Р E Ш Е Н И Е

№ 84

гр.Плевен, 19 Февруари 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, седми състав, в открито съдебно заседание на пети февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Ц. Кънева

При секретаря Ц.Д. и с участието на прокурор от ОП Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 902 по описа за 2013 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Производството по делото е образувано по жалба от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от двама от членовете на Управителния съвет заедно, О. Ш. и С. А., чрез представител по пълномощие, срещу Заповед №ДК-02-СЗР-6/16.08.2013г. на Началника на РДНСК-Северозападен район, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж „Един брой ЖР стълб от въздушно ел. проводно отклонение 20 кV от ВЕЛ „Сердика” за ТП 253”, находящ се в УПИ ХV, кв.606 по плана на гр.Плевен; определен е 3-дневен срок от влизане на заповедта в сила, в който „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД да извърши прекъсване на захранването на строежа с електрическа енергия; определен е едномесечен срок от влизане на заповедта в сила за доброволно изпълнение на разпореденото премахване от възложителя на строежа ЕТ „Боги-Б. Т.-***, като при неизпълнение е разпоредено да се пристъпи към принудително премахване на незаконния строеж.

С определения на съда за общо разглеждане по делото са присъединени жалбите на ЕТ „Боги-Б. Т.-*** и на „Агрина” ЕООД гр.Плевен, „Сико С” ООД гр.Плевен и „Нибора” ЕООД гр.Плевен, подадени чрез Адвокатско дружество „П., Н. и партньори” представлявано от адв.П. с надлежно пълномощно, срещу Заповед №ДК-02-СЗР-6/16.08.2013г. на Началника на РДНСК-Северозападен район.

В трите жалби са наведени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед с твърдения, че същата е издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие на мотивите с действителните факти, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че заповедта се отнася до строеж с особено предназначение-част от стълбовете и кабелите, по които се осъществява електрозахранването на частни и публични потребители в гр.Плевен. Счита се, че неизяснената собственост не води до изводи за незаконност на строежа. Излагат се твърдения за търпимост на строежа по смисъла на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ. Счита се още, че не всички незаконни строежи подлежат на премахване, като критерий за отграничение е засягането на обществения интерес. Сочи се, че при издаването на заповедта не е спазен принципът за съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК. Навежда се довод, че към момента на построяването, обектът е държавна собственост, а държавата никога не е строила незаконно. В заключение се моли за отмяна на процесната заповед.

В жалбата на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД се навеждат още доводи за наличие на правен интерес на дружеството да оспорва заповедта. Счита се, че процесният стълб е част от електро-разпределителната мрежа, а дружеството притежава лицензия за разпределение на ел. енергия, както и се акцентира върху обществения интерес при обезпечаване на снабдяването с електрическа енергия. В изпълнение на определение на съда, с допълнителна молба от дружеството са развити подробни съображения за наличието на правен интерес за оспорване на административния акт, основавайки се на Закона за енергетиката, като твърденията са за наличие на сервитут, който по аргумент от § 26 от ПЗР на ЗЕ е възникнал автоматично по силата на закона.

В жалбата на ЕТ „Боги-Б. Т.-*** са изложени твърдения за търпимост на строежа, поради което не подлежи на премахване; за нарушение на изискването да бъде индивидуализиран обекта, предмет на премахване; за нарушение в процедурата по издаване на заповедта-неуведомяване на всички заинтересовани страни, както и за несъответствие с материалния закон и целта на закона. Моли се за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В жалбата на „Агрина” ЕООД гр.Плевен, „Сико С” ООД гр.Плевен и „Нибора” ЕООД гр.Плевен са изложени още твърдения, че дружествата са заинтересовани лица по см. на чл. 147, ал. 1 от АПК, доколкото с премахването на процесния стълб ще бъдат нарушени техни права и законни интереси. От друга страна, позовавайки се на Закона за електростопанството (отм.), ЗЕЕ (отм.) и Закона за енергетиката се сочи, че единствено ЧЕЗ “Разпределение България” АД, като енергийно предприятие, притежаващо лиценз за съответната дейност има право по закон да притежава мрежи и съоръжения за пренос на ток, от което е направен извод, че ЧЕЗ “Разпределение България” АД е заинтересувано лице по см. на чл. 225 от ЗУТ. Наведени са също доводи за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, позовавайки се отново на разпоредбите на Закона за електростопанството (отм.), ПРЗ на ЗЕЕ (отм.) и Закона за енергетиката. В заключение се моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

По делото е постъпило и становище-отговор от “ЧЕЗ Електро България” АД, конституирана като заинтересована страна в процеса, в което са изложени твърдения за незаконосъобразност на процесната заповед и се моли за нейната отмяна.

В съдебно заседание по съществото на спора, оспорващият ЧЕЗ “Разпределение България” АД, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание по съществото на спора, оспорващите ЕТ “Боги – Б. Т. – Е.Т.”, “АГРИНА” ЕООД, “Сико С” ЕООД и “Нибора” ЕООД, редовно призовани, се представляват от адв. П. ***, който поддържа жалбите на заявените в тях основания. Сочи още, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че процесният стълб е част от трасе, изпълнено през 1974г.-1975г., съобразно действащото към този момент законодателство. Счита, че обектът, предмет на заповедта, е законен строеж по см. §21 от ЗУТ и отговаря на изискванията за търпимост по §16 от ПР на ЗУТ. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрк. Л., който излага становище за недопустимост на жалбите на “АГРИНА” ЕООД, “Сико С” ЕООД, “Нибора” ЕООД и „ЧЕЗ Разпределение”АД. По отношение на жалбата на ЕТ “Боги – Б. Т. – Е.Т.”, намира същата за допустима и неоснователна. Представя писмена защита.

Заинтересованата страна “ЧЕЗ Електро България” АД, за съдебно заседание редовно уведомена, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, конституирана като страна в производството, дава заключение, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с подадена жалба от собственик на УПИ ІІІ, кв.606 по плана на гр.Плевен за предприемане на действия по премахване на желязо-решетъчен стълб и ел. проводно отклонение 20kV, преминаващо през имота, е извършена проверка от служители на РО”НСК”-Плевен на място и по документи.

Резултатите от проверката в УПИ ХV, кв.606 по плана на гр.Плевен са обективирани в Констативен акт (КА) №Пл-520-1 от 02.07.2013г. и КА №Пл-520-2/02.07.2013г. Видно от последните, контролните органи са установили незаконен строеж “Един брой ЖР стълб с размери 80/80 см върху бетонова основа 160/160см, който е част от въздушно ел. проводно отклонение 20kV от ВЕЛ”Сердика” за ТП 253”, находящ се в УПИ XV, кв. 606 по плана на гр. Плевен. Като собственик на строежа и възложител е посочен ЕТ “Боги – Б. Т. – Е.Т.”. Посочено е още, че строежът е извършен през 1974г., без да е разрешен съгласно ЗУТ и ЗТСУ (отм.), в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ и чл.55 от ЗТСУ (отм.). Според установеното в КА № Пл-520-2/02.07.2013г., в ПУП за имота не е посочен сервитутът на въздушното ел. проводно отклонение, минаващо през имота.

Видно от доказателствата по делото, Констативните актове за установен незаконен строеж в УПИ XV, кв. 606 по плана на гр. Плевен са съобщени по реда на §4 от ДР на ЗУТ. На 23.07.2013г. представляващият ЕТ е получил екземпляри от КА.

Срещу КА са подадени възражения с вх.№Пл.30-01-104/31.07.2013г. от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД и с вх.№Пл-520-01-106/31.07.2013г. от ЕТ “Боги – Б. Т. – Е.Т.”, в които по същество са наведени съображения за необосновани констатации в актовете и се иска събиране на допълнителни доказателства.

Със Заповед № ДК-02-СЗР-6/16.08.2013г. на Началника на РДНСК-Северозападен район е разпоредено премахването на незаконен строеж „Един брой ЖР стълб от въздушно ел. проводно отклонение 20 кV от ВЕЛ „Сердика” за ТП 253”, находящ се в УПИ ХV, кв.606 по плана на гр.Плевен; определен е 3-дневен срок от влизане на заповедта в сила, в който „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД да извърши прекъсване на захранването на строежа с електрическа енергия; определен е едномесечен срок от влизане на заповедта в сила за доброволно изпълнение на разпореденото премахване от възложителя на строежа ЕТ „Боги-Б. Т.-***, като при неизпълнение е разпоредено да се пристъпи към принудително премахване на незаконния строеж. За да издаде заповедта административният орган е възприел установеното с Констативните актове, като е преповторил тяхното съдържание в акта. Посочил е още, че съгласно чл.92 от Закона за собствеността възложител на строежа е ЕТ, както и че не са представени документи за собственост на строежа, който е трета категория. За неоснователни са приети възраженията по КА, като последното е мотивиране с непредставяне на доказателства. Посочил е също, че според правилата на ЗТСУ (отм.) и ЗУТ инженерната инфраструктура се изгражда като улична, т.е. не се допуска прокарване през поземлени имоти. В заключение е направен извод, че строежът не съответства на действалият по време на изграждането му и по сега действащият ПУП, поради което не отговаря на условията за търпим строеж и за него не е приложима разпоредбата на § 127 от ЗУТ. Счел е за безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ, който подлежи на премахване.

Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.

От фактическа страна е установено още, а и не се спори между страните, че УПИ ХV, кв.606 по плана на гр.Плевен е собственост на ЕТ „Боги-Б. Т.-***, както и че въздушно ел. проводно отклонение 20 кV от ВЕЛ „Сердика” за ТП 253 не е заведено в дълготрайните материални активи и не е собственост на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно-техническа експертиза с вещо лице-строителен инженер, заключението по която като неоспорено от страните, съдът кредитира като компетентно, задълбочено и безпристрастно изготвено. Според заключението на експертизата обектът, подлежащ на премахване, представлява желязо-решетъчен стълб (ЖР), монтиран върху бетонова основа и е част от електропроводно отклонение, което захранва трафопост №253, който трафопост е разположен в УПИ XIII-1128, кв. 606 по плана на гр. Плевен, като няма данни за годината на изграждането му, както и каквито и да е строителни книжа. Установено е от вещото лице, че процесният ЖР стълб е нанесен във всички кадастрални и регулационни планове. Към момента на изпълнение (предполагаем период на изграждане 1960-1972г.) на строежа, имот УПИ XV, кв. 606 е бил с отреждане за монтажна база и е бил собственост на ДСО “Търговско обзавеждане” – Плевен. Посочено е още, че със Заповед № РД 12-302/19.04.2005г. и последваща Заповед № 12-248/01.03.2006г. УПИ XV, кв. 606 по плана на гр.Плевен е с отреждане за производствена и складова дейност, като новопредвиденото застрояване на имота е съобразено със сервитута на трасето на преминаващия през имота ел.провод. Посочено е също, че обектът, предмет на Заповед № ДК-02-СЗР-6/16.08.2013г. е бил допустим по разпоредбите, действали по време на изграждането му, вкл. по действащият към 1975г. Закон за Електростопанството (отм.), както и по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Според експертизата процесният ЖР стълб, както и въздушно електропроводно отклонение 20 kV от ВЕЛ “Сердика” за ТП 253 са нанесени в кадастралната карта. Съдебно-техническата експертиза дава подробни отговори и на други въпроси, които обаче съдът намира за ирелевантни по отношение на предмета на настоящия спор. Предвид последното тези отговори не следва да бъдат обсъждани.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Настоящето производството е образувано по жалби срещу заповед за премахване на незаконен строеж. Надлежни страни в производство по реда на чл. 215 във вр. с чл. 225 от ЗУТ, за оспорване заповед за премахване на незаконен строеж са адресатът на заповедта и административният орган, който я е издал. Трети лица, нямат право на оспорване, респ. на участие в съдебно-административното производство, тъй като за тях административният акт не създава задължения, нито засяга техни законни права и интереси. Защита на евентуално засегнати имуществени права тези лица могат да реализират по исков ред. Това е така, защото съгласно разпоредбата на § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13/2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, адресати на заповедите по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ са собствениците на терена, лицата с ограничено вещно право (възложителят) или извършителите на незаконния строеж. Това са и лицата, определени от законодателя, чиито права и/или законни интереси могат да бъдат засегнати от заповедите за премахване на незаконни строежи, и които имат правен интерес от оспорването на тези заповеди. Разпоредбата на чл. 225, ал. 6 от ЗУТ разширява кръга на лицата, който биха могли да бъдат адресати на заповед за премахване на незаконен строеж при определени условия, като се включват лицето, упражнило строителен надзор, проектанта и лицето, оценило съответствието на инвестиционните проекти - при несъответствие на одобрения инвестиционен проект, по който се изпълнява строежът, с изискванията за безопасност по чл. 169, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и/или с предназначението на земята.

Както е посочено и по-горе, адресат на процесната Заповед № ДК-02-СЗР-6/16.08.2013г. за премахване на незаконен строеж е ЕТ “Боги – Б. Т. – Е.Т.”, определен в същата като негов възложител и собственик на основание чл. 92 от Закона за собствеността. В случая с т. 1 и т.3 на заповедта за едноличния търговец се създават конкретни задължения, респ. се дава активна процесуална легитимация да я оспорва пред съда. Предвид горепосочената законова регламентация, изводът на административния орган, че ЕТ “Боги – Б. Т. – Е.Т.” е възложител на строежа е законосъобразен, респ. правилно, и в съответствие с законовите разпоредби търговецът е посочен като адресат на акта и на него е възложено задължението за премахване на незаконното строителство, със съответните последици от неизпълнението- премахване по принудителен ред, при което, и съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 6, т. 5 от ЗУТ разноските са за сметка на възложителя. Този извод следва от обстоятелството, че лицата по т. 1-4 на чл.225 ал.6 от ЗУТ не могат да бъдат установени, предвид времето на неговото извършване- 1974 г. При липсата на изрична законова разпоредба за кръга на лицата, за които съществува правен интерес от премахването на незаконните строежи, съдът счита, че този кръг се определя от лицата, които имат право да извършват строеж, респ. на които следва да бъде издадено и разрешението за строеж. По аргумент от чл. 149, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, това са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Това са лицата, заинтересовани да оспорват отказ да се издаде строително разрешение, от което съдът прави извод, че това е кръгът от лица, които имат правен интерес да оспорят заповед за премахване на незаконен строеж.

Във връзка с гореизложеното, по отношение на жалбите на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД и на „Агрина” ЕООД гр.Плевен, „Сико С” ООД гр.Плевен и „Нибора” ЕООД гр.Плевен, съдът съобрази следното:

По делото не са налични доказателства тези дружества да са собственици на строежа, подлежащ на премахване, както и да имат вещни права в УПИ XV, кв. 606 по плана на гр. Плевен. Твърденията на дружествата се свеждат до правен интерес поради обстоятелството, че с премахването на процесния обект, най-общо казано ще останат без подаване на електроенергия. Последното, макар и социално оправдано не дава активна процесуална легитимация в производство по премахване на незаконни строежи. В случай, че е налице неизпълнение на договорни отношения между „Агрина” ЕООД гр.Плевен, „Сико С” ООД гр.Плевен и „Нибора” ЕООД гр.Плевен от една страна и „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД от друга страна, то компетентен да разгледа правоотношенията е гражданския съд.

Относно изложеното в жалбата на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, съдът съобрази, че според мотивите на Заповед № ДК-02-СЗР-6/16.08.2013г. електроразпределителното дружество не е собственик на строежа и същият не е заведен в дълготрайните му активи, което се установява от писмо изх. № ДОС 4163(1)/19.04.2013г. По делото не се и твърди, че въздушно електропроводно отклонение 20 kV от ВЕЛ “Сердика” за ТП 253 е собственост на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД. Налага се извода, че „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД не е възложител на строежа, доколкото не е собственик на УПИ XV, кв. 606 по плана на гр. Плевен и не е собственик на “ЖР стълб с размери 80/80см., върху бетонова основа от 160/160см”, предмет на премахване. Ирелевантен е въпроса кой може да бъде собственик на процесния стълб в производството по премахване на незаконен строеж. Производството се развива по правилата на ЗУТ, който е специален по отношение на Закона за енергетиката. Отделно от това § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ предвижда, че енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон. Именно последното не е извършено от електроразпределителното предприятие, поради и което “ЖР стълб с размери 80/80см., върху бетонова основа от 160/160см. и въздушно електропроводно отклонение 20 kV от ВЕЛ “Сердика” за ТП 253 не е заведен в дълготрайните материални активи и не е собственост на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД. Последното налага извод за недобросъвестно поведение от страна на електроразпределителното дружество както по отношение изпълнението на законовите разпоредби, изискването проводните мрежи да са подземни, така и по отношение на контрагентите по договори за доставка на електроенергия.

Предвид горното се налага извода, че жалбите на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД и на „Агрина” ЕООД гр.Плевен, „Сико С” ООД гр.Плевен и „Нибора” ЕООД гр.Плевен срещу Заповед № ДК-02-СЗР-6/16.08.2013г. на Началника на РДНСК-Северозападен район са недопустими за разглеждане, като подадени при липса на активна процесуална легитимация, поради което производството по делото в тази част следва да бъде прекратено. В този смисъл определение от 13.01.2014г. по адм.дело №16398/2013г. на ВАС, второ отделение, по идентичен казус.

Жалбата на ЕТ “Боги – Б. Т. *** срещу Заповед № ДК-02-СЗР-6/16.08.2013г., обаче, е допустима за разглеждане по същество. Заповедта е получена от ЕТ на 28.08.2013г., видно от известието за доставяне, приложено на л.45 от делото, а жалбата е депозирана по пощата на 09.09.2013г., видно от пощенски плик на л.36, и заведена с вх.№Пл-520-01-327/10.09.2013г. Следователно, същата е подадена в законоустановения срок, от лице адресат на заповедта, при наличие на правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество жалбата на ЕТ “Боги – Б. Т. *** е основателна.

Предмет на Заповед № ДК-02-СЗР-6/16.08.2013г. е “Един брой ЖР стълб от въздушно ел.проводно отклонение 20 kV от ВЕЛ “Сердика” за ТП 253, с размери 80/80см., върху бетонова основа от 160/160см.”, находящ се в УПИ ХV, кв.606 по плана на гр.Плевен, който според административния орган представлява незаконен строеж. Незаконността се изразява в липса на строителни книжа, несъответствие с ПУП действал по време на изпълнението му (1974г.-според административния орган и 1960-1972г. според вещото лице), както и по сега действащият план, изпълнен при липса на разрешение за прокарване през имота (сервитут).

Процесната заповед е издадена от Началника на РДНСК-Северозападен район, компетентността на когото се установява от приложената на л. 83 Заповед № РД 13-380/26.11.2012г. на Началника на ДНСК, поради което съдът намира, че оспореният акт е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити, съобразно чл. 59 ал. 2 от АПК, включително правно и фактическо основание за нейното издаване. Неоснователно е възражението в жалбата на ЕТ, че обектът, предмет на заповедта, не е индивидуализиран, като не било посочено в кой имот и в кой квартал се намира стълбът. Видно от самата заповед е, че в разпоредителната част незаконният строеж е индивидуализиран по следния начин: „Един брой ЖР стълб от въздушно ел.проводно отклонение 20 kV от ВЕЛ “Сердика” за ТП 253, находящ се в УПИ ХV, кв.606 по плана на гр.Плевен”, като в мотивите на акта е отбелязано, че стълбът е с размери 80/80см., върху бетонова основа от 160/160см.”, а имотът в който е изграден е собственост на ЕТ “Боги – Б. Т. ***. Същите тези данни са отразени и в двата Констативни акта, въз основа на които е издадена заповедта, които са част от административната преписка, образувана по нейното издаване.

Съдът намира, че в хода на производството по издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до ограничаване правото на защита на засегнатите лица. По делото са налице данни, че КА №Пл-520-1/02.07.2013г. и КА №Пл-520-2/02.07.2013г. са връчени на представляващия ЕТ (л.53), който е упражнил правото си да подаде възражение срещу тях, което възражение е коментирано в заповедта и е прието за неоснователно. Действително, по делото не са налице данни, тези констативни актове да са съобщавани на собствениците на съседните имоти, но съдът намира, че последното не е било необходимо именно с оглед обстоятелството, че надлежни страни в производство по издаване на заповед по реда на чл. 225 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи, по аргумент от чл. 149, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. В конкретния случай, собствениците на съседните имоти не попадат в нито една от тези хипотези, поради което единствените заинтересовани страни в това производство са адресатът на заповедта и административният орган, който я е издал. За пълнота следва да се посочи, че КА са съобщени на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД предвид факта, че в заповедта е разпоредено акцесорно задължение на електроразпределителното дружество в три дневен срок от влизане в сила на акта да извърши прекъсване на захранването на строежа с електрическа енергия. Последното, обаче, не предава активна процесуална легитимация на това дружество да оспорва заповедта.

По отношение на съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Правното основание за издаване на Заповед № ДК-02СЗР-6/16.08.2013г. е чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, а именно Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория или на части от тях, когато са извършени в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Предмет на оспорената заповед е обект, представляващ “Един брой ЖР стълб с размери 80/80см., върху бетонова основа от 160/160см, част от въздушно електропроводно отклонение 20 kV от ВЕЛ “Сердика” за ТП 253”. Същият представлява “Строеж” според заключението на съдебно-техническата експертиза и изпълва съдържанието на разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е трета категория, съгласно чл.6 ал.2 т.6 от Наредба №1/2003 за номенклатурата на видовете строежи и чл.137 ал.1 т.3 и ал.4 от ЗУТ.

По делото се установява, че за гореописаният строеж няма издадени строителни книжа, както и не се спори, че за същият строеж не са правени искания за узаконяването му. Не се спори също, че строежът е изпълнен през 1974г., като според вещото лице предполагаемият период на изграждане е 1960-1972г. От съдебно-техническата експертиза, обаче, се установява, че така описаният строеж, ведно със сервитута на трасето на преминаващият електропровод е предвидено в плановете, одобрени със Заповед № РД 12-302/19.04.2005г. и Заповед № 12-248/01.03.2006г., където новопредвиденото застрояване в имотите, предмет на двата плана е съобразено със сервитута на трасето. От заключението на експертизата също се установява, че процесният ЖР стълб е нанесен във всички кадастрални и регулационни планове. Последното се установява и от скици на л. 68 и 69 от делото. Следователно не е налице първото основание за незаконност на процесния строеж, а именно това по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Доколкото ЖР стълб е нанесен в плановете, то не може да се говори за несъответствие с тяхното предвиждане.

Както се посочи по-горе, за обект “Един брой ЖР стълб с размери 80/80см., върху бетонова основа от 160/160см, част от въздушно електропроводно отклонение 20 kV от ВЕЛ “Сердика” за ТП 253” няма строителни книжа. Не всяка липса на строителни книжа, обаче, води до незаконност на построеното, респ. на необходимост от неговото премахване. Съгласно § 16 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Аналогична е и разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, съгласно която строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване, като те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Следователно, налага се процесният строеж да бъде изследван за “търпимост” доколкото е установено и не се спори между страните, че същият е изпълнен до 1974г. (а според вещото лице до 1972г.) и за него няма строителни книжа. В оспорената заповед Началникът на РДНСК-Северозападен район е приел, че строежът не е търпим по см. на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Последното е мотивирано единствено с несъответствието с предвижданията на действащият по време на изграждането, както и сега действащият ПУП. Този извод на административният орган е неправилен. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че процесният ЖР стълб е нанесен във всички кадастрални и регулационни планове, бил е допустим по правилата, действали към момента на изграждането му, както и по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Същото се установява и от представените от ответника скици на л. 62, 68 и 69 от делото. Следователно, налице са условията за прилагане на § 16 от ПР на ЗУТ, доколкото строежът е изпълнен преди 07.04.1987г., което от своя страна прави безпредметно изследване приложението на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ.

За пълнота следва да се посочи, че неоснователно е позоваването в Заповед № ДК-02СЗР-6/16.08.2013г. на обстоятелството, че в плановете не е отразена сервитутната ивица на въздушното ел. проводно отклонение. Последното не е предмет на самата заповед, доколкото тя разпорежда премахване единствено на “Един брой ЖР стълб с размери 80/80 см., върху бетонова основа от 160/160, част от въздушно електропроводно отклонение 20 kV от ВЕЛ “Сердика” за ТП 253” .

Предвид гореизложеното, оспорената Заповед № ДК-02СЗР-6/16.08.2013г. е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото основателна се явява претенцията на ЕТ “Боги – Б. Т. *** за присъждане на направените по делото разноски. Същата следва да бъде уважена в размер на 75.00 лева, от които 50.00 лева заплатена държавна такса (л.184) и 25.00 лева внесен депозит за вещо лице по назначената съдебно-техническа експертиза (л.268). Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, не следва да се присъжда в полза на ЕТ договореното, с договор за правна защита и съдействие (л.35), възнаграждение за един адвокат, тъй като в последния не е вписан начина на плащане на възнаграждението и не е доказано извършването на плащането.

Воден от горните мотиви и на основание чл.159 т.4 от АПК и чл.172 ал.2 предл.второ от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД гр.София и на „Агрина” ЕООД гр.Плевен, „Сико С” ООД гр.Плевен и „Нибора” ЕООД гр.Плевен срещу Заповед № ДК-02-СЗР-6/16.08.2013г. на Началника на РДНСК-Северозападен район.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №902/2013г. по описа на Административен съд-Плевен в тази част.

ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ “Боги – Б. Т. *** Заповед № ДК-02-СЗР-6/16.08.2013г. на Началника на РДНСК-Северозападен район, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж „Един брой ЖР стълб от въздушно ел. проводно отклонение 20 кV от ВЕЛ „Сердика” за ТП 253”, находящ се в УПИ ХV, кв.606 по плана на гр.Плевен.

ОСЪЖДА РДНСК-Северозападен район да заплати на ЕТ “Боги – Б. Т. ***194, представлявано от управителя Е.Т., направените по делото разноски в размер на 75.00лв. (седемдесет и пет лева).

Решението, в частта с характер на определение, подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-мо дневен срок от съобщението до страните, в останалата част решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

СЪДИЯ: