Р E Ш Е Н И Е
№
545
гр.Плевен, 19 Ноември 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи
касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети ноември, две
хиляди и четиринадесета година, в
състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Калина Пецова
Снежина Иванова
При секретаря Г.К. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова
касационно административно-наказателно дело № 854 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 1161 от 1.10.2014 г., постановено по НАХД № 2538 по описа за 2014
г. на Районен съд гр. Плевен е отменено наказателно постановление № 111385-F115027/22.07.2014 г. на Директор
офис на НАП – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново, с което на „Екатерина
Срещу решението е подадена касационна
жалба от Н. Я. М. – юрисконсулт при ТД на НАП – гр. Велико
Търново, офис Плевен, пълномощник на НАП, която счита същото за неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че за да отмени процесното наказателно постановление
първоинстанционният съд е приел, че административнонаказващия орган
незаконосъобразно е привлякъл към административнонаказателна отговорност
жалбоподателя под санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО, като счита,
че в конкретния случай е подадена информацията по смисъла на чл. 5, ал. 4 от
КСО, но със закъснение, поради което изпълнителното деяние на нарушението е
неподаване в срок на декларация с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, за което се
предвижда наказание в санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 2 от КСО. Мотивите
на първоинстанционния съд в тази насока счита за неправилни, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. работодателите,
осигурителите, както и техните клонове и поделения подават за всеки календарен
месец в компетентната териториална дирекция на НАП декларация образец 1 в
законоустановения срок до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните. Твърди, че в конкретния случай след извършена проверка в
информационната система на НАП на 12.06.2014 г. е установено, че в качеството
на работодател и осигурител, „Екатерина
В жалбата касаторът твърди, че с покана
изх. № 7172-238/12.06.2014 г. на „Екатерина
Касаторът счита, че органите на
административнонаказателното производство правилно са изяснили фактическата
обстановка и предвид изложеното се касае не за неизпълнение в срок на
нормативно установено задължение, а изобщо за неизпълнение на същото предвид
изпратената покана от орган по приходите на 12.06.2014 г., в който смисъл е и
наложената административна санкция. Моли да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрк Ж. с редовно пълномощно, която
поддържа жалбата на заявените в същата основания.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява от управителя на дружеството М.Ц..
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства РС Плевен е установил
следната фактическа обстановка: С наказателно постановление № 111385-F115027/22.07.2014г.
на Директор офис на НАП-Плевен при ТД на НАП – Велико Търново, на “ЕКАТЕРИНА
2013” ЕООД, ЕИК: 202620596, представлявано от М.Ц., са наложени на основание
чл.355, ал. 1, във вр. с чл.5, ал.4 и ал.6 от КСО, във вр. с § 3 от ПЗР на
Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ две имуществени санкции в размер на 500,00
лв., затова, че след извършена проверка в информационната система на НАП на
12.06.2014г е установено, че в качеството на работодател и осигурител, не е
изпълнил задължението си да подаде декларация обр.1 почл.3 ал.1 т.1 и
декларация обр.6 по чл.3 ал.3 т.1 от Наредба №Н-8 от 29.12.2012г за месец
02.2014г за дължимите осигурителни вноски в законоустановения срок – до 25-то
число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Декларации обр.1
и обр.6 е следвало да се подадат в срок, както следва:
1. Декларация
обр.1 за месец 02.2014г се подава на 23.06.2014г и е приета с протокол
№153581404490114, а е следвало да се подаде в срок до 25.03.2014г в офис Плевен
при ТД Велико Търново.
2. Декларация
обр.6 за месец 02.2014г се подава на 23.06.2014г и е приета с протокол
№153581404490114, а е следвало да ес подаде в срок до 25.03.2014г в офис Плевен
при ТД Велико Търново, с което е нарушил разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1 и чл.3
ал.3, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица,
във вр. с чл.5, ал.4 и ал.6 от КСО.
Съдът приел за безспорно доказано от
приобщените писмени и гласни доказателства, че „ЕКАТЕРИНА 2013” ЕООД е подало
процесните декларации обр.1 и обр.5 след
установените в закона срокове ( същите са приети с протоколи вх.№ 15358140499114 и вх.№
15381404490114 от 23.06.2014г. в офис на НАП - Плевен и са относими за
периодите месец февруари 2014г.).
При така установеното от фактическа
страна, съдът приел, че се касае не изобщо за неизпълнение на нормативно
установено задължение, а за неизпълнение в срок на същото. Приел, че спорът е
правен и се свежда до отговор на въпроса при наличните фактически обстоятелства
коя е приложимата санкционна разпоредба-тази по чл.355, ал. 1 или по ал.2 на
КСО. Посочил, че няма спор, че е налице нарушение на чл.3, ал.1, т.1 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005
год. на МФ, но същото следва да бъде санкционирано на основание чл. 355, ал.2
от КСО, а не на основание чл.355, ал.1, във връзка с чл.5, ал.4 и ал.6 от КСО,
както е сторено в процесния случай. Посочил, че разпоредбата на чл.355, ал.1 от
КСО до промяната, публикувана в ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.,
е предвиждала административнонаказателна отговорност за всеки, който наруши
разпоредбите на чл. 5, ал. 4, чл. 6, ал. 8, чл. 7, чл. 8, ал. 2, т. 1 и
разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, като единственото
предвидено наказание е било „глоба" от 50 до 500 лв., независимо от вида
на субекта на нарушението-дали е физическо лице, ЕТ и юридическо лице. С
изменението на разпоредбата на чл.355, ал. 1 от ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила
от 1.01.2010 г., е регламентирана отговорност както за физическите лица, които
не са търговци, така и за едноличните търговци и юридическите лица в случаите
на нарушаване разпоредбите на чл. 5, ал. 4, чл. 6, ал. 8, чл. 7, чл. 8, ал. 2,
т. 1 и чл. 158 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им. С
изменението на нормата, освен, че е разширен обхвата на
административнонаказателноотговорните лица, е предвидена отговорност и за
нарушения на чл.158 от КСО, които до този момент не са били криминализирани.
От своя страна, разпоредбата на чл.355,
ал.2 от КСО до изменението е санкционирала единствено субектите, които съставят
документ с невярно съдържание или предоставят неверни данни по чл.5, ал.4 с цел
да избегнат плащането на задължителни осигурителни вноски. Със същото изменение
на кодекса, в сила от 01.01.2010 год., е обособена и изведена от общия текст на
нормата на чл.355, ал.1 от КСО отговорността за неизпълнение на общото
задължение за недеклариране на определени обстоятелства в срок в самостоятелен
състав на нарушение, наказуем именно по чл.355, ал.2 от КСО. Логическият анализ
на волята на законодателя, предвид регламентираните размери на санкции по ал.1
и ал.2 на текста, налагали обоснования извод, че по ал. 1 регламентацията
обхваща случаите изобщо на неизпълнение на съответното предвидено задължение,
при което са предвидени по-високи санкции, а във втория – неизпълнение на
същите тези задължения в установените срокове, за което е предвиден по-нисък
размер на санкция.
По тези причини, съдът приел, че след изменението
на КСО (ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), разпоредбата на чл.355,
ал.2 е допълнена именно, като отговорността за неизпълнение в срок на
нормативно установените задължения е диференцирана и обособена като отделен
състав на нарушение. Приел, че фактически установеното деяние съдържа
признаците на състава на чл. 355, ал. 2 предл. 3 от КСО, което води до извода,
че административно наказващият орган незаконосъобразно е привлякъл към
административно наказателна отговорност жалбоподателя под санкционната
разпоредба на чл.355 ал. 1 от КСО. В конкретния случай жалбоподателят е подал
информацията по смисъла на чл.5 ал.4 от КСО, но със закъснение, поради което
изпълнителното деяние на нарушението е не подаване в срок на декларация с
данните по чл.5 ал.4 от КСО, за което се предвижда наказание в санкционната
разпоредба на чл.355 ал.2 от КСО.
Решението на Районен
съд Плевен е правилно и следва да бъде оставено в сила, като настоящият състав
на съда споделя напълно изложените в същото мотиви и не следва да ги
преповтаря.
Във връзка с
изложеното в касационната жалба, съдът намира, че следва да отбележи, че няма
спор по фактите, че процесните декларации са подадени след получаване на покана
от органа по приходите, както и че към момента на проверката такива не са били
изобщо подадени, в която връзка е изготвена и поканата до дружеството. От
последното следва, че безспорно е налице нарушение на чл.3, ал.1, т.1 вр. чл.
3, ал.3, т.3 от Наредба Н-8/2005г. Това нарушение обаче следва да се
санкционира към момента на издаване на наказателното постановление съобразно с
конкретните факти, а именно - дали към този момент лицето е подало
декларациите, в която хипотеза е налице закъсняло изпълнение, или изобщо не е
подало такива. В процесния случай, и в самия АУАН е записано, че лицето е
подало декларации ( за които няма спор, че са след нормативно предвидения
срок), поради което единственият логичен извод е, че се касае за закъсняло
изпълнение, което следва да бъде санкционирано по реда на чл. 355, ал.2, а не
ал.1 от КСО, както е приел и Районният съд. В такава насока е и трайната
практика на настоящия съд.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1161 от 1.10.2014
год., постановено по НАХД № 2538 по
описа за 2014 г. на Районен съд
гр. Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.