Р Е Ш Е Н И Е

№ 579

гр. Плевен, 16 Декември 2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и осми ноември две хиляди и четиринадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: Д.Д.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 886/2014г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция “Инспекция по труда” – Плевен, чрез юрк. Р. И. срещу Решение № 1195/09.10.2014г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1178/2014г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил Наказателно постановление № 15-1502820/06.03.2014г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, с което на Г.Н.В. – технически ръководител, работещ във „Веста” ООД – Плевен на осн. чл. 413 ал.2 от КТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 26 т.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, затова че на 29.01.2014г. като технически ръководител на строителен обект на дружеството - склад и офиси в УПИ ІІІ кв. 609 в гр. Плевен е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство като в момента на смъртната трудова злополука с лицето Д. П. Б. – общ работник не е осъществил контрол по спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, като е допуснал да се управлява мачтовия подемник монтиран на обекта от необученото и неупълномощено да го ползва лице – Б. П. Я. на длъжност „общ работник” в дружеството.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК и иска отмяна на решението, а по същество потвърждаване на НП като законосъобразно. Счита, че нарушението е безспорно установено от контролните органи и доказано, при липса на допуснати процесуални нарушения. Неправилно съдът е приел, че В. е изпълнил задълженията си като е провел необходимите инструктажи и издал заповеди. От доказателствата по делото става ясно, че не е присъствал на обекта и не е определил свой заместник, допуснати са необучени лица в лоши климатични условия да работят с мачтов подемник, без извънреден инструктаж при промяна на работното място, липсвала е дори инструкция за работа с мачтов подемник според показанията на св. Н. и Т..

Ответникът по касация – Г.Н.В., чрез адв. А. Д. *** изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Доказано е, че работодателя и техническия ръководител са предприели всички мерки за спазване на трудовото законодателство във връзка с осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, като са издадени заповеди и инструкции, с които работниците са били запознати. Извършен е бил инструктаж за възложената за деня работа – декофриране на врати, който включва и складирането на тези материали след декофража. Работата не е изисквала ползването на мачтов подемник, нито е било възлагано от техническия ръководител работниците да боряват с машината. Двамата работници са го ползвали своеволно, без разрешение, на собствен риск и отговорност. Инструктирани са, че се забранява работа с подемника от неоправомощени лица. Счита, че не е установена вина на наказаното лице. В НП не са описани всички представени на контролния орган доказателства и следователно не са били съобразени при налагане на наказанието, налице е разминаване в ЕГН, посочен в НП. Моли да се потвърди решението на районния съд като правилно.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият състав не споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че нарушението, извършено от В. е недоказано, защото са били издадени съответните заповеди и инструкции, които са сведени до знанието на работниците и с това той е изпълнил задължението си и предприел всички необходими мерки за недопускане на необучени и неоправомощени лица да управляват мачтовия подемник.

Жалбоподателят В. е бил определен със Заповед № 02.01.2013г. за технически ръководител на обектите на „Веста” ООД – Плевен, заедно с колегата си М. В. Б. като е задължен да спазва изискванията на чл. 26 от Наредба № 2/2004г. за безопасни и здравословни условия на труд при СМР, които са цитирани дословно в заповедта.

Със Заповед от 25.11.2013г. на управителя на дружеството е бил определен за технически ръководител на строеж : Склад и офиси в УПИ ІІІ кв. 609, гр. Плевен, където е станала трудовата злополука с Д. П. Б. – „общ работник” в дружеството.

От материалите по делото и конкретно от цитирания като доказателство в НП Протокол № 2/10.02.2014г. на ТП на НОИ – Плевен за разследване на злополуката, при което са участвали представители на ДИТ – Плевен - гл. инспектори Т. Т. - актосъставител и Б. Н. – свидетел по акта за административно нарушение, жалбоподателят – В. като представител на работодателя и представител на ТП на НОИ – Плевен и приобщените към разследването доказателства, се установява, че на 29.01.2014г. на пострадалия Д. П. Б. е бил проведен ежедневен инструктаж за декофриране, а не за извършваната от него в момента на злополуката работа - разтоварване на строителни материали – метални врати и каси от лекотоварен автомобил (бус) в склада на дружеството. От обясненията на Д. Б. Я. става ясно, че на 29.01.2014г. тримата общи работници е трябвало да работят на друг обект – „болницата, която се намира между Опанец и КАТ – Плевен”, но по нареждане на техника отишли да извозват материали от друг обект – магазин в центъра за складовата база и че за работата по товарене и разтоварване на материалите в склада на фирмата в двора на „Марст” ЕООД и тримата работници, включително пострадалия Б. не са били инструктирани изрично. По време на извършването на тази работа техническият ръководител на обекта – В. не е бил на обекта и не е определил друго лице, което да го замества. По този начин той не е изпълнил задълженията си да контролира спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд по време на извършване на конкретно възложената работа на строителния обект. Последните са разписани в подробно описаните по делото инструкции за работа с подемни машини, заповеди и задължения в длъжностните характеристики, от които е видно, че на работниците е било разяснено, че повдигателните съоръжения на обекта могат да се ползват само от оправомощени лица с необходимата квалификация и е забранено ползването им за транспорт на хора и качването на хора върху товарите. Посоченото се потвърждава от показанията на свидетелите Т. и Н..

Само по себе си наличието на издадени от работодателя и техническия ръководител писмени инструкции и заповеди, определящи начина на ползване на подемни машини и извършване на обща работа не е достатъчно, за да гарантира здравословни и безопасни условия на труд на строителната площадка. Задължителното физическо присъствие на техническия ръководител или негов заместник обезпечава реалното изпълнение на правилата от всички подчинени работници на строителния обект, чрез осъществяван от него постоянен контрол при изпълнението на всяка конкретно възложена работа и техническия начин на изпълнението й. В конкретния случай – техническият ръководител е следвало да определи и контролира начина, по който да се разтоварят материалите – метални врати и каси и да се пренесат до склада на ІІ етаж.

В случая В. е отсъствал, не е определил свой заместник и по този начин не е осъществил реално контрол за спазване на разписаните правила за безопасни и здравословни условия на труд в строителния обект, за който е отговарял. Така, чрез бездействието си е допуснал нарушение на тези правила, а именно неоправомощени лица без квалификация, своеволно, без разрешение и на собствен риск да ползват мачтовия подемник в нарушение на правилата за безопасност, което е довело от своя страна като пряка последица до трудова злополука, завършила със смъртта на един от работниците.

Описаното деяние представлява нарушение на чл. 26 т.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, според която разпоредба техническият ръководител има задължение да изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗБУТ. Съгласно чл. 24 от ЗАНН административно-наказателната отговорност е лична и за административните нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятията отговарят както работниците, които са ги извършили, така и ръководителите, които са допуснали да бъдат извършени. Т.е. вината и отговорността на работниците, извършили нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, не освобождава прекия ръководител от отговорността му да контролира спазването на тези правила от подчинените му лица.

Не са допуснати съществени нарушения в хода на административно-наказателното производство, които да обосноват отмяна на НП на процесуално основание.

Неоснователни са възраженията на защитата на ответника по касация за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, поради погрешно изписване на ЕГН на нарушителя. В НП на две места е посочено ЕГН на наказаното лице като в описателната част на нарушението при изписването е сгрешена една от цифрите. Касае се за несъществена техническа грешка, тъй като в санкционната част на НП е изписано вярното ЕГН, което съответства на вписаните цифри в АУАН, и няма никакво разминаване в останалите индивидуализиращи данни за лицето и в този смисъл няма неяснота относно личността на нарушителя.

Затова обосновано за констатираното и описано нарушение, при правилно квалифициране на деянието В. в качеството му на длъжностно лице е бил наказан на осн. чл.413 ал.2 от КТ за неизпълнение на задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд със съответното наказание с глоба в размер на 1000 лв., която е минимална по размер.

Като е достигнал до обратния извод, Районен съд – Плевен е постановил неправилно решение, без да съобрази конкретиката на случая, което подлежи на отмяна, а по същество следва да се потвърди наказателното постановление като законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 вр. чл. 222 ал.1 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1195/09.10.2014г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1178/2014г. по описа на съда.

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-1502820/06.03.2014г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, с което на Г.Н.В. – технически ръководител, работещ във „Веста” ООД – Плевен на осн. чл. 413 ал.2 от КТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 26 т.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.