Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

 

514 / 24 Октомври 2014г.

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД- гр. Плевен, първи  касационен  състав, в публично заседание наседемнадесети октомвро,  две хиляди и четиринадесета година,  в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                                                                КАЛИНА ПЕЦОВА

        Секретар: М.К.

        Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

        Като разгледа докладваното от съдия  Юлия Данева  касационно административно дело № 787 по описа за 2014  година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

         С решение № 1043/31.07.2014г., постановено по НАХД №1670/20014г. Плевенският    районен съд е потвърдил    Наказателно постановление № 15-1503132/06.01.2014г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” /ОИТ/- Плевен,с което на ЕТ”Ив Комерс.88-Г.Д.”*** , в качеството му на работодател е наложено административно наказание- имуществена санкция  в размер на 1500 лв. , на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл.  414,ал. 3 от КТ,  за извършено административно нарушение по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ за това, че  на 10.12.2013г. ,в 14,35 ч. на място в обект- магазин за дрехи, намиращ се в гр. Плевен, ул. „Д.Попов” № 9, експлоатиран от ЕТ”Ив Комерс-88-Г.Д.”*** , в качеството си на работодател  е допуснал до работа в обекта лицето М. М. Д. преди да му предостави копие от уведомление по чл. 63,ал. 2 от КТ , заверено от ТД на НАП. М. М. е заварена  на посочената дата  и час да извършва трудова дейност като „продавач-консултант” в магазин за дрехи.

        Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от ЕТ”Ив Комерс-88-Г.Д.”*** , подадена чрез адв. Д.П. ***. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно на следните основания: 1.  Безспорно е установено, че внезапното заболяване на  съпруга на представляващия дружеството е довело до съответните действия по ангажиране на св. Д. да  замества,  и поемане на  ангажимент за съставяне и  подаване на уведомление  по КТ;, 2. Липса на правен анализ в първоинстанционното решение  по отношение на въпроса за вината на наказаното лице и липса на  такава, т.е. наличие на безвиновно поведение; 3.  Липса на мотиви в решението за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят моли да  бъде отменено решението на РС и потвърденото с него наказателно постановление.

          Ответникът не изразява становище.

          Представителят на Окръжна прокуратура счита, че решението е  правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

           Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства,  становищата на страните  и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

           Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

            За да потвърди  наказателното постановление решаващият съд е приел за установена по безспорен начин фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, като е кредитирал  свидетелските показания на Б. и Т.. Направил е извод, че  констатираните факти  съставляват извършено от касатора нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ и основателно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Обсъдил е показанията и на свидетелите  Д., Д. и С.   и е  приел, че  същите не могат да променят извода за извършено  административно нарушение .

            Настоящият съдебен състав намира, че  фактическата обстановка е установена правилно от Районния съд и кореспондира със събраните по делото доказателства.  Въз основа на тях съдът е  направил обоснован извод, че жалбоподателят е извършил административно нарушение, което е  основание да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Касационният състав счита правилен  изводът на съда, че към момента на проверката лицето М. М. Д. е работело като  продавач-консултант  без да са изпълнени изискванията на чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ – обстоятелство, което  не се оспорва от  отговорното лице, и в тази връзка оплакването в касационната жалба , че  решението не кореспондира с доказателствата по делото е неоснователно. Ирелевантна за  спора е причината, поради която  Д.  е изпълнявала трудови функции при  касатора, както и наведеният довод за  безвиновното му поведение. В конкретната хипотеза  въпросът за вината на  представляващия наказаното лице е без правно значение.  Отговорността на търговеца  и на юридическото лице е  обективна, вината не е елемент от състава на нарушението и нейното установяване и доказване  не е необходимо като елемент от  фактическия му състав. Не могат да бъдат споделени и доводите на  нарушителя за наличие на предпоставки  по чл. 28 от ЗАНН.  Не се сочат  обстоятелства, които да мотивират към извод, че  констатираното нарушение  е с по- ниска степен на обществена опасност в  сравнение с обикновените случаи на деяния от съответния вид.   Дори и при извод, че на представляващия  търговеца се е наложило  неотложно да  защити един по-значим  интерес- да се погрижи за здравето на своя съпруг, не е било абсолютно необходимо  обектът да  функционира и през времето, през което редовният продавач  по обективни причини не е можел да упражнява функциите си. В случая не се касае до непрекъснат производствен процес, или до друга хипотеза, при която  е  крайно необходимо магазинът да е  отворен, поради което се споделя доводът на процесуалния представител на  административнонаказващия орган пред решаващия съд, че магазинът е следвало да бъде временно затворен за посетители. Още повече, че от твърденията на  касатора следва , че  необходимостта Д. да  изпълнява трудови функции е била от кратковременен характер. От своя страна последното обстоятелство е в противоречие с  подписването от  Д. и от  работодателя    постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение.  Ако Д.  е изпълнявала инцидентно, и за кратко време трудовите функции на продавач- консултант, нито тя, нито работодателят биха подписали обвързващ и двете страни  със задължение да сключат трудов договор документ.

         С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна. При постановяване на решението не са допуснати нарушения, налагащи отмяната му, същото е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон, поради което следва да бъде  потвърдено.

        Така мотивиран съдът

                                                  Р Е Ш И :

         ОСТАВЯ В СИЛА решение  1043/31.07.2014г., постановено по НАХД №1670/20014г. на Плевенския    районен съд.

         Решението не подлежи на обжалване.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

 

                ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.