О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1309 / 7 Ноември 2014 г.

На 07.11.2014г. в гр. Плевен, в закрито заседание Юлия Данева- съдия при Административен съд- Плевен, докладчик по адм. дело № 833/2014г., след като се запознах с материалите по делото установих следното:

Производството е образувано по искова молба на С.Н.С. *** за присъждане на обезщетение от 50 000 лв. Ищецът твърди, че е бил оправдан от РС-гр. Силистра , била е допусната грешка и е бил вкаран в затвора вместо друго лице. Излежал е един месец и 11 дни , след което е бил оправдан и освободен. Моли да му се заплатят 50 000 лв. обезщетение.

С Определение № 1227/17.10.2014 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца в седмодневен срок от съобщението да внесе 10,00 лв. д.т. по сметка на съда, както и в същия срок, с писмена молба с препис за ответната страна да посочи ответника, който да бъде осъден да му заплати исковата сума, точният период, през който е изтърпявал наказанието без да е била налице влязла в сила присъда , в какво точно се изразяват причинените му вреди и какъв е техният характер.

Съобщението, с което е връчено горното определение е получено от ищеца на 24.10.2014 г.

От направената служебна справка в счетоводството на съда се установява, че на 31.10.2014г., в указания срок , ищецът е внесъл по сметка на Административен съд- Плевен 10,00 лв. за д.такса по адм. дело № 833/14г.

С допълнителни молби от 30.10.2014 г. ищецът е уточнил следното: Искането му е да му бъде изплатено обезщетение от 50 000 лв. от Районния съд- гр. Силистра и от председателя на РС Силистра М. С. за причинените му морални вреди- физически и психически болки и страдания поради това, че е бил вкаран в затвора да излежава чужда присъда.

Съдът намира, че , с оглед твърденията на ищеца в представените допълнителни молби е налице искова претенция срещу Районния съд- гр. Силистра и неговия председател , с правно основание чл. 2, ал. 6 от ЗОДОВ.Ищецът твърди, че е бил осъден от Районния съд гр. Силистра от председателя на съда по НОХД № 222/1996г. да изтърпи наказание 1 г. и 8 м. лишаване от свобода. Бил е осъден заедно със „ съдружника си” А. К.. Последният не е бил вкаран в затвора, тъй като влязъл в казармата. Ищeцът твърди, че е изтърпял наложеното му наказание 1г.8 м. в Затвора Белене и е бил освободен на 7 март 1997г. След като е бил освободен, отново е бил вкаран в затвора , този път във Варна, вместо А. и там е изтърпял още 2 месеца и 11 дни , като твърди, че така изпълненото наказание е над определения с присъдата срок.

При така формулираните основания, съдът намира, че е налице искане за присъждане на обезщетение , произтичащо от незаконно изпълнение на наказание над определения срок, с правно основание чл. 2, т. 6 от ЗОДОВ, което се разглежда по общия исков ред от гражданските съдилища.

Поради изложеното, и на осн. 135, ал. 2 от АПК, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено и същото да бъде изпратено по подсъдност на Районния съд Левски, в района на който е настоящия адрес на ищеца.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Прекратява производството по адм.д. № 833/2014г. на Административен съд-Плевен и изпраща делото по подсъдност на Районния съд- гр. Левски.

Определението не подлежи на обжалване.

Административен съдия: