Р Е Ш Е Н И Е
№ 566
3 Декември
2014 г., гр.
Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на единадесети ноември 2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
ДАНЕВА
Секретар: Г.К.
Като разгледа докладваното от съдия
ДАНЕВА Административно дело № 796/2014 г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 25,
ал.1 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и чл.7,
ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС).
Настоящето дело е образувано по жалба на областния
управител на област Плевен срещу решение №784/24.06.2011 г. на общински съвет -
гр. Кнежа /ОС/, с искане за прогласяването му за нищожно. Сочи, че с това
решение на основание чл.6, ал.3, чл.35, ал.1 от ЗОС и чл.49, чл.54, ал.2 и ал.3
и чл.72 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество, чл.21, ал.1, т.8 и чл.21, ал.2 от Закона за местното самоуправление
и местната администрация /ЗМСМА/ и постъпило искане с вх.№5300-398/26.05.2011
г. от А. Д. –
управител на “Аксел” ЕООД, ОС е решил да премине от публична общинска
собственост в частна общинска собственост имот №734080, находящ се в землището
на гр.Кнежа, местност “Мерата”, с площ 10,000 дка - пасище, мера. Определени са
приоритетни условия на конкурса за продажба на имота: имота да послужи единствено
и само за изграждане на ТИР паркинг и наемане на минимум 4 човека персонал; определена
е начална тръжна цена; кметът на общината е задължен да подготви и обяви конкурса
за продажба и въз основа на резултата да издаде заповед и да сключи договор с
участника спечелил конкурса; актуализирана е програмата за управление и
разпореждане с имоти – общинска собственост за 2011 г.
Сочи, че нищожният административен акт не поражда
правни последици, но създава нежелана и опасна привидност, че целените от този
акт последици действително са възникнали. Сочи, че решението е нищожно поради
съществено нарушение на материално правна разпоредба. Съгласно чл.7, ал.2 от
ЗОС имотите – публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се
прехвърлят в собственост на трети лица. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от
ЗСПЗЗ, собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и може да
се обявява за частна общинска собственост при промяна на предназначението на мерите
и пасищата по реда на ЗСПЗЗ. Тази разпоредба е специална по отношение на общата
разпоредба на чл.6, ал.1 от ЗОС и следователно предвижда ограничения във възможността
ОС да извършва преобразуване от публична в частна общинска собственост на
пасище, мера. Това може да стане сами при промяна на предназначението на имотите,
което в случая не е извършено, видно от писмо изх. №1862/17.09.2014 г. на Областна
дирекция “Земеделие” /ОДЗ/ гр. Плевен. Поради това процесното решение е взето в
нарушение на императивната разпоредба на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, което води до
неговата нищожност.По същество, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т.
поддържа жалбата на посочените в нея основания и да се присъдят разноски –
юрисконсултско възнаграждение..
Ответникът – Общински съвет гр. Кнежа не изразява
становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Производството по издаване на оспорения акт е
започнало с докладна записка до ОС /л.14/ на кмета на община Кнежа, в която е поискал да премине от публична в частна
общинска собственост имот №734080 в землището на гр.Кнежа, да се обяви конкурс
за продажбата му при определени условия и цена, кметът на общината да подготви
и обяви конкурса за продажба и да сключи договор за продажба с участника, който
го е спечелил, като ОС да актуализира програмата за управление и разпореждане с
имоти – общинска собственост за 2011 г. Направена е оценка на имота съгласно
Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи /л.17/. Издадено е
и удостоверение за данъчна оценка на същия имот /л.18/. Докладната записка на
кмета е била “приета” на заседания на комисии на ОС, проведени преди
заседанието на самия ОС /л.л.37,38/. На 24.06.2011 г. е проведено заседание на
ОС, като за същото е съставен протокол №85 от тази дата /л.л.29-34/. Видно от
приложения препис извлечение от същия протокол, за решение №784- предмет на
оспорване в настоящето производтво, са гласували 14 общински съветници, 1 е бил
против, при общ брой на общинските съветници 17 /л.36/. Със същото е решено да
премине от публична в частна общинска собственост имот №734080 в землището на
гр.Кнежа, местност “Мерата” с площ 10,000 дка, пасище, мера, да се обяви
конкурс за продажбата с явно наддаване и при определени условия – изграждане на
ТИР-паркинг и наемане на поне 4 човека персонал, при начална цена 7000 лева,
кметът на общината да подготви и обяви конкурса за продажба и да сключи договор
за продажба с участника, който го е спечелил, като ОС актуализира и програмата
за управление и разпореждане с имоти – общинска собственост за 2011 г. Видно от
полученото писмо изх. №1862/17.09.2014 г. на Областна дирекция “Земеделие”
/ОДЗ/ гр. Плевен, за имот №734080 в землището на гр.Кнежа не е искана промяна
на предназначението му /л.6/.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Оспорването с искане за прогласяване на нищожност е
насочено срещу акт, който съставлява административен акт и в този смисъл
подлежи на оспорване. Предявено е от орган, който има право на оспорване.
Оспореното решение като такова, прието на основание чл. 21, ал.1,
т.8 от ЗМСМА подлежи на оспорване на основание чл. 45 от ЗМСМА и
на основание чл.8, ал.11 от ЗОС. Съобразно нормата на чл.
8, ал.11 от ЗОС, актовете на общинския съвет и на кмета за
придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост,
подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА.
Съобразно нормата на чл. 45, ал.4 ЗМСМА областният управител
упражнява контрол за законосъобразност върху актовете на общинските съвети,
освен ако в закон е предвидено друго. Следователно
процесното решение не е изключено от съдебен контрол по силата на
специален закон - ЗОС. В тази връзка следва да бъде вземе предвид и ТР на
ВАС № 5/2008 г., съгласно което областният управител може да упражнява контрол
за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването
им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА във
връзка с чл. 32, ал. 2 ЗА, включително и тези, издадени на
основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. С оглед на факта, че искането е
за обявяване на нищожност, в случая е приложима и разпоредбата на чл.149,
ал.5 от АПК във връзка с чл.45, ал.12 от ЗМСМА.
По отношение твърдението за нищожност на
оспорваното решение, настоящия състав счита, че тъй като в АПК няма
легално определение на понятието нищожност следва да се има предвид правната
теория. В същата е прието, че липсата на компетентността на административния
орган - материална, местна или по степен, винаги води до нищожност на същия.
Нищожност ще е налице и в случаите на порок във формата, който да е толкова
съществен, че се равнява на липса на форма, а от тук и на липса на
волеизявление и следователно на лиса на акт. Нищожност ще е налице и когато нарушението
на материалния закон е толкова тежко, че е налице пълна липса на условията и
предпоставките визирани в хипотезата на приложимата правна норма, или когато
акта е лишен от законово основание или когато актът не може да бъде издаден въз
основа на никакъв закон, или когато правните последиците от акта са нетърпими
от правовия ред - нарушени са конституционни права, разпоредено е престъпление
и др.
Установява се по делото от събраните доказателства, че
имот №734080 в землището на гр.Кнежа, местност “Мерата” с площ 10,000 дка, е
пасище, мера, като същият представлява публична общинска собственост към датата
на приемане на решението. В чл. 6, ал. 1 от ЗОС, който текст
намира приложение в настоящия казус, изрично е отбелязано, че имотите и вещите
публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по
чл. 3, ал. 2 от ЗОС се обявяват от ОС за частна общинска собственост.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗОС предвижда, че публична
собственост са имотите и вещите, определени със закон; имотите, предназначени
за осъществяване на функциите на органите на местното самоуправление и местната
администрация, както и имотите, предназначени за трайно задоволяване на
обществени потребности от общинско значение. За да бъде трансформирана
общинската собственост от публична в частна, следва да се касае за такъв имот,
който няма предвиденото в т. 1 и т. 2 на цитираната разпоредба предназначение.
По делото не са представени доказателства, които да установяват, че имотът е
престанал да има предназначение по чл. 3, ал. 2 от ЗОС. По отношение
на имот - земеделска земя с НТП „пасище, мера", намиращ се в землището на гр.Кнежа,
община Кнежа, промяната на вида на собствеността може да стане само при
спазване на специалния ред и на основанията по ЗСПЗЗ. Със ЗИДЗСПЗЗ обн.
ДВ бр. 10 от 2009 г. и бр. 44 от 12.06.2009 г. е изменен чл. 25 от ЗСПЗЗ като
собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и може да се обявява
за частна общинска собственост при промяна на предназначението на мерите и
пасищата по реда на Закона за общинската собственост само в
определените в чл. 25, ал. 3 от ЗСПЗЗ случаи. В тази алинея
са изброени изчерпателно основанията за промяна предназначението на мерите и
пасищата. В ал.5-9 от чл.25 от ЗСПЗЗ е регламентиран
подробно специалния законов ред за промяна на предназначението на общинските
земи - пасища и мери, който очевидно в конкретния случай не е спазен, т.е. при
взимане на решението не е спазено нито законовото основание, нито законния ред,
по който то следва да бъде извършено. Решението е прието без да е спазен реда
по ал.5 - ал.9 на чл.25 от ЗСПЗЗ за изразяване на
предварително съгласие за промяна на предназначението на пасищата и мерите.
Няма и данни за промяна на предназначението на имотите при спазване на
условията и реда на Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/
по чл.25, ал.6 - ал.9 от ЗСПЗЗ. Не са налице материалноправните
предпоставки на чл. 25, ал. 3 от ЗСПЗЗ, защото не са нито твърдени,
нито доказани пред съда.
Съгласно чл.7,ал.2 ЗОС имотите и вещите -
публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в
собственост на трети лица. Видно от изложеното по-горе, имотът остава публична
общинска собственост, доколкото не може ОС да промени собствеността върху
пасище, мера докато законът разпорежда друго. Затова със следващата част на
оспореното решение ОС-Кнежа е взел решение за продажба
именно на имот-публична общинска собственост по силата на закона. Меродавно за
определяне на имота като публична или частна е неговото предназначение, поради което
след като към момента на вземане на решението същият е пасища, мера, то
статутът му се определя именно в съответствие с разпоредбата на чл.25,ал.1 ЗСПЗЗ,
а именно като публична общинска собственост. Предвид гореизложеното съдът
намира оспореното решение за нищожно. Същото противоречи на
императивна правна норма-чл.7,ал.2 ЗОС, забраняваща разпореждане с
публична общинска собственост, и е прието без спазване на каквато и да е
законоустановена процедура по промяна на статута на имота. Горното обуславя
абсолютна недействителност на оспореното решение като противоречащо на
радикална правна норма-основание за прогласяване на нищожност на решението. От
друга страна приетото от Общинския съвет решение е и такова за
разпореждане с имот-публична общинска собственост, като следва да се приеме в
тази му част и като постановено при липса на компетентност на Общинския съвет
да извърши такова разпоредително действие. С изрична правна норма
имотите-публична общинска собственост са изключени от гражданския оборот и се
установява забрана за притежаването им от други правни субекти, различни от
Общината, поради което Общински съвет Кнежа е превишил правомощията си и е
излязъл извън компетентността си като е включил имота в гражданския оборот при
изрична законова забрана за това. Решението на общински съвет-Кнежа като прието
при липса на компетентност за това също води до нищожност на решението.
Изложените в решението последващи точки, определящи провеждането на конкурс,
задълженията на кмета на общината при провеждането на конкурса, условия, цена,
договор, промяна на програмата за управление и разпореждане с имоти – общинска
собственост, са неразривно свързани с промяната на предназначението и
продажбата на имота, поради което също са нищожни.
С оглед гореизложеното съдът намира жалбата на
Областния управител на област Плевен за основателна. Решението на Общински
съвет-Кнежа следва да бъде обявено за нищожно като постановено при липса
на компетентност и липса на материално основание.
При този изход на делото претенциите на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски са основателни. Следва
да се присъдят 300 лева юрисконсултско възнаграждение съгласно §1 от ДР вр.
чл.8, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения лева
в действащата понастоящем редакция – ДВ, бр.28 от 28.03.2014 г., доколкото дело
без определен материален интерес, непосочено в чл.8, ал.2 от тази наредба,
следва да се приравни на такова с материален интерес до 1000 лева.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНО решение №784 по
Протокол № 85/24.06.2011 на Общински съвет - гр. Кнежа.
ОСЪЖДА Община Кнежа да плати в полза Областна
администрация Плевен сумата от 300 /триста/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред
Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :