РЕШЕНИЕ

№ 556

град Плевен, 27 Ноември 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на единадесети ноември  две хиляди и четиринадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНА ПЕЦОВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Г.К.   и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 856/2014 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, представлявано от А. Д., чрез пълномощник  юрк Б. И., срещу решение № 1103/12.09.2014 г. постановено по а.х.д. № 2088/2014 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че първоинстанционното решение е постановено при нарушение на материалния закон – ЗПП и ЗАНН и е необосновано. Счита се, че наказателно постановление № 2013-0028968/18.09.2013 г. на Комисията за защита на потребителите е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което същото е незаконосъобразно. Посочва се, че процесното наказателно постановление е изцяло неоснователно, поради факта, че КЗП е наредило на БТК да представи акт за удовлетворяване на рекламацията, предявена на 29.01.2013 г., което е извършено надлежно. Твърди се, че видно от т. 5 на ППД № 70408/21.02.2013 г. към КП № 0126376/07.02.2013 г., БТК е представило в срок копие от Акт за удовлетворяване на рекламацията от 05.02.2013 г. Навеждат се доводи, че наказателното постановление не съдържа правна квалификация на твърдяното нарушение, тъй като не е посочено на какво правно основание е дадено твърдяното задължително предписание. Сочи се, че не е посочено нарушение на кои законови норми е предписано да се отстрани, а е визирана единствено санкционната норма на чл. 230 от ЗЗП, но изцяло липсва посочване на нарушените материално-правни норма от страна на БТК. Твърди се, че липсата на който и да е от тези реквизити представлява съществено нарушение на процесуалните правила и опорочава акта, тъй като е пречка да се установи по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Сочи се, че ако КЗП счита, че протокол за проверка на документи № 70408/21.02.2013 г. към КП № 0126376/07.02.2013 г. съдържа задължително предписание по чл. 193, т.2 от ЗЗП, то този акт независимо дали е правилен, е явно нищожен и не може да е основание за ангажиране отговорността на адресата му по чл. 230 от ЗЗП. Твърди се, че в текста на протокола не се съдържа нито един от реквизитите на индивидуалния административен акт, тъй като по никакъв начин не е обозначено, че се касае за самостоятелен индивидуален административен акт, не е посочен нито чл. 193, нито каквото и да е друго правно основание за издаването на подобен акт, което да укаже на адресата, че му се налагат съответни правни задължения. Навеждат се доводи, че не е посочено, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва този акт, не са попълнени специално предвидените полета в образеца на протокола за конкретните законови норми, по които биха могли да бъдат наложени санкции при неизпълнение на предписанията. Посочва се, че административното производство е строго формално, както и че в случая не е налице правно валиден индивидуален административен акт-задължително предписание по чл. 193, т. 3 от ЗЗП. Излагат се доводи, че процесното наказателно постановление се основава изцяло на субективна, произволна и немотивирана, преценка от страна на служители на КЗП, относно характера и причините за поява на дефекта на стоката, във връзка с която се извършва проверката. Сочи се, че твърдението на КЗП, че стоката е имала производствен дефект, подлежащ на безплатно отстраняване от страна на търговеца или замяна с нов апарат, е изцяло недоказано, следователно и издаденото предписание е незаконосъобразно, предвид което не може да се обоснове наличието на нарушение по чл. 230 от ЗЗП. Моли съдът да отмени изцяло решението и потвърденото с него наказателно постановление. Алтернативно се моли, ако съдът не приеме посочените мотиви, да намали наложената санкция до предвидения минимален размер. Изложени са доводи, че липсват доказателства за налагане на санкция при условията на повтороност.

В съдебно заседание касаторът – „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115И, не изпраща представител.

Ответникът – Комисия за защита на потребителите - РД Русе, не изпраща представител. Представено е писмено становище, в което се поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено  наказателно постановление № 2013-0028968/18.09.2013 г. на КЗП, с което на „Българска телекомуникационна компания“АД, за това, че на 18.03.2013 г. не е изпълнено задължително предписание на контролен орган на защита на потребителите – инспектор от КЗП, дадено с протокол за проверка на документи № К-70408/21.02.12013 г. за отстраняване на несъответствието съгласно чл. 112 от ЗЗП чрез замяна или извършване на безплатен ремонт на мобилен телефон „LG GT 540” -нарушение на чл. 230 от Закона за защита на потребителите и на основание чл. 233, ал.2 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 2000(две хиляди) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е на РС-Плевен е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 84 от ЗАНН доколкото в ЗАНН няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби, то се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно чл.14, ал. 1 от НПК съдът следва служебно обективно, всестранно и пълно да изследва на всички обстоятелства по делото. В случая още с жалбата до РС-Плевен са наведени доводи, че не са налице основания за налагане на наказанието в хипотезата на „повторност”, като съдът е приел ,че с посочването на пет наказателни постановления в обжалваното се доказва, че нарушението е извършено в условията на повторност, без да са изискани съответните описани наказателни постановления, за да се извърши преценка, дали правилно е определено наказанието.

Предвид горепосоченото настоящата инстанция намира, че решението следва да бъде отменено и върнато на друг състав на РС-Плевен за ново разглеждане при изясняване на всички обстоятелства по делото.

По наведените други доводи на касатора за незаконосъобразността на даденото предписание от контролния орган, съдът намира, че същите са неотносими и не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство. В административно-наказателното производство както санкциониращият орган при издаването на наказателното постановление, така и съдът при проверката за неговата законосъобразност, следва да установят единствено, дали кумулативно са налице елементите от фактическия състав на нарушението по чл.230 от ЗЗП, а именно дадено задължително предписание по чл.193, т.2 от ЗЗП от контролен орган по чл.191 от ЗЗП и неговото виновно неизпълнение от страна на адресата на предписанието. Следователно преценката обхваща единствено съществуването на правно-релевантните за ангажирането на отговорността факти и обстоятелства, без да има възможност да бъде преценявано съответствието на предписанията с материалните и/или процесуалните изисквания на закона. От своя страна, адресатът на тези задължителни предписания не може да предявява възражения в производството по ЗАНН, като се позовава на допусната от органите по чл. 191 от ЗЗП незаконосъобразност на предписанията. Защитата срещу евентуалната незаконосъобразност на дадените задължителни предписания е следвало да се реализира по друг процесуален ред и в друго производство.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

                                                     РЕШИ:                 

Отменя решение № 1103/12.09.2014 г., постановено по АХД № 2088/2014 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

 

                                                                                                      2.