ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1214

гр. Плевен , 15.10.2014 год.

Административен съд-гр.Плевен, VІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №795 по описа за 2014 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ж.Г.Г., изтърпяващ наказание в затвора гр.Белене, ЗПС, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” град София, с посочено правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация и цена на иска в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева. Същото е изпратено по подсъдност на настоящия съд от АССГ, след като е било препратено от СРС, където първоначално е било образувано като гр.дело №42297/2011 год. С исковата молба, уточнена с молба от 27.11.2012 год. се излагат доводи, че администрацията на затвора Белене, в който ищецът изтърпява присъдата си, умишлено го е настанила в килия без електрически контакт, и не му е осигурила разклонител за електрически ток, с което е осъществила спрямо него дискриминационно поведение. Искането му се състои в следното : съдът да образува съдебно производство и да постанови съдебен акт, с който да установи дискриминационно третиране; да осъди ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни такива действия; да присъди обезщетение за претърпяното от ищеца комплексно неимуществено увреждане в размер на 25 хиляди лева за периода 17.02.2009 год. до настоящия момент, ведно с дължимата законна лихва върху същото

С молба вх.№1044343/27.11.2012 год. на л.10 от гр.д. №42297/2011 год. ищецът е поискал да му бъде предоставена безплатна правна помощ, като към молбата е приложена декларация от 18.11.2012 год. СРС с определение от 28.06.2013 год. е предоставил правна помощ за процесуално представителство на ищеца, като с определение от 17.10.2013 год. е назначил адвокат от САК, след което е прекратил делото и го е изпратил по подсъдност на АССГ. С оглед на това настоящият състав на съда е задължил ищеца да изрази становище дали поддържа така предявената искова молба, и в случай, че я поддържа да посочи дали поддържа искането си за предоставяне на правна помощ, като е изискал от ищеца и съответни актуални документи, обосноваващи основателността на искането за предоставяне на правна помощ.

В указания от съда срок ищецът не е депозирал писмено становище и не е заявил дали поддържа исковата си претенция, както и искането за предоставяне на правна помощ.

С оглед на заявените от ищеца фактически обстоятелства и правно основание на предявената претенция се налага извод, че в конкретния случай е заявено по-неблагоприятно третиране на ищеца в сравнение с други осъдени на лишаване от свобода от същия затвор, съставляващо дискриминационно отношение.

При тези обстоятелства съдът намира, че предявеният от Ж.Г.Г. иск се явява процесуално недопустим по следните съображения:

В глава 4 от ЗЗДискр. са установени способите за защита в случай на нарушение по ЗЗДискр. – в производство пред специализирания държавен орган – Комисията за защита от дискриминация (раздел І) и пред съда (Раздел ІІ). Лицата, които считат, че са засегнати от дискриминационно третиране, разполагат с възможността да изберат способа за защита. Производствата по раздел І и раздел ІІ се прилагат за всички случаи на неравноправно третиране срещу всички правни субекти, като имат за цел евентуалното установяване на дискриминация и санкциониране на нарушителя.

Разликата между двата способа на защита се състои в невъзможността Комисията за защита от дискриминация да присъжда обезщетение за претърпени вреди, каквото правомощие е в изключителната компетентност на съда.

В случая, макар ищецът да е посочил като правно основание на заявената претенция разпоредбата на чл.71, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗЗДискр., основанието на иска не е чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр., тъй като от посоченото в исковата молба фактическо основание се установява, че се претендират вреди от незаконни действия на длъжностни лица по повод административна дейност и правното основание на иска е чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр.

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр. в случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. На основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (ЗОДОВ).

Анализът на нормите на чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. води до извода, че прилагането на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. е задължително обусловено от наличието на приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминация, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от закона е установен случай на дискриминация срещу конкретното лице. Когато неравноправното третиране (дискриминацията) е извършено в резултат на издаден административен акт или е причинена от действия/бездействия на органи на държавата или общините, компетентен да се произнесе по иска е съответният административен съд по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Тоест, разглеждането на спора за присъждане на обезщетение за вреди в случая предполага установяването на незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, което е от компетентността на специализирания държавен орган -Комисия за защита от дискриминация. Приложението на чл. 74 ЗЗДискр. е обусловено от приключило административно производство пред КЗД, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от същия закон, е установен правопораждащият претендираното право на обезщетение акт на дискриминация. В хипотезата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. административните съдилища не установяват факти от областта на гражданското право, какъвто факт е неравенството в третирането по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр., а изследват съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен от КЗД като специализиран административен орган акт на дискриминация. От правния анализ на уредбата на чл. 74 следва, че систематичното място на ал. 2 от чл. 74 е изведена от контекста на предходната алинея и препраща към изискването за проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация. Ако съдържанието на законодателната воля се изразяваше в регулиране на правоотношение с ал. 2, което да е извън приложното поле на този закон, то следваше това да стане в самостоятелна правна норма, а в не в последваща алинея. Ето защо с ал. 2 не се създава друг режим, различен от визирания в ал. 1 във връзка с раздел I-ви от ЗЗДискр., регламентиращ производство пред съответния административен орган - КЗД, като условие за допустимост на последващ съдебен контрол.

Нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. е специална по отношение на тази по чл. 204, ал. 4 от АПК. При тази хипотеза административният съд не разполага с правомощието да установява факта на неравенството в третирането по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр., каквото е искането на ищеца в настоящия случай съобразно изложените в исковата молба факти и обстоятелства. В случаите по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. административният съд изследва съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) акт на дискриминация. Самият ищец не твърди, че такова административно производство е приключило с влязъл в сила административен акт пред специализирания държавен орган – КЗД относно твърдяното нарушение, а именно, че администрацията на затвора Белене, в който ищецът изтърпява присъдата си, умишлено го е настанила в килия без електрически контакт, и не му е осигурила разклонител за електрически ток, с което е осъществила спрямо него дискриминационно поведение.

По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че производството по делото следва да се прекрати поради процесуалната недопустимост на предявения иск и делото да се изпрати като преписка на Комисията за защита от дискриминация, която да установи с окончателен административен акт налице ли е дискриминационно третиране по отношение на ищеца. Установяването на дискриминационно отношение спрямо ищеца с влязъл в сила акт на Комисията ще се яви предпоставка за предявяване на иск за обезщетение пред Административния съд. Воден от горното, Административен съд Плевен, VІ състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, подадена от Ж.Г.Г., изтърпяващ наказание в затвора гр.Белене, ЗПС, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” град София, с посочено правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация и цена на иска в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, с която се претендира установяване на дискриминационно третиране- че администрацията на затвора Белене, в който ищецът изтърпява присъдата си, умишлено го е настанила в килия без електрически контакт, и не му е осигурила разклонител за електрически ток ; да осъди ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни такива действия; да присъди обезщетение за претърпяното от ищеца комплексно неимуществено увреждане в размер на 25 хиляди лева за периода 17.02.2009 год. до настоящия момент, ведно с дължимата законна лихва върху същото.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело дело № 795 по описа на Административен съд Плевен за 2014 година.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Комисията за защита от дискриминация, по компетентност за разглеждане и произнасяне по искането за установяване на дискриминационно третиране.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението от страните и от органа, на който то е изпратено, пред Върховния административен съд.

Преписи от определението да се изпратят на ищеца, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и на Комисията за защита от дискриминация.

СЪДИЯ: