Р Е Ш Е Н И Е 

                                                                 № 181

                                                   гр.Плевен, 14.04.2014 г.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

 

При секретаря М.Н., като разгледа докладваното  от съдия Кънева адм.дело №865 по описа за 2013 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Производството по делото е образувано по жалба от И.М.П. *** срещу Решение №48/31.07.2013г. на Директора на РУСО-Плевен, с което е оставена без уважение жалба вх.№МП-36998/17.07.2013г.  и е потвърдено Разпореждане №918/26.06.2013г. на Ръководител „ПО”, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4 от ПЗР на КСО.

В жалбата са наведени доводи, че оспореното решение е неправилно  и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалноправните разпоредби, при съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с целта на закона. Сочи се, че в решението е счетено, че към момента на подаване на заявлението за пенсиониране П. е навършил необходимата възраст, но не притежава необходимия стаж, за да се възползва от правото на ранно пенсиониране по §4 от ПЗР на КСО. Сочи се още, че органът не е приел за стаж от втора категория стажът, положен в периода 24.03.1980г. – 04.05.1986г. на щатна длъжност “шофьор на специален автомобил - бензиновоз”, която длъжност съгласно чл.53а, алтернативно по чл.66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ е втора категория. Твърди се също, че не е приел за втора категория труд по чл.52б, алтернативно по чл.66и от ПКТП /отм./ времето от 04.05.1986г. до 31.08.1989г., когато е бил на длъжност “механизатор” в Спомагателно стопанство на НШЗО “Христо Ботев”, като е приел за същите периоди положеният труд за трета категория. Сочи се също, че органът е приел, че трудът във втория период не може да се зачете като втора категория труд по чл.52б, нито по чл.66и от ПКТП с оглед на факта, че спомагателното стопанство е в системата на Българската армия и няма характеристика на такова, което непосредствено се занимава със селскостопанско производство, и само лицата, заети като механизатори в селското стопанство подлежат на пенсиониране по правилата на чл.66и от ПКТП. По отношение на първия период се сочи също, че управляваният автомобил – бензиновоз е над 12 тона, поради което попада в хипотезата на чл.53а от ПКТП, а по отношение на втория период, че спомагателното стопанство на НШЗО “Христо Ботев” е извършвало селскостопанска дейност, като е обработвало селскостопански масиви и е притежавало собствени ферми за отглеждане на селскостопански животни. Счита се, че стажът в първия период е 6 години, 1 месец и 9 дни, а във втория период – 3 години, 3 месеца и 27 дни, поради което стажът втора категория не е 14 години, 6 месеца и 24 дни, както е приел органът, а 24 години и 2 дни, поради което има право на пенсия за ОСВ по §4 от ПЗР на КСО. В заключение се моли жалбата да бъде уважена.

От ответника по делото-Директора на РУСО-Плевен не е депозиран писмено отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв. Д. ***, с пълномощно по делото, който моли да се уважи подадената жалба срещу Решение № 48/31.07.2013 г. на Директора на РУСО – Плевен, с което е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4 от ПЗР на КСО. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като се позовава на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Излага съображения, че са налице условията по §4 от ПЗР на КСО към момента на подаване на заявлението от П. и неправилно му е отказано право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при тези условия. В заключение моли решението на Директора на РУСО-Плевен и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени и се претендират разноски по делото.

 Ответникът се представлява от юрисконсулт Р., с пълномощно по делото, която счита жалбата за неоснователна по съображения изложени в решението на директора. Счита още, че от събраните писмени и гласни доказателства, и от заключенията на вещите лица безспорно се потвърждава извода на административния орган, че И.П. няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4 от ПЗР на КСО. Моли жалбата да бъде отхвърлена и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

            Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Решение №48/31.07.2013г. на Директора на РУСО-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка №МП-36998/01.08.2013г. до оспорващия и е получено на 05.08.2013г. (л.31, гръб). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ (РУСО) е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 12.08.2013г., видно от поставения печат на административния орган /л.3/, като е заведена с рег.№ МП-36998 от същата дата. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

             Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не на всички основания, посочени в нея.

            От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            На 05.06.2013г. от П. е подадено заявление (л.5) за отпускане на пенсия за ОСВ при условията на §4 от ПЗР на КСО, като са приложени и съответни документи.

