Р Е Ш Е Н И Е

№ 571 / 11 Декември 2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен,първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: Д.Д.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 867 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 1156/30.09.2014г., постановено по НАХД № 2432/2014г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 110579-F115853/17.07.2014г. на Директор на дирекция Контрол при на ТД на НАП-Велико Търново, с което на ” ТЕМИЗЕЛА” ЕООД гр. Плевен, представлявано от А.А.И. , на основание чл. 53 във вр. с чл. 27/чл. 83/ и чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за нарушение на чл. 183,ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС / е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 2628,98 лв. за това, че за периода 18.10.2013г.-03.06.2014 г. , като лице, което не е регистрирано по ЗДДС , е издало 19 броя данъчни фактури/ подробно описани в НП/ , в които е посочен данък върху добавената стойност в общ размер на 2628,98 лв.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от “Темизела” ЕООД-Плевен , чрез адв. С.П. с доводи за неговата недопустимост, алтернативно- неправилност и необоснованост. Касаторът мотивира оплакване за недопустимост на решението с обстоятелството, че първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите на решението си представени от него писмени доказателства, не е изяснил фактическата обстановка , а е кредитирал изцяло показанията на свидетелите, които са служители на НАП. Необсъждането на представените от него писмени доказателства е навел и като основание за неправилност и необоснованост на решението. Твърди, че се касае за неправилно фактуриране на услуга- доставка на обяд за децата в училището на с.Обнова. Навежда довод, че във фактурите е посочена отделно цена на доставката и отделно ДДС, вместо да бъде написана общата дължима сума, което представлява неправилно съставен счетоводен документ, а не административно нарушение. На следващо място счита, че като нарушена норма в НП е посочен чл. 183,ал. 1 от ЗДДС, която е санкционна разпоредба, а нарушената норма по-скоро следва да се счита чл. 113, ал. 9 от ЗДДС. Твърди, че са допуснати и други нарушения в административно-наказателното производство: АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и свидетели, които да са присъствали на нарушението, а нарушителят не е канен да се яви и получи акта. Това го е лишило от възможността да подаде възражение и да се противопостави на съставените фактури; нарушена е и разпоредбата на чл. 34,ал. 1 , пр. 2 от ЗАНН. Счита, че административнонаказващият орган е узнал в много по-ранен период за извършеното нарушение , поради което тримесечният срок за съставянео на акта е пропуснат. Моли да бъде отменено решението и издаденото НП.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц. Г. оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районният съд е приел от фактическа страна, че „Темизела” ЕООД гр. Плевен е издало 19 данъчни фактури, подробно описани, в които е посочен ДДС в общ размер на 2628,98 лв. Установил е също така, че към момента на издаване на фактурите касаторът не е регистрирано по ЗДДС лице. Мотивирал е извод, че горните факти са установени от писмените доказателства по делото, включително приетите фактури, както и от показанията на свидетелите Ц., М. и Л., които е кредитирал изцяло, с оглед тяхната последователност, логичност, взаимна кореспондентност и съответствие с останалия доказателствен материал.

Настоящият съд споделя изводите на решаващия за приетите за установени факти. Неоснователни са неясните оплаквания на касатора за наведеното като довод и пред районния съд „ неправилно фактуриране” , което от своя страна се изтъква като основание за дисквалификация на деянието като нарушение, респ. – незаконосъобразност на наказателното постановление. От приложените фактури и настоящият съд прави категоричен извод за вписан 20 % данък добавена стойност ДДС във всяка една от фактурите, описани в наказателното постановление. От друга страна, безспорен е фактът, че към момента на издаването на фактурите лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като такава регистрация е направена, по твърдение на касатора на 16.06.2014г., а последната по време инкриминирана фактура е от 03.06.2014 г. Ирелевантно е наведеното, и установено с представените договори между касатора и неговия контрагент- ОУ”Н.Рилски” с. Обнова обстоятелство, че сумата, която възложителят се е задължил да заплаща за всеки ученик за закуска и за обяд е в размер на общата, отразена във фактурите сума, включваща и вписания ДДС. Облигационните отношения между страните по договора са извън хипотезата на разглеждания случай, за която от значение е единствено обстоятелството, че във фактурите е вписан ДДС, а доставчикът не е регистриран по ЗДДС.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, решаващият съд е направил законосъобразен извод за извършено от касатора административно нарушение по чл. 183, ал. 1 от ЗДДС и основателно наложено административно наказание. Обсъдил е всички факти и обстоятелства от значение за случая и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атактуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на данните по делото, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Не се споделят наведените от касатора доводи за недопустимост на решението поради това, че не са били обсъдени някои от представените писмени доказателства. Ирелевнтността на последните не задължава съда да ги обсъжда изрично, но дори и при обратен извод това не е основание за недопустимост на решението. Неоснователно е и оплакването за незаконосъобразност на НП поради неправилно посочена нарушена правна норма. Чл. 183, ал. 1 от ЗДДС, освен , че е административнонаказателна разпоредба, съдържа и правилото за дължимо поведение, с всички елементи на фактическия му състав , съдържащи се и в чл. 113, ал. 9 от ЗДДС. В този смисъл, чл.183,ал. 3 се явява и нарушена правна норма, посочва дължимото поведение/ издаване на данъчен документ само от регистрирано по закона лице/ , поради което настоящият съд счита, че не е налице нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на НП, касаещи изискването за посочване на нарушения закон. Не се възприемат като основателни и оплакванията за нарушение на чл. 34 от ЗАНН. Безспорно е, че нарушението е открито по повод подадено от касатора заявление за регистрация по ЗДДС. Дали неговите контрагенти са подавали в установените от закона срокове отчети и дневници за покупките си, от които да бъде направен различен извод относно датата на откриване на нарушителя, са твърдения, неподкрепени с никакви доказателства , поради което съдът счита, че не е налице релевираното от жалбоподателя нарушение по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Неоснователно е и оплакването за съставен в отсъствие на нарушителя АУАН, при липса на покана за получаването му. Приложеният на л. 10,11 от делото на РС АУАН съдържа подпис на нарушителя, забележка, че няма обяснения и възражения, както и разписка за връчването му, с получател- представляващия дружеството.

Като е потвърдил наказателното постановление, Районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1156/30.09.2014г., постановено по НАХД № 2432/2014г. на Плевенския районен съд .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.