Р E Ш Е Н И Е
№ 508
гр.Плевен, 20 Октомври
2014 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, седми състав, в
открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдия
Кънева адм.дело № 793 по описа за 2014
год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 121 от ЗДСл.
Производството по делото е образувано по жалба от М.Л.Г.
*** срещу Заповед №112/08.09.2014г. на Изпълнителния директор на Агенция по
заетостта, с която на основание чл.103 ал.1 т.4 от Закона за държавния служител
във вр. с чл.7 ал.2 т.6 от ЗДСл и Решение №501/26.08.2014г. на ОбС-Никопол е
прекратено служебното й правоотношение за длъжността „Старши експерт” в отдел
„Услуги по заетостта”-Никопол на Дирекция ”БТ”-Левски, считано от 08.09.2014г.
В жалбата са наведени доводи обосноваващи
незаконосъобразност на оспорения акт, по същество неправилно прилагане на
материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че подаденото заявление за
ползване на неплатен служебен отпуск с посочено основание- избор за Председател
на Общински съвет-Никопол задължава органа по назначаване да разреши ползването
на този отпуск, а не предполага преценка дали заявлението е основателно и
съответно да разреши или да откаже ползването на отпуск. В подкрепа на
последното се сочи нормата на чл.34 ал.3 от ЗМСМА и разпоредбата на §7 ал.1 от
ПЗР на ЗДСл. Твърди се още, че не е налице сключен трудов договор между Г. в
качеството й на Председател на Общински съвет-Никопол и Общински съвет-Никопол,
поради което не е налице несъвместимост по чл.7 ал.2 т.6 от ЗДСл. Посочва се,
че съобразно чл.26 ал.2 от ЗМСМА, Председателят на общинския съвет има всички
права по трудово правоотношение, освен тези, които противоречат или са
несъвместими с неговото правно положение. От последното се прави извод, че
правоотношението на Председателя на Общинския съвет със съответната
администрация е приравнено трудово правоотношение, а не такова по смисъла на КТ. В заключение се моли
за отмяна на оспорената заповед и се прави искане за присъждане на разноски по
делото.
От ответника не е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с
адв.В.И. *** с пълномощно по делото, който поддържа депозираната жалба и
развива подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта. Моли за
отмяна на оспорения акт и прави искане за присъждане на направените по делото
разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по делото-Изпълнителен директор на Агенция
по заетостта гр.София не се явява и не се представлява от надлежно упълномощен
представител. По делото е представена писмена защита от юрисконсулт С., която обаче не е придружена с надлежно пълномощно,
поради което съдът не следва да коментира и да взема предвид доводите в нея.
Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извърши
цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от
АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от
представеното служебно досие на М.Г., че последната считано от 02.05.2007г. е
заемала длъжността „Старши експерт” в ДБТ-Никопол, а след преструктуриране на
администрацията, считано от 13.03.2012г. е заемала същата длъжност в отдел
„Услуги по заетостта” –Никопол на Дирекция „Бюро по труда”-Левски. Оспорващата
е с придобит ранг ІІ младши.
Не се спори по делото още, че Г. е избрана за общински
съветник в Общински съвет-Никопол.
Поради предсрочно прекратяване пълномощията на
председателя на Общински съвет-Никопол, с Решение №501/26.08.2014г. на
ОбС-Никопол, на основание чл.24 ал.1 от ЗМСМА, Л. Г. е избрана за Председател на ОбС-Никопол.
Във връзка с горното, със Заявление от 29.08.2014г. до
Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, М.Г. моли да й бъде разрешено
ползването на неплатен отпуск от 08.09.2014г. до 08.11.2015г., като прилага Решение
№501/26.08.2014г. на ОбС-Никопол. По заявлението е дадено положително становище
от 01.09.2014г. от Директора на ДБТ-Левски и положително становище от
04.09.2014г. от Директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта”-Ловеч.
Със Заповед №112/08.09.2014г. на Изпълнителния
директор на Агенция по заетостта, на основание чл.103 ал.1 т.4 от Закона за
държавния служител във вр. с чл.7 ал.2 т.6 от ЗДСл и Решение №501/26.08.2014г.
на ОбС-Никопол е прекратено служебното правоотношение с М.Г. за длъжността
„Старши експерт” в отдел „Услуги по заетостта”-Никопол на Дирекция ”БТ”-Левски,
считано от 08.09.2014г. Като причини за прекратяване на правоотношението е
посочена несъвместимост по чл.7 ал.2 т.6 от ЗДСл. – лицето избрано за
председател на Общински съвет-Никопол, с всички права и задължения по КТ. В заповедта са посочени и обезщетенията, които
следва да се изплатят на лицето. Заповедта е изпратена по ел.поща на Г. на
11.09.2014г. (л.10) и е връчена на хартиен носител на 18.09.2014г. (л.11-12).
Срещу заповедта, изпратена по ел.поща на Г., е подадена жалба, постъпила в
Агенция по заетостта на 16.09.2014г., като жалба срещу същият административен
акт е подадена и след връчване на заповедта на хартиен носител срещу подпис,
постъпила в Агенция по заетостта на 25.09.2014г.
Именно тази заповед е предмет на оспорване в
настоящето съдебно производство.
От фактическа страна по делото се установява още, че с
писмо изх.№30-04-05-7426#2 от 11.09.2014г. от
Агенция по заетостта, Директора на Д”РСЗ”-Ловеч е уведомен, че на М.Г. не се
разрешава ползването на неплатен отпуск за периода от 08.09.2014г. до 08.11.2015г.
и поради несъвместимост по чл.7 ал.1 т.6 от ЗДСл. – избрана за председател на
Общински съвет-Никопол, с всички права и задължения по КТ, служебното
правоотношение на лицето е прекратено по реда на чл.103 ал.1 т.4 от ЗДСл,
считано от 08.09.2014г. С писмото е изпратена за връчване и заповедта за прекратяване
на служебното правоотношение на Г..
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от активно легитимирана
страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита
срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за
обжалване по чл.149 ал.1 от АПК пред компетентен съд и е процесуално допустима,
поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган-Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, който е органът по
назначаване (чл.16 ал.3 от Устройствен правилник на Агенция по заетостта), в
изискуемата от закона писмена форма и съдържа
фактическо и правно основание, придобития ранг и дължимите обезщетения,
съобразно предписаното от чл.108 ал.1 от ЗДСл , който е специален закон,
съдържание.
Заповедта, обаче, е издадена при нарушение на
административнопроизводствените правила, което води и до неправилно прилагане
на материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно чл.103 ал.1 т.4 от ЗДСл., служебното
правоотношение с държавния служител се прекратява поради
несъвместимост в случаите по чл. 7, ал. 2 , а когато
несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 1, органът по назначаването
прекратява служебното правоотношение с един от двамата държавни служители по
своя преценка.
Нормата на чл.7 ал.2 т.6 от ЗДСл.,
посочена като правно основание в процесната заповед, регламентира че не може да
бъде назначавано за държавен служител лице, което работи по трудово
правоотношение, освен като преподавател във висше училище, т. е. за да е налице
сочената несъвместимост е необходимо държавният служител „да работи” по трудово
правоотношение.
В конкретния случай спорен по делото е
въпросът дали избрания за председател на Общински съвет е лице работещо по
трудово правоотношение по смисъла на КТ. Общинският съвет е орган на местно
самоуправление в общината, който се избира от населението на съответната община
по ред, определен със закон. Председателят на общинския съвет се избира от
съветниците по реда на чл.24 ал.1 от ЗМСМА. Статутът на Председателя на
Общинския съвет е уреден в чл.25-26 от ЗМСМА. Същият има правомощия основно да
свиква заседанията на Общинския съвет и да ги ръководи, да представлява съвета
пред външни лица и организации. Общинският съвет определя възнаграждението на
председателя в зависимост от големината на общината и обема на работа, която
извършва. Разпоредбите на чл.86 ал.1 от КТ във вр. с чл.88 от КТ уреждат
възникването на трудово правоотношение не въз основа на сключен трудов договор,
а въз основа на длъжностите, предвидени да се заемат въз основа на избор. Именно
такава е длъжността „Председател на ОбС”, видно от разпоредбите на чл.25-26 от
ЗМСМА. В тази връзка е и новата разпоредба на чл.26 ал.3 от ЗМСМА (ДВ бр.14 от
2009г.), която има уточняващ характер относно категорията „всички права по
трудово правоотношение”, упомената в чл.26 ал.2 от ЗМСМА, действаща от 2003г.,
и съобразно която председателят на общинския съвет има всички права по трудово
правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с неговото
правно положение. Той има право да бъде осигуряван за всички осигурителни
случаи, да ползва платен годишен отпуск. Не е налице, обаче, трудово
правоотношение между общинския съвет и неговия председател. Трудовото
правоотношение е регламентирано в Кодекса на труда като такова между
работодател и работник, възникнало по някои от начините, регламентирани в
кодакса-назначение, избор, конкурс, при сключен трудов договор с определени
права и задължение. Общинският съвет не е работодател по смисъла на §1 т.1 от
ДР на КТ. В този смисъл е и решение от 27.03.2006г. на ВАС по адм.дело
№257/2006г., 5-членен състав. Законодателят не би приел тези специални норми в
чл.26 ал.2 и ал.3 от ЗМСМА, ако правоотношението между общинския съвет и
председателя му по своя характер е чисто трудово правоотношение. В подкрепа на
последното е и регламентираното с чл.34 ал.3 изр. второ от ЗМСМА, а именно че
времето през което общинския съветник е заемал длъжността Председател на
Общински съвет, се признава за трудов стаж. В тази връзка следва да се посочи,
и че съгласно чл.29а от ЗМСМА общинският
съвет няма самостоятелен щат. Неговата дейност се подпомага и осигурява от
общинската администрация. Тълкувайки разпоредбите на чл.29а ал.1 и чл.26
ал.2 и ал.3 от ЗМСМА се стига до логичния извод, че
правоотношението между общинския съвет и неговия председател не е трудово
правоотношение, макар че председателят се ползва от правата на работещите по
трудово правоотношение. Ето защо, както се посочи и по-горе, това
правоотношение не е чисто трудово правоотношение по своя характер и правна
същност, но за целите на социалното и данъчното законодателство, специфични
области на правото, то е приравнено на трудово.
Следва да се посочи още, че оспорената заповед е
издадена и преди лицето да бъде уведомено дали му е разрешено ползването на
неплатен отпуск за периода оставащ до местните избори през м.ноември 2015г.,
поискан със заявление от 29.08.2014г. от М.Г.. Съдът намира, че органът по
назначаване не разполага с правна възможност да преценява дали да разреши или
не ползването на този вид отпуск. В тази връзка е чл.34 ал.3 от ЗМСМА, където в
изр. първо е посочено, че за времето необходимо за изпълнение на
задълженията общинския съветник ползва
неплатен служебен отпуск, който се признава за трудов стаж. Като пръв между
равни, Председателят на Общинския съвет също се ползва с тези права.
Ето защо не са изпълнени изискванията на
цитирания законов текст за прекратяване на служебното правоотношение и не е
налице несъвместимост по чл.7 ал.2 т.6 от ЗДСл., поради което издадената
заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
При този изход на делото основателно се явява
искането на пълномощника на оспорващата за присъждане на направените разноски,
поради което Агенция по заетостта-София следва да бъде осъдена да заплати на М.Г.
направените и доказани по делото разноски в размер на 340 лв., представляващи
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно приложен на л.48 от
делото договор за правна защита и съдействие.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2
предл. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №112/08.09.2014г. на Изпълнителния
директор на Агенция по заетостта, с която на основание чл.103 ал.1 т.4 от
Закона за държавния служител във вр. с чл.7 ал.2 т.6 от ЗДСл и Решение
№501/26.08.2014г. на ОбС-Никопол е прекратено служебното правоотношение на М.Л.Г.
на длъжността „Старши експерт” в отдел „Услуги по заетостта”-Никопол на
Дирекция ”БТ”-Левски, считано от 08.09.2014г.
ОСЪЖДА Агенция по заетостта-София да заплати в полза
на М.Л.Г. ***, ЕГН: **********, направените по делото разноски в размер на 340.00лв.
(триста и четиридесет лева).
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд в 14- дневен срок от съобщението до
страните.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: