О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1385

гр. Плевен, 1 Декември 2014г.

Административен съд – Плевен, I ви състав, в закрито съдебно заседание на първи декември, две хиляди и четиринадесета година, в състав

Председател: съдия Калина Пецова

Като разгледа докладваното от съдия Пецова адм.д. № 848/2014г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Административно дело № 848/2014г. по описа на съда е образувано по жалба на Ц.П.С. *** срещу писмо, изх. № ТСУиС - 94Ц-1497-2/01.10.2014г. на ВриД Главен архитект на Община Плевен, с което жалбоподателят е уведомен за прекратяване на процедура по констативен акт № 12/03.07.2014г. за извършено преустройство в тавански помещения №5 и №6 в жилищна сграда на ул. „Цар Самуил” № 97 в ПИ № 56722.662.66 по кадастралната карта на град Плевен. Жалбата е оставена без движение за внасяне на държавна такса и доказателства, че същата е депозирана в срок. С молба, рег. № 3394/29.10.2014г. лицето е изпълнило указанията на съда, като е депозирано банково бордеро за платена държавна такса и са представени данни за връчване на писмото, което обосновава подаването на жалбата в срок. С молба, рег. № 3415/30.10.2014г. от жалбоподателя е поискано ответника да бъде задължен да представи посочени доказателства, както и да представи молба, рег. № ТСУиС-94А-1748-1/08.07.2014г., за която е посочено, че е приложена, но липсва по делото.

След депозиране на исканите документи, съдът, с Определение № 1271/30.10.2014г. е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.12.2014г., като е изпратил препис от жалбата на ответника - за становище. Постъпило е становище, рег. № 3575/12.11.2014г. от ответника, в което се твърди, че жалбата е нередовна, тъй като не внася яснота кой акт се оспорва, както и че е недопустима, тъй като се оспорва акт за отказ за издаване на заповед, упражняването на което правомощие е изцяло в служебните правомощия на Кмета на Община Плевен.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства и съобрази становищата на страните, намира, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а делото прекратено, при следните съображения:

Делото е образувано по жалба на Ц.П.С. *** срещу писмо, изх. № ТСУиС - 94Ц-1497-2/01.10.2014г. на ВриД Главен архитект на Община Плевен, с което жалбоподателят е уведомен за прекратяване на процедура по констативен акт № 12/03.07.2014г. за извършено преустройство в тавански помещения №5 и №6 в жилищна сграда на ул. „Цар Самуил” № 97 в ПИ № 56722.662.66 по кадастралната карта на град Плевен. Тази процедура е започнала по повод жалба от 10.06.2014г. от настоящия жалбоподател до Община Плевен във връзка с твърдения за незаконно преустройство на тавански складови помещения с номера 5, 6 и 7 в жилищната сграда, в която същият е собственик на апартамент № 2 и гараж и която е в режим на етажна собственост. Твърди се, че единият от собствениците на апартамент № 5 в същата сграда е извършил незаконно преустройство на посочените три броя тавански помещения, като счита, че част от коридора, който е етажна собственост, е приобщен към апартамента на същото лице. Сочи, че апартаментът се ползва за жилище от семейството на същото лице Н.С., като не е искано съгласие от собствениците в етажната собственост. Твърди, че преустройството е извършено през 2006 г. без строителни книжа, няма разрешение за ползване и е незаконно. Сочи, че вследствие на подадената от него жалба от 10.06.2014 г. Община Плевен е назначила работна група и е съставила констативен акт № 12/03.07.2014 г. за нарушение без да го запознае с него. Със следваща жалба от 18.07.2014 г. С. е изискал от общината констативния акт и е внесъл възражения по него на 07.08.2014 г. Твърди, че Кметът е следвало да вземе предвид възраженията и в тридневен срок да издаде заповед за забрана за ползване и за възстановяване на предишния вид на помещенията, за което е следвало да го уведоми. Като не е получил отговор в едномесечен срок С. е внесъл нова жалба на 11.09.2014 г. с искане на информация по преписката. С писмо от 01.10.2014 г. Община Плевен го уведомява, че преписката по незаконното преустройство се прекратява, тъй като Н.С. е представил чертеж от 07.01.1971 г. с нанесени корекции в проекта, по който тогава е извършено строителството. Твърди, че не е запознат с последния, както и няма яснота с какъв административен акт е взет решението за прекратяване на преписката, от коя дата е то и защо представеният чертеж доказва, че преустройството от 2006 г. е законосъобразно. Твърди, че прекратяването на процедурата по установяване и отстраняване на незаконното преустройство е незаконосъобразна и настоява същата да продължи и да бъде издадена заповед по чл.224а от ЗУТ.

Съдът от фактическа страна установи следното:

По повод жалба от 10.06.2014г. от настоящия жалбоподател до Община Плевен във връзка с твърдения за незаконно преустройство на тавански складови помещения с номера 5, 6 и 7 в жилищната сграда, в която същият е собственик на апартамент № 2 и гараж и която е в режим на етажна собственост, Община Плевен е назначила работна група и е съставила констативен акт № 12/03.07.2014 г. за нарушение. Със следваща жалба от 18.07.2014 г. С. е изискал от Общината констативния акт и е внесъл възражения по него на 07.08.2014 г. С писмо № ТСУиС 94-Ц-1497-2/01.08.2014 г. от Община Плевен Ц.С. е уведомен за изготвения констативен акт, от който му е изпратен препис. На 07.08.2014 г. лицето е подало възражение срещу така изпратения му констативен акт. С. е внесъл нова жалба на 11.09.2014 г. с искане на информация по преписката. С писмо от 01.10.2014 г. Община Плевен го уведомява, че преписката по незаконното преустройство се прекратява, тъй като Н.С. е представил чертеж от 07.01.1971 г. с нанесени корекции в проекта, по който тогава е извършено строителството. Видно от доказателствата по делото е още, че А.Н.С., Н.Н.С., Е.Н.С. и З.П.С. са внесли на 08.07.2014 г. до Община Плевен искане за издаване на удостоверение за търпимост по реда на § 127, ал.1 от ЗУТ за ателие, направено в тавански помещения №№ 5 и 6 в същата жилищна сграда. С молба от 22.07.2014 г. А. и Н. С. са представили пред гл.архитект на Община Плевен одобрен проект от Община Плевен с корекции на въпросния таван № 5 за изграждане на санитарен възел и капандура с размери 180/330 см от 1971 г., за който се твърди, че са открили при касиера на кооперацията (ЖСК). На заявлението за издаване на удостоверение за търпимост има отговор от 27.08.2014 г. от ВРИД Гл.архитект на Община Плевен, че за така извършеното преустройство на таван има представен одобрен архитектурен проект от гл.архитект с нанесена корекция от 07.12.2971 г., съгласно което в таванските помещения е предвидено изграждане на тоалетна и капандура. На същото основание е и прекратена преписката с оспореното писмо и не е издадена търсената заповед по чл.224а от ЗУТ, нито такава по чл.225а от ЗУТ.

При тези фактически установявания съдът приема, че предмет на разглеждане е оспореното писмо на ВРИД Гл.архитект на Община Плевен, с което е прекратена процедурата, започнала с Констативен акт № 12/03.07.2014 г. за установяване на незаконно строителство. Обект на проекта са тавански помещения №№ 5, 6 и 7 в жилищна сграда в гр.Плевен, ул.”XXXX” № YY, с идентификатор 56722.662.66, като жалбоподателят е собственик на апартамент № 2 и гараж в същата сграда, но не и на посочените тавански помещения. Същият мотивира правния си интерес от воденото производство с неправомерното отнемане на общи части от сградата при извършваното преустройство. Наведени са доводи, че строителството е приключило през 1974г., от когато е разрешението за ползване н сградата, както и че няма как да е съществувала твърдяната корекция от 1971 г., тъй като същата не е отразена в нотариалните актове, не е съобразена в представен от него чертеж от 1989 г., изготвен по повод топлофикация на сградата, като твърди още, че дори и да е налична такава корекция от 1971 г., същата не е отразена в протокола за завършване на строителството.

Жалбата на лицето е недопустима, тъй като на първо място, правомощията си по чл.224а и чл.225а ЗУТ кметът на общината, респ. оправомощените от него лица, какъвто се явява главният архитект на общината, упражнява служебно, респ. сам преценява дали да издаде индивидуален административен акт или не. В тази връзка разпоредбата на чл.214, т.3 ЗУТ изрично сочи, че индивидуални административни актове по този закон са актовете за спиране, забрана за ползването и премахването на незаконни строежи, но не и отказите за издаване на такива актове. Отказът представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, когато отрича претендирани от заявителя благоприятни последици, както и в изрично посочените от закона случаи. От една страна, тази хипотеза отсъства когато се претендира неблагоприятна за трето лице последица, а от друга - специалната разпоредба на чл.214, т.3 ЗУТ изключва отказите по чл.224а и чл.225а ЗУТ за издаване заповеди за спиране и премахване на незаконни строежи от категорията на индивидуалните административни актове по този закон. В тази връзка настоящият жалбоподател не се явява легитимирана страна нито да иска издаването на заповед за премахване или спиране на строежа, нито да оспорва издадена такава. А отказът за издаването й не подлежи на оспорване по посочените по-горе съображения.

Относно претенцията, че посредством така извършеното преустройство се засяга правото му на собственост в частта, относно общите части на сградата, на първо място лицето има право да я заяви чрез оспорване на акта, по силата на който е разрешено това преустройство. В процесния случай доколкото органът твърди, че същото следва от корекцията на проектна документация от 1971 г., то лицето следва да издири акта, по силата на който е извършена тази корекция - в това число: разрешение за строеж или пристрояване, екзекутивна документация и пр., и доколкото твърди, че последното не му е съобщавано или връчвано, следва да упражни правото си на жалба срещу този акт и то пред компетентния орган, който е РДНСК по арг. от чл.216 от ЗУТ. В това производство същият би следвало да може да докаже правния си интерес в хипотезата на чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ.

Пред лицето винаги е отворен и гражданско-правния ред за доказване на правото му на собственост, респ. за накърняването на такова чрез отнемане на общи части от сграда - етажна собственост, без правна сделка и не по установен от закона ред.

По тези съображения и на основание чл.159, т.1 от АПК, във връзка с ар. За обратното от чл.214 от ЗУТ и чл.159, т.4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ц.П.С. *** срещу писмо изх. № ТСУиС 94-Ц-1497-2/01.10.2014 г. на ВРИД Гл.архитект на Община Плевен, с което е прекратена преписката започнала с Констативен акт № 12/03.07.2014 г. за установяване законността на извършено преустройство в тавански помещения №№ 5 и 6 в жилищна сграда в гр.Плевен на ул.”XXXX” № YY, с идентификатор 56722.662.66 по кадастралната карта на гр.Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 848/2014 г. по описа на Административен съд - Плевен.

ОТМЕНЯ определението за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на оспорване в 7-мо дневен срок от връчването му на страните пред Върховен административен съд.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: