Р E Ш Е Н И Е

№ 573

гр.Плевен, 11 Декември 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:                                         Председател: Юлия Данева

                                                                Членове:  Елка Братоева

                                                                                         Катя Арабаджиева

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 850 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 172 от 16.09.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 195/2014 г., Районен съд – Кнежа /РС/ е отменил наказателно постановление /НП/ № 14-0285-000291 от 04.07.2014 г. на Началник РУП към ОДМВР Плевен, РУ Кнежа, с което на Н.С.Б. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП /Закон за движението по пътищата/ е наложена глоба в размер на 30 лв. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, за това, че на 12.06.2014 г. в 12,15 часа в гр.Кнежа на ул. „Марин Боев” като водач на лек автомобил Мерцедес Ц 220 с рег.№ ЕНXXXXВР, е паркирал автомобила пред гостилница „Пандангос”, след като е нарушил пътен знак В2 от ППЗДвП /Правилник за прилагане на ЗДвП/ – „Забранено влизането на МПС”, който е поставен на улица “Никола Петков”и така е навлязъл след знак, забраняващ навлизането на съответното ППС.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от М. А. Д. – ВПД Началник на РУП – Кнежа, който счита същото за незаконосъобразно. Изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд за съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН, които са довели до незаконосъобразност на НП и неговата отмяна само на процесуално основание. Твърди, че по безспорен начин е установено извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. Навежда доводи, че нарушителят изкривява фактическата обстановка в жалбата си до РС – Кнежа, както и че съдът не е конституирал като свидетел очевидец Д. Л. П., който е възприел наличието на пътни знаци В2 от ППЗДвП, с които е обособена пешеходната зона. Твърди, че допуснатата нередовност в АУАН е несъществена и може да бъде санирана по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която разпоредба му дава възможност да издаде НП ако е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Според касатора този порок на акта не води до невъзможност да се установи по безспорен начин в какво се изразява нарушението и неговото извършване, поради което не се нарушава правото на защита на нарушителя. Счита, че не са напълно изяснени обстоятелствата по извършване на нарушението. Твърди, че целта на Закона за движение по пътищата е да опазва живота и здравето на участниците в движението по пътищата и децата трябва да се чувстват сигурни в определената за пешеходна зона, където не би трябвало да преминават МПС, затова е издал атакуваното НП. Моли да бъде изяснена обективната истина като се разпита свидетеля очевидец Д. Л. П. относно разминаването в твърденията на актосъставителя и нарушителя. Оспорва и втория мотив на РС – Кнежа за отмяна на НП, а именно, че същото е издадено от некомпетентен орган и липсват доказателства за материалната компетентност на издателя му. Посочва, че за поисканите на 02.09.2014 г. доказателства в тази връзка от РС – Кнежа още на същата дата РУ – Кнежа е изпратило писмо до ОД на МВР – Плевен, но уведомлението с исканата информация е пристигнало късно и не е могло да се представи в хода на съдебното заседание. В заключение моли съда да отмени изцяло решението и да потвърди наказателното постановление. Моли решението, което ще се вземе, да бъде съобразено с това, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, като се вземе предвид тежестта на нарушението и вероятността лицето да остане с чувство за безнаказаност, което да го подтикне към извършване на други такива деяния.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба Н.С.Б. се явява лично. Счита касационната жалба за неоснователна. Твърди, че свидетелят в акта не е очевидец, както е посочено в същия. Сочи, че съгласно чл.50, ал.2, т.3 от ППЗДвП, знакът В2 не важи за превозни средства на шофьори с инвалидност. Моли да се потвърди решението на РС-Кнежа.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 12.06.2014 год. служител при РУП – Кнежа – свидетелят пред РС Т., на длъжност инспектор „пътен контрол”, патрулирал пеш по ул. „Марин Боев” в центъра на гр.Кнежа. От ул.”Никола Петков” навлязъл по ул. „Марин Боев” лек автомобил Мерцедес, сив на цвят и паркирал вдясно по посока на движението срещу гостилница „Пандангос”. Водачът слязъл от автомобила и влязъл в заведението за хранене. След него влязъл и Т., и вътре поискал на водача документите му за проверка. След като ги проверил, полицейският служител обяснил на водача на МПС – Б., че е нарушил пътен знак „В2” /забранено влизането в двете посоки/ и ще му бъде съставен АУАН. Чрез оперативния дежурен в полицейското управление, Т. потърсил за съдействие свой колега. На място бил изпратен свидетелят Д. П.. След като последният се отзовал, Т. съставил на Б. АУАН за това, че на 12.06.2014 год. около 12.15 ч. в гр.Кнежа,  ул. „Марин Боев” пред гостилница „Пандангос” е паркирал л.а. Мерцедес Ц220 /сив/, ЕН XXXX ВР, след като нарушил пътен знак „В2” от ППЗДП ”Забранено е влизането на МПС” навлизайки в зоната на „Пешеходна зона”, с което е нарушил чл. 6, т.1, пр.3 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Д. П., вписан като очевидец на нарушението и бил предявен на Б.. Последният изложил писмено възраженията си, подписал акта и получил препис от същия.

Въз основа на така съставения АУАН от Началника на РУП – Кнежа било издадено НП № 14-0285-000291 от 04.07.2014 год., с което на Б.  е наложена глоба в размер на 30 лв., за това, че на 12.06.2014 год. в 12.15 ч. в гр.Кнежа на ул. „Марин Боев”, като водач на л.а. Мерцедес Ц 220 с рег.№ ЕН XXXX ВР е паркирал лекия автомобил пред гостилница Пандангос, след като е нарушил пътен знак В2 от ППЗДвП „Забранено е влизането на МПС”, поставен на ул.”Никола Петков” – нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.

РС е приел, че така описаната фактическа обстановка се доказва от всички събрани по делото доказателства.

РС е отменил НП на процесуално основание, като посочил, че съгласно чл. 189, ал.12 от ЗДП  наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от   министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от   кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност, а по делото липсват доказателства за материалната компетентност на издателя на процесното наказателно постановление – Началник РУП към ОДМВР Плевен, РУ Кнежа. Въпреки служебно изисканите от въззиваемата страна с разпореждане на съда от 21.08.2014 год. доказателства от които да е видно, че актосъставителят и наказващият орган са компетентни към датите на постановените от тях АУАН и НП, до приключване на съдебното следствие пред РС такива не са представени. С оглед на това РС е намерил, че атакуваното НП е издадено от некомпетентен орган.

Приел е също, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, с което е нарушено и правото на защита на жалбоподателя. Според съда процесуалният закон – ЗАНН, урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. От събраните по делото гласни доказателства РС установил, че посоченият в АУАН свидетел П. се явява свидетел при съставянето на акта, но не и очевидец на нарушението. В тази връзка, РС е намерил, че е следвало актосъставителят да състави АУАН в присъствието на още един свидетел. В разглеждания случай, АУАН е съставен в присъствието на едно лице – свидетел при съставянето на акта, което лице въпреки че е полицейски служител, не се явява очевидец на установяване на административното нарушение. За да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част на акта, съдът приел, че  актосъставителят е следвало да състави АУАН съгласно процедурата по чл. 40, ал.3 от ЗАНН – в присъствието на двама свидетели, което не е сторено и приел последното за съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. На тези основания РС отменил  НП.

Касационната инстанция намира постановеното от РС решение за правилно единствено по резултата си, при следните коригиращи мотиви:

Основателно е възражението, че липсва съществено процесуално нарушение, доколкото свидетелят по АУАН П. не е очевидец, а само е присъствал при установяването на твърдяното нарушение. В АУАН същият е посочен и като очевидец, и като свидетел, присъствал на установяването на нарушението. Установява се безпротиворечиво от устните доказателства по делото, че П. не е имал качеството на очевидец, а само е установил фактите след паркирането на МПС – относно наличието на знак В2, и наличието на паркирания автомобил в пешеходната зона. Същият твърди пред РС, че е свидетел на съставянето на АУАН, което е безспорно, доколкото АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетели, които са присъствали при установяването на нарушението /чл.40, ал.1 от ЗАНН/. Не е необходимо в АУАН да се посочи още един свидетел, доколкото съгласно чл.43, ал.1 ЗАНН, АУАН се подписва от поне един свидетел. Такава е и трайната съдебна практика. В този смисъл съображенията на РС, че е следвало да се посочи в АУАН още един свидетел, който да подпише акта, и липсата му е нарушила правото на защита, са неправилни.

При установяване на компетентността на органите, издали АУАН и НП, РС е допуснал съществено процесуално нарушение. Същият правилно е изискал доказателства за компетентност на актосъставителя и наказващия орган. Разпореждането за това е получено от ответника по жалбата на 02.09.2014 г. На РС е представено от актосъставителя писмо от 03.09.2014 г., с което съответните документи са изискани от ОД на МВР-Плевен. Това писмо е представено в о.с.з. на 11.09.2014 г. РС не е съобразил краткото време, което е минало от получаване на разпореждането, както и факта, че в същото разпореждане не е даден срок за представяне на оправомощаващите заповеди. Следвало е РС да отложи делото, като събере доказателства за оправомощаване, което не е направил. На 15.09.2014 г. в РС са постъпили поисканите доказателства, а на 16.09.2014 г. е постановено съдебното решение, без същите да бъдат приети като доказателства по делото.

Въпреки допуснатото съществено съдопроизводствено нарушение, не е необходимо да се връща делото на друг състав за ново произнасяне. При служебна проверка на решението, на основание чл.218, ал.2 АПК, настоящия състав на съда констатира следното:

Съгласно чл.50, ал.2, т.3 от ППЗДвП, забраните, въведени с пътни знаци В2, В3, В14, В27 и В28 - не се отнасят за пътни превозни средства, обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност. По делото пред РС е приложено експертно решение на НЕЛК №0656 от 25.09.2013 г. /л.л.6-7/, от което е видно, че Б. има 62% трайно намалена работоспособност /ТНР/. Инвалиди са лицата с ТНР 50 и повече процента. Следователно за Б., както и за всички други лица с ТНР 50 и повече процента не се отнася забраната, въведена със знак В2, когато пътното превозно средство ги обслужва. Не е спорно по делото, че пътното превозно средство е обслужвало именно Б. и този факт се установява както от твърденията на последния, така и от показанията на свидетеля пред РС Т.. Следователно Б. не е извършил нарушение, навлизайки с пътно превозно средство на път, означен със знак В2, доколкото е инвалид, и при управлението на пътно превозно средство, което обслужва инвалид, забраната за движение не се отнася за обслужващото инвалида пътно превозно средство.

За пълнота съдът отбелязва, че след като улица е определена за движение на пешеходци, ако целта е било по същата въобще да не се движат пътни превозни средства, е следвало това да стане по начин, различен от поставянето на знак В2. Видно от ППЗДвП, същият знак не съдържа абсолютна забрана за движение на пътни превозни средства. Нещо повече, Глава двадесет и четвърта - ПРАВИЛА ЗА ДВИЖЕНИЕ НА ПЕШЕХОДЦИ на ППЗДвП, въобще не дава права на пешеходците да се движат по цялото пътно платно, както смята касаторът, включително и при наличие на поставен знак В2. Това те могат да правят по тротоара или банкета, и само при специални хипотези имат право да се движат по пътното платно, и то в края му. Обособяването на пешеходна зона, така както я разбира касаторът, не може да стане само със знак В2, поставен на улицата.

С оглед на изложеното, е безпредметно връщане на делото за събиране на доказателства за компетентност на актосъставителя и наказващия орган, и макар и на друго основание, решението на РС следва да бъде оставено в сила при тези коригиращи мотиви.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 172 от 16.09.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 195/2014 г. на Районен съд – Кнежа.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                       2.