О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1259

 

гр. Плевен, 23.10.2014г.

     Административен съд- Плевен, ІІ състав, в закрито  заседание на 23.10..2014г. в състав:председател Юлия Данева, като разгледа докладваното от  съдия Данева адм.д. № 826/2014г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

     Производството по делото е образувано по искова молба на  Х.А.Х. и Х. Т. А. от Затвора-Плевен, подадена до Районния съд Плевен, с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1  от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./, чл. 215 ГПК, чл. 12,ал. 2 ЗИНЗС и чл. 6,ал. 1-2 и чл. 32 ал. 1-2 от Конституцията на РБългария.. В исковата молба се твърди, че през периода от 15.03.2013г. до 15.01.2014 г.  двамата ищци са били настанени в помещение, което се е наблюдавало  и заснемало  от поставени камери. Такова заснемане и наблюдение  в „личните „ помещения  се извършва единствено в Затвора-Плевен, и не се извършва в другите затвори.  По този начин спрямо ищчците е налице дискриминазионен подход. Искането на ищците е  : „ДА УСТАНОВИ  факта на неравно  третиране за времето от 15.03.2013г. до 15.01.2014г.  с  поставяне на камера, която заснема  самостоятелните  помещения, в които са настанени ищците, в сравнение с другите затворнически заведения, където видеонаблюдение се практикува само за общи площи.”.

      Районният съд е прекратил делото и го е изпратил по подсъдност на Административния съд- София град, като е счел, че твърденията на ищеца са за вреди, произтичащи от действия и бездействия на администрацията, поради което е приел, че искът е по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ  и е подсъден на Административния съд. Цитирал е няколко определения на ВКС и ВАС. От своя страна Административен съд- София град е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд- Плевен, като е приел, че уврежданията са  причинени в Затвора Плевен, където пребивават ищците.

    Административен съд- Плевен, като се запозна с исковата молба и доказателствата  счита, че претенцията на Х.Х. и  на Х. Т. е с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр.,  и от посоченото правно основание, и от изложените фактически основания, както и от ясно формулирания петитум на исковата молба следва, че искането на ищците е да бъде установено наличие на по-неблагоприятно третиране в сравнение с други лица при сравними обстоятелства., т. е, ищците целят  установяване на  извършена спрямо тях пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗДискр.   Този извод се потвърждава и от  подаденото ДОПЪЛНЕНИЕ  към исковата молба с вх. № 1023963 на Софийски районен съд, в което изрично, точно и ясно се уточнява, че искането към съда е :” Да се установи само  факта на нарушението по чл. 71,ал.1, т. 1 от ЗЗДискр.”

         Предвид така установеното, настоящият съд счита, че конкретният съдебен спор не му е подсъден. Вярно е, че  съществува съдебна практика , според която  исковете , предявени на осн. чл. 73, ал. 3 от ЗЗДискр. за обезщетения за вреди, причинени  от актове, действия или бездействия на административни органи  се разглеждат от  административните съдилища, но  в конкретно разглеждания случай  НЕ Е ПРЕДЯВЕН ИСК ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ  ЗА ПРИЧИНЕНИ НА  ИЩЦИТЕ  ВРЕДИ.  От внимателния прочит на исковата молба , и осочбено от подаденото ДОПЪЛНЕНИЕ към нея,  следва  безспорно, че ищците претендират единствено   УСТАНОВЯВАНЕ  НА ИЗВЪРШЕНИ  СПРЯМО  ТЯХ  ДИСКРИМИНАЦИОННИ ДЕЙСТВИЯ.

       В исковата молба НЕ СЕ СЪДЪРЖА  искане  за присъждане на вреди, не е посочен размер на същите,  не се съдържат и никакви  твърдения, че са причинени такива вреди.  Не е налице правна възможност настоящият съд да  се произнесе  по искане за претърпени вреди, тъй като такова искане  няма. Единственото искане е   да  бъде установено дискриминационно  третиране на ищците.

      Административните съдилища не са компетентни да  се произнасят по самостоятелно предявени, без искане за  присъждане на обезщетение за вреди  искове за установяване на пряка, или непряка дискриминация.

Компетентността за такова произнасяне е на Кимисията за защита от дискриминация, В глава 4 от ЗЗДискр. са установени способите за защита в случай на нарушение по ЗЗДискр. – в производство пред специализирания държавен орган – Комисията за защита от дискриминация (раздел І) и пред районния съд (раздел ІІ). Лицата, които считат, че са засегнати от дискриминационно третиране, разполагат с възможността да изберат способа за защита. Производствата по раздел І и раздел ІІ се прилагат за всички случаи на неравноправно третиране срещу всички правни субекти, като имат за цел евентуалното установяване на дискриминация и санкциониране на нарушителя. Законът не предвижда хипотеза производство по УСТАНОВЯВАНЕ на дискриминационно третиране да е подсъдно на административния съд.  Още по- малко това е допустимо при самостоятелно/ без иск  за вреди/ направено искане за  установяване на  пряка или непряка дискриминация.  На последния са подсъдни споровете при обжалване на решенията на  Комисията за защита от дискриминация/ чл. 68,ал. 1 ЗЗДискр./, както и  исковете за обезщетение  в хипотезата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр.,  Възприетата от   някои от съставите на ВАС практика  предявените искове за обезщетения да се разглеждат от административните съдилища без  да е налично приключило  административно производство пред Комисията за защита от дискриминация, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от закона е установен случай на дискриминация срещу конкретното лице,  се отнася само за случаите, при които е предявен иск за обезщетение, но не и  в случаите, при които ИСКАНЕТО ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ДИСКРИМИНАЦИОННО ТРЕТИРАНЕ Е САМОСТОЯТЕЛНО ЗАЯВЕНО. При  такова искане, компетентността е на Комисията за защита от дискриминация. Ако разглеждането  и на тези искания, чрез налагане на съдебна практика и в противоречие със ЗЗДискр. бъде възложено единствено на съдилищата/ в случая – на  административните съдилища/, съществуването на Комисията  се обезсмисля, тъй  като от нея се  иззема  най-важната и съществена  функция- установяване на  пряка или непряка дискриминация.

           Предвид изложеното, настоящият съд  намира, че съобразно правилата на  чл. 50 и сл. и чл. 71 от ЗЗДискр. спорът, предмет на настоящето дело не е подсъден на Административния съд- Плевен, искането за установяване на дискриминация  следва да бъде разгледано от Комисията за защита от дискриминация , на която  да бъде изпратено при условията на чл. 130, ал. 4 от АПК.

        Водим от горното съдът

                                   О П Р Е Д Е Л И :

        ИЗПРАЩА по  компетентност  на  Комисията за защита от дискриминация ИСКАНЕТО / подадено като „ искова молба”/  на Х.А.Х. и Х. Т. А. от Затвора- Плевен за установяване на по-неблагоприятното му   третиране  на основание  лично положение , отколкото са били третирани други лица  при сравними сходни обстоятелства, както и установяване на  дискриминационен  подход  за периода от 15.03.2013г. до 15.01.2014г .

           Прекратява производството по адм.д. № 826/2014 г. по описа на Административен съд-Плевен.

       Определението може да се обжалва  с частна жалба  от  страните и от  органа, на който е изпратено в седмодневен срок  от съобщението пред ВАС.

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: