Р E Ш Е Н И Е

№ 570

гр.Плевен, 10 Декември 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, първи състав, в открито съдебно заседание на осми декември, две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Калина Пецова

При секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Пецова административно дело № 862 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.

Делото е образувано по повод подадена жалба, на основание чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, от М.Б.Г. *** срещу Решение № 31/14.10.2014г. на Директора на РУ “СО” Плевен, с което е оставена без уважение жалбата му и е потвърдено Разпореждане № ПОВН-изх-7/12.09.2014г. на ръководителя на контрола по разходите при РУСО Плевен, с което на лицето е разпоредено, че дължи сумата от 115.00 лева, представляваща неправомерно усвоено обезщетение за временна неработоспособност.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, по следните съображения: Сочи, че отговорността за издадения болничен лист, въз основа на който е изплатено възнаграждението на лицето, е на длъжностното лице, а не негова лична и най-общо счита, че законът следва да бъде изменен, с оглед избягване на дублиране на обезщетение, което е дължимо и всява безпокойство у лицата, които го дължат.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата на заявените основания.

Ответникът – Директорът на РУ “СО”-Плевен се представлява от юрисконсулт Т. с надлежно пълномощно. Моли за отхвърляне на жалбата по изложените в оспореното решение мотиви.

Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 118 от КСО. Оспореният акт е постановен на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, в производство по оспорване на Разпореждане ПОВН-изх-7/12.09.2014г. на ръководителя на контрола по разходите при РУСО Плевен, с което на лицето е разпоредено, че дължи сумата от 115.00 лева, представляваща неправомерно усвоено обезщетение за временна неработоспособност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от правнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

С оглед данните по делото и въз основа на закона, съдът намира, че същата се явява неоснователна.

За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

На база данните от приложените по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка, по която няма спор и между страните:

М.Г. е работил по трудово правоотношение с „Алфа-Марине” ООД от 26.02.2012г. до 09.01.2013г. вкл, като правоотношението на лицето е прекратено, считано от 10.01.2013г. Поради общо заболяване, на лицето е издаден болничен лист № 2476157, серия А-2012 за временна неработоспособност от 28.01.2013г. до 08.02.2013г. вкл. - 12 календарни дни. Същият е депозиран в ТП на НОИ Плевен за изплащане на обезщетение от осигурителя с писмо, входирано при НОИ на 14.02.2013г. Въз основа на същия, на лицето е изплатено обезщетение за временна неработоспособност за 6 дни в размер на 115 лева. Обезщетението е изплатено въз основа на цитирания по-горе болничен лист на основание чл. 42, ал.2, изр. първо от КСО, тъй като неработоспособността на лицето е настъпила в 30 календарни дни, считано от прекратяване на правоотношението - 10.01.2013г. От работодателя на Г. е изплатено обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ за оставане без работа в размер на едно брутно трудово възнаграждение за един месец. Издадено е разпореждане ПОВН-изх-7/12.09.2014г. на ръководителя на контрола по разходите при РУСО Плевен, с което на лицето е разпоредено, че дължи сумата от 115.00 лева, представляваща неправомерно усвоено обезщетение за временна неработоспособност, поради изплатено му обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за същия период ( при изплатено обезщетение за временна неработоспособност от 01.02. до 08.02 вкл. на 2013г.). При оспорването му по административен ред, е издадено Решение № 31/14.10.2014г. на Директора на РУ „СО” Плевен, с което жалбата на лицето е оставена без уважение и което е предмет на настоящето дело.

Решението, предмет на делото е издадено от Директора на ТП на НОИ - Плевен. Решението е издадено в предвидената от закона форма като съдържа мотиви и следващия се от тях диспозитив. Не се установиха данни за нарушаване на административнопроизводствените правила в процеса на издаването му.

Съдът намира, че правилно е приложен и материалния закон.

Спор по фактите, описани по-горе и относими към спора няма. Претенцията в жалба се свежда до неправилно законодателно решение, доколкото лицето няма вина за полученото дублирано плащане.

За да изплати търсеното с оспорения акт обезщетение за временна неработоспособност, органът е приложил нормата на чл. 42, ал.2, изр. 1 от КСО, съгласно която: „Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни.” Няма спор и от данните по делото е видно още, че лицето е получило обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал.1 от КТ за един месец, като при прекратяване на правоотношението, считано от 10.01.2013г., следва, че същият обхваща периода до 10.02.2013г. Съгласно приложените по делото извлечения от Регистъра на осигурените лица е видно, че Г. е получил обезщетението за оставане без работа, като същото е начислено в месец февруари. Касае е за получаване на две обезщетения за периода от 01.02.2013г. до 08.02.2013г. включително - обезщетение за оставане без работа и за временна неработоспособност. Съгласно второто изречение на цитираната по-горе норма на чл. 42, ал.2 от КСО „..паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия или им е изплатено обезщетение за оставане без работа.” Следователно, за дублирания период през месец февруари, от 01.02. до 08.02. 2013г. вкл., за който период именно е болничният лист, лицето дължи възстановяване на сумата.

Във връзка с възражението му, че няма вина, съдът намира следното. В това производство не се търси вина, а и органът не твърди наличието на такава. Принципното правило е, вкл. и в КСО е, че добросъвестно получените суми не подлежат на връщане. Разпоредбата на чл. 114, ал.2 обаче предписва изключения, между които е и получаването на двойно обезщетение по смисъла на чл. 42, ал.2, изр. 2, какъвто е и процесният случай. Предвид добросъвестността на лицето в случая, върху сумата не се начисляват лихви, както е сторено и с оспореното разпореждане.

За пълнота съдът отбелязва, че е невярно твърдението на лицето, че за процесния период му е прекъснато осигуряването, тъй като съгласно чл. 9, ал.3, т. 5 от КСО, процесният период се зачита за трудов стаж, въпреки неполагането на труд през същия.

При тези съображения, съдът намира, че оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № ПОВН-изх-7/12.09.2014г. на ръководителя на контрола по разходите при РУСО Плевен, с което на лицето е задължено да възстанови сумата от 115.00 лева, представляваща неправомерно усвоено обезщетение за временна неработоспособност, е правилно и не страда от визираните пороци.

Поради изложеното и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на М.Б.Г. *** срещу Решение № 31/14.10.2014г. на Директора на РУ “СО” Плевен, Решението подлежи на оспорване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че Решението е изготвено от страните, на основание чл. 211, ал. 1 от АПК.

Препис от Решението да се изпрати страните.

СЪДИЯ: