Р E Ш Е Н И Е

№ 586

гр.Плевен, 16 Декември 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на девети декември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:                           

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Калина Пецова

Снежина Иванова

При секретаря Ц.Д. и с участието на прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова касационно административно-наказателно дело № 883 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1175 от 2.10.2014 г., постановено по НАХД № 2322 по описа за 2014 г. на Районен съд гр. Плевен е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 0783848 на ОД на МВР – Плевен, с който на основание чл. 189, ал. ІV, във вр. с чл. 182, ал. ІІ, т. 3 от ЗДП на В.Д.В. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от В.Д.В., който счита същото за незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и немотивирано. Твърди, че в жалбата си против издадения електронен фиш пред първоинстанционния съд е направил много същественото възражение за приложение на чл. 34 от ЗАНН, по което съдът не се е произнесъл, а е посочил само, че издаденият електронен фиш е в съответствие с чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Счита, че не става ясно защо в част от решението си приема, че са приложими тези две разпоредби.

В жалбата се сочи, че по силата на чл. 84 от ЗАНН, НПК, приложим в производството по обжалване на наказателни постановления пред Районния съд вменява в задължение на съда да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина – чл. 13, ал. 1 от НПК. Твърди се, че изпълнението на това задължение налага съдът да изясни всестранно и пълно всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Касаторът сочи, че съгласно чл. 107, ал. 2 от НПК съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина, която независимо от тежестта на доказване и пасивността на страните по делото е приоритет за дейността на съда, като законодателят е предоставил възможност и служебно да събира доказателства, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Счита, че в този смисъл първоинстанционният съд не е посочил нуждата от събиране на доказателства във връзка с обстоятелството кога контролните органи са разбрали за извършеното нарушение и кога започват да текат сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В жалбата касаторът счита, че въпреки липсата на произнасяне от страна на ВКС и ВАС с тълкувателно постановление по реда на чл. 124, ал. 2 от Закона за съдебната власт относно характера на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, първоинстанционният съд е следвало да вземе отношение по въпроса дали издадения електронен фиш не е в нарушение на тази разпоредба. В този смисъл касаторът счита, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и същото е в грубо противоречие със закона. Твърди и че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, като е постановен един немотивиран съдебен акт, като не е ясна волята на съда.

Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и издадения електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:

На 16.05.2013 година, в 16:22 часа на околовръстен път Плевен Е-83, километър 89.2, с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C, било заснето движение на лек автомобил “БМВ 318 И” с рег. № Р XX XX РХ със скорост от 115 км./ч., превишаваща с 25 км/ч разрешената скорост за посоченото място – 90 км./ч. Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство /ЕФ/ серия К, № 0783848 на ОД на МВР – Плевен за налагане на глоба, в който като нарушител по чл. 21 ал. І от ЗДП бил вписан В.В., като лице, на чието име като собственик било регистрирано моторното превозно средство.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЕФ серия К, № 0783848 от 16.05.2013г., снимка с идентификатор 00209D32F66C_0000093_099 от 16.05.2013г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 от 08.12.2010г.; заверено ксерокопие от Протокол за проверка № 112 от 09.04.2012г. от Български институт по метрология; Заповед № 3493 от 02.11.2012г. на Директора на ОД на МВР – Плевен; заверено ксерокопие от Дневник за обработка и въвеждане на фишове от автоматизирано техническо средство „MULTA RADAR” с № 00209D32F66C от 16 до 31.05.2013г.; Заповед № І з – 305 от 04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи, РС Плевен направил извод, че В. е осъществил състава на административното нарушение по чл. 21 ал. І от ЗДвП. Според съда, Електронният фиш бил издаден при наличието на всички условия по чл. 189 ал. ІV от ЗДП. Налице било установяване и заснемане на административно нарушение с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител, което отговаря на всички изисквания на закона. Заснемащото устройство в конкретния случай било стационарно монтирано, което изключвало участието на човешки фактор. При тези съображения РС Плевен потвърдил ЕФ серия К № 0783848/16.05.2013г.

Решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и постановено при липса на нарушения на материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивите на РС Плевен са подробни, ясни и логични, споделят напълно от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба, които по същество се свеждат до това, че процесният електронен фиш бил издаден извън сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Налагането на административно наказание по реда на ЗАНН протича в две фази: В първата фаза се установява административното нарушение, което е вид правонарушение, засягащо реда на функциониране на държавното управление, а втората фаза е свързана с налагането на административното наказание. Тук са ясно очертани и моментите на установяване на извършеното нарушение и налагане на предвиденото за същото наказание.

При налагането на наказание с електронен фиш тези две фази са слети в едно. Това е така, тъй като съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, съставеният и влязъл в сила електронен фиш се смята за издадено наказателно постановление. Този акт от една страна от една страна установява официално факта на извършеното административно нарушение; от друга - чрез него, по официален ред, се отправя обвинение към конкретно лице, че е извършило правонарушение от категорията на административните нарушения и от трета - чрез него определен административно-наказващ орган се произнася по обвинението, като е упражнил своите административно-наказателни правомощия и е наложил съответното наказание.

Съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП „Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

При установяване на нарушения чрез издаване на електронен фиш, което е изключение от правилото за установяване и санкциониране на административни нарушения и е допустимо само в изрично посочените в закона случаи, не се съставя акт за установяване на нарушение. Визираното в касационната жалба неспазване на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН относно срока за установяване на нарушение е неотносима, тъй като същата касае установяване на нарушение посредством съставяне на АУАН, какъвто в процесния случай не е съставян и не е било необходимо да бъде съставян, доколкото се касае за допуснато от закона изключение за установяване на нарушение чрез електронен фиш.

По делото е установено, а и не се спори, че касаторът, като водач на моторно превозно средство по смисъла на & 6, т. 11 от ДР на ЗДвП не е изпълнил задължението си да избере скорост на движение на пътното превозно средство, ненадвишаваща установената за конкретния пътен участък извън населено място. Нарушението е установено с техническо средство, отговарящо на законовите и технически изисквания, а ЕФ серия К № 0783848/16.05.2013г. е издаден от териториално компетентната структура на МВР в предвидения образец на ЕФ по см. на чл. 189, ал. 4 изр. последно от ЗДвП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1175 от 2.10.2014 год., постановено по НАХД № 2322  по описа за 2014 г. на Районен съд гр. Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЧЛЕНОВЕ: 1.            2.