            С Разпореждане №918/26.06.2013г. (л.23) на Ръководител ПО е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ, като е прието, че лицето отговаря на изискването на §4 от ПЗР на КСО за възраст – 57 години и 8 месеца, но не отговаря на изискването за минимум 15 години осигурителен стаж от втора категория, като стажът от втора категория е 14 години, 6 месеца и 24 дни.

По делото не са налице данни за връчване на разпореждането, но в тримесечният срок за оспорването му, на 17.07.2013г. е подадена жалба по административен ред (л.л.25,26) с доводи за неправилност, аналогични на изложените в жалбата пред съда.

С Решение №48/31.07.2013г. на Директора на РУСО-Плевен жалбата срещу разпореждането е оставена без уважение. Горестоящият административен орган е счел по отношение на периода 24.03.1980г. – 04.05.1986г., че П. е бил на щатна длъжност “шофьор на специален автомобил - бензиновоз”, и “товаро-разтоварач”, но от представените доказателства няма данни какъв е бил тонажът на автомобила. Посочил е още, че съгласно чл.53а от ПКТП /отм./ ІІ категория е трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона и при липса на доказателства в тази насока трудът  на П. не може да се квалифицира по чл.53а от ПКТП /отм./. Отразил е също, че не е и посочено коя от смесената длъжност е преимуществено изпълнявана, за да се приеме, че е водеща при категоризирането на труда. По отношение на втория период - 04.05.1986 г. до 31.08.1989 г., е прието, че П. е бил на длъжност “механизатор” в Помощно стопанство на НШЗО “Христо Ботев”, но претенцията му за ІІ категория за този период е неоснователна, тъй като селскостопанската дейност в Българската армия, която се осъществява от спомагателни стопанства и животновъдни комплекси, по своята същност е селскостопанско производство, а не селско стопанство, поради което работещият като “механизатор” в спомагателните стопанства към БА не може да се счете за механизатор в селското стопанство по т.66и от ПКТП /отм./ и трудът да се зачете за ІІ категория. Посочил е също, че  разпоредбата на чл.52б от ПКТП /отм./ регламентира труда на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадни механици, като списъкът с професиите и специалностите, включени в понятието “механизатори” и “бригадни механици” включва трактористи в ТКЗС, в свинекомплекс, в животновъдството, помощник – тракторист, комбайнер и помощник – комбайнер, машинист и помощник – машинист на мелиоративни машини – багери, автогрейдери, фронтални и други товарачи, дъждовални машини и други селскостопански машини, водачи на автомобил ИФА-селскостопански вариант, бригаден механик /механик на тракторна бригада/. В тази връзка е приел, че от наличните документи е установено, че П. е бил “механизатор” в Помощно стопанство към НШЗО гр.Плевен, което не включва нито една от посочените по-горе длъжности, поради което трудът правилно не е зачетен като ІІ категория труд по смисъла на т.52б от ПКТП /отм./. На тези основания е отхвърлена жалбата  и е потвърдено разпореждането на Ръководител ПО като правилно и законосъобразно.

 За изясняване на фактите по делото са назначени първоначална и допълнителна съдебно-икономически експертизи, както и автотехническа експертиза. Съгласно първоначалната СИЕ, трудът на П. в периода 24.03.1980г. – 04.05.1986г. е ІІІ категория труд, тъй като не са представени документи, от които да се установи, с каква товароподемност е специалният автомобил, който е управляван, а трудът в периода 04.05.1986г. до 31.08.1989г. е ІІІ категория труд, тъй като длъжността “механизатор” не е отразена в Списъка на Комисията за категоризиране на труда при пенсиониране по чл.52б за професиите и специалностите, включени в понятието “работещи непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици”. В тази връзка е направен извод, че трудът на П. за тези периоди не може да се категоризира като ІІ категория труд. Направено е заключение още, че е налице стаж при ІІ категория 13 години, 06 месеца и 24 дни, а ІІІ категория – 26 години, 11 месеца и 17 дни (л.л.101, 104).

Съгласно заключението на АТЕ (л.л.132-141) зачислените през периода 24.03.1980г. – 04.05.1986г. на П. автомобили, видно от удостоверенията на ДВИА(л.л.121,122), представляват специални такива, като същите са с товароподемност съответно: до 6000 кг, 6535 кг, 8000 кг, 8700 кг и 12000 кг. Автомобил МАЗ - 200-К-61, зачислен със заповед №780/30.12.1982г. за експлоатация през 1983г. и със заповед №790/29.12.1983г. за експлоатация през 1984г., е с товароподемност 12000кг, и представлява автокран.

Съгласно заключението на допълнителната СИЕ (л.154, уточнено в о.с.з. от 26.03.2014 г.), за да се приеме за втора категория положения труд в периода 24.03.1980 г. – 04.05.1986 г., е необходимо специалният автомобил “бензиновоз”, който е управлявал, да е с товароподемност 12 и повече тона. Прието е, че положеният труд е ІІІ категория, доколкото зачислените автомобили са с товароподемност 6535 кг и 6000 кг. По отношение на периода 04.05.1986г. до 31.08.1989г. е посочено, че  П. е работил като “механизатор”, която длъжност не е отразена в Списъка на комисията за категоризиране на труда при пенсиониране за професиите и специалностите, включени в понятието “работещи непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици” по чл.56б от ПКТП /отм./, поради което трудът е ІІІ категория.

По делото са разпитани и двама свидетели. Св.В. заявява, че е бил завеждащ склад ГСМ в НШЗО „Христо Ботев” и от 1980г. до 1986г. П. е работил като „шофьор на бензиновоз”. Сочи, че е возил нафта и други горива, а машината-бензиновоз представлява специализиран автомобил като цистерна, която вози горива, като марката е „МАЗ”. Сочи още, че вместимостта му е 8 тона гориво и самата машина също е около 8 - 9 тона. Твърди, че в  деловодството П. е имал заведен автомобил, като не знае какъв е редът за това завеждане. Заявява, че автомобилите, които са били там, като имущество на съответното поделение, са водени в автомобилния батальон. Заявява също, че е имало още един такъв автомобил „МАЗ”, като шофьорите на двата автомобила са работели по заявка с тях всеки ден.

Св.А. заявява, че е постъпил на работа като главен инженер на военното стопанство от 06.08.1987г., от когато познава П., който е карал трактор „ЮМЗ”- „тракторист е бил по това време”. Сочи още, че с тези машини се оре, сее се, култивира се, работили са земята на Къшин и част от земята на Горталово, общо 6500 дка., имали са зеленчукова градина, а също и култури-пшеница, царевица, слънчоглед. Твърди, че земята е била предоставена от АПК, както и че са имали свинеугоително стопанство, отглеждали са царевица, слънчоглед, ечемик, жито, които са вкарвали в Долна Митрополия в завода за преработка и са използвали фуража, за да отглеждат животни. Заявява, че помощното стопанство е било създадено с акт на Министерство на отбраната, като към поделенията на Българската армия е имало помощни спомагателни стопанства, във ВВС в Долна Митрополия, във Видин, Свищов, Каменец е имало помощни стопанства, с които са се задоволявали поделенията с продукти. Сочи още, че тяхното стопанство е произвеждало чушки, домати, имали са градина в Къртожабене. Счита, че дейността, която е извършвана, е била селскостопанска дейност. Свидетелят заявява още, че в по-късен период П. е преназначен като „механик” в тракторната бригада, но не може да си спомни от коя година е станало това, където се е грижил за обслужването на машините, за ремонтна дейност.  Сочи, че „механизатор” и „тракторист” е едно и също. Твърди, че е заварил П. да работи на трактор, „механизатор” е бил, след това е преназначен като „механик” - след 5 - 6 години, когато се е увеличил обема на работата и е трябвало да има „механик”.

            Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

            Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №48/31.07.2013 г. е издадено от Директора на РУ „Социално осигуряване”- Плевен, който е ръководителя на ТП на НОИ, при условията на заместване, видно от приложената  по делото заповед №637/25.06.2013г. (л.39). Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, а потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

            Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. Същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.

По отношение съответствието с материалния закон и  административнопроизводствените правила, настоящият състав съобрази следното:

Според чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, и с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя.

По отношение на периода 24.03.1980 г. – 04.05.1986 г. П., видно от копието на трудовата книжка (л.50) е бил шофьор на товарен автомобил, като в периода 24.03.1980г.-01.05.1981г. е бил и товаро–разтоварач.  По делото са събрани доказателства какви товарни автомобили са му били зачислени в периода – удостоверения от ДВИА на л.л.121,122, като с оглед изясняване на характеристиките на зачислените автомобили, е назначена и автотехническа експертиза. Съгласно заключението на същата, зачислените специални автомобили – бензиновози, са с товароподемност под 12 тона, поради което трудът на П. не попада в хипотезата на чл.53а от ПКТП /отм./, по отношение на предложението “шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона”. Видно от заключение е също, че през календарните 1983г. и 1984 г. са зачислени автомобили с товароподемност 12 тона, които обаче представляват автокранове и не са товарни автомобили по смисъла на чл.53а от ПКТП /отм./, доколкото не служат за превоз на товари, а имат друго предназначение - работят като мобилни кранове. Тяхната товароподемност не е във връзка с осъществяван транспорт, а с функцията им като кранове. Освен това съдът съобразява, че не се твърди от страна на оспорващия да е управлявал автокран, нито в трудовата книжка има данни, че е бил шофьор на автокран. П. не е назначаван като кранист, а и ПКТП поставя труда на краниста като категория, различна от ІІІ-та, само по отношение на кранисти в определени химически производства, поради което за тези две календарни години трудовият стаж също е ІІІ категория. Разпоредбата на чл.66и от ПКТП не регламентира труда на шофьорите на товарен автомобил, поради което твърдението, че е относима към категорията на положения от П. труд в този период, е неоснователно. Налице е признание от страна на оспорващия в жалбата, че в този период е бил шофьор на специален автомобил – бензиновоз, а не на автокран, поради което не може да се приеме,че реално е управлявал автокран в продължение на две календарни години от този период. С оглед на изложеното, на П. правилно за периода 24.03.1980 г. – 04.05.1986 г. е зачетен стаж ІІІ категория.

 По отношение на труда, положен в периода 04.05.1986г. до 31.08.1989г., съдът съобрази следното:

Видно от трудовата книжка (л.л.50,51), в този период лицето е работило в Спомагателно стопанство на НШЗО “Христо Ботев”. Като вид дейност е посочено “селскостопанска”, а длъжност - механизатор. Приобщена е и заповедта за назначаване (л.109), като видно от последната, лицето е назначен именно като механизатор и му е изплащано и допълнително трудово възнаграждение като механизатор. С оглед на този факт, съдът счита, че тълкуването на органа и на ВЛ по СИЕ, че механизатори са само трактористи в ТКЗС, в свинекомплекс, в животновъдството, помощник – тракторист, комбайнер и помощник – комбайнер, машинист и помощник – машинист на мелиоративни машини – багери, автогрейдери, фронтални и други товарачи, дъждовални машини и други селскостопански машини, водачи на автомобил ИФА-селскостопански вариант, бригаден механик /механик на тракторна бригада/, не отговаря на смисъла на ПКТП. Това тълкуване е твърде стеснително и противоречи на смисъла на ПКТП. Дори да се приеме, че механизатор е обобщаващо понятие, не може да се счете, че П. не е бил механизатор, тъй като не е изпълнявал някоя конкретна длъжност. Напротив, същият именно като механизатор попада в хипотезата на чл.53а от ПКТП, а в същата хипотеза като механизатори попадат и други длъжности, които макар и с друго наименование, се подвеждат под хипотезата “механизатори”. Попадането на тези други длъжности в хипотезата не означава, че лицата на длъжност “механизатор”, не попадат в хипотезата на длъжността, която носи точно същото наименование.

Несъобразено със закона е и становището, че селскостопанската дейност в Българската армия, която се осъществява от спомагателни стопанства и животновъдни комплекси, по своята същност е селскостопанско производство, а не селско стопанство, поради което работещият като “механизатор” в спомагателните стопанства към БА не може да се счете за механизатор в селското стопанство по т.66и от ПКТП /отм./ и труда да се зачете за ІІ категория. В селското стопанство се извършва производство на растителна и животинска продукция, като няма значение относно категорията труд дали това производство е било под ръководството на кооперативна структура /ТКЗС/, държавна /ДЗС/ или специализирана държавна структура – спомагателно стопанство към военно поделение. Последното стопанство, видно от отразяването в трудовата книжка (л.50 и сл.) е било отделна структура. Следва да се посочи, че чл.52б от ПКТП се отнася именно към заети лица (включително като механизатори) в селскостопанското производство. Твърдението, че ПКТП се отнася до лица, заети в селското стопанство, а не до лица, заети в селскостопанското производство, е в противоречие с изричната норма на чл.52б от ПКТП. Трудът като механизатор в селскостопанското производство попада в изричната хипотезата на чл.52б от ПКТП и е ІІ категория, при условие, че лицето е било непосредствено заето в това производство.

С разпоредбата на т.66и от раздел четвърти на (ПКТП - отм.), действаща до 31.12.1999г., е създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста отрасли и дейности. Трудът на механизаторите, работещи непосредствено в селскостопанското производство, се е зачитал от втора категория на основание т. 52б от ПКТП (отм.). При тези текстови редакции следва да се приеме, че в кръга на механизаторите по т. 52б от ПКТП (отм.) се включват непосредствено заетите в селскостопанското производство трактористи, машинисти, комбайнери, багеристи и пр., а в кръга на механизаторите по т. 66и от ПКТП (отм.) - обслужващият селскостопанското производство технически персонал. В този смисъл е Решение № 5204 от 8.05.2008 г. на ВАС по адм. д. № 1441/2008г. Следователно, дори да се приеме, че П. не е бил непосредствено зает като механизатор в селското стопанство, а е бил само “механизатор”, същият ще попадне в хипотезата на чл.66и от ПКТП, ако не е зает непосредствено в селското стопанство /отразена е само длъжност “механизатор” в приложените документи/, принадлежи към обслужващия селскостопанското производство технически персонал. Спомагателното стопанство на военното поделение – НШЗО ”Христо Ботев” е с изключително селскостопанска дейност. Следва обаче да се отбележи, че след  отмяната на ПКТП и с оглед разпоредбата на чл.16, ал.2, т.2 от НПОС е без значение дали трудовият стаж ще се подведе под нормите на чл.52б или чл.66и от ПКТП /отм./, доколкото и в двата случая положеният труд е втора категория и съгласно чл.16, ал.2, т.2 от НПОС правните последици са едни и същи. В случая според съда трудът е по чл.52б от ПКТП, но дори да се приеме, че П. не е бил пряко зает, а непряко зает като механизатор, ще попадне под хипотезата на чл.66и от ПКТП, поради което положеният труд отново ще е втора категория.

С прибавянето на стажа в периода 04.05.1986г. до 31.08.1989г., който е 3 години, 3 месеца и 27 дни, към признатия от органа стаж втора категория в размер на 14 години, 6 месеца и 27 дни, стажът втора категория на П. е повече от 15 години, поради което има право на пенсиониране по реда на §4 от ПЗР на КСО. Няма спор, че П. има необходимата възраст за прилагане на §4 от ПЗР на КСО.

Воден от горното, съдът намира, че оспореното Решение на Директора на РУСО-Плевен и потвърденото с него разпореждане са неправилни, като постановени в нарушение на материалния закон, и следва да бъдат отменени. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, същото следва да се върне като преписка на ръководителя на “ПО” в РУСО-Плевен, за ново произнасяне по заявлението на П., при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски, съдът намира, че РУСО-Плевен следва да бъде осъдено да заплати в полза на И.М.П., направените по делото разноски в размер на 555 лева, представляващи 150 лв. депозит за първоначална СИЕ (л.92), 135 лева за автотехническа експертиза (л.127, 158), 50 лева за допълнителна СИЕ (л.147) и 220 лева договорено и заплатено възнаграждение на един адвокат (л.43).

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №48/31.07.2013г. на Директора на РУСО-Плевен  и потвърденото с него Разпореждане №918/26.06.2013 г. на Ръководител на “ПО” при РУСО-Плевен, с което на И.М.П. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4 от ПЗР на КСО.

ВРЪЩА делото като преписка на Ръководител на “ПО” при РУСО-Плевен за ново произнасяне по заявлението на И.М.П. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4 от ПЗР на КСО, при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

ОСЪЖДА РУСО- Плевен да заплати на И.М.П. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 555.00лева /петстотин петдесет и пет лева/.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                                         

СЪДИЯ: