Р E Ш Е Н И Е

№ 543

гр.Плевен, 14 Ноември 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора И. Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 798 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.37в, ал.5, изр. второ от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.

С Решение № 1162 от 17.07.2014 г., постановено по гр.д. № 178/2014 г., Районен съд – Плевен /РС/ е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-257/10.10.2013 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” /ОДЗ/ гр.Плевен, с която е извършено разпределение на масивите за ползване в землището на с.Опанец за стопанската 2013 – 2014 г., върнал е преписката на директора на Областна дирекция „Земеделие” гр.Плевен за извършване на ново разпределение и е отхвърлил като неоснователни жалбите на ЕТ „Хелга-С. С.”***, представляван от С. П. С. и Г.С. ***, действаща като ЗП „Г.С.”, в частта им, в която се иска да бъде прогласена нищожността на тази заповед. Осъдил е ОДЗ да заплати разноски.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Директора на Областна дирекция „Земеделие” – Плевен, която счита същото за неправилно и необосновано. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите, като сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на общината, определена със заповед на директора на областна дирекция „Земеделие” в срок до 5 август на съответната година. Посочва също, че в състава на комисията се включват кметът на населеното място, съответно кметският наместник или оправомощени от тях длъжностни лица, представител на общинската служба по земеделие и представител на областна дирекция „Земеделие”. Описва процедурата по разпределението на земеделските земи, което се извършва в срок до 1 октомври на съответната година съгласно чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ и сключване на споразумението, неразделна част от което е карта за разпределение на масивите. Твърди, че споразумението влиза в сила при условие, че обхваща не по-малко от две трети от общата площ на масивите за ползване в съответното землище. Счита, че от материалите по делото е видно, че неподписалите споразумението притежават под една трета и дори това, че не са подписали, не означава, че споразумението за тях не е влязло в сила. Според касатора изводите на първоинстанционния съд, че е трябвало да се направи служебно споразумение за тях, са неправилни. Навежда доводи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на правилата, установени в ЗСПЗЗ и предвидената форма, съдържа всички необходими реквизити и производството по издаването й е протекло при спазване на законовите изисквания. Счита, че комисията изцяло се е съобразила с целта на закона при разпределението на обработваемите площи, чрез окрупняване на отделните масиви, като е запазила интересите на всички ползватели. В заключение моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд с всички законни последици от това.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Постъпила е писмена защита, в която допълнително твърди, че жалбоподателите пред РС са били разпределени в масивите, в които имат преобладаващо участие.

Ответниците по касационната жалба ЕТ „Хелга – С. С.”*** и ЗП „Г.С.”, в съдебно заседание се представляват от адвокат А.Г., който оспорва жалбата. Твърди, че в процедурата по комасация на ЕТ „Хелга – С. С.” срещу 105 дка са предоставени само 21 дка. Счита, че са нарушени целта и принципа на закона, доколкото в производството по комасация се заменят еквивалентни за ползване земи. Намира, че тези обстоятелства са доказани безспорно от експертизата, изслушана в първоинстанционното производство. Навежда доводи, че са налице основания за нищожност на акта като издаден при липса на компетентност, тъй като срокът е инструктивен, но по-късното издаване на такава заповед – след 1 октомври, я прави нищожна, понеже един административен орган може да издаде заповед в определен срок, след което неговата компетентност отпада. В заключение моли съда да остави без уважение касационната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира направените по делото разноски от доверителите му.

Ответникът по касационната жалба „Алекс М” ЕООД с.Победа, в съдебно заседание се представлява от адвокат Д.Д., който оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд.

Останалите ответници по касационната жалба – А.Ц.Ц., А.П.М., Г.К.Н., Г.В.Й., Д.К.К., Д.П.К., И.А.А., Й.И.С., П.М.Т., С.А.П., „Литекс комерс” АД – гр.София, ЕТ „Агро – С.Д.”*** и „Ресен” ЕООД – с.Ресен, в съдебно заседание не се явяват и не изпращат представители. Не ангажират и становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че подадените жалби от ЕТ „Хелга – С. С.” и ЗП „Г.С.” против заповед № РД-257/10.10.2013 год. на директора на Областна дирекция „Земеделие” гр. Плевен за разпределение на масивите за ползване в землището на с.Опанец за стопанската 2013/2014 година са подадени от активно легитимирани страни, за които е налице правен интерес от търсената защита. Приел е, че същите са подадени в срок, доколкото заповедта е обявена на сградата на Общинска служба „Земеделие” гр. Плевен на 01.11.2013 год. и публикувана на интернет страницата на Областна дирекция „Земеделие” гр. Плевен на 08.11.2013 год. Заповедта не е била изпращана и съответно не е публикувана на сайта на Община Плевен. Липсват данни, че заповедта е обявена в сградата на Кметство с.Опанец. Доколкото е предвиден специален ред за обявяване на административния акт, който е различен от общите правила, регламентирани в чл. 61 от АПК, при неспазването на същия е приел, че и двете жалби са подадени в срок, поради което се явяват процесуално допустими /решение № 12023- 2011 - ІV отд. на ВАС на РБ/.

РС е приел, че макар и издадена 10 дни след срока, заповедта не е нищожна. Отменил е обаче същата като незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон. За землището на с. Опанец са били определени 134 броя масиви с обща площ от 6 659,367 дка, като за разпределение на същите чрез споразумение са били допуснати 30 ползватели, сред които и жалбоподателите. Между ползвателите не е било постигнато доброволно споразумение за ползване на земеделските земи в землището на с. Опанец за стопанската 2013/2014 година, като изготвеното споразумение № 21/30.09.2013 год. не е било подписано от жалбоподателите и Г.В.Й.. Поради това РС е счел, че неправилно в т. І от процесната заповед разпределението на 2/3 от масивите за ползване в землището на с.Опанец е извършено на базата на съставеното от част от ползвателите споразумение от 30.09.2013 год., а не е изготвено цялостно служебно разпределение на всички масиви, каквото е изискването на чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Горното е влязло в явно противоречие с основната цел на закона: да гарантира справедливо разпределение на ползването на земеделските земи в случаите, при които не е налице споразумение между собствениците и/или ползвателите. Съдът се позовал на заключението на вещото лице, съгласно което ЕТ „Хелга – С. С.” е заявила и декларирала собствени и ползвани имоти в землището на с. Опанец с обща площ от 119,108 дка. От тях допустими за подпомагане са били 107,032 дка, а недопустими - 12,076 дка. Вещото лице е посочило, че с обжалваната заповед на едноличния търговец са били предоставени 22 имота и части от имоти от КВС, разположени в четири масива за ползване - 65, 116, 312 и 353, с обща площ от 105,640 дка, от които 84,463 дка са извън слоя „Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП”. В предоставените с процесната заповед масиви за ползване ЕТ „Хелга – С. С.” няма собствени или наети земи, а ползвателят с най - голям дял собствена и/или арендована земеделска земя в границите на физически блок 20, включващ и масив за ползване 65, е „Алекс - М” ЕООД с. Победа.  Подобни диспропорции в качеството и годността за подпомагане на собствената, респ. ползваната земеделска земя и тази предоставена с обжалваната заповед вещото лице е констатирало и по отношение на ЗП „Г.С.”. Последната е заявила за участие в споразумението за ползване 133,008 дка земеделска земя в землището на с.Опанец, от които допустими за подпомагане са 122,547 дка. С процесната заповед на жалбоподателката са били предоставени  25 имота и части от имоти от КВС, разположени в шест масива за ползване - 27, 28, 66, 106, 311 и 358, с обща площ от 135,698 дка, от които 93,297 дка са извън границите на допустимия за подпомагане слой. Съдът направил извод, че извършеното със заповед № РД- 257/10.10.2013 год. разпределение на масивите за ползване е в противоречие с принципите и целта на процедурата, предвидени с разпоредбата на чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като по- конкретно е нарушено основното правило за спазване на пропорцията по отношение на доказаните права на всички собственици и ползватели на земеделски земи в землището. По този начин се е стигнало до неблагоприятно засягане на правната сфера на двамата жалбоподатели, водещо до невъзможност същите да ползват собствените си, респ. наетите от тях земеделски земи и до лишаване на същите от подпомагане по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, респ. субсидии по реда на Наредба № 5/27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схемите и мерките за директни плащания. На това основание РС е отменил заповедта като незаконосъобразна и върнал преписката за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите му. Осъдил е ОДЗ за разноски.

Решението на РС е правилно в частта му, с която е отменил оспорената заповед, както и в частта му относно отхвърлянето на искането за прогласяването и като нищожна. РС е установил правилно фактите /които не са и спорни между страните/, като към същите факти в тези части на решението правилно е приложил материалния закон.

По наведените касационни основания съдът съобразява следното:

Подробно изложените твърдения, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и съобразяване с целта на закона са неотносими към решението на РС. Процесната заповед е отменена само на основание нарушение на материалния закон. Касаторът неправилно тълкува чл.37в, ал.2, изр. последно от ЗСПЗЗ: “Споразумението влиза в сила, при условие че обхваща не по-малко от две трети от общата площ на масивите за ползване в съответното землище.” Видно от чл.37в, ал.1, изр. първо от ЗСПЗЗ, “Масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите.” За да се сключи споразумение, е необходимо съгласие от страна на всички собственици и ползватели. Видно от материалите по преписката, същите в землището на с.Опанец са 30, като заповедта касае 16 от тях (останалите явно обработват имотите в реални граници). Споразумението може да не обхваща всички земи в землището (трябва да обхваща повече от 2/3 от тях), но за да се сключи, за да съществува, следва да е подписано от всички собственици/ползватели, които не обработват земята в реални граници. Ако дори един такъв собственик/ползвател не подпише проекта за споразумение, споразумение няма. В случая проектът за споразумение е подписан само от 13 от 16-те собственици и ползватели, поради което споразумение не е постигнато. След като не съществува споразумение, е следвало да се издаде заповед по общия ред на ЗСПЗЗ с оглед непостигането на споразумение. Дори ако повече от 2/3 от собствениците/ползвателите, притежаващи права върху повече от 2/3 от земеделската земя, се подпишат под проекта за споразумение, но само един, който не обработва в реални граници, не се подпише, споразумение няма и проектът за същото не може да бъде съобразяван от Директора на ОДЗ, нито да се твърди, че споразумение има и то е в сила и за неподписалите го (както се твърди в касационната жалба). Следвало е да бъде издадена заповед по общия ред, приложим при непостигане на споразумение. Видно от заключението на ВЛ, неподписалите споразумението жалбоподатели пред РС /понастоящем ответници по касация/ явно не са отказали да подпишат проекта за споразумение произволно, доколкото на тях в проекта им е предоставена земеделска земя в лошо състояние – необработвана от много години, обрасла с храсти и дървета, попадаща в слой, недопустим за подпомагане по реда на ЗПЗП. Същевременно земеделската земя, върху която те имат права, в значителната си част е в добро земеделско състояние. При издаването на заповедта директорът на ОДЗ въобще не е съобразил непостигането на споразумение, а напротив – приел е, че същото съществува, и служебно е разпределил на неподписалите го същите имоти, предвидени в неподписания от тях проект. Така въобще не са защитени техните интереси, както се твърди в касационната жалба. В тази и част заповедта на директора на ОДЗ не е и мотивирана по смисъла на ЗСПЗЗ, доколкото не е достатъчно директорът да се позове на решението на назначената комисия, а е следвало да се посочат фактическите основния, попадащи под хипотезите на чл.37в, ал.3, т.1 и т.2 от ЗСПЗЗ, за да може да се извърши разпределение, съобразено със закона.

По отношение на твърденията на процесуалния представител на ответниците по касация ЕТ „Хелга-С. С.” и ЗП „Г.С.”, че заповедта на Директора на ОДЗ е нищожна, съдът съобразява следното: Съгласно чл.37в, ал.12 и ал.13 от ЗСПЗЗ, когато до първи октомври на съответната година Директорът на ОДЗ не издаде заповед за разпределение на масивите в землището, всяко заинтересовано лице може да иска издаването и от министъра на земеделието и храните. Министърът или упълномощено от него лице следва да издаде заповедта в едномесечен срок от искането. Следователно въпреки започването на стопанската година възможността за издаване на заповед за ползване остава. По делото пред РС е представена заповед на министъра на земеделието и храните (л.л.14-16 от дело 178/2014), от т.11 на която е видно, че Директорът на ОДЗ е упълномощен от него да издава заповеди и след първи октомври. По тази причина заповедта не може да се приеме за нищожна, доколкото е издадена от компетентен орган, който може да я издаде и след първи октомври.

Решението на РС обаче е неправилно в частта му относно връщането на преписката за ново разпределение на масивите за ползване – което означава за издаване на нова заповед. Към настоящия момент стопанската година е приключила, и е безпредметно да се издава отново заповед за разпределение на масивите в землището по отношение на имоти, независимо дали същите са използвани или не са използвани през стопанската 2013/2014 г. Видно от жалбите пред РС /л.л.4,5 от дело 178/2014 и л.л.4,5 от присъединеното дело към него 179/2014/ жалбоподателите пред РС и настоящи ответници по касация също не са искали връщане на преписката за ново произнасяне. По тази причина решението на РС следва да се отмени в частта му, с която преписката се връща на Директора на ОДЗ за ново разпределение на масивите за ползване в землището на с.Опанец. В случай, че собственици/ползватели в землището не са могли изцяло или частично да осъществят правата си - да обработват земеделска земя, еквивалентна по площ и качество на тяхната собствената си или наета земеделска земя, същите лица имат право да го направят по съдебен път – по общия исков ред, срещу лицата, които са обработвали земеделска земя, която не е еквивалентна (а е по-голяма) от тази, върху която тези лица са притежавали права за стопанската 2013/2014 г.

При този изход на делото, съдът съобразява относно разноските следното: Само ответниците по касация ЕТ „Хелга-С. С.” и ЗП „Г.С.”, са поискали присъждане на разноски, чрез упълномощения от тях адвокат. С оглед на факта, че нито пред РС, нито пред настоящата инстанция същите са искали връщане на преписката за ново произнасяне, следва да им се присъдят разноски в пълен размер, като решението на РС и в частта му за разноските се остави в сила. За касационното производство следва да им се присъдят разноски в размера на уговорения и заплатен адвокатски хонорар /л.л.30,31/.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1162 от 17.07.2014 г., постановено по гр.д. № 178/2014 г. на Районен съд – Плевен в частта му, в която е разпоредено връщане на преписката на Директора на ОДЗ за извършване на ново разпределение на масивите за ползване в землището на с.Опанец за стопанската 2013/2014 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Областна Дирекция „Земеделие” гр.Плевен с адрес на управление гр. Плевен, ул. „Васил Левски” № 1, ет. 10, да заплати на ЕТ „Хелга – С. С.”, ЕИК 123027616, със седалище и адрес на управление с.Горна Митрополия, сумата 300 /триста/ лева разноски пред касационната инстанция.

ОСЪЖДА Областна Дирекция „Земеделие” гр.Плевен с адрес на управление гр. Плевен, ул. „Васил Левски” № 1, ет. 10, да заплати на ЗП „Г.С.”, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление с.Горна Митрополия, сумата 300 /триста/ лева разноски пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.