Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 514 / 24 Октомври 2014г.
гр. Плевен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав,
в публично заседание наседемнадесети октомвро, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
КАЛИНА ПЕЦОВА
Секретар: М.К.
Прокурор: ИВАН ШАРКОВ
Като разгледа
докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 787 по
описа за 2014 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
С решение № 1043/31.07.2014г., постановено по НАХД №1670/20014г. Плевенският
районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 15-1503132/06.01.2014г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” /ОИТ/- Плевен,с което на ЕТ”Ив
Комерс.88-Г.Д.”*** , в качеството му на работодател е наложено административно
наказание- имуществена санкция в размер
на 1500 лв. , на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414,ал. 3 от КТ, за извършено административно нарушение по чл.
63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ за това, че
на 10.12.2013г. ,в 14,35 ч. на място в обект- магазин за дрехи, намиращ
се в гр. Плевен, ул. „Д.Попов” № 9, експлоатиран от ЕТ”Ив Комерс-88-Г.Д.”*** ,
в качеството си на работодател е
допуснал до работа в обекта лицето М. М. Д. преди да му предостави копие от
уведомление по чл. 63,ал. 2 от КТ , заверено от ТД на НАП. М. М. е заварена на посочената дата и час да извършва трудова дейност като
„продавач-консултант” в магазин за дрехи.
Така постановеното
решение е обжалвано с касационна жалба от ЕТ”Ив Комерс-88-Г.Д.”*** , подадена
чрез адв. Д.П. ***. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно на следните основания: 1.
Безспорно е установено, че внезапното заболяване на съпруга на представляващия дружеството е
довело до съответните действия по ангажиране на св. Д. да замества, и поемане на
ангажимент за съставяне и
подаване на уведомление по КТ;, 2.
Липса на правен анализ в първоинстанционното решение по отношение на въпроса за вината на
наказаното лице и липса на такава, т.е.
наличие на безвиновно поведение; 3.
Липса на мотиви в решението за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено
решението на РС и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът не изразява
становище.
Представителят на
Окръжна прокуратура счита, че решението е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Административен съд- Плевен, като взе
пред вид събраните доказателства,
становищата на страните и
изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
За да потвърди наказателното постановление решаващият съд е
приел за установена по безспорен начин фактическата обстановка, описана в АУАН
и НП, като е кредитирал свидетелските
показания на Б. и Т..
Направил е извод, че констатираните
факти съставляват извършено от касатора
нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ и основателно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Обсъдил е показанията и на
свидетелите Д., Д. и С. и е приел, че
същите не могат да променят извода за извършено административно нарушение .
Настоящият съдебен
състав намира, че фактическата обстановка
е установена правилно от Районния съд и кореспондира със събраните по делото
доказателства. Въз основа на тях съдът
е направил обоснован извод, че
жалбоподателят е извършил административно нарушение, което е основание да бъде ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. Касационният състав счита правилен изводът на съда, че към момента на проверката
лицето М. М. Д. е работело като продавач-консултант
без да са изпълнени изискванията на чл. 63,
ал. 1 и 2 от КТ – обстоятелство, което
не се оспорва от отговорното
лице, и в тази връзка оплакването в касационната жалба , че решението не кореспондира с доказателствата
по делото е неоснователно. Ирелевантна за
спора е причината, поради която Д. е изпълнявала трудови функции при касатора, както и наведеният довод за безвиновното му поведение. В конкретната
хипотеза въпросът за вината на представляващия наказаното лице е без правно
значение. Отговорността на
търговеца и на юридическото лице е обективна, вината не е елемент от състава на
нарушението и нейното установяване и доказване
не е необходимо като елемент от
фактическия му състав. Не могат да бъдат споделени и доводите на нарушителя за наличие на предпоставки по чл. 28 от ЗАНН. Не се сочат
обстоятелства, които да мотивират към извод, че констатираното нарушение е с по- ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на
деяния от съответния вид. Дори и при
извод, че на представляващия търговеца
се е наложило неотложно да защити един по-значим интерес- да се погрижи за здравето на своя
съпруг, не е било абсолютно необходимо
обектът да функционира и през
времето, през което редовният продавач
по обективни причини не е можел да упражнява функциите си. В случая не
се касае до непрекъснат производствен процес, или до друга хипотеза, при
която е
крайно необходимо магазинът да е
отворен, поради което се споделя доводът на процесуалния представител
на административнонаказващия орган пред
решаващия съд, че магазинът е следвало да бъде временно затворен за посетители.
Още повече, че от твърденията на
касатора следва , че
необходимостта Д. да изпълнява
трудови функции е била от кратковременен характер. От своя страна последното
обстоятелство е в противоречие с
подписването от Д. и от работодателя постановление за обявяване на
съществуването на трудово правоотношение.
Ако Д. е изпълнявала инцидентно,
и за кратко време трудовите функции на продавач- консултант, нито тя, нито
работодателят биха подписали обвързващ и двете страни със задължение да сключат трудов договор
документ.
С оглед на изложеното
настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна. При
постановяване на решението не са допуснати нарушения, налагащи отмяната му, същото
е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон, поради което следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 1043/31.07.2014г., постановено по НАХД №1670/20014г. на
Плевенския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.