Решение по Административно дело 775/2013г.

РЕШЕНИЕ № 54

гр. Плевен, 24 Януари 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ЮЛИЯ ДАНЕВА

2.СНЕЖИНА ИВАНОВА

СЕКРЕТАР: М.К.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Данева касационно административно дело № 775 по описа на съда за 2013 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.14, ал.3 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.

Образувано е по касационна жалба /подадена като „ жалба”/ на К.Т.К. ***, против решение №90/20.06.2013 г., постановено по гр.дело №35/2013 г. на Районен съд /РС/ - Кнежа, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение №465Г/10.11.1999 г. на поземлена комисия /ПК/ гр.Искър. С това решение на ПК – т. ІV, е отказано да се признае правото на собственост на наследниците на Т. К. Л., бивш жител на с.Староселци, по отношение на ливада от 8.000 декара, находяща се в землището на с.Староселци, местността “Чуката”, поради включването й в горския фонд. Касаторът счита решението на РС за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че е нарушен материалният закон и съдопроизводствените правила. РС не е квалифицирал правно иска, не е уточнил предмета на спора. Не е посочил основанието, поради което се отхвърля искането. С първоначалната жалба е направено искане да се възстанови земята или да се извърши компенсиране с компенсаторни бонове, като РС въобще не се е произнесъл по второто искане. Моли решението да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане, като се укаже да се спазват процесуалният и материалният закон от РС-Кнежа. По същество чрез процесуалния си представител адв. П.К. *** поддържа касационната си жалба. Навежда довод, че от писмото на Общинска служба Земеделие /ОСЗ/– гр.Искър е видно, че решението не е обжалвано и не е влязло в сила. Моли да се отмени решението на РС-Кнежа и да се укаже на ОСЗ – гр.Искър да обезщети със земя доверителя му или да се върне отново делото на РС.

Ответникът – Общинска служба Земеделие – гр.Искър не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че с оглед събраните доказателства решението на РС е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Административен съд-. Плевен, като взе предвид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок,от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От Решение № 465Г за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.Староселци от 10.11.1999 г. на ПК-гр.Искър се установява, че на наследниците на Т. К. Л. е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти: т.І - ливада от 2,650 дка, находяща се в землището на с.Староселци в м. ”Прещипа” и ливада от 2,500 дка, находяща се в землището на с.Староселци в местността „Чаира”. С т. ІІ от същото решение е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. Л. на ливада от 2,500дка, находяща се в землището на с.Староселци в местността „Чаира”, а съгласно т. ІІІ е отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху ливада от 2,650 дка, находяща се в землището на с.Староселци в м.”Прещипа”, като е посочено, че имотът попада в корекция на река Искър и подлежи на обезщетение. Съгласно т. ІV от Решение № 465Г, комисията отказала да признае правото на собственост на наследниците на Т. Л. върху ливада от 8,000 дка, находяща се в с. Староселци, м. Чуката с мотив, че същата е включена в горския фонд.

С жалба от 18.07.2012 г. К.Т.К. е поискал от РС-Кнежа да отмени решението на ПК в частта му, с която се отказва да се признае правото на собственост върху ливада от 8,000 дка, находяща се в с. Староселци, м. Чуката. Със същата жалба е оспорено и решение №620Г/11.11.1999 г. на ПК- Искър. Направено е искане и да бъде признато правото на собственост на наследниците на Д. К. Л. върху ливада от 8,000 дка, находяща се в с. Староселци, м. Чуката, както и да се признае правото на собственост на наследниците на Т. К. Л. на ливада от 8,000 дка, находяща се в с. Староселци, м. Чуката.

По така подадената жалба в РС-Кнежа е било образувано гр.дело №284/2012. С решение №146/05.11.2012 г. РС – Кнежа е отхвърлил жалбата. Видно от решението, РС е приел жалбата за допустима, но неоснователна, поради факта, че ливадата е била включена в горския фонд и е престанала да бъде ливада.

Решението на РС е било оспорено с касационна жалба пред Административен съд – Плевен. По образуваното дело №1014/2012 съдът се е произнесъл с решение №11/15.01.2013 г. Със същото е отменил решението на РС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Административен съд – Плевен е приел, че решението на РС Кнежа е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и неизясняване на спора от фактическа и правна страна. Указал е при новото разглеждане да се определи предмета на делото, след което да се установи процесуалната допустимост на съдебните производства, доколкото спорните решения са издадени през 1999 г., а твърдението на жалбоподателя К., че същите са връчени на 09.07.2012 г. не е проверено с нито едно приобщено доказателство в тази насока. Връчването следва да бъде установено с надлежни доказателства, каквито биха били разписки за връчване, препоръчани писма и пр. След отстраняване на горепосочените процесуални пропуски, следва да бъде разгледан спора по същество, а именно отговаря ли административният акт, респ. актове на изискванията на чл. 146 от АПК. За целта по делото следва да бъдат приобщени допустимите съобразно закона доказателства, като бъде указана доказателствената тежест по чл. 170 от АПК на издателя на административния акт и на лицата, за които същият е благоприятен.

Въз основа на тези съображения, Административен съд Плевен е отменил решението на РС – Кнежа, като е върнал делото на първоинстанционния съд за ново произнасяне съобразно мотивите, които е изложил в своето решение.

След връщането на делото в РС – Кнежа, е образувано гр.дело №35/2013 по описа на РС, който е приел, че се обжалват и двата акта, продължил е делото с разглеждане на жалбата срещу решение № 465Г/10.11.1999 г., като е отделил обжалването по второто решение на ПК в друго дело. Със същото определение е поискано от ОЗС-Искър да представи доказателства за датата на връчване на решението на ПК. В представено становище /л.л.13,14/ председателят на ОСЗ сочи, че в архива на ОСЗ няма доказателства кога са връчени решенията на ПК, но са връчени, тъй като през 2001 г. е извършена доброволна делба въз основа на същите и партидата е била закрита. В също се заявява, че в ОСЗ липсва заявление за възстановяване на ливадата от 8.000 дка по реда на ЗВСГЗГФ.

С обжалваното в настоящето производство Решение № 90 от 20.06.2013 г. РС отново е отхвърлил жалбата. За да приеме същата за допустима, се е позовал на това, че ОСЗ - Искър не могат да представят данни кога е връчено решението на жалбоподателя и не оспорват датата посочена от него в жалбата – 09.07.2012 г. Приел е, че същата е неоснователна по същество. Решение № 465Г от 10.11.1999 г. на ОСЗ-Искър в обжалваната му част е потвърдено като правилно и законосъобразно от РС, тъй като с включването на процесната ливада в горския фонд тя не е земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ и не може да бъде възстановена в реални граници.

Установеното от фактическа страна води до следните правни изводи по наведените касационни основания:

РС не е изпълнил изцяло указанията на касационната инстанция при първоначалното разглеждане на делото. Правилно е определил предмета на делото – оспорване на Решение № 465Г от 10.11.1999 г. на ПК-Искър в частта му, в която е отказано да се признае правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада от 8,000 декара, находяща се в землището на с.Староселци в местността “Чуката“, поради включване на ливадата в горски фонд, но не е установил процесуалната допустимост на съдебното производство. Въпреки твърдението на ОСЗ, че не може да се установи на коя дата е връчено решението на ПК, РС е следвало да изиска други доказателства, доколкото се твърди от ОСЗ, че въз основа на решението на ПК е извършена доброволна делба през 2001 г. РС не е изискал договора за същата, нито каквито и да е доказателства, които да удостоверят или опровергаят твърденията на страните за датата на връчване. С Определение № 1054/04.12.2013г. настоящият съд е изискал от ОСЗ-Искър да представи всички доказателства, с които разполага за установяване на твърдението , че за имотите, включени в Решение № 465Г/10.11.1999г. е извършена доброволна делба.

С писмо вх. № 3857/14.12.2013г. ответникът е изпратил пет броя заверени пълни истории на имоти и два броя заверени копия от решения на ОСЗ-Искър.

Настоящият съдебен състав счита, че от представените по указание на съда писмени доказателства не може да бъде направен извод, че оспорваното решение е било съобщено на жалбоподателя най-късно през 2001г., тъй като през същата е извършена доброволна делба на имоти, фигуриращи в решението- каквото е твърдението в цитираното по-горе становище по подадената жалба. В оспореното решение, освен ливадата от 8,000 дка, по отношение на която е постановен отказ да се признае правото на собственост, се съдържат още четири имота, за два от които е признато право на собственост в съществуващи/ възстановими/ граници- ливада от 2650 дка в местността”Прещипа” и ливада от 2500 дка в м. „Чаира”; по отношение на един имот е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници- ливада от 2500 дка в м. „Чаира”, а за ливада от 2650 дка в м. „Прещипа” е постановен отказ с право на обезщетение. Представените от ответника доказателства- решения и истории на имоти се отнасят до ниви в други местности, а и административният орган не е посочил кой от имотите, по отношение на които е извършена делба с участие на касатора следва да бъде свързан с някой съдържащите се в оспореното решение имоти, от което да бъде направен извод, че участвайки в делбата, на К. е било известно съдържанието на оспореното решение, респ. то му е било съобщено на дата, по отношение на която срокът за обжалване е бил изтекъл към момента на подаване на жалбата. Т.е., и след дадените изрични указания, органът не е доказал твърдението си, че решението е съобщено, срокът за обжалване е изтекъл и жалбата срещу него е била недопустима. От това следва извод, че Районният съд се е произнесъл по подадена в срок жалба срещу решението на ОСЗ-Искър и съдебното решение е допустимо.

За да потвърди решението на ОСЗ Искър, съдът, с оскъдни мотиви е приел, че същото е правилно, тъй като процесната ливада е включена в горския фонд, не е земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ и не може да бъде възстановена в реални граници.

Решението е неправилно.

Редът, по който се провеждат процедурите по възстановяване правата на лица, чиито земи са включени в Държавния горски фонд/ДГФ/ е регламентиран в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Включването в ДФГ на имот, по отношение на който е направено искане за възстановяване собственост като земеделска земя, чрез подаване на заявление по реда на ЗСПЗЗ, не е основание за отказ да бъдат възстановени правата на собствениците върху този имот. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от ЗСПЗЗ, на правоимащите се възстановяват правата върху залесени или самозалесили се земеделски земи, за които собствениците не са възмездени и те са включени в Държавния горски фонд. Изключението е за горски разсадници и полезащитни горски пояси, каквито данни не са налични за процесния имот, и не се твърдят от ответника. В цитирания текст е посочен и редът, по който се извършва възстановяването на земи, попадащи в хипотезата на включени в ДГФ имоти- чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ. Т.е., след като за определен имот- в случая ливада от 8 дка в м. „Чуката” е подадено заявление за възстановяване, административният орган не може да откаже безусловно/ както е в настоящия случай/ признаване право на собственост само на основание на факта, че имотът е включен в горския фонд. След като не са налице други основания за отказ, органът е следвало да проведе процедурата по чл. 10, ал. 5 от ЗСПЗЗ и по чл. 18д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, и да постанови решение след нейното окончателно финализиране. А тази процедура предполага, след като е констатирано, че имотът е включен в ДГФ, на правоимащите да бъде признато правото на възстановяване на собственост по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ- обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд, и/или с компенсационни бонове. Процедурата е регламентирана в чл. 18д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, съгласно който ОСЗ/ПК/ следва да определи процесния имот като такъв, собствеността върху който не може да бъде възстановена в съществуващи или възстановими стари реални граници / в случая поради обстоятелство по чл. 10б от ЗСПЗЗ/, която констатация да бъде съобщена на заинтересуваните лица по реда на ГПК. Лицата по ал. 2 , в 14-дневен срок от датата на получаване на уведомлението подават писмено искане до общинската служба по земеделие , в което избират начина на обезщетяване, съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. След изчерпване на тази процедура, в зависимост от заявения от заинтересованите страни предпочитан начин на обезщетение, общинската служба по земеделие се произнася с решение, с което следва да признае правата на наследниците на собственика върху заявения имот, но да откаже възстановяването на същия имот в съществуващи или възстановими стари реални граници, поради включването му в ДГФ, и да определи , в самото решение , начина, по който се обезщетяват- с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд, и/или с поименни компенсационни бонове.

В разглеждания случай, по отношение на заявената за възстановяване ливада от 8 дка в м. „Чуката”, общинската служба по земеделие е постановила абсолютен отказ от възстановяване правата на наследниците на Т. Л.. Като такъв се приема формулираният в решението отказ да бъде признато правото в стари реални граници, тъй като в него не е посочен начинът, по който ще бъдат компенсирани правоимащите. В решението се съдържа абзац / очевидно включен бланкетно/, според който, на осн. чл. 18д, ал. 2 заявителят е уведомен с присмо №…/…г. Липсата на конкретно индивидуализирано с номер съобщение, както и липсата на данни в преписката такова писмо да е получавано, означава, че то не е било изпращано, или не е било връчено на заявителя, т.е. не е била извършена предвидената в чл. 18д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ процедура. От този факт следва извод, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, обосноваващ извод за неговата незаконосъобразност. Налице е нарушение и на материалния закон, тъй като , в противоречие с разпоредбата на чл. 10б от ЗСПЗЗ, за отказаните за възстановяване заявени земеделски земи, административният орган не е предвидил начин на обезщетение. И двете нарушения са съществени, и всяко едно от тях е достатъчно основание за отмяна на решението. Като го е потвърдил РС е постановил допустимо, но незаконосъобразно съдебно решение. Тук е мястото да бъде отбелязано, че РС е направил опит да санира порока на решението на административния орган, като е съобщил на заявителя правата му по чл. 18д от ППЗСПЗЗ, а от данните по делото се установява, че касаторът е направил опит да реализира правото си. В тази фаза на производството, обаче това е невъзможно, тъй като, както е отбелязано по-горе процедурата по чл. 18д,ал. 2 от ППЗСПЗЗ предхожда издаването на решението, и начинът на обезщетение следва да бъде вписан в самото решение. Този извод се потвърждава от отговора на ОСЗ до съда, обективиран в писмо изх. № 224/09.10.2013г./л.34/ , съгласно който ОСЗ Искър не предприема процедури по подаденото искане, тъй като въпросните 8 дка са отказани поради включването им в ДФГ. От този отговор следва, че процедура по чл. 18д, ал. 2 след постановяване на решение за отказ не се провежда.

Като е отказал да признае правото на собственост на наследниците на Т. К. Л. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на ливада от 8,000 дка в землището на с. Староселци, в местността”Чуката” поради включване в ДГФ, без да определи начина на компенсиране /обезщетение/, Поземлена комисия /сега Общинска служба”Земеделие”/ гр. Искър е постановила несъобразено с материалния закон решение, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, което следва да бъде отменено. Преписката следва да бъде върната на ОбС”З”-Искър за провеждане на процедурата по чл. 18д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, със съобщаване на заявителя по реда на ГПК на констатацията, че заявеният от него имот ливада от 8 дка в м. „Чуката” не може да бъде възстановен в стари реални граници поради включването му в ДГФ, да укаже на лицето в 14-дневен срок от датата на получаване на уведомлението да подаде писмено искане до службата по земеделие, в което да посочи избраният от него начин на обезщетяване, съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ-с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд, и/или с поименни компенсационни бонове. След приключване на процедурата , да постанови своето решение по отношение на спорния имот, като, в случай, че откаже възстановяване в стари/възстановими реални граници, изрично да посочи начина на обезщетяване.

Като е потвърдил решението на ОС”З” Искър, Районният съд е постановил несъобразено с материалния закон решение, което следва да бъде отменено.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 90/20.06.2013 г., постановено по гр.дело №35/2013 г. на Районен съд – Кнежаи вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Решение № 465 Г от 10.11.1999г. на Поземлена комисия/ сега Общинска служба”Земеделие”/ гр. Искър в частта, с която е отказано признаване право на собственост на наследниците на Т. К. Л. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на следния имот: Ливада от 8,000 дка, находяща се в землището на с. Староселци, Плевенска обл., в местността”Чуката, заявен с пореден № 7 от заявлението.

ВРЪЩА делото като преписка на Общинска служба „Земеделие” Искър със задължително указание, в едномесечен срок от влизане на решението в сила да проведе процедура и постанови решение по подаденото заявление, съгласно мотивите на настоящето решение..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.