Р E Ш Е Н И Е

№ 489

гр.Плевен, 13 Октомври 2014 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                          

        Председател: Юлия Данева

                                                        Членове: Цветелина Кънева

                                                                        Катя Арабаджиева

При секретаря М.К. и с участието на прокурора  Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело №781 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

           

            С Решение от 09.07.2014г., постановено по НАХД №122 по описа за 2014г., Районен съд-Никопол е изменил Наказателно постановление №15-1502836/06.03.2014г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Плевен, с което на „ПАЛ-4 Б-М., К., С. и сие” СД с.Брест, общ.Гулянци, представлявано от С. М., в качеството на работодател, на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.413 ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв., за извършено нарушение на чл.52 ал.1 от ЗЗБУТ и чл.2 ал.1 от НЗЗРСРТЗ, като е намалил размера на имуществената санкция на 1500лв.

            Срещу решението е подадена касационна жалба от СД”ПАЛ-4 Б-М., К., С. и сие” с.Брест, чрез адв.А., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства.  На първо място се счита, че е допуснато нарушение на нормата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, като се твърди, че АУАН е предварително съставен, а не в присъствието на нарушителя. На второ място се сочи, че е осъществено нарушение на чл.43 ал.2 от ЗАНН, като се твърди, че свидетелят на отказа да се подпише акта не е присъствал на заявеното от нарушителя, че няма да подпише. В тази връзка се счита, че отказът на нарушителя на подпише акта не е надлежно установен. В заключение се моли за отмяна на решението и цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление. Алтернативно се моли случаят да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.415в от КТ, тъй като по делото не са налице данни за настъпили вредни последици за пострадалия работник.

            От ответника в настоящето производство-Дирекция „Инспекция по труда”-Плевен не е депозирано възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.А., който поддържа депозираната касационна жалба  и моли решението на районния съд да бъде отменено. Сочи за нарушена процедура по съставяне и връчване на АУАН, което опорочава обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт И., която счита касационната жалба за неоснователна, тъй като не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено срещу дружеството-касатор за това, че при извършена проверка на 03.02.2014г. и на 06.02.2014г. по документи е констатирано нарушение на трудовото законодателство – работодателят не е изпълнил задължението си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като към момента на трудова злополука с негов работник-21.10.2013г. не е имал сключен договор за застраховка трудова злополука, задължителен за работници и служители, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната, а именно код 10-производство на хранителни продукти. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.52 ал.1 от ЗЗБУТ и на чл.2 ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работници и служители за риска трудова злополука.

За да измени НП съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган и при липса на допуснати съществени нарушения на процедурата. За неоснователно е счетено възражението, че на жалбоподателя не е връчен акт и той не се е запознал с неговото съдържание, като този извод е направен от свидетелските показания. От последните съдът е установил, че жалбоподателят е бил уведомен за съдържанието на АУАН чрез неговото прочитане и поради силно раздразнение е отказал да подпише същия, което обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетел. За ирелевантни за делото са приети доводите на жалбоподателя, че за периода от 26.06.2013г. до 26.10.2013г. не е имало сключен договор за застраховка „Трудова злополука” поради недоглеждане на счетоводителя обслужващ фирмата, тъй като е счетено, че съблюдаването на това задължение е на работодателя. По отношение на приложението на нормата на чл.415в от КТ е прието, че освен отстраняването на нарушението в кратък срок е необходимо от него да не са произлезли вредни последици, което в случая не е така, тъй като за претърпелия злополуката работник са настъпили вредни последици. В заключение районният съд е приел, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, но неправилно наказващият орган е определил размера на санкцията, като с оглед постигане на поправителния и превъзпитателен ефект от наказанието, последното е определено в размер на минималния по закон-1500лв.    

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Съображенията за това са следните:

На първо място е необходимо да се посочи, че районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. Ето защо фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд за правилно ангажирана отговорност на дружеството се споделят от настоящата инстанция. Споделят се и изводите за размера на наложеното наказание, като касационният състав счита, че определеният от районния съд размер на наказанието ще спомогне за постигане на целите, определените в чл.12 от ЗАНН.

По касационните възражение, настоящият състав съобрази следното:

Не е налице соченото от касатора нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, като с оглед свидетелските показания (с изключение на св.В., който е в близки отношения с жалбоподателя) се установява, че жалбоподателят е присъствал при  съставянето на акта. В тази връзка е необходимо да се посочи, че дори самият представляващ дружеството сочи в своите обяснения дадени пред съда различни версии…”Ж. написа акта и ми каза, че акта е за 100лв. и да го подпиша….” и „….Актът не е съставен пред мене, беше донесен. Не бях взел очилата, за да го прочета. Каза ми актосъставителя, че е във връзка със застраховката…..”, както и „…Като свърших подпечатването на предписанията актосъставителя ми поднесе акта, като ми каза, че имаме пропуснати месеци за застраховане на работниците….”. От последното се установява, че представляващият дружеството е знаел и е наясно за какво нарушение му е съставен АУАН.

Не е допуснато и нарушение на чл.43 ал.2 от ЗАНН и е налице надлежно удостоверяване на отказа на нарушителя да подпише акта. Св.П. заявява, че нарушителят в негово присъствие е отказал да подпише акта, като сочи „….Не мога да си спомням точните думи на жалбоподателя, но каза, че не се счита за виновен за изписаното в акта и отказа да го подпише…”. Актосъставителят сочи, че …”Актът е съставен от мене. Жалбоподателят отказа да подпише акта и се извика колегата. Колегата беше когато той отказа да подпише акта и жалбоподателят напусна стаята…”, както и „…в първият момент му се предяви акта да се запознае със съдържанието и се подпише. Той отказа. В следващият момент извиках колегата, пак го предявих и той отказа да го подпише и да му се връчи, след което напусна стаята….”, а жалбоподателят твърди „…Докато подпечатвах документите не съм следил кой влиза и излиза от стаята……Започна да чете акта актосъставителя, но му казах, че няма да подпиша…”. При горните факти, че може да бъде направен извод за неспазена процедура по чл.43 ал.2 от ЗАНН.

Напълно се споделят и изводите на районния съд за неприложимост на хипотезата на чл.415в от КТ, като следва да се посочи че проверката от Д”ИТ” е предизвикана именно по сигнал на съпругата на пострадалото лице, което обстоятелство се установява от данните по делото.

По изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира, че решението на районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.

 Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 09.07.2014г., постановено по НАХД №122 по описа за 2014г. на Районен съд-Никопол.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.