Р E Ш Е Н И Е

№ 568

гр.Плевен, 8 Декември 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:                                            Председател: Юлия Данева

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 882 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 1106 от 15.09.2014 г., постановено по нахд № 2236/2014 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш Серия К № 0818982 на ОД на МВР Плевен, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на П.М.П. ***, ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, за това, че на 09.06.2013 г. в 14,35 часа в Е83 км.89.2 околовръстен път Плевен, с МПС опел „Астра караван”, рег.№ РРXXXXАР, е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C, като при разрешена скорост 90 км/час е установена скорост 126 км/час – превишение на разрешената скорост с 36 км/час.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от П.М.П., който обжалва същото като постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил задълбочено нито един от доводите за незаконосъобразността на електронния фиш, наведени в жалбата срещу него, а е приел за достатъчно да посочи, че възраженията за липса на задължителни реквизити като дата на издаване и подпис и печат на контролния орган са неоснователни, т.к. електронният фиш се издава по утвърден от министъра на правосъдието образец. Сочи, че съдът се е аргументирал правно с масово използвани мотиви в съдебните решения по аналогични дела, датиращи от преди постановяването на ТР № 1/14 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, без така изложените мотиви да кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. Счита, че не става ясно от мотивите на атакуваното решение какво точно съдът е приел за установено по отношение вида на автоматизираното техническо средство – стационарно или мобилно. Навежда доводи, че ако устройството е стационарно, абсолютна предпоставка за законосъобразното издаване на електронни фишове по чл.189 ал.4 от ЗДвП е пътната отсечка, която обхваща, да е предварително обозначена, каквито доказателства по делото няма, а ако устройството е мобилно, решаващите изводи, до които е достигнал съдът, са в противоречие с материалния закон, който допуска издаване на електронни фишове в хипотезата на чл.189 ал.4 от ЗДвП само ако установяването и заснемането на нарушение са осъществени със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Касаторът намира, че като е приел, че датата на издаване на електронния фиш не е измежду задължителните реквизити, предвидени в образеца за издаването му, съдът не е счел за нужно да изследва въпроса за приложението на чл.34 ал.1 предл.1 от ЗАНН, съгласно която норма не се образува административно наказателно производство ако са изтекли три месеца от установяване на нарушителя, както и на ал.3 от същия член, според която образуваното административно наказателно производство се прекратява ако не е издадено НП в шестмесечен срок от съставянето на акта. Счита, че тъй като електронният фиш е изпратен от ОДМВР чрез куриер една година след датата на претендираното нарушение, съдът е бил длъжен да провери дали административно наказващият орган е спазил преклузивните срокове по ЗАНН за ангажиране на административно наказателна отговорност, което не е направено. Според него е без значение обстоятелството, че датата на издаване на електронен фиш не е измежду определените реквизити, защото в административно наказателното производство освен датата на извършване на нарушението от съществено значение е и датата на издаване на „електронното изявление” по определението на § 6 т.63 от ДР на ЗДвП. Намира, че е в противоречие с целта на закона да се образуват административно наказателни производства за нарушения, установени повече от година преди това, както и че издаването на електронни фишове година след заснемане и установяване на нарушението грубо нарушава правото на защита. Твърди, че съдът не е посочил каква фактическа обстановка е приел за установена по отношение посоката на движение на МПС и на какъв режим е било настроено за работа автоматизираното техническо средство към момента на заснемането. Според касатора, като не е обсъдил доводите, наведени с жалбата и не е установил действителната фактическа обстановка, съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила и постановил решение в нарушение на разпоредбите на закона. В заключение моли съда да отмени решението и електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба Областна дирекция на МВР – гр.Плевен в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на жалбоподателя е съставен електронен фиш серия К № 0818982 за това, че на 09.06.2013 г. в 14:35 часа на Е83 км. 89.2 околовръстен път Плевен с МПС „Опел Астра Караван” рег. № PР XXXX АР е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C. Разрешената скорост е 90 км/ч., установената скорост е 126 км/ч., превишаването на разрешената скорост е 36 км/ч. Тази фактическа обстановка съдът установил от писмените доказателства по делото.  Преценявайки изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приел следното: В конкретния случай административното наказание на настоящия жалбоподател е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление и по принцип такава възможност е предвидена в ЗДвП. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП изисква нарушението да бъде установено и заснето с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител. Анализирайки тази разпоредба съдът приел, че смисълът и се изразява в следното: когато е налице нарушение – установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш – в отсъствие на контролен орган и нарушител. Приел, че след като нарушението е установено и заснето с техническо средство, “в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба”. Според съда идеята на законодателя е била, след като нарушението е заснето и установено с техническо средство, т.е. по безспорен и изключващ субективния фактор начин, административната отговорност да се търси по облекчен начин, различен от установения в ЗАНН ред, а именно – електронния фиш да се издава в отсъствие на контролен орган и на нарушител, за разлика от съставянето на АУАН, където задължително присъстват контролния орган и нарушителя. Съдът приел, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства Серия К №0818982 не са допуснати сочените в жалбата нарушения, както и че от формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити. Съдът направил извод, че поради факта, че въведения с измененията на ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011г./ електронен фиш представлява специфичен, административно правораздавателен акт, за който  е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се прилагат изискванията на чл.57 от ЗАНН, то  възраженията за липса на задължителни реквизити като дата на издаване и подпис и печат на контролния орган са неоснователни. Съдът изложил още мотиви, че разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП императивно регламентира, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория “В” извън населено място е забранено да превишава 90 км/ч. В процесния случай установил от приобщените по делото доказателства, че процесният лек автомобил се е движил извън населено място със скорост 126км/ч., т.е. с 36 км/ч. над допустимата скорост.  На тези основания потвърдил оспорения ЕФ.

          Настоящият касационен състав счита, че решението е неправилно  поради допуснато съществено процесуално нарушение при постановяването му. Основателно е оплакването на касатора, че съдът не е изпълнил задължението си да  осигури  разкриването на обективната истина, като се произнесе по всички направени в подадената до него жалба оплаквания срещу електронния фиш. Районният съд, който в административнонаказателното производство се произнася по  законосъобразността на един аналогичен на  правораздавателен акт, какъвто в случая е електронният фиш, е длъжен, при неговото потвърждаване  да посочи основанията, поради които не приема  доводите, изложени в подадената до него жалба. В подадената до   решаващия съд жалба настоящият касатор е изложил  възражения, свързани със законосъобразността на ЕФ относно липсата на издател, на посочено конкретно място на нарушението, относно липсата на доказателства  за посоката на движение на автомобила, липса на дата на издаване на ЕФ  от гледна точка на сроковете за  издаването му  с оглед разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, посочване дали автоматизираното техническо средство, с което е установено нарушението е стационарно или мобилно, липса на данни дали същото (в случай, че е стационарно) е предварително обозначено.  Съдът не е събрал  всички относими към отговорността на П. доказателства, от които да бъдат установени моментите, които / според жалбоподателя/ са от значение за  законосъобразност на издадения фиш- моментът на откриване на нарушителя и моментът на  издаване на ЕФ, фактът дали камерата е стационарна или мобилна и дали е предварително обозначена, въпреки че жалбоподателят е направил изрично писмено искане по четири пункта в жалбата. Съдът  не  се е произнесъл и по всички наведени  в първоначалната жалба  възражения, не е изложил съображения счита ли за приложими в производството по оспорване на ЕФ разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН, и ако  са приложими- спазени ли са сроковете в  конкретно разглеждания случай, не се е произнесъл по въпроса нарушението със стационарна или мобилна камера е заснето и същата , ако е стационарна, била ли е предварително обозначена.

При тези обстоятелства постановеното решение се явява неправилно, като немотивирано и постановено при нарушение на процесуалните правила по чл. 339, ал.2 във  връзка с чл.84 от ЗАНН от категорията на съществените. Разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК изисква, когато въззивната инстанция  потвърди присъдата, да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста, което не е сторено в мотивите на оспореното решение.  Липсата на такова произнасяне от първата съдебна инстанция води до процесуална недопустимост, настоящия касационен състав да се произнесе по същите тези доводи, тъй като разпоредбата на чл.339 е приложима за въззивното производство от една страна, и от друга, произнасянето едва за пръв път в касационната инстанция по тези направени възражения, би лишило страните от една съдебна инстанция. От друга страна, по делото не са събрани всички относими към отговорността на касатора доказателства и в този смисъл липсва произнасяне на въззивния съд, поради което в този смисъл неговото решение не може да бъде проверено. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при допуснати съдопроизводствени нарушения , поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, който да събере всички доказателства, относими към отговорността на касатора,  поискани още с първоначалната жалба, а при необходимост-да събере и служебно такива и да даде обоснован отговор на всички поставени с първоначалната жалба против НП оплаквания и да прецени същите отразяват ли се на законосъобразността на атакуваното НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 1106 от 15.09.2014 г., постановено по нахд № 2236/2014 г. на Районен съд – Плевен и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.