ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1174

гр. Плевен, 09.10.2014 г.

Административен съд - гр. Плевен, VI-ти състав, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 778 по описа на Административен съд – Плевен за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.197 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от С.Т.Т. с адрес за кореспонденция гр.Плевен, ул „Цар Калоян” №14, против мълчалив отказ за предоставяне на информация по ЗДОИ. В жалбата се твърди, че РДНСК-СЗР Враца е административен орган по контрол на строителството и е издала множество актове по премахване на въздушни кабелни комуникационни отсечки в различни райони на града. По време на премахването никой не е обяснил какви са критериите за избор на тези райони, още повече, че не е имало оплакване от гражданин или фирма. Поради това има интерес да узнае дали „проверяващите са проверили себе си”. В изпълнение на съдебно определение жалбоподателят е внесъл дължимата държавна такса за образуване на делото и е уточнил какви са съображенията му за оспорване на мълчаливия отказ на РДНСК-СЗР. В уточнителната молба е развил съображения включително за незаконосъобразност на направения от органа извод за „невалидност” на подадената от него жалба, само защото е подадена по електронна поща, като е изразил становище, че ако за органа са съществували неясноти, е следвало да укаже на жалбоподателя да ги отстрани.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства и с твърденията на страните , намира за установено следното:

Жалбоподателят е подал заявление, с което е поискал достъп до обществена информация по т.1 до т.6 от заявлението. Същото е подадено по електронен път на имейл адрес, посочен в приложения на л.16 от делото документ, на 19.05.2014 год. Заявлението е приложено на л.15 от делото и върху него има поставена резолюция от 19.05.2014 год.-„Съгласно писмо изх.№ПЛ-194- 00-043/05.02.2014 год. да не се регистрира и разглежда”. В съответствие с поставената резолюция заявлението не е регистрирано с входящ номер, не е разгледано и по същото няма постановен акт. Предвид непроизнасянето на Началника на РДНСК-СЗР Враца, Т. е подал жалба чрез РДНСК-СЗР Враца до АС Плевен, отново по електронен път, приложена на л.58 от делото, на която също има поставена и подписана резолюция от 17.06.2014 год. -„Съгласно писмо изх.№ПЛ-194- 00-043/05.02.2014 год. да не се регистрира и разглежда”.

При така установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Предвид поставената резолюция от Началника на РДНСК-СЗР Враца от 19.05.2014 год.-„Съгласно писмо изх.№ПЛ-194- 00-043/05.02.2014 год. да не се регистрира и разглежда”, настоящият състав приема, че се касае за жалба против изричен отказ на органа да разгледа по същество отправено пред него искане за издаване на индивидуален административен акт по реда на ЗДОИ. Производството в този случай се развива по реда на чл.197 и сл. от АПК. На основание чл.28, ал.1 от ЗДОИ, по така подаденото заявление органът е следвало да се произнесе в 14 дневен срок, или най-късно до 02.06.2014 год. От крайната дата, на която органът е следвало да се произнесе, е започнал да тече 14 дневния срок по чл.197 от АПК за обжалване на отказа на органа да се произнесе по съществото на направеното искане и същият е изтекъл на 16.06.2014 год. Ето защо подадената на 16.06.2014 год. жалба, което се установява от документ на л.7 от делото и се признава от ответника, видно от становище на л.56-57 от делото, се явява подадена в срок, от надлежна страна, която има право и интерес да оспори изричния отказ, и е допустима за разглеждане по същество. Административният орган обаче, не е изпратил жалбата в съда, до когото същата е била адресирана, а вместо това е поставил и на нея резолюция -„Съгласно писмо изх.№ПЛ-194- 00-043/05.02.2014 год. да не се регистрира и разглежда”. Това е мотивирало жалбоподателя да подаде същата жалба и пред съда, която е била регистрирана с входящ №2865/05.09.2014 год. Единственото задължение, което е имал административният орган в случая по силата на разпоредбата на чл.152 от АПК , е като „пощенска кутия” да препрати жалбата в съда, до когото тя всъщност е била адресирана, а не да поставя резолюция да не се регистрира и разглежда. В случая единствено съдът е този, който е компетентен да се произнесе по редовността, допустимостта и основателността на всяка жалба, адресирана до съда.

Така подадената жалба е и основателна.

Възможността за надлежно сезиране на административния орган за произнасяне по електронен път е уредена както с общия текст на чл.29 ал.4 от АПК, така и с изричната разпоредба на чл.24 ал.2 от специалния ЗДОИ, предвиждаща, че заявлението за достъп до обществена информация, направено по електронен път при условия, определени от съответния орган, се счита за писмено такова по ал.1. Такива условия действително са определени от сезирания орган и са приложени на л.31-50 от делото. На първо място обаче, следва да се има предвид, че тези правила не са публикувани и достъпни за гражданите, каквото е твърдението и на самия орган в молба вх.№2946/16.09.2014 год. , поради което на основание чл. 13 от АПК, прогласяващ основен принцип на административното производство за последователност и предвидимост, органът, за да откаже издаването на административен акт, е недопустимо да се позовава на тези непубликувани правила. На второ място, и противно на твърденията на РДНСК-СЗР в писмо на л.17-18 от делото, в тези , макар и непубликувани правила, не се съдържа забрана за регистриране и разглеждане на документи, постъпили при органа по електронен път. Напротив, в разпоредбата на т.6.2-входящи документи, е посочено, че за регионалните структури на РДНСК входящата документация се регистрира от деловодител или определен от началника на структурата служител, независимо от начина, по който е получена. Действително, в същия текст е посочено изброяване, сред което не фигурира „по електронен път”, но според съда изброяването е примерно, а не изчерпателно. От друга страна, тълкувайки граматически израза „независимо от начина, по който е получено” се налага извод, че в структурата на органа следва да бъде регистрирано всяко постъпило искане, независимо от носителя, на който е сторено това. Не на последно място следва да се има предвид, че след като законът в разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗДОИ е регламентирал, че сезирането може да стане и по електронен път, административните органи са длъжни да осигурят възможността заявленията да се подават по електронен път, като определят реда и условията, по които това да се случва, а не като не определят изобщо такива правила. Не съставлява пречка за регистриране на искането и факта, че то е изпратено на адрес в „abv” поща, след като органът не е огласил официално тези правила и конкретно не е посочил адрес, на който ще приема заявления, подадени по реда на ЗДОИ. На последно, но не по значение място, дори заявлението да не е постъпило по регламентирания от органа или от закона ред, сезираният орган е узнал за него (след като е поставил резолюция) и ако е считал, че това заявление не удовлетворява изискванията на закона, на основание чл.29 от ЗДОИ, респ. чл.30 от АПК, е следвало да даде указания на заявителя за отстраняване на констатираните нередовности, а не да постановява същото да не се регистрира и разглежда. Ето защо, дали заявлението е било регистрирано или не от администрацията на РДНСК, е въпрос, който стои извън преценката за неговата наличност. Задължението да разгледа искането за достъп до обществена информация за административния орган възниква при подадено валидно заявление, а не са само при регистрирано такова. Задължение на административния орган е да извършва регистрация на заявленията - при липса на такава регистрация е налице неизпълнение на задължението по чл. 25,ал. 3 от ЗДОИ, но административният орган не може да се позовава на неизпълнението на това задължение, за да обосновава теза, че не е налице отказ за произнасяне.

Поради горното съдът намира, че подаденото заявление за достъп до обществена информация от жалбоподателя, получено от органа, е редовно подадено и като такова е поставило началото на административното производство по достъп до исканата информация. След като е бил редовно сезиран с искане за достъп до информация, административният орган е следвало да го разгледа и да се произнесе с нарочен писмен акт. Да се приеме, че не съществува сезиране със заявление за достъп до обществена информация, в следствие на факта, че не е подадено по някой от начините, установени от органа в непубликувани правила, за които жалбоподателят не знае и няма как да узнае, би означавало да се допусне ответникът да черпи права от собственото си противоправно поведение. Както вече отбеляза съдът, дори и да е приел, че не е редовно сезиран с искане за достъп до информация по електронен път, за ответника възниква задължението да укаже на жалбоподателя в какво се състои нередовността на искането и да му даде съответен срок за отстраняване на нередовностите. Същото задължение следва от общата разпоредба на чл. 30 от АПК и от специалните такива на чл. 29 от ЗДОИ .

Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ приравнява подадените по електронен път заявления на писмените в случаите, когато е направено при условия, определени от съответния орган. Целта на изискването е да обезпечи надлежното постъпване на заявлението за достъп в администрацията, както и индивидуализирането на субекта на искането. Дори и при липсата на нарочно утвърдени от органа правила, в конкретния случай фактът на подаването на заявление от жалбоподателя не се и оспорва. От друга страна, на искането е поставена резолюция, удостоверяваща узнаването от органа за подаденото заявление по реда на ЗДОИ. Поради това отричането на сезиращата му функция се основава на буквално тълкуване на чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ и противоречи на целта на закона. По аргумент от ал. 1 на чл. 24 от ЗДОИ, след като достъпът до информация може да се предостави и при устно запитване, на още по-голямо основание постъпилото по електронен път и прието заявление следва да се приеме за валидно.

След като задълженият субект е бил сезиран със заявлението по чл. 24, ал.2 от ЗДОИ, то същият е бил длъжен да постанови решение в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Ако счита, че искането страда от нередовност, органът е бил длъжен да предприеме необходимите мерки да укаже на заявителя да отстрани констатираните нередовности в определен от него срок и в зависимост от процесуалното поведение на заявителя, да се произнесе с нарочен писмен акт.

Ето защо, следва да бъде отмени изричния отказ на Началника на РДНСК-СЗР Враца да се произнесе по същество на отправеното до него искане за издаване на ИАА по реда на ЗДОИ, и делото да се върне като преписка на Началника на РДНСК-СЗР Враца с указания органът да разгледа и да се произнесе с нарочен писмен акт по реда и в сроковете, указани в ЗДОИ, по надлежно подаденото и получено при органа заявление за достъп до обществена информация.

Воден от горното и на основание чл.200 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ изричният отказ на Началника на РДНСК-СЗР Враца , обективиран в резолюция от 19.05.2014 год.със съдържание „Съгласно писмо изх.№ПЛ-194- 00-043/05.02.2014 год. да не се регистрира и разглежда” и ВРЪЩА делото като преписка на Началника на РДНСК-СЗР Враца за разглеждане по същество и произнасяне с нарочен писмен акт по реда и в сроковете, указани в ЗДОИ, по надлежно подаденото и получено при органа заявление за достъп до обществена информация, подадено от С.Т. ***.

Определението може да се оспори с частна жалба от страните, участващи в административното производство в 7 дневен срок от съобщението, пред ВАС на РБ.

Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя и на Началника на РДНСК-СЗР-Враца.

СЪДИЯ: