РЕШЕНИЕ
№ 581

град Плевен, 16 Декември 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАЛИНА ПЕЦОВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Ц.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 896/2014 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на НАП, чрез процесуален представител срещу решение № 1239/21.10.2014г. по нахд № 2344/2014г. по описа на Районен съд Плевен, с което е отменено наказателно постановление № 98882-F102609/24.03.2014г. издадено от Директор офис Плевен при ТД на НАП – Велико Търново. Изложени са доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. По същество твърденията се свеждат до това, че в конкретният случай е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно, а изложените съображения в мотивите на съда счита за относими към индивидуализацията на наложеното наказание. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление в цялост.

В съдебно заседание касаторът - Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, офис Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба - ЕТ „Н.Т. ***, редовно призован, се явява представляващия едноличния търговец Н.Т.. Моли наказателното постановление да се отмени напълно и да се потвърди решението на районния съд. Посочва, че не е имало умишлено действие от счетоводителката и от него, всичко е било точно в процес на времето. Твърди, че документът е пуснат законно, за което са постановени две наказания по 500 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:

С оспореното наказателно постановление № 98882-F102609/24.03.2014г. е ангажирана отговорността на ЕТ “Н.Т. – 2001” за нарушение на чл. 125, ал. 5 във вр. с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 125, ал. 5 във вр. с чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, като са наложени на основание чл. 179 от ЗДДС две имуществени санкции, всяка в размер на 500 лева. Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № F102609 от 27.02.2014г., съставен срещу ЕТ “Н.Т. – 2001”, представляван от Н.И.Т., за това, че не били подадени справки-декларации и отчетни регистри “Дневник покупки” и “Дневник продажби” за данъчен период м. декември 2013г. в законоустановения срок до 14.01.2014г. Посочено е, че същите са подадени на 22.01.2014г. и приети с вх. № 15001259028. В АУАН било отразено още, че същият е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Съдът приема, че безспорно е извършено вмененото на търговеца нарушение, подробно е обсъдил цитираните в наказателното постановление правни норми и задължението произтичащо от тях. Съдът обаче приел, че с деянието си едноличният търговец макар и формално да е осъществил признаците на предвиденото в ЗДДС нарушение, то същото деяние с оглед липсата на вредни последици и смекчаващите отговорността обстоятелства е с незначителна обществена опасност представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. В подкрепа на това си становище РС Плевен изложил, че търговецът е пропуснал срока за подаване на изискуемите документи по ЗДДС само със седем дни, за данъчния период лицето е декларирало, че няма покупки и продажби и е подало декларация с нулеви данни. От последното направил извода, че конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията по чл. 125 от ЗДДС и липсвали други вредни последици, извън съставомерните, в случая - ощетяване на фиска или намерение за такова ощетяване и е отменил наказателно постановление № 98882-F102609/24.03.2014г.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно , допустимо, но постановено в несъответствие с материалния закон. Касационният състав не споделя извода на РС Плевен, че конкретните нарушения представляват маловажен случай. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая е извършено формално нарушение, при което не е предвидено настъпване на вредоносен резултат, поради което посочения по-горе критерий става неприложим. От друга страна конкретните нарушения на чл. 125, ал. 1 и чл. 125, ал. 3 от ЗДДС по никакъв начин не се отличават от обичайните нарушения на същите разпоредби.

С НП № 98882-F102609/24.03.2014г. е ангажирана отговорността на търговеца за неизпълнение на две отделни задължения към данъчните органи, уредени в закона, както следва: неподаване на справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и неподаване на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. В чл. 125, ал. 5 от ЗДДС законодателят е предвидил справката-декларация и отчетните регистри да се подават до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Санкционната разпоредба на чл. 179 от ЗДДС предвижда няколко състава на неизпълнение на задължения за подаване на документи към данъчните органи - регистрирано лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, декларацията по чл. 157, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове в предвидения срок се наказва с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. т.е. законодателят е предвидил санкции за няколко отделни нарушения, всяко от които представлява отделно деяние, не се кумулира и не се поглъща от останалите, съответно представлява отделен състав на нарушение и подлежи на самостоятелно наказание Анализът на горепосочените разпоредби налага извода, че визираните нарушения са формални и изпълнителното деяние се осъществява с неподаването в срок на съответните данъчни документи. По делото не се спори, че ЕТ “Н.Т. – 2001” не е подал изискуемите се справки-декларации и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС. Възражението, направено пред районния съд за обективно препятствие (здравословен проблем) за подаване на декларациите е било недоказано. Действително справките-декларации са подадени в непродължителен период от време, като не е имало за внасяне ДДС и тези обстоятелства засягат индивидуализацията на наложеното наказание и това е съобразено от АНО, тъй като е наложена минимално предвидената санкция.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 1239/21.10.2014г. по нахд № 2344/2014г. по описа на Районен съд Плевен, като вместо него постановява:

Потвърждава НП № 98882-F102609/24.03.2014г. издадено от и.д. директор офис Плевен при ТД на НАП – Велико Търново.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.