РЕШЕНИЕ 591

гр. Плевен, 17 Декември 2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевен – осми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 846/2014г по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.121., ал.1, т.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

         Образувано е по жалба на Ц.Р.Н. *** срещу Заповед № ДС-122/06.10.2014г. на Председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, с която на основание чл. 107, ал.1, т.5 вр. чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл е прекратено, считано от 13.10.2014г., служебното правоотношение с жалбоподателката, която е заемала длъжност „старши инспектор” в Териториално бюро, Плевен, Териториална дирекция велико Търново, с ранг ІV младши.

         Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Счита, че заповедта е издадена при нарушение на материалния закон, както и че е нарушено изискването за съдържание като напълно липсват фактически основания за издаването й, не са посочени обстоятелства, които да налагат извод, че е налице обективна невъзможност да изпълнява задълженията си. Жалбоподателката твърди, че още при първоначалното си назначаване е имала висше икономическо образувание, специалност „Стопанско управление” и образователна квалификационна степен „Магистър”, поради което счита че отговаря на всички специфични изисквания за длъжността съгласно чл. 7, ал.1, т6 от ЗДСл и чл. 13, ал.3 от ЗОПДНПИ. Моли заповедта да бъде отменена, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и се представлява от адв.  Т.Г. *** с пълномощно на л.72 от делото. Поддържат жалбата на изложените в нея основания, като допълнително сочи, че оспорената заповед не е мотивирана. Твърди, че липсва изложение на фактическите основания и причини за издаване на оспорената заповед. По същество моли за отмяна на оспорената заповеди и претендира направените разноски по делото. Представя защита, в която по същество преповтаря становището от първоначалната жалба и устните състезания.

Ответникът – Председателя на КОНПИ, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт И.М. с пълномощно на л. 71 от делото. Намира издадена заповед за правилна и законосъобразна. Счита, че жалбоподателката не притежава професионална квалификация икономист, висше икономическо образувание със степен Магистър, поради което не отговаря на изискванията на чл. 13, ал.3 от ЗОПДНПИ и чл. 26, ал.3 от Правилника за устройството и дейността на КОНПИ. Представя писмени бележки в които освен съображения за законосъобразност на Заповед ДЦ 122/06.04.2014г., излага подробно становище защо се приема, че жалбоподателката Н. не притежава изискуемата от чл. 13 , ал. 3 от ЗОПДНПИ във вр. с чл. 26, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на КОНПИ /ред. ДВ, бр. 28/28.03.2014г./ степен на образование.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, осми състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна при съобразяване на следното:

От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката има висше образование, видно от диплом серия СА-2003, № 024166, рег. № 47070/09.04.2003г. на СА „Д.Ценов”, гр. Свищов по специалност „Стопанско управление”, с професионална квалификация „Магистър по стопанско управление” /на лист 56 и 57 от делото/. Валидността на дипломата е потвърдена от ректора на СА „Д.Ценов”, гр. Свищов с писмо № ЦУ01/3169 от 29.10.2014 г. до КОНПИ (л. 29). В същото е посочено още, че съгласно Закона за висшето образование Стопанската академия обучава студенти в две направления: 3.8 икономика и 3.7 администрация и управление. Жалбоподателката е завършила магистърска програма „Мениджмънт на бизнес организациите” под направление 3.7 и притежава професионална квалификация „Магистър по стопанско управление”. Съгласно длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор с минимален ранг за заемане на длъжността „четвърти младши”, изискванията за заемане на длъжността са висше образование, специалност икономическа, образователно квалификационна степен  Магистър и професионален опит две години и др. /л. 43 до 47 от делото/ връчена на жалбоподателката на 14.03.2014г. По делото са приложени още Академична справка 56/09.05.2014г. и Академична справка 10/09.05.2014г. от които се установява учебните дисциплини, хорариумът и издържаните изпити от Н..

На 02.10.2014 г. е проведено извънредно заседание на КОНПИ, видно от протокол № 539 като в т. 12 е разгледан доклад с вътрешен номер ЦУ 012712/24.09.2014 г. на Главния секретар Д. В. на КОНПИ и е взето решение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл във вр. с чл. 13, ал. 3 на ЗОПДНПИ за прекратяване на служебното правоотношение, считано от 13.10.2014г. с четирима служители, между които и жалбоподателката Ц.Н.. Решението е взето с пет гласа „за” /л. 37 и 38 от делото/. Докладът на Гл. секретар е приложен на лист 35 и 36 от делото. Същият следва да се счита за мотиви към оспорения административен акт съгласно ТР № 16/1975 г. ВС, ОСГК. В доклада е посочено, че е налице несъответствие между нормативното изискване служителите от инспектората и органите на КОНПИ да притежават висше икономическо или юридическо образование и образователна квалификационна степен Магистър от една страна и притежаваното образование и образователно квалификационна степен от лицата изброени в доклада, между които и жалбоподателката. По повод взетото решение, обективирано в Протокол 539/06.10.2014г. и на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл и чл. 13, ал. 3 и чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗОПДНПИ е издадена Заповед ДС-№ 122/06.10.2014г., с която е прекратено служебното правоотношение на Ц.Р.Н., считано от 13.10.2014г. Същата заповед е предмет на настоящето производство.

Съгласно сочената като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение разпоредба на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл Органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от с.з. Съгласно правната теория и практика за да е налице обективна невъзможност по см. на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., същата следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните не е изразила изрична воля или не е съдействала за настъпването им, по какъвто и да било начин. Промяната на обстоятелствата следва да е обективна, т. е. да възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и като резултат да води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност.

С трудов договор 387/17.07.2007г. Ц.Р.Н. е назначена в КУИППД на длъжност “инспектор-икономист”. На основание § 85, ал. 1 във вр. с § 36 от ПЗР на ЗИДЗДСл жалбоподателката е назначена на длъжността “старши инспектор” в Териториална дирекция на КУИПДД – Ловеч, считано от 01.09.2012 г. със Заповед № РД 09-77/23.08.2012г. В заповедта е отбелязано, че притежава висше образование степен Магистър, специалност „Стопанско управление”, съгласно диплом серия СА-2003, № 024166, рег. № 47070/09.04.2003г. на СА „Д.Ценов”, гр. Свищов. Със Заповед ДЦ-92/10.06.2013г. Н. е преназначена на длъжност “старши инспектор” в ТБ Плевен, ТД Ловеч на КУИППД.

В Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм.) Гл. 1, раздел I са регламентирани органите, компетентни да установяват придобитото имущество от престъпна дейност, а именно Комисията за установяване и на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/. Органите на комисията са директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тези дирекции. С разпоредбата на чл. 12, ал. 11 изр. последно от ЗОПДИППД е въведен образователен ценз за Директори на териториални дирекции, които могат да бъдат само лица с висше икономическо или юридическо образование. Ограничения по отношение на останалите държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение няма.

Със Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество /ЗОПДНПИ/ е отменен Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/.

Съгласно § 3, т. 3 от ПЗР на ЗОПДНПИ Активите, пасивите, архивът и другите права и задължения на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, се поемат от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Т. 5 на същият параграф сочи, че служебните и трудовите правоотношения със служителите на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност се уреждат при условията и по реда на чл. 87а от ЗДСл, съответно чл. 123, ал. 1 от КТ. Т. е налице е пълно правоприемство на КОНПИ от КУИППД. По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността “старши инспектор” при КОНПИ – ТБ Плевен, подписана от Ц.Н. на 14.03.2014г. В т. 10 на същата са посочени изискванията за заемане на длъжността – висше образование, образователна степен “магистър”, специалност “икономическа”, професионален опит 2 години и пр. приобщена е и предходна длъжностна характеристика, подписана от Н. на 27.08.2012г. в която по същество изискванията за длъжност “старши инспектор”  се преповтарят с новите такива, с изключение, че не е конкретизирана придобитата специалност на висше образование, а именно “икономическо”. Последното изискване обаче произтича от разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗОПДНПИ, съгласно който за инспектори в териториалните дирекции се назначават лица с висше юридическо или икономическо образование, които отговарят на изискванията за несъвместимост по чл. 8, ал. 3, след провеждане на конкурс.

Следователно, налице е създадена нова фактическа обстановка, доколкото със закон е въведено ново образователно изискване за заемане на длъжността “старши инспектор”, като на това основание е  извършено изменение на длъжностното разписание. В случая промяната на изискванията за заемане на длъжността е предприета извън и въпреки волята на коя и да е от страните, което се вмества в характеристиката на понятието, което е употребено в текста на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

По делото е представено ПМС 125/24.06.2002г. за утвърждаване на класификатор на областите на висше образование и професионалните направления (обн. ДВ, бр. 64 от 02.07.2002г.). В т.3 на същото като област на висше образование е посочено “Стопански, социални и правни науки”. Същата точка има 9 шифъра, като професионално направление “Икономика” е в шифър 3.8. От представените по делото диплом на Ц.Н. серия СА-2003, № 024166, рег. № 47070/09.04.2003г. на СА „Д.Ценов”, гр. Свищов по специалност „Стопанско управление”, с професионална квалификация „Магистър по стопанско управление” /на лист 56 и 57 от делото/, академични справки и писмо № ЦУ01/3169 от 29.10.2014 г. от ректора на СА “Д.А.Ценов” до КОНПИ (л. 29), се установява, че оспорващата е завършила магистърска програма „Мениджмънт на бизнес организациите” под направление с шифър 3.7 и притежава професионална квалификация „Магистър по стопанско управление”. Налага се извода, че Ц.Н. не притежава изискуемото от ЗОПДНПИ висше икономическо образование. Последното е преценено правилно от КОНПИ и е взето решение да бъде прекратено служебното правоотношение с Н., обективирано в протокол № 539/24.09.2014г. Последният, както и Доклад № ЦУ01-2712/24.09.2014г. представляват мотивите на Заповед ДС№ 122/06.10.2014г., доколкото последната препраща именно към тях. В тази връзка неоснователни са възраженията за несъответствие на оспорената заповед с изискванията по чл. 108 от ЗДСл. В Заповед ДС№ 122/06.10.2014г.е посочено, че Ц.Н. е с IV младши ранг и следва да получи обезщетения по чл. 61, ал. 2 от ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск – 2 дни за 2009г. и 2 дни за 2014г. Посочено е, макар и лаконично фактическото основание за издаване на заповедта – въведеното с чл. 13, ал. 3 от ЗОПДНПИ изискване за висше юридическо или икономическо образование, като по отношение на липсата му е направено препращане към протокол № 539/24.09.2014г.

Налага се извода, че Заповед ДС№ 122/06.10.2014г. е издадена от компетентен орган – органа по назначаването, в предвидената форма при спазване на процесуалните правила и при наличие на материалноте предпоставки, поради което следва да бъде отхвърлена подадената жалба. При този изход на делото основателна е претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същата следва да бъде уважена в размер на 300 лева.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, осми състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Р.Н. *** срещу Заповед № ДС-122/06.10.2014г. на Председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

ОСЪЖДА Ц.Р.Н. *** да заплати на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество сумата от 300 /триста/ лева, като разноски по административно дело № 846 по описа на Административен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България  в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                                 СЪДИЯ: /п/