Р Е Ш Е Н И Е

№ 563 / 02. Декември 2014г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На деветнадесети ноември 2014г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 859/ 2014г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на В.Х.К. *** срещу Заповед № СП-01-М-679/08.09.2014г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен, потвърдена с Решение № 94ВВ-0012-0043/09.10.2014г. на Директора на РДСП – Плевен, с която й е отказана целева помощ за отопление на основание чл.2 ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за отоплителен сезон 2014/2015г. с мотив: „Притежание на два недвижими имота в с. Радишево на ул. „XXXX” № YY и ул. „XXXX” № ZZ, тъй като обитаемото жилище не е единствено.”

Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й като по същество претендира да й бъде отпусната исканата помощ за отопление. Твърди, че вторият имот е необитаем поради срутване от натрупал сняг през 2008г., а и е отпаднала забраната да нямаш второ жилище.

Ответникът – Директорът на Дирекция Социално подпомагане – Плевен, чрез юрисконсулт В. оспорва основателността на жалбата и излага аргументи за отхвърлянето й. Спазен е процесуалния, материалния закон и целта на закона. Счита, че законосъобразно е била отказана целева помощ за отопление на осн. чл.10 ал.1 т.1 от ППЗСП поради наличието на втори жилищен имот, собственост на съпруга на жалбоподателката. Единственото условие е заявителят да притежава едно жилище, което да обитава. Наличието на второ жилище е пречка за отпускане на помощта и е без значение дали имота е обитаем. Твърди, че този втори имот може да бъде източник на доходи чрез отдаването му под наем, продажба или чрез отглеждане на земеделска продукция в двора.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В.Х.К. е подала до Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен молба-декларация по образец за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво Вх. № СП-01-М-679/14.08.2014г. Декларирала е, че е омъжена и че тя и съпругът й са пенсионери. Приложила е експертни решения на ТЕЛК, от които е видно, че заявителката е със 74 % намалена трудоспособност, а съпругът й е с 82%, а срокът на инвалидност е пожизнен.

Декларирала е, че обитава съсобствено жилище, както и че семейството й притежава и друго жилище, което е необитаемо. Посочила е също така продажба на имот през последните 5 години. За последното е приложен нотариален акт от 17.05.2013г. Изготвени са справки от служба по вписванията – Плевен, от които е видно, че съпругът на заявителката е продал земеделски имоти за сумата от 200 лв. през 2013г., а заявителката е продала земеделски имот за сумата 476 лв. през 2011г.Получените от семейството суми не надвишават 60-кратния размер на гарантирания минимален доход (3900 лв.) предвид разпоредбата на чл. 10 ал.1 т.6 вр. чл. 10 ал.11 т.2 от ППЗСП. От справката в Отдел „Приходи от местни данъци и такси” при Община Плевен е видно, че към 22.08.2014г. В.К. и съпругът й Д. К. са съсобственици на жилищен имот – земя и жилище (двуетажна къща) в с. Радишево, ул. „XXXX” № YY, където живеят, а Д. К. притежава и друг жилищен имот - земя и жилище (къща) в с. Радишево, ул. „XXXX” № ZZ. Приложена е и служебна бележка от кмета на с. Радишево в уверение на това, че имотът в с. Радишево на ул. „XXXX” № ZZ е необитаем. Приложена е справка за доходите на семейството за последните 6 месеца, от която е видно, че средният месечен доход на семейството е 290.99лв., формиран от пенсии.

На база заявлението, приложените към него доказателства и извършените справки в отдел МДТ – при Община Плевен, Агенция по вписванията и за месечните доходи на семейството е изготвен социален доклад от 03.09.2014г., в който са отразени изброените факти и обстоятелства. Вписан е и вторият имот на ул. „XXXX” № ZZ като е описано, че включва земя, къща и селскостопански постройки и че имота не се обитава като част от покрива на къщата е срутен по данни на семейството. В т. 3.3. от социалния доклад в графа „данни за друга движима и недвижима собственост” е описан втория жилищен имот, но липсва преценка на възможността да бъде източник на допълнителни доходи, както изисква образеца. В социалния доклад се прави предложение за отказ за отпускане на помощ за отопление поради наличието на втори жилищен имот.

На база преценката от социалния доклад Директорът на Дирекция СП – Плевен е издал процесната Заповед № СП-01-М679/08.09.2014г. , с която е отказал целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2014г./2015г. Мотивите за отказа са: притежание на два жилищни имота в с. Радишево, на ул. „XXXX” № YY и на ул. „XXXX” № ZZ, поради което не отговаря на условията на чл.2 ал.1 от Наредба РД-07-5/16.05.2008г. съгл. чл. 10 ал.1 т.1 от ППЗСП обитаемото жилище да е единствено.

Заповедта е подписана за Директора на ДСП – Плевен от А. М. – началник отдел в ДСП – Плевен, който е замествал директора за периода от 28.08.2014г. до 10.09.2014г. на основание Заповед № ЧР-5 346/20.08.2014г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане.

Връчена е на жалбоподателката на 15.09.2014г. с обр. разписка. В законния 14-дневен срок съгл. чл.4 ал.5 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. е упражнила правото си да обжалва заповедта по административен ред пред Директора на Регионална Дирекция СП – Плевен като подала жалба Вх. № 94ВВ-0012/23.09.2014г. В нея отново твърди, че второто жилище е със срутен покрив и не е обитаемо от 2008г. и настоява за проверка вътре в жилището, а не от улицата и прилага служебна бележка от кметството с. Радишево, че имота е необитаем. В писмено становище по жалбата Изх. № 241-0147/29.09.2014г. Директора на ДСП – Плевен се базира на извършената социална анкета, при която се установява, че по данни на семейството покривът на къщата на ул. „XXXX” №ZZ се е срутил и имота не се обитава. Социалните работници са установили, че дворът е обрасъл с гъста и буйна растителност, няма осигурен достъп до къщата, от външната страна на двора се виждат две от стените на къщата със съответната част от покрива към тях, която част е видимо цяла.

С Решение № 94ВВ-0012-0043/09.10.2014г. Директорът на РДСП – Плевен е отхвърлил жалбата и потвърдил заповедта на Директора на ДСП – Плевен по същите основания и мотиви. Решението е връчено с обр. разписка на 15.10.2014г.

Съгл. чл. 145 ал.2 т.1 от АПК на оспорване подлежи първоначалната заповед за отказ да се отпусне целева помощ за отопление на Директора на ДСП – Плевен, която е била потвърдена от по-горестоящия административен орган – Директора на РДСП – Плевен при обжалването по административен ред.

Жалбата срещу заповедта е подадена пред съда на 24.10.2014г. в законния 14-дневен срок от лице имащо право и интерес от оспорването и е насочена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Редът за отпускане на целеви помощи за отопление съгласно чл. 12 ал.4 от Закона за социалното подпомагане е разписан в Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалните грижи.

Според чл.2 ал.1 от Наредбата право на целева помощ за отопление за отоплителния сезон (01.11. – 31.03. съгл § 2 от Наредбата) имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

Задължителната процедура е описана в чл.4 от Наредбата. Лицата и семействата подават молба-декларация по образец съгласно приложение в дирекции "Социално подпомагане" по постоянен адрес. В молба-декларацията задължително се заявява видът на ползваното отопление - топлоенергия, електроенергия, твърдо гориво или природен газ. В срок до 20 дни от подаване на молбата социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад по чл. 27 ППЗСП, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ. В 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад директорът на дирекция „Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане или отказ на помощта. Заповедта по ал. 4 се връчва в 14-дневен срок от издаването й и може да бъде обжалвана пред директора на регионалната дирекция за социално подпомагане по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

При разглеждане на искането на жалбоподателката е била спазена разписаната в наредбата административна процедура.

Установено е, че доходите на семейството отговарят на изискванията за отпускане на исканата целевата помощ и отговаря на всички условия по чл. 10 от ППЗСП. Но в хода на производството е установено наличие на втори жилищен имот, собственост на съпруга на жалбоподателката, което е послужило като основание за постановяване на отказа с мотив, че не отговаря на изискванията на чл. 10 ал.1 т.1 от ППЗСП вр. чл.2 ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.

Този правен извод е необоснован и неправилен.

Изискването на чл. 10 ал.1 т.1 ППЗСП е обитаваното жилище да е единствено за семейството. Но в чл. 10 т.4 от ППЗСП се съдържа и друго изискване, което следва да се прилага във връзка с т.1: „да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството;”

Следователно, за да се отпусне помощ за отопление е необходимо заявителят да отговаря на всички условия за подпомагане по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП, към които препраща специалната наредба.

Условието по чл. 10 ал.1 т.1 от ППЗСП трябва да се разглежда във връзка с т.4, тъй като те са взаимно логично свързани. В образеца на социалния доклад е предвиден Раздел ІІІ. „Материално положение” т.3 „Имуществено състояние”, като в т.3.1. се описва състоянието и размера на обитаваното жилище, а в т. 3.2. се посочва наличието на друг жилищен имот, а в т.3.3. се описва движимата и недвижима собственост, като следва да се съдържа преценка на възможността да бъде източник на допълнителни доходи, което кореспондира с разпоредбата на чл. 10 ал.1 т.4 от ППЗСП.

В социалния доклад е вписано само, че втория жилищен имот включва земя, къща и селскостопански постройки. По-долу се описва, че покрива е полуразрушен. Налице е служебна бележка от кметството, че жилището е необитаемо. От становището на Директора на ДСП – Плевен е видно, че при социалната анкета се потвърждават твърденията на заявителката, че дворът е обрасъл с буйна растителност и няма достъп до къщата. Налага се извод, че този имот, поради състоянието си не може да бъде източник на допълнителни доходи за семейството, защото то не позволява да бъде отдадено под наем, а земята е необработваема. Предвид възрастта, здравословното състояние и доходите на семейството се налага тезата, че те не биха могли със собствени сили и средства да ремонтират, облагородят и поддържат имота в състояние, което да им носи допълнителен доход.

А в случай на прехвърляне на имота чрез договор за издръжка и гледане, продажба или дарение, това обстоятелство ще бъде предмет на преценка за наличие на условията на чл. 10 ал.1 т.5,6 и 6а и то във връзка с чл.10 ал.11 т.2 – общата стойност на сделките за предходните 5 години да не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период. Но това са условия, различни от коментираните по-горе обстоятелства по чл. 10 ал.1 т.1 вр. т.4 от ППЗСП и ще бъдат предмет на преценка само при реално осъществена сделка.

Административният орган е приложил неправилно материалния закон, без да държи сметка за логичната взаимосвързаност на разпоредбите на чл. 10 ал.1 т.1 и т.4 от ППЗСП. Когато заявителят или член на неговото семейство притежава и втори жилищен или друг имот, то на преценка подлежи и възможността той да бъде източник на допълнителни доходи за семейството.

Тази преценка е предмет на извършваната от социалните работници социална анкета при проверка на място в дома на лицето, в проучване на документация и събиране на информация - §1 т.11 от ЗСП. Съгл. чл. 27 ал.6 от ППЗСП при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. Във всеки конкретен случай е необходимо да се направи преценка с оглед констатираните обстоятелства.

Мотивите за отказ са в противоречие с целта на закона прогласена в чл. 1 ал.1 т.1 от ЗСП – да се подпомогнат гражданите, които без помощта на другиго не биха могли да задоволят своите основни жизнени потребности, в случая потребността от отопление. И по-конкретно в чл.2 ал.2 ЗСП, че социалното подпомагане , се осъществява чрез предоставяне на помощи в пари и/или в натура за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество.

В случая състоянието на вторият жилищен имот не позволява той да носи допълнителни доходи на семейството, поради което неправомерно е била отказана целевата помощ за отопление само заради формалното наличие на втори жилищен имот, без преди това да е направена конкретна преценка дали може да бъде източник на допълнителни доходи за семейството.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона процедура и при предварително изясняване на фактите по случая, но при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта му, поради което следва да се отмени като незаконосъобразна, а преписката да се върне на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение по приложението на закона.

Водим от горното съдът и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ вр. чл. 173, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № СП-01-М-679/08.09.2014г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен, с която на В.Х.К. *** е отказана целева помощ за отопление на основание чл.2 ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за отоплителен сезон 2014/2015г.

ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция Социално подпомагане - Плевен за ново произнасяне по молба-декларация Вх. № СП-01-М-679/14.08.2014г. на В.Х.К. *** при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я: