Р E Ш Е Н И Е

№ 488

гр.Плевен, 13 Октомври 2014 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                          

        Председател: Юлия Данева

                                                        Членове: Цветелина Кънева

                                                                        Катя Арабаджиева

При секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело №785 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение №1063/08.08.2014г., постановено по НАХД №1374 по описа за 2014г., Районен съд-Плевен е отменил Наказателно постановление №004/07.04.2014г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-Плевен, с което на Х.С.Б. *** на основание чл.162 ал.1 от ЗООС е наложена глоба в размер на 6000лв., за извършено нарушение на чл.41 от ЗООС във вр. с §1 т.16 б.”в” от ДР на ЗООС.

            Срещу решението е подадена касационна жалба от РИОСВ-Плевен, представлявана от Директора инж.Р. И., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. За неправилен се счита изводът на районния съд, че не са налице доказателства, въз основа на които да се направи извод за извършено нарушение на чл.41 от ЗООС. Сочи се, че свидетелите са дали непротиворечиви показания, както и че показанията на св.К. не могат да бъдат игнорирани поради „съмнение за личен конфликт с жалбоподателя”.  На второ място за неправилен се счита и изводът на районния съд за липсата на посочени мерки, които жалбоподателят Б. в качеството на председател на кооперацията е следвало да предприеме за предотвратяване възникването на пожара. Твърди се, че и в АУАН и в НП е отбелязано какво е следвало да бъде направено от страна на лицето, стопанисващо земеделската земя и то не е сторено съобразно Наредба №8/11.05.2012г. за условията и реда за защита на горските територии от пожар. В тази връзка се твърди, че на 25.09.2013г. е констатирано наличие на пожар в земеделските земи, ползвани от ЗКПТУ „Златен клас-Ставерци” с.Ставерци, а на 26.09.2013г. е констатирано прехвърлянето на пожара в съседната нискостеблена гора, което би било невъзможно при наличие на минерализова ивица с широчина не по-малко от 2м. На последно място за неправилен се счита изводът на съда за неправилно ангажирана отговорност на Б. като физическо лице, като се сочи, че отговорността е ангажирана в качеството му на председател на ЗКПТУ и е за това, че не е предприел своевременно всички необходими мерки за предотвратяването на вредни изменения, застрашаващи почвата. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. 

            От ответника в настоящето производство-Х.Б. не е депозирано възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт П., която моли за отмяна на решението по съображения изложени в касационната жалба.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с адв.А., който счита касационната жалба за неоснователна, а изводът на районния съд за недоказано нарушение за правилен и съответстващ на доказателствата по делото. Х.Б. поддържа становището на адв.А. и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна (учреждението, чието наказателно постановление е отменено), при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С отмененото наказателното постановление, издадено въз основа на съставен АУАН, е ангажирана отговорността на Б., в качеството му на представляващ ЗКПТУ „Златен клас” с.Ставерци, за това че на 26.09.2013г. в поземлени имоти в м.”Дълбоката падина” в землището на с.Ставерци, общ.Долна Митрополия, като председател на ЗКПТУ не е предприел своевременно всички необходими мерки за предотвратяването на вредни изменения, застрашаващи почвата по смисъла на §1 т.16 б.”в” от ЗООС, което е квалифицирано като нарушение на чл.41 от ЗООС. Съдът е приел, че изложените в акта  констатации не се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства и е направил извод, че не може категорично да се приеме за безспорен факта на извършване на нарушение от страна на наказаното лице, изразяващо се във невземане на мерки за предотвратяване на вредни изменения, застрашаващи почвата. На следващо място съдът е приел, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на посочване на мерките, които лицето е следвало да предприеме, за да предотврати възникването на пожар. Счел е още, че неправилно е ангажирана отговорността на Б., тъй като за последния не се доказва да притежава или да ползва процесния имот в качеството на физическо лице, като каквото е наказан. На основание изложеното районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Съображенията за това са следните:

На първо място е необходимо да се посочи, че районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. Ето защо фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд за липсата на категорични доказателства на извършване на нарушение по чл.41 от ЗООС и за непосочване на мерките, които е следвало лицето да предприеме за да предотврати възникването на пожар, се споделят от настоящата инстанция. Единствено не се споделя извода, че Б. е наказан в качеството на физическо лице, поради което е и прието, че неправилно му е ангажирана отговорността.   И в АУАН и в НП е отбелязано, че Б. в качеството на председател на ЗКПТУ не е предприел своевременно всички необходими мерки за предотвратяването на изменения, застрашаващи почвата, а не в качеството на физическо лице, собственик или ползвател на поземлен имот. Последното, обаче, не опорочава съдебният акт, поради правилността на другите изводи за отмяна на НП.

По касационните възражения следва да се посочи, че правилно съдът е счел, че не е доказано по безспорен начин, че Б. не е предприел необходимите мерки за предотвратяването на изменения, застрашаващи почвата. В съставеният Констативен протокол от 24.01.2014г. за резултатите от проверката е записано, че съгласно писмо вх.№15/02.01.2014г. са опожарени около 500дка земеделска земя, стопанисвана от ЗКПТУ с.Ставерци, както и около 100дка гора, храсти и единици дървета, което се потвърждавало и от проверката на 03.01.2014г. на РИОСВ. Отбелязано е още, че председателят на кооперацията Б. е дал обяснения, които са цитирани, а едно от тях е че по време на брането на царевицата-м.септември е направена минерализована ивица около блока-изорана с цел предпазване от пожар. Не е посочено от експертите, извършили проверката и съставили констативния протокол, съществували към дата 24.01.2014г. минерализована ивица или не. В съдържанието на съставеният констативен протокол от дата 03.01.2014г. също не е отбелязано има ли минерализована ивица около земеделските имоти, обработвани от кооперацията или няма. Отбелязано е само за посоченото твърдение в писмото на Кмета на с.Ставерци от 02.01.2014г. и установените на място следи от пожар. Писмото от 02.01.2014г., послужило като сигнал и основание за извършване на проверка от страна на органите на РИОСВ, касае опожаряване на земеделски земи, намиращи се на територията на с.Ставерци, а приложеният към него констативен протокол удостоверява наличието на опожарени земеделски земи, стопанисвани от ЗКПТУ с.Ставерци и твърдението, че пожарът не е инцидентен, а е системна практика на стопанина. Следва да се посочи, че дори самият актосъставител на въпрос на съда „Т.е. установихте ли, че са предприети мерки от страна на ръководителя на кооперацията?” отговаря „Очевидно са предприети мерки. Но мисля, че в крайна сметка се е получило това опожаряване.”, като посочва, че хипотетично е възможно  при предприети мерки по неустановен начин да се получи запалване на част от земята или гората. От представените пред районния съд и пред настоящата инстанция доказателства не се доказва също по категоричен начин и твърдението, че е имало пожар в съответния имот, стопанисван от ЗКПТУ, както и дали на 25.09. и на 26.09.2013г. е имало селскостопанска техника в този имот.

Следва да се посочи още, че в действителност нито в акта, нито в НП е посочено какви съответно мерки е следвало да предприеме наказаното лице, за да предотврати възникването на пожар и във връзка с последното възниква въпроса дали отразеното  на стр.2 в тези актове, както се твърди в касационната жалба, „..при прибиране на царевицата е минато с комбайн по челата на блока (граничещ с гората) и по краищата на другите страни, след което чрез изораване е направена ивица за предпазване от пожар около блока на ЗКПТУ…”  представлява именно мерките, които са били в задължение на лицето да стори своевременно.

По изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира, че решението на районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.

 Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1063/08.08.2014г., постановено по НАХД №1374 по описа за 2014г. на Районен съд-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                           

  

                   2.