи и пасиви, не са собственици. Моли да се кредитира изцяло повторната
съдебно-техническа експертиза, счита я за пълна и конкретна, с ясни отговори на
конкретно поставените задачи. Позовава се на същата, според която този вид
обект – двата стълба, са законни, и са допустими както по сега действащите
нормативни актове, така и по действащите към периода на изграждане. Те са
търпими по реда на § 16 от ПР на ЗУТ и §
21 от ЗР на ЗУТ, т.е. не могат да бъдат премахвани. Счита, че административният
орган не е и компетентен да издава такава заповед. Претендира направените по
делото разноски, за които представя списък.
“АГРИНА” ЕООД, “Сико С” ЕООД и “Нибора” ЕООД, редовно
уведомени, се представляват от адв. П. ***, който поддържа жалбата им на
заявените в нея основания. Позовава се на заключението на вещото лице, според което въпросните стълбове, които са
в имота, са изцяло в съответствие със законовите разпоредби към момента на
изграждането им. Счита, че те отговарят и на изискванията на § 16 и § 21 от ПЗР
на ЗУТ. Въпросното съоръжение – стълбове като част от ел.проводно отклонение,
се ползват, експлоатират, ремонтират и всички други действия, свързани със
собствеността на един обект, от момента на изграждането до настоящия момент от
ЧЕЗ Електро България. Твърди, че стълбът като строеж е категория, която
съгласно действащите разпоредби на ЗУТ е от компетентността на общината, а не
на ДНСК. Моли да се отмени заповедта изцяло като незаконосъобразна и да се
присъдят направените по делото разноски, за които представя списък.
Ответникът по
жалбата-Началникът на РДНСК-СЗР,
в съдебно заседание се представлява от юрк. Л. с пълномощно на л.305, който
излага становище, че единствено жалбата
на СД „И. и сие” е допустима за разглеждане по същество, а останалите жалби са
недопустими и следва да се оставят без разглеждане. Оспорва заключението на
вещото лице по повторната експертиза относно категорията на строежа, като
твърди, че стълбовете са част от едно съоръжение и трябва същото да се
категоризира. Представя писмена защита с подробни аргументи по отношение
недопустимостта на жалбите, с изключение на тази на СД „И. И СИЕ”, която
счита за неоснователна въз основа на аргументите, изложени в заповедта.
Заинтересованата страна “ЧЕЗ Електро България” АД, не изпраща представител в съдебно заседание и
не ангажира становище по съществото на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен,
конституирана като страна в производството, дава заключение, че оспорената
заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Позовава се на заключението на вещото лице, според което се касае за
строежи, които фигурират в кадастралните планове и са в режим на търпимост и отговарят
на нормите на § 16 и § 21 от ПЗР на ЗУТ.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди
събраните по делото доказателства и като
извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по
чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с подадена жалба от собственик на УПИ ІІІ,
кв.606 по плана на гр.Плевен за предприемане на действия по премахване на
желязо-решетъчен стълб и ел. проводно отклонение 20kV, преминаващо през имота, е извършена проверка от
служители на РО”НСК”-Плевен на място и по документи.
Резултатите от проверката в УПИ V, кв.606 по плана на
гр.Плевен са обективирани в Констативен акт (КА) №Пл-521-1 от 02.07.2013 г.
/л.л.23,24/ и КА №Пл-521-2/02.07.2013 г. /л.л.21,22/. Видно от последните,
контролните органи са установили незаконен строеж “Два броя ЖР стълба 20 кV
върху бетонови фундаменти, както следва: ЖР стълб с размери 110/110 см върху
фундамент 150/150 см и ЖР стълб с размери 130/130 см върху фундамент с размери
180/180 см. ЖР стълбовете са част от въздушно ел. проводно отклонение 20kV от ВЕЛ”Сердика” за ТП 253”, изградени за захранване
на административна сграда, построена през 1974 г. (АДС №5844/13.08.1990 г.),
т.е. времето на извършване е приблизително 1974 г. Като собственик на строежа е
посочен СД „И. И СИЕ”. Посочено е още, че строежът е извършен през 1974 г. от
неизвестно лице, без да е разрешен съгласно ЗУТ и ЗТСУ (отм.), в нарушение на
чл.148, ал.1 от ЗУТ и чл.55 от ЗТСУ (отм.). Според установеното в КА № Пл-521-2/02.07.2013
г., в ПУП за имота не е посочен сервитута на въздушното ел. проводно
отклонение, минаващо през имота.
АДС №5844/13.08.1990 г. е приобщен на л.97 от делото.
Видно от доказателствата по делото, Констативните
актове за установен незаконен строеж в УПИ V, кв.
606 по плана на гр. Плевен са съобщени по реда на §4 от ДР на ЗУТ. На
23.07.2013 г., видно от разписката на л.28, представляващият СД е получил
екземпляри от КА.
Срещу КА е подадено възражение с
вх.№Пл.30-01-104/31.07.2013 г. от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД /л.л.59,60/,
в което по същество са наведени съображения за необоснованост на констатации в актовете и е поискано събиране
на допълнителни доказателства.
Със Заповед № ДК-02-СЗР-7/16.08.2013 г. на Началника
на РДНСК-Северозападен район е разпоредено премахването на незаконен строеж
„Два броя ЖР стълба от въздушно ел. проводно отклонение 20 кV от ВЕЛ „Сердика”
за ТП 253”, находящ се в УПИ V, кв.606 по плана на гр.Плевен; определен е
3-дневен срок от влизане на заповедта в сила, в който „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ” АД да извърши прекъсване на захранването на строежа с електрическа
енергия; определен е едномесечен срок от влизане на заповедта в сила за
доброволно изпълнение на разпореденото премахване от възложителя на строежа СД
„И. ***, като при неизпълнение е разпоредено да се пристъпи към принудително
премахване на незаконния строеж. За да издаде заповедта административният орган
е възприел установеното с Констативните актове, като е преповторил тяхното
съдържание в акта. Посочил е още, че съгласно чл.92 от Закона за собствеността /ЗС/
възложител на строежа е СД, както и че не са представени документи за
собственост на строежа, който е трета категория. За неоснователни са приети
възраженията по КА, като последното е мотивиране с непредставяне на
доказателства. Посочил е също, че според правилата на ЗТСУ (отм.) и ЗУТ
инженерната инфраструктура се изгражда като улична, т.е. не се допуска
прокарване през поземлени имоти. В заключение е направен извод, че строежът не
съответства на действалият по време на изграждането му и по сега действащият
ПУП, поради което не отговаря на условията за търпим строеж и за него не е
приложима разпоредбата на § 127 от ЗУТ. Счел е за безспорно установен незаконен
строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, който подлежи на
премахване.
Тази заповед е предмет на оспорване в настоящето
съдебно производство.
От фактическа страна е установено още, че УПИ V,
кв.606 по плана на гр.Плевен е собственост на СД „И. И СИЕ” /нотариален акт на
л.32/, както и че въздушно ел. проводно отклонение 20 кV от ВЕЛ „Сердика” за ТП
253 не е заведено в дълготрайните материални активи и не е собственост на „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД /писмо на л.74/. Същото писмо е в отговор на
запитване от РО НСК до дружеството относно този факт /л.75/.
В договора за присъединяване на СД „И. И СИЕ” към ЕРМ
/л.л.372-373/ същият е поел задължение да спазва сервитутно право по отношение
на преминаващия през имота му ел.провод 20 кV за ТП 253.
За изясняване на обстоятелствата по делото са
назначени две съдебно-технически експертизи с вещи лица-строителни инженери.
Съдът приема заключението на първата СТЕ по отношение на частта и, в която се
сочи, че от ТП 253 се захранват 5 броя клиенти на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ”
АД; алтернативното захранване е от компетенцията на същото дружество, като
техническото изпълнение може да бъде с подземно полагане на ел.кабел; че в
община Плевен не е налично РС или други документи, предпоставящи законно
изграждане; че в ПУП за имота е предвидено, че новопредвиденото застрояване е
съобразено със сервитута на трасето на преминаващия през имотите ел.провод;
въздушният ел.кабел ограничава възможността за застрояване и това е отразено
във влезлия в сила ПУП-ПРЗ. В Агенцията /явно се има предвид Службата/ по вписванията
няма вписани вещни тежести, касаещи ел.провода или сервитути за имота; няма
данни, дали двата стълба са съобразени с предвижданията на ПУП по време на
строителството, няма и данни чия собственост са. По отношение на твърденията в
СТЕ, че ел.проводът е ничия собственост, съдът не ги приема, като ще изложи
мотиви в правните изводи по-долу.
По делото е изслушана и повторна СТЕ, заключението по
която като неоспорено от страните, съдът кредитира като компетентно,
задълбочено и безпристрастно изготвено, с изключение на твърдението на ВЛ в
о.с.з., че строежът е четвърта или пета категория. Според заключението на
експертизата няма алтернативно захранване в момента на потребителите,
захранвани от ел.проводното отклонение, при изпълнение на заповедта потребителите
няма да могат да ползват имотите си по предназначение, за изграждането на нов
ел.провод ще са необходими минимум 12 месеца. Процесните ЖР стълбове са
отразени в изготвените към 2005 г. ПУП и застрояването в УПИ е съобразено с
ел.проводното отклонение. Абонатите могат да се захранват от други ел.проводи,
но за изграждането на ново трасе е необходим период около 12 месеца.
Застрояването в имотите е съобразено с ел.провода. Няма вписани вещни тежести в
СВ-Плевен. Двата стълба са в УПИ V, кв.606 по плана на гр.Плевен и същите са
били допустими по разпоредбите, действащи по времето, когато са изградени,
както и по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Няма данни за собствеността им.
СД има одобрен проект от община Плевен, в което е предвидено ел.захранване от
процесното ел.проводно отклонение, и обектът му е въведен в експлоатация. Няма
как да бъде приет в експлоатация обект, ако няма изградени съоръжения за
присъединяване към ЕРМ. Собственик на ТП 253 към настоящия момент е “Агрина” ЕООД.
Липсата на стойност на трафопост и външно ел.захранване в генералната сметка за
стойността на обекта през 1971 г. не означава, че същото е незаконно изградено,
има възможност същия да е изграден към този момент. Строежът на ел.проводното отклонение
е бил допустим по разпоредбите, действащи по време на изграждането му, както и
по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Няма ПУП от годините 1971-1974, строежът
е отговарял на законовите изисквания към датата на изграждане 1960-1972. В този
период е изградено цялото ел.проводно отклонение 20 кV от ВЕЛ “Сердика”.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Настоящето производството е образувано по жалби срещу
заповед за премахване на незаконен строеж. Надлежни страни в производство по
реда на чл. 215 във вр. с чл. 225 от
ЗУТ, за оспорване заповед за премахване на незаконен строеж са адресатът на
заповедта и административният орган, който я е издал. Съгласно разпоредбата на § 3, ал. 1 от ДР на Наредба №
13/2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни
строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен
контрол, адресати на заповедите по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ са физически или
юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено
вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава
задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 ЗУТ и се определя
срок за доброволно изпълнение. Това са лицата, определени от законодателя,
чиито права и/или законни интереси могат да бъдат засегнати от заповедите за
премахване на незаконни строежи, и които имат правен интерес от оспорването на
тези заповеди. Разпоредбата на чл. 225, ал. 6 от ЗУТ разширява кръга на лицата,
които биха могли да бъдат адресати на заповед за премахване на незаконен строеж при определени условия, като се
включват лицето, упражнило строителен надзор, проектанта и лицето, оценило
съответствието на инвестиционните проекти - при несъответствие на одобрения
инвестиционен проект, по който се изпълнява строежът, с изискванията за
безопасност по чл. 169, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и/или с предназначението на
земята.
Адресат на процесната Заповед № ДК-02-СЗР-7/16.08.2013
г. за премахване на незаконен строеж е СД „И. И СИЕ”, който изрично е определен
в същата като възложител и собственик на строежа на основание чл. 92 от ЗС. В
случая с т. 1, т.3 и т.4 на заповедта за СД се създават конкретни задължения, поради
което за същия е налице активна процесуална легитимация да я оспорва пред съда.
Жалбата е подадена на 03.09.2013 г., видно от вх.№ на органа /л.5/, като
заповедта е съобщена на 27.08.2013 г. /известие за доставяне л.20, гръб/, с
оглед на което същата е подадена в срок и е допустима.
При липсата на изрична законова разпоредба за кръга на
лицата, за които съществува правен интерес от премахването на незаконните
строежи, съдът счита, че този кръг се
определя от лицата, които имат право да извършват строеж, респ. на които следва
да бъде издадено и разрешението за строеж. По аргумент от чл. 149, ал. 1 и ал.
2 от ЗУТ, това са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни
права в поземления имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон.
Това са лицата, заинтересовани да оспорват отказ да се издаде строително
разрешение, от което съдът прави извод, че това е кръгът от лица, които имат правен интерес да оспорят заповед за премахване на незаконен строеж.
Във връзка с гореизложеното, по отношение на жалбите
на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД и на „Агрина” ЕООД гр.Плевен, „Сико С” ООД
гр.Плевен и „Нибора” ЕООД гр.Плевен, съдът съобрази следното:
По делото не са налични доказателства тези дружества
да са собственици на строежа, подлежащ на премахване, както и да имат вещни
права в УПИ V, кв. 606 по плана на гр. Плевен. Твърденията
на дружествата се свеждат до правен интерес поради обстоятелството, че с
премахването на процесния обект, най-общо казано не ще могат да подават или ще
останат без подаване на електроенергия. Последното, макар и социално оправдано
не дава активна процесуална легитимация в производство по премахване на
незаконни строежи. В случай, че е налице неизпълнение на договорни отношения
между „Агрина” ЕООД гр.Плевен, „Сико С” ООД гр.Плевен и „Нибора” ЕООД гр.Плевен
от една страна и „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД от друга страна, то
компетентен да разгледа правоотношенията е гражданският съд.
Разгледана по същество жалбата на СД „И. И СИЕ”, е
основателна.
Предмет на Заповед № ДК-02-СЗР-7/16.08.2013 г. са „Два
броя ЖР стълба от въздушно ел. проводно отклонение 20 кV от ВЕЛ „Сердика” за ТП
253”, находящ се в УПИ V, кв.606 по плана на гр.Плевен, който според
административния орган представлява незаконен строеж. Незаконността се изразява
в липса на строителни книжа, несъответствие с ПУП, действал по време на
изпълнението му (същият е изпълнен 1974 г.-според административния орган и
1960-1972 г. според вещото лице), както и по сега действащият план, изпълнен
при липса на разрешение за прокарване през имота (сервитут).
Процесната заповед е издадена от Началника на
РДНСК-Северозападен район, компетентността на когото се установява от
приложената на л. 107 Заповед № РД 13-380/26.11.2012 г. на Началника на ДНСК,
поради което съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. По
отношение на възраженията, включително твърденията на ВЛ по повторната СТЕ, че
строежът не е трета категория /както се сочи в заповедта/, а четвърта или пета,
поради което се твърди, че органът е некомпетентен, съдът съобрази следното: Електропроводите
до 35 кV са категоризирани като трета категория строежи в чл.6, ал.2, т.6 от
Наредба №1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, както е и посочено в
заповедта. Частите на въздушен електропровод са същата категория. Доколкото е
наредено премахването не на електропровода като цяло, а само на част от него,
без която той не може да съществува в цялост, съдът счита това за нарушение на
процесуалните правила. След като има мотиви в заповедта, че строежът е
електропровод до 35 кV, а в диспозитива на заповедта е наредено премахването на
само на два броя ЖР стълба, то при стриктно съобразяване с диспозитива би се
стигнало до абсурдния извод, че въздушният ел.провод следва да продължи да
съществува, тъй като са премахнати само 2 броя ЖР стълбове, а не самият той. Но
това допуснато от органа нарушение обуславя незаконосъобразност на заповедта,
но не и нейната нищожност поради некомпетентност.
Съдът намира, че в хода на производството по издаване
на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, водещи до ограничаване правото на
защита на засегнатите лица. По делото са налице данни, че КА №Пл-521-1/02.07.2013
г. и КА №Пл-521-2/02.07.2013 г. са връчени на представляващия СД (л.28), който
е не упражнил правото си да подаде възражение срещу тях. Действително, по
делото не са налице данни, тези констативни актове да са съобщавани на
собствениците на съседните имоти, но съдът намира, че последното не е било
необходимо именно с оглед обстоятелството, че надлежни страни в производство по
издаване на заповед по реда на чл. 225
от ЗУТ за премахване на незаконни строежи, по аргумент от чл. 149, ал. 1 и ал.
2 от ЗУТ, са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права
в поземления имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на
специален закон. В конкретния случай, и при липсата на вписване на ограничено
вещно право, собствениците на съседните имоти не попадат в нито една от тези
хипотези, поради което единствените заинтересовани страни в това производство
са адресатът на заповедта и административният орган, който я е издал. За
пълнота следва да се посочи, че КА са съобщени на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ”
АД предвид факта, че в заповедта е разпоредено акцесорно задължение на електроразпределителното
дружество в три дневен срок от влизане в сила на акта да извърши прекъсване на
захранването на строежа с електрическа енергия. Последното, обаче, не придава
активна процесуална легитимация на това дружество да оспорва заповедта, както
бе посочено по-горе.
Заповедта е писмена, но не отговаря на изискванията за
форма. Същата не съдържа всички задължителни реквизити, съобразно чл. 59 ал. 2
от АПК. Органът не е изяснил фактите, поради което е посочил такива, чието
съществуване не се потвърждава от събраните доказателства, а оттам е посочил и неотносимо
правно основание за издаването на заповедта. По този въпрос, както и по
отношение на съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:
Правното основание за издаване на Заповед № ДК-02СЗР-7/16.08.2013
г. е чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, а именно
Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от
него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от
първа, втора и трета категория или на части от тях, когато са извършени в
несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Предмет на
оспорената заповед е обект, представляващ „Два броя ЖР стълба от въздушно ел.проводно
отклонение 20 кV от ВЕЛ „Сердика” за ТП 253”, находящ се в УПИ V, кв.606 по
плана на гр.Плевен. Същият представлява “Строеж” и изпълва съдържанието на
разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на
ЗУТ. Строежът е трета категория, съгласно Наредба №1/2003 за номенклатурата на
видовете строежи и чл.137, ал.1, т.3 и ал.4 от ЗУТ, за което съдът изложи
по-горе мотиви.
По делото се установява, че
за гореописаният строеж няма издадени строителни книжа, както и не се спори, че
за същия строеж не са правени искания за узаконяването му. Спорно е дали
строежът е изпълнен през 1974 г. От повторната съдебно-техническата експертиза
се установява, че така описаният строеж, ведно със сервитута на трасето на
преминаващия електропровод е предвиден в плана, одобрен със Заповед № 12-248/01.03.2006 г. /л.46/, където
новопредвиденото застрояване в имота, предмет на плана е съобразено със
сервитута на трасето. В същия смисъл е Заповед № 12-341/06.04.2006 г. /л.58,
гръб/, по отношение на съседен имот, през който преминава същият ел.провод. От
заключението на експертизата също се установява, че процесните ЖР стълбове са
нанесени във всички кадастрални и регулационни планове. Последното се
установява и от скиците на л.л. 29, 72, 73, 93-96 от делото. Следователно, не е
налице първото основание за незаконност на процесния строеж, а именно това по
чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Доколкото ЖР стълбове са нанесени в плановете, то
не може да се говори за несъответствие с тяхното предвиждане.
Както се посочи по-горе, за обекта “Два броя ЖР стълба
от въздушно ел. проводно отклонение 20 кV от ВЕЛ „Сердика” за ТП 253”, находящ
се в УПИ V, кв.606 по плана на гр.Плевен няма строителни книжа. Не всяка липса
на строителни книжа, обаче, води до незаконност на построеното, респ. на
необходимост от неговото премахване. Съгласно § 16 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които
няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Аналогична е и разпоредбата на § 127,
ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, съгласно която строежи, изградени до 31 март
2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите,
които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване
или забрана за ползване, като те могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Следователно, налага се процесният строеж да бъде изследван за “търпимост”
доколкото е установено, че същият е изпълнен до 1972 г. и за него няма строителни
книжа. В оспорената заповед Началникът на РДНСК-Северозападен район е приел, че
строежът не е търпим по см. на § 127,
ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Последното е мотивирано единствено с несъответствието
с предвижданията на действащият по време на изграждането, както и сега
действащият ПУП. Този извод на административният орган е неправилен. Приетата
по делото повторна съдебно-техническа експертиза установява, че процесните ЖР
стълбове са нанесени във всички кадастрални и регулационни планове, строежът е бил
допустим по правилата, действали към момента на изграждането му, както и по
сега действащите разпоредби на ЗУТ. Същото се установява и от представените от
ответника скици на л.л. 29, 72,
73, 93-96 от делото. Следователно,
налице са условията за прилагане на § 16 от ПР на ЗУТ, доколкото строежът е
изпълнен преди 07.04.1987 г., което от своя страна прави безпредметно
изследване приложението на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ.
За пълнота следва да се
посочи, че неоснователно е позоваването в Заповед № ДК-02СЗР-7/16.08.2013 г. на обстоятелството,
че в плановете не е отразена сервитутната ивица на въздушното ел. проводно
отклонение. Последното не е предмет на самата заповед, доколкото тя разпорежда
премахване единствено на Два броя ЖР стълб от въздушно ел. проводно отклонение
20 кV от ВЕЛ „Сердика” за ТП 253”, находящ се в УПИ V, кв.606 по плана на
гр.Плевен.
По отношение на
годината на изграждане на строежа, посочена в заповедта - 1974 г., същата
посочена от органа, като същият е приел, че доколкото административната сграда,
която е въведена е експлоатация през 1974 г . /в този смисъл е и заключението
на ВЛ по повторната СТЕ/ не може да бъде въведена е в експлоатация без
електроснабдяване, поради което явно стълбовете и цялото ел.отклонение са
съществували към тази година. Доколкото обаче ел.проводът е нанесен в
кадастралните карти в периода 1960-1972 г., явно същият е бил изграден преди
това. Поради това органът е следвало да преценява съответствието му с ЗПИНМ
(Обн., ДВ, бр. 227
от 1.10.1949 г., в сила от 1.01.1950 г., попр., бр. 234
от 10.10.1949 г., изм., бр. 113
от 15.05.1950 г., в сила от 18.05.1950 г., Изв., бр. 54
от 6.07.1956 г., бр. 91
от 12.11.1957 г., бр. 90
от 11.11.1958 г., бр. 68
от 25.08.1959 г., изм. и доп., ДВ, бр. 1
от 4.01.1963 г., бр. 47
от 16.06.1964 г., изм., бр. 26
от 2.04.1968 г., изм. и доп., бр. 29 от 11.04.1969 г., отм., бр. 29 от
10.04.1973 г., в сила от 1.06.1973 г.). Този закон не определя електропроводите
като строежи, поради което няма как процесният строеж да е в несъответствие с
благоустройствения закон към датата на построяването му. Като не е изяснил този
въпрос, органът е посочил неотносимо правно основание в своята заповед.
Съдът
не възприема заключението на първоначалната СТЕ в частта му, с която се твърди,
че въздушният ел.провод е ничия собственост. Същият е бил изграден по време на
действие на ЗЕС, действащ в периода 1948-1975 г. Съгласно неговите разпоредби и
разпоредбите на последващия ЗЕС /действащ в периода 1975-1999 г./, ел.проводите
са били държавна собственост. Били са възможни изключения по отношение на
държавни и кооперативни предприятия, но не са представени никакви
доказателства, нито са наведени доводи, че тези хипотези са налице в случая и
ел.проводът е бил собственост на такова предприятие. Поради това съдът приема,
че въз основа на двата ЗЕС /отм./ собствеността е държавна по силата на закона.
Няма нито твърдения, нито доказателства, че собствеността е била придобита от
друго лице - чрез апорт в търговско дружество или по друг начин. Съгласно чл.99
от ЗС: “Правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако
собственикът се откаже от него.” Следователно правото на собственост не се губи
при неупражняване. Няма данни че държавата се е отказала от своето право, още
повече, че такава възможност същата не притежава, тъй като право на държавата
да се отказва от собствеността си не е предвидено в Закона за държавната
собственост /ЗДС/, действащ към момента на отмяна на ЗЕС /1999 г./. Вярно е, че
правото на собственост може да бъде придобито чрез владение на вещта от друго
лице. Когато обаче няма лице, което да владее и да демонстрира пред всички, че
владее като собственик, правото на собственост не се придобива от другиго. С
оглед липсата на данни и доказателства собствеността да е отчуждена от
държавата, или да е придобита от другиго, ЖР стълбове като част от ел.провода
продължават да са държавна собственост. Липсата на АДС за същите не означава,
че същите не са собственост на държавата, доколкото АДС нямат правопораждащо
действие – чл.5, ал.3 от ЗДС.
С оглед на указаната на органа доказателствената
тежест по чл.170, ал.1 АПК, органът не само че не доказа съществуването на
фактическите основания, посочени в заповедта, и изпълнението на законовите
изисквания при издаването и, а напротив – при съдебното производство се доказа
по несъмнен начин, че фактическите основания, посочени в заповедта, не
съществуват, и не са изпълнени законовите изисквания при издаването на
процесната заповед.
По отношение на останалите твърдения в допустимата
жалба съдът съобразява следното:
ЗУТ допуска прокарване на нова техническа
инфраструктура през поземлени имоти, собственост на физически и юридически
лица, по реда на чл. 199 или 205 ЗУТ - в този смисъл е разпоредбата на по
67, ал.1 ЗУТ. Но тези имоти следва да бъдат отчуждени по предвидения в ЗУТ ред.
В случая обаче – при вече налични съоръжения - са приложими разпоредбите на ЗЕ,
които предвиждат при заварени случаи съоръженията да бъдат изкупени от
собствениците им в определен от закона срок, като сервитутното право на
енергийното дружество се впише.
Предвид изложеното, оспорената Заповед № ДК-02-СЗР-7/16.08.2013
г. е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон,
процесуалните правила и нарушение на изискуемата форма като немотивирана,
поради което следва да бъде отменена.
При този изход
на делото основателна се явява претенцията на СД „И. *** за присъждане на
направените по делото разноски. Същата следва да бъде уважена, съгласно
представения списък на разноските на л.374, в размер на 550 лева, от които 50
лева заплатена държавна такса (л.8) и 100 лева внесен депозит за вещо лице по
назначената съдебно-техническа експертиза (л.351), и 400 лева договорено и
заплатено, видно от договор за правна защита и съдействие (л.303),
възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните мотиви и на основание чл.159, т.4 от
АПК и чл.172, ал.2 предл.второ от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ” АД гр.София, на „Агрина” ЕООД гр.Плевен, „Сико С” ООД гр.Плевен и
„Нибора” ЕООД гр.Плевен срещу Заповед № ДК-02-СЗР-7/16.08.2013 г. на Началника
на РДНСК-Северозападен район.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №903/2013 г. по
описа на Административен съд-Плевен в тази му част.
ОТМЕНЯ по жалба на Събирателно дружество “И. И С-ИЕ”
Заповед № ДК-02-СЗР-7/16.08.2013 г. на Началника на РДНСК-Северозападен район,
с която е разпоредено премахването на незаконен строеж „Два броя ЖР стълба от
въздушно ел. проводно отклонение 20 кV от ВЕЛ „Сердика” за ТП 253”, находящ се
в УПИ V, кв.606 по плана на гр.Плевен.
ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол да
заплати на Събирателно дружество “И. ***, ЕИК:114601300, представлявано от
управителя Й.Г.И., направените по делото разноски в размер на 550 (петстотин и
петдесет) лева.
Решението в прекратителната му част, която има
характер на определение, подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен
административен съд в 7-мо дневен срок от съобщението до страните, в останалата
част решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: