Р Е Ш Е Н И Е
№ 593
гр. Плевен, 17.12.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, I ви състав, в открито съдебно
заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета
година в състав -
Председател: съдия Калина Пецова
Като разгледа докладваното от съдия Пецова адм.д. № 814/2014г.
по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:
Административно дело № 814/2014г. по описа на съда е
образувано по Жалба от Н.Ц.Н. и Д.Ц.Н. ***, чрез ад. И. М. от ПлАК срещу
действия по привеждане в изпълнение на Заповед № ДК-02-СЗР-171/10.05.2011г. на Началника на РДНСК СЗР,
с която е разпоредено премахването на незаконен строеж именуван “Плътна ограда”
находяща се в УПИ XIII – 11147, кв. 603, по плана на гр. Плевен, м.
“Витска ялия”. Твърденията са, че не е спазена процедурата по чл. 277 и сл. от
АПК, а именно - задължените лица да
бъдат писмено поканени доброволно да изпълнят влязлата в сила заповед. Сочат,
че не са получавали покана за доброволно изпълнение и последващи писма,
свързани с процедурата по премахване. Представят копия от лични карти, от които
е видно, че вписаните постоянни адреси са различни от адреса, на който е водена
кореспонденцията с органите на ДНСК. Извън твърдяните пороци на изпълнителното
производство твърдят, че са инициирали процедура по § 127 от ПЗР на ЗИТЗУТ за узаконяване на оградата, предмет на заповедта
за премахване, поради което последната не следвало да бъде изпълнявана. С
допълнителна молба с вх.№ 3235/15.10.2014г.
уточняват, че се оспорва поканата за доброволно изпълнение, както и положения
подпис под известие за доставяне № R PS 5800 OOE1GK 9, връчено на 20.04.2012г., с което била изпратена поканата
за доброволно изпълнение.
Ответната страна - Началник ДНСК, чрез процесуален
представител юрк. Л. е депозирал писмено становище, в което е аргументирана теза за неоснователност на
жалбата. Твърденията са, че Заповед № ДК-02-СЗР-171/10.05.2011г. на Началника на РДНСК СЗР,
с която е разпоредено премахването на незаконен строеж, както и всички
последващи актове, са изпращани на указания от жалбоподателите адрес за
кореспонденция – гр. Плевен, ул. Изток” №14,
като за последното прилага доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателите се представляват
от адв. М., който подържа жалбата на заявените основания. Твърди, че доколкото
поканата за доброволно изпълнение не е била връчена по надлежен начин, то на
жалбоподателите била отнета възможността да правят възражения, както и да
премахнат доброволно оградата. Твърди още, че е била в ход процедура за
узаконяване на стоежа “плътна ограда”, предмет на заповедта по чл. 225 от ЗУТ,
която била приключила с мотивиран отказ за узаконяване от 06.10.2014г.
Последното представлявало пречка за привеждане в изпълнени на Заповед № ДК-02-СЗР-171/10.05.2011г.
За ответника в открито съдебно заседание се явява юрк.
Л. с редовно пълномощно от Началника на ДНСК-София на л. 21 от делото, който
намира подадената жалба за неоснователна. Сочи, че са изпълнени изискванията на
Наредба №13 за премахване на незаконните строежи и
счита, че поканата за доброволно изпълнение е била редовно връчена. Твърди, че
възможността за доброволно премахване е указана в Заповед № ДК-02-СЗР-171/10.05.2011г., като е бил даден разумен
срок за това. След изтичането на този срок и по арг. от чл. 3 от Наредба № 13 е съставен съответния протокол и са последвали
действията по принудителното премахване на обекта. В дадения срок представя
писмени бележки, в които подробно описва процедурата по премахване на незаконните
строежи.
Административен съд Плевен, I-ви състав, като провери оспорения акт, представените
доказателства, и доводите на страните съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
296 във връзка с чл. 229 от АПК.
Предмет на настоящето производство е възлагателно
писмо № ПН--3385--05-577/15.09.2014г. на Началник ДНСК София, което е
последният етап от проведената процедура по изпълнение на Заповед № ДК-02-СЗР
-171/10.05.2011г. на Началник РДНСК СЗР. Същата е започнала с покана за
доброволно изпълнение № Пл-168-00-314/19.04.2012г., за която
с допълнителна молба е заявено изрично, че се оспорва, тъй като се
твърди, че този акт не е получаван от жалбоподателите. Предмет
на съдебна проверка са именно действията органа по изпълнението, доколкото
последните представляват юридически действия по изпълнението, обективирани в
приключващия акт - възлагателно писмо, цитирано по-горе.
Със Заповед №
ДК-02-СЗР-171/10.05.2011г. на Началник РДНСК СЗР е разпоредено премахването на
незаконен строеж “Плътна ограда”, находяща се в УПИ XIII – 11147, кв. 603, по плана на гр. Плевен, м. “Витска
ялия”. Същата заповед е потвърдена по Административен съд Плевен, който с
Решение № 661/28.11.2011г. по ахд. № 519/2011г. По повод влязлата в сила заповед на
задължените лица и настоящи жалбоподатели,
с придружително писмо №
Пл-168-00-315/19.04.2012г. е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №
Пл-168-00-314/19.04.2012г. По делото е приложено ИД № R PS 5800 OOE1GK 9, връчено на 20.04.2012г., съгласно което е получена
поканата по чл. 277 от АПК.
В хода на настоящето
производство е оспорен подписа на получателя, положен на ИД № R PS 5800 OOE1GK 9 с твърдението, че
не е на задължените по Заповед № ДК-02-СЗР-171/10.05.2011г. - Н.Ц.Н. и Д.Ц.Н. ***.
Назначена е и изслушана съдебно графологична експертиза, съгласно заключението
на която подписът, положен в графа “получател” на ИД № R PS 5800 OOE1GK 9 не е на Н.Ц.Н. или на Д.Ц.Н.. При тези доказателства
съдът приема, че оспорването на подписа е успешно проведено.
По делото е приобщена цялата административна преписка
по повод привеждане в изпълнение на Заповед № ДК-02-СЗР-171/10.05.2011г., вкл. Протокол прил. 1 №Пл-168-3/21.03.2013г. за установяване изпълнението на
заповедта за премахване на незаконен строеж, Протокол от 12.06.2013г. за
предварително проучване на принудителното премахване на незаконен строеж,
Покана за представяне на оферти за обществена поръчка, Предложение за започване
на принудително изпълнение, договор между ДНСК и избран изпълнител,
Възлагателно писмо изх. № ПН-3385-05-577/15.09.2014г. и пр.
При така събраните доказателства
съдът формира следните изводи:
Производството по привеждане в изпълнение на заповеди
за премахване на незаконни строежи, издадени от ДНСК е уредено в чл. 225 от ЗУТ
и Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното премахване на незаконни
строежи или части от тях от органите на ДНСК /Наредба 13/. Съгласно глава 2 на последната, след изтичане на срока
за доброволно изпълнение се извършва проверка от органите на ДНСК, за което се
съставя констативен протокол (приложение № 1). Такъв е именно представеният по
делото протокол № Пл-168-3/21.03.2013г. на РО “НСК” Плевен. Съгласно чл. 4, ал.
2 от Наредба 13, при констатирано неизпълнение на заповедта, се пристъпва към
действия по принудителното й изпълнение. Последните са подробно уредени в Гл. 2
от Наредба 13 и дял V, раздел II на АПК, доколкото разпоредбата на чл. 228 от ЗУТ
препраща към кодекса, и започват именно с покана за доброволно изпълнение.
Последната, съгласно чл. 277 от АПК, следва да съдържа задължителни реквизити:
данни за длъжника, данни за изпълнителното основание и задълженията,
произтичащи от него, предупреждение за пристъпване към принудително изпълнение
и последствията от това, вкл. размера на глобата, която може да бъде наложена,
както и възможността за съдействие от полицията и други общински и държавни
органи. Съдът констатира, че Покана за доброволно изпълнение изх. № Пл-168-00-314/19.04.2012г.
на РО “НСК” Плевен съдържа
гореизброените реквизити, поради което счита, че е спазен материалният закон.
Следва да бъде добавено още, че към поканата,
по арг, от чл. 5, ал. 1 от Наредба 13 е приложена предполагаемата
количествено-стойностна сметка на премахването (л. 81 от делото). Същата покана
е изпратена на адресатите с препоръчано писмо с ИД № R PS 5800 OOE1GK 9 на адрес гр.
Плевен, ул. “Изток” №14. Последната е получена и подписана от неизвестно
лице, доколкото в хода на настоящето производство се установи, че положеният
подпис не е на Н.Ц.Н. или на Д.Ц.Н.,
задължени лица по Заповед №
ДК-02-СЗР-171/10.05.2011г.
Налага се извода, че производството по принудително
изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване не е започнало валидно, поради
нередовно изпращане на поканата за доброволно изпълнение. Противно на
становището на ответника, поканата за доброволно изпълнение е съществен елемент
от изпълнителното производство, независимо, че принудителното премахване на
незаконните строежи се извършва по реда на Наредба №13. Това е така, защото поканата за доброволно
изпълнение информира длъжника за субективното право на вземане на органа и за
възможността доброволно да погаси кореспондиращото на това право задължение.
Целта на поканата е да даде възможност на длъжника доброволно да погаси
задълженията преди да се пристъпи към действията по принудителното изпълнение.
От друга страна, връчването на поканата за доброволно изпълнение представлява
юридически факт, който поражда право на защита на длъжника срещу удостовереното
в изпълнителното основание материално право, с оглед наличието на законови
пречки, принудително изпълнение, от съдържанието на поканата. По горните
съображения съдът приема, че осъществяването на релевантния юридически факт -
редовното връчване на поканата - е задължителна законова предпоставка, елемент
от фактическия състав на изпълнението и неизпращането й, респ. ненадлежното й получаване
може да опорочи образуваното изпълнително производство.
Също така неправилно е становището на ответника, че
съобщението, ведно с поканата за доброволно изпълнение е получена при условията
на чл. 46 от ГПК, доколкото е получена от трето лице със задължението да я
предаде. Първо, по делото не са ангажирани доказателства, че задължените лица Н.Ц.Н.
и Д.Ц.Н. са посочили адресат по см. на чл. 39 от ГПК и второ разпоредбите на
чл. 61 от АПК не препращат към правилата за съобщаване на ГПК. По аргумент от
чл. 228 от ЗУТ във вр. с § 4, т. 2 от
ДР на ЗУТ, съобщенията за актовете по Закона за устройството на територията се
правят по реда на АПК. Съгласно чл. 61, ал. 2 от АПК, съобщаването може
да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се
удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на
писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е
посочила такива. С други думи казано, Кодексът дава по-широки възможности за
уведомяване на адресата за издаден административен акт, доколкото е възможно и допустимо
съобщението да бъде направено “устно”, вкл. по телефон, стига да е надлежно
удостоверено със съответния протокол. Ето защо, не може да се възприеме, че
получаването на съобщение от трето лице със задължение да предаде представлява
редовно връчване на съобщения по см. на чл. 61 от АПК.
При така възприетото, съдът приема, че производството
по изпълнението е нередовно започнало, поради което и последният издаден в
процедурата и оспорен в настоящето производство акт - възлагателно писмо, се
явява незаконосъобразен. Съществено са нарушени съдопризводствените правила.
Съобразно с константната съдебна практика и установеното в доктрината,
съществено е онова нарушение на административнопроизводствените правила, което
- ако не беше допуснато - би могло да доведе до друг резултат. В случая е
опорочено започването на процедурата, тъй като лицата - адресати на
изпълнението - практически не са уведомени за започването й. При редовно
уведомяване, същите биха разполагали с право на защита в хода на изпълнението ,
а и биха разполагали с възможността доброволно за изпълнят разпореденото в нея.
Следователно, редовното връчване на поканата ( което не е реализирано в хода на
производството) би могло да доведе до различни правни последици в
производството, с оглед което така установеното нарушение се явява съществено и
води до опорочаване на производството.
С оглед пълнота на изложението следва да бъде
посочено, че е неправилно позоваването на представителя на жалбоподателите на
чл. 6 от АПК относно принципа на съразмерност. В случая чл. 225 от ЗУТ, на основание на която
е издадена влязлата в сила заповед, е императивна норма, поради което следва
незаконният строеж, предмет на заповедта, да се премахне, като с премахването
му се постига и целта на закона. С премахването на незаконния строеж изцяло по
влязлата в сила заповед, в параметрите и обема му, както е описано в нея, се
постигат целите на закона, поради което не може да се приеме, че се засягат в
по-голяма степен от обикновеното законните права и интереси на жалбоподателя,
длъжник по заповедта. Именно в интерес на обществото е изпълнението на влезлия
в сила индивидуален административен акт, имащо отношение към спазване на
закона. Неоснователно е и позоваването на започнала процедура по § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр.82 от
2012 г.). Тези аргументи биха били относими в съдебното производство по оспорване
на индивидуалния административен акт, т. е. Заповед № ДК-02-СЗР-171/10.05.2011г., но при наличие на влязло
в сила изпълнително основание по смисъла на чл. 268 от АПК, каквото в настоящия
случай е същата Заповед по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, това не е релевантно за
преценката на съда досежно законосъобразността на оспорените действия по
изпълнението и произнасянето с акт по чл. 298, ал. 1 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 298 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Възлагателно писмо, изх. № ПН-3385-05-577/15.09.2014г. на Началника на ДНСК
София, с което е възложено принудителното изпълнение на Заповед №
ДК-02-СЗР-171/10.05.2011г. на Началник РДНСК-СЗР, с която е разпоредено премахването
на незаконен строеж “Плътна ограда”, находяща се в УПИ XIII – 11147, кв. 603, по плана на гр. Плевен, м. “Витска
ялия”, поради нередовно образуване на производството, при ненадлежно връчена
покана за доброволно изпълнение на адресатите на акта.
ВРЪЩА преписката на органа за продължаване на действията по
изпълнението, считано от установеното незаконно такова, а именно - връчване на
поканата за доброволно изпълнение.
Решението не подлежи на обжалване
Преписи от настоящето да се връчат на страните.
СЪДИЯ: