Р E Ш Е Н И Е

 

 546

гр.Плевен, 19 Ноември  2014 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                            

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Калина Пецова

                                                                Снежина Иванова

При секретаря Г.К. и с участието на прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова касационно административно-наказателно дело №  768  по описа за  2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 960 от 10.07.2014 г., постановено по НАХД № 1679  по описа за 2014 г. на Районен съд гр. Плевен е отменено наказателно постановление № 324/13.11.2013 г. на Зам. Кмета на Община – Плевен, с което на В.Д.Т. като ръководител/представляващ ЕТ „В.Т. *** на основание чл. 40, ал. 1 от ЗСППЦ е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за това, че е ползвал (разорал и засял) 70.103 дка, представляващи 100 % от имот № 000401 с НТП пасище – мера, находящ се в местността „Няма” в землището на гр. Славяново, Плевенска област.

Срещу решението е подадена касационна жалба от П.П. – главен юрисконсулт в отдел „ПНО” като пълномощник на Община – Плевен, която счита същото за неправилно. Сочи, че с решението си касационната инстанция  по КАД № 266/2014 г. на АС – Плевен е приела, че жалбата срещу наказателно постановление № 324/13.11.2013 г. на Зам. Кмета на Община – Плевен е подадена от ненадлежна страна и в този смисъл е недопустима и затова съвсем ясно и недвусмислено е указала физическото лице В.Д.Т. да потвърди действията на адв. Н. по подаване на жалбата, като по тази причина решението е отменено и делото върнато за разглеждане от друг състав на Плевенския районен съд при съобразяване на мотивите на касационното решение. Твърди, че до насрочване на първото заседание по върнатото и заведено като НАХД № 1679/2014 г. не е постъпила нито жалба от физическото лице В.Д.Т., нито пък писмено заявление от същия, с което да заявява отново като физическо лице, че жалбата, подадена от адв. Н. като довереник на ЕТ „В.Т. – Т. 48” следва да се счита подадена от него в личното му качество. Касаторът счита, че при така изложеното не става ясно въз основа на какво волеизявление съдът го е конституирал като страна и призовал същия като физическо лице. Сочи, че в първото заседание е представена декларация, чието първо изявление касае потвърждаване действията на адв. Н. от АК – Плевен по подаване на жалбата и като страна в съдебния процес. Касаторът, имайки предвид, че жалбата не е подадена от името на В.Т. и че той не е бил страна в процеса счита, че няма как подобно потвърждение да се приеме за валидно, а по отношение на второто волеизявление от декларацията относно конституирането като страна в процеса като физическо лице счита, че е безпредметно. Счита, че указанието като страна в процеса да бъде конституиран и да участва физическото лице В.Д.Т. не е адресирано до страната, а касае първоинстанционния съд. В жалбата се сочи, че за да бъде конституирано физическото лице Т. като страна е необходимо потвърждаването на действията на адвоката да бъдат извършени преди първото по делото заседание, което счита, че в настоящия случай не е сторено, предвид което счита, че производството по делото е следвало да бъде прекратено, тъй като първичната жалба, депозирана от името на ЕТ „В.Т. – Т. 48” е недопустима, а съответните срокове след узнаване на решението на АС Плевен, физическото лице В.Д.Т. не е валидирало действията на адв. Н. по указания от съда начин. Твърди, че представената на 4.07.2014 г. в съдебно заседание декларация не отстранява недостатъците на жалбата. Касаторът счита, че оспорваното съдебно решение почти изцяло преповтаря решението, постановено по НАХД № 2914/2013 г. по описа на Районен съд – Плевен.

Касаторът сочи, че въпреки приетото след подробно и всестранно обсъждане на събраните и представени доказателства, че описаната фактическа обстановка е доказана и като логични и непротиворечиви са приети гласните доказателства, в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до цялостното му опорочаване. Приетото, че не е посочена точната дата на извършване на нарушението, императивно изискване съгласно чл. 42, т. 3, пр. 1 и л. 57, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗАНН е необосновано, тъй като в случая става въпрос за сложен комплекс от отношения, които включват освен самото засаждане на културата (пшеница), така също и подготовка на почвата. Твърди, че тези действия, влизащи в понятието „ползва” се извършват не по-рано от 1 октомври на съответната година, което е началото на стопанската година и от това следва, че деянието е в състояние на продължително извършване в периода от 1.10.2012 г. към 10.05.2013 г. до момента на прибиране на пшеницата. Счита обаче, че тъй като земеделските земи са имоти, които не са под постоянно наблюдение и охрана, деянието е станало известно на общинските служители именно на 10.05.2013 г.  – момента на извършване на проверката. Твърди, че всички срокове са спазени и акта за установяване на административно нарушение е съставен след като в периода от 10.05.2013 г. до 2.07.2013 г. са извършване действия по установяване на действителния извършител и е отправена покана до лицето. Касаторът счита, че след като с възражението си Т. признава, че именно той, чрез представляваното от него предприятие е завзел и ползва общински имот № 000410, землище гр. Славяново, може да се каже, че административнонаказващият орган е получил сигурни сведения за автора на нарушението, като от тогава започва да тече тримесечния срок за съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Сочи и че наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като по този начин са спазени и законово определените срокове. В подкрепа на това касаторът сочи Постановления № 5/68 г. и № 10/73 г., с които Пленума на ВС се е произнесъл по въпроси, касаещи пропуски и грешки в административнонаказателното производство, както и за липсата на някой реквизити в акта за установяване на административно нарушение и тяхното влияние върху законосