РEШЕНИЕ
№ 590
гр.Плевен, 17.12.2014 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на четвърти
декември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при
секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдия Иванова адм.дело № 819 по
описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следв. от АПК.
Административното дело е образувано по жалба от Д.М.П.,***,
съдебен адрес : гр. Плевен , ул. „Бъкстон” № 5, ет. 4, офис 28 гр. Плевен , чрез
адв. Ю. С. от ПлАК, срещу заповед № РД-11-151/19.09.2014г. на кмета на Община Плевен
с която оспорващата е настанена в общинско жилище, находящо се в гр. Плевен,
хотел “Сторгозия” XXXX, състоящо се от една стая със застроена площ
от 27 кв. м. с АОС № 32749.
В жалбата са наведени доводи, обосноваващи
незаконосъобразност на оспорения акт, по същество неправилно прилагане на
материалния закон и съществени процесуални нарушения. Твърди се, че в оспорения
акт не са посочени фактическите основания за издаването му, както и че не е
дадена правилна правна квалификация. Твърди се, че административният орган не е
уведомил оспорващата за започване на производството по издаване на оспорената
заповед, както и че последната е издадена без да са изяснени всички релевантни
обстоятелства. Твърди се, че през 1993г. със заповед на кмета на Община Плевен П.
е била настанена в общински недвижим имот – оборотно жилище, находящо се в гр.
Плевен, ул. “Къкрина” YYYY със застроена площ на втори етаж от 27.80 кв.м.
Твърди се още, че процесният имот представлявал двуетажна къща с обща застроена
площ от 78,70 кв.м, като оспорващата ползвала само вторият етаж на къщата. В
тази връзка счита, че погрешно административният орган е приел, че П. ползвала
всичките 78.70 кв.м, от което е направил извод, че тази площ е прекалено голяма
за едночленното и семейство и е предприел действия по преместването и. Сочи, че
към м. юни 2014г. изтичал поредният 5 годишен срок на договора за наем, като до
10.05.2014г. в Община Плевен били депозирани всички необходими документи за
сключване на допълнително споразумение, касаещо удължаване на срока. Твърди,че
по това искане не е имало произнасяне, но вместо това получила на 29.09.2014г.
процесната заповед. По същество моли за отмяна на заповед №
РД-11-151/19.09.2014г. Като доказателства представя предходни заповеди за
настаняване и договори за наем на жилище, находящо се в гр. Плевен, ул.
“Къкрина” YYYY.
По делото е ангажирано становище от страна на
процесуален представител на кмета на Община Плевен. Излага се в хронология
обстоятелствата по издаване на оспорената заповед, като по същество се счита
подадената жалба за неоснователна. Твърденията са, че от 25.07.1994г. Д.П. е
настанена в жилище, находящо се в гр. Плевен, ул. “Къкрина” YYYY. Последното
било от 60.20кв.м, установено при замерване на 28.09.2006г. на реалната
квадратура на жилището, извършено по повод многобройните оплаквания и искания
на П. за намаляване на наема. Сочи се, че с процесната заповед се спазвало
изискването на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредба № 18 на ОС Плевен, съгласно която
на едночленно семейство, каквото е на оспорващата се полагат 25 кв.м. жилищна
площ. Твърди, че процедурата по издаване на заповедта е спазена, доколкото
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 18 на ОС Плевен давала възможност
органа по настаняването да извършва служебно премествания на наемателите, в
случаите когато са налице условията за това. Сочи, че не са нарушени
изискванията на чл. 59 от АПК за формата и съдържанието на административния
акт, т. к. фактическите основания за издаване на заповедта за настаняване се
съдържат в друг документ, който бил цитиран в заповедта, а именно Протокол №
21, т. 23 от 01.09.2014г. на Комисията за решаване на жилищните нужди на
гражданите.
В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не
се явява, представлява се от адв. С., която подържа жалбата и излага доводи , че не е доказано, че П. не
отговаря на изискванията на чл.5 от Наредба № 18 за реда и управление, ползване
и разпореждане с общински жилищни имоти, тъй като посочената квадратура от 78
кв. м е за двуетажната къща на ул. „Къкрина” ZZ,
а не за ползвания от П. етаж. Посочва, че за посочения етаж от доказателствата
по делото не е налична квадратура и не е доказано, че е налице хипотезата на
чл. 20 от Наредбата. Счита, че административният орган не е изпълнил
задължението си по чл.26, ал. 1 от АПК да уведоми лицето за започване на
процедурата по издаване на оспорената заповед и е постановил акта без да изясни
всички обстоятелства по делото. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата – кмет
на Община Плевен не се явява, представлява се от юрк.Б.. Намира жалбата за
неоснователна, а заповед № РД-11-151/19.09.2014г.
за правилна и законосъобразна. Посочва,
че заповедта е мотивирана, предвид отразеното в протокола от 01.09.2014 година
на Комисията по разглеждане на жилищните нужди на нуждаещите се и е налице
служебно преместване на лицето, тъй като същото е едночленно семейство и вместо
да обитава жилище от 60,20 кв.м е настанено в такова съобразно разпоредбите на Наредба
№ 18 на Общински съвет Плевен от 27 кв.м при предвидена площ за всеки член на
семейството от 25 кв.м. Посочва, че оспорващата отговаря на изискванията на чл.
5, ал. 1 от Наредба № 18 и е с доказани жилищни нужди, като за ответника не
съществува нормативно задължение за продължаване на срока на договора и с
настоящата заповед не са нарушение правата на лицето, тъй като същото е
настанено в общинско жилище съобразно жилищните му нужди. Намира, че е налице
изпълнение на задължението по чл.26, ал. 1 от АПК, тъй като на 02.06.2014
година на П. е изпратено писмо, че срокът на договора й е до 27.08.2014 година
и следва това писмо да се счита такова за уведомяване за издаване на последваща
заповед. Намира, че жилището на ул. „Къкрина” ZZ е с площ от 78
кв.м, вписано в договора за наем и впоследствие е приспадната квадратура от 17
км.м и оспорващата е заплащала наем за тази намалена квадратура в размер на
69,64 лева, като в жилището, в което е настанена с процесната заповед наемът ще
е в размер на 17,40 лева и това следва да се вземе предвид, тъй като
многократно наемателката е искала намаляване на наема й. Излагат се доводи, че
функциите на Община Плевен освен приходообразуваща е и социална –задоволяване
жилищните нужди на лицата, които не притежават жилище, като в случая в жилището
на ул. „Къкрина”ZZ може да бъде настанено двучленно семейство. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лева.
Административен
съд - град Плевен, пети състав, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата
на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заповед от 22.06.1994г. Д.М. М. е настанена в
с 3-членното си семейство в жилище, находящо се в гр. Плевен, ул. “Къкрина” YYYY
и състоящо се от две стаи, кухня и общо сервизно помещение за срок от 1 година.
С допълнително споразумение от 20.01.1995г. е коригирана наемната цена, като е
определено, че същата е за 38 кв.м. С
допълнително споразумение от 1996г. е коригирана наемната цена, като същата е
определена на 400 лева. Последвала е нова заповед № 138/28.12.1996г. на кмета на Община Плевен, с която Д.М.
М. е настанена със сина си в жилище, находящо се в гр. Плевен, ул.
“Къкрина” ZZ. Видно от писмо изх. № Д-6/10.04.1998г. на оспорващата
е отказано да бъде преместена на друг адрес. По делото е представено
допълнително споразумение от 27.07.2006г. с което е допълнен договора за наем,
сключен въз основа на заповед № 138/28.12.1996г., като е посочено, че жилището,
състоящо се от 2 стаи, кухня и сервизни помещения е със застроена площ от 78,00
кв.м., и последващо допълнително споразумение от 21.12.2006г. с което е определена
нова наемна цена. Със заповед № РД-11-236/10.07.2006г. Д.М.П. е настанена за 3
години в същият имот, за което е сключен и договор за наем на общински жилищен
имот от 10.08.2006г. Същата година е извършена проверка на наетия имот,
обективирана в протокол от 28.09.2006г., при която е установено, че къщата е
със застроена площ 59.50 кв.м, пристройките към къщата, където се намират
санитарните възли е 17.10 кв.м или обща застроена площ е 76.60 кв.м. С договор
за наем от 27.08.2009г., сключен в изпълнение на заповед за настаняване №
РД-11-197/10.08.2009г. отново е определена цена за 78.00 кв.м. на жилището,
находящо се в гр. Плевен, ул. “Къкрина” YYYY, като е определен нов 5 годишен
срок
Със заявление вх. № 1512/31.05.2014г. (л. 41 по
делото) до директора на „ Жилфонд” Плевен, П. е изявила желание да бъде
продължен срокът на заповедта.
От страна на ОП “Жилфонд” Плевен е изпратено
предизвестие с изх. № 863/02.06.2014г. ,в
което се посочва, че договорът за наем е със срок до 27.08.2014г., след което
същият се прекратява. Посочва се още, че при желание да се продължи ползването
на имота следва до 27.07.2014г. пред ОП “Жилфонд” Плевен да се представят
документи за обстоятелствата по чл. 5, ал. 1 от Наредба № 18 на ОС Плевен.
Последното е получено на 07.06.2014г. видно от обратна разписка 00Q2X8 R на л. 43 от делото.
По делото е представен протокол № 21/01.09.2014г. на
Комисията за решаване на жилищни нужди на гражданите, като съгласно т. 23 е
взето решение да се направи предложение до кмета на общината за преместване на Д.П.
от жилището, находящо се в гр. Плевен, ул. “Къкрина” YYYY, тъй като площта на
жилището , в което в момента е наемателката, не отговаря на жилищните и нужди,
поради това, че е с по –голяма квадратура.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Оспорената заповед е издадено от компетентен орган по
см. на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен – кметът на
Община Плевен , в установената форма, при спазване на административно-производствените
правила и в съответствие с материално-правните разпоредби.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от Наредба № 18 на Общински
съвет Плевен ако в срока по ул. 1, както и в случаите по чл. 16, ал.3,
наемателите не направят съответното искане, органът по настаняване може
служебно да издаде настанителна заповед за преместване в друго жилище. В чл.
16, ал. 3 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен е регламентирано, че по
преценка на комисията по жилищно настаняване, лицата могат да бъдат настаняване
в по-малки или по-голямо от нормите на ал. 1 жилище. В случая през май 2014 година оспорващата заявява
желанието да бъде настанена в жилището, което обитава на ул. „Къкрина”ZZ и това заявление е подадено във връзка с изтичане на
срока на договора й. При разглеждане на заявлението й на заседание на комисията
на 01.09.2014 година в т.23 е взето решение, че същата следва да бъде
преместена в друго общинско жилище, тъй като жилището на ул. „Къкрина” е с площ,
надвишаваща жилищната нужда на лицето. Съдът намира, че в случая е налице
именно хипотезата на служебно преместване поради преценка на Комисията по
жилищно настаняване, че лицето обитава жилище с площ от 60,20 кв.м , като
установената норма за задоволяване на жилищни нужди в з.площ за едночленно
семейство е до 25 кв.м. Преместването в друго общинско жилище при установена
жилищна нужда , регламентирано в наредбата , е предоставено на административния
орган, упражнява се при оперативна самостоятелност, като обстоятелството, че
едно лице е обитавало продължителен период от време едно общинско жилище, не
предполага, че то следва да остане в него при изтичане срока на договора за
наем, тъй като жилищните нужди на картотекираните се променят и именно затова е
предоставена възможност в чл.16, ал. 3 от Наредбата, нуждаещите се да бъдат
настанени в-по-малки или по-големи жилища в зависимост на наличните такива. В
случая не е нарушено правото на лицето, тъй като, подавайки заявлението през
май 2014 година за продължаване на договора от 2009 година лицето знае, че
следва да бъде издаден нов административен акт, а и на 02.06.2014 година
административният орган е уведомил лицето, че срокът на договора от 2009 година изтича и следва при подадено
заявление да се уредят взаимоотношенията между страните. С преместването на
лицето по-никакъв начин не се увреждат правата му, тъй като новото жилище
отговаря на нормите за задоволяване на жилищни нужди и преценката, къде ще бъде
настанено нуждаещо се лице, каквото няма спор по делото, че П. е, е изцяло на
административния орган, който управлява общинските жилищни имоти.
Неоснователно е възражението, че заповедта не е
мотивирана, тъй като в решението на Комисията за решаване на жилищните нужди на
гражданите от 01.09.2014 година в т.23 е посочено, че жилището, което наемателката
обитава на ул. „Къкрина” ZZ е с по-голяма
квадратура именно това е и основанието за издаване на процесната заповед за
друг общински жилищен имот от 27
квадрата. Съдът намира, предвид представените доказателства от органа, че П.
многократно е подавала искане за намаляване на наемната цена на обитаваното на
ул. „Къкрина” ZZ жилище, извършено е служебно замерване и е
установено, че з.площ на всеки един етаж е 60,20 кв.м именно тази квадратура е
взета предвид при определяне на наемната цена. При преместването, основателен е
доводът на пълномощника на ответника в тази насока, че е съобразено от органа
именно това искане на оспорващата, заявявано през годините за-по-ниска наемна
цена, и същата е настанена в жилище от 27 квадрата със значително по-нисък
наем. В тази насока съдът намира за неоснователен доводът на пълномощника на
оспорващата, че административният акт е постановен н нарушение на чл.35 от АПК
–при неизяснени факти и обстоятелства. Административният орган е постановил
заповедта именно като е взел предвид жилищната нужда на лицето и като е отчел
желанието й през годините за заплащане на по-ниска наемна цена.
Обстоятелството, че лицето е настанено в по-голямо жилище се доказва още с
подписването на първия договор с ОП „Жилфонд”, тъй като през 1993 година в това
жилище е настанено три-членното семейство на оспорващата и в течение на
годините са се променили жилищните нужди и това предполага целесъобразно
решение, за да могат и други нуждаещи се да бъдат настанени в общинско жилище. В
настоящото производство не се оспори протоколът от 2006 година, а е представен
и акт за общинска собственост № 36866 от 06.06.2012 г. за имота на ул.
„Къкрина” ZZ, в който се посочва, че з.п. на двуетажната
сграда е 61 кв.м и съдът намира, че е установено, че обитаваното жилище на
горепосочената улица е с размери, надвишаващи жилищната нужда на лицено.
Обстоятелството за прекратяване на наемното
правоотношение по договора от 2009 година не е предмет на настоящото
производство и, дали е налице такова, то не се отразява на законосъобразността
на оспорената заповед.
Предвид горепосоченото, съдът намира, че издадената
заповед е съответна и с целта на закона и Наредба № 18 на Общински съвет Плевен
- управление на общински жилищни имоти с
цел задоволяване на жилищните потребности на повече нуждаещи се и разпределение
на ползването на имотите с оглед действителните нужди на картотекираните лица.
С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на
оспорващия за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева
и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК оспорващата следва да заплати на Община
Плевен разноски в размер на 150 лева.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен,пети състав
РЕШИ:
Отхвърля жалбата на Д.М.П.,***, съдебен адрес : гр.
Плевен , ул. „Бъкстон” № 5, ет. 4, офис 28 срещу заповед №
РД-11-151/19.09.2014г. на кмета на Община Плевен с която оспорващата е
настанена в общинско жилище, находящо се в гр. Плевен, хотел “Сторгозия” XXXX, състоящо се от една стая със застроена площ от 27
кв. м. с АОС № 32749.
Осъжда Д.М.П.,***, съдебен адрес : гр. Плевен , ул.
„Бъкстон” № 5, ет. 4, офис 28 да заплати на Община Плевен, гр. Плевен, пл.
Възраждане № 2 разноски в размер на 150 лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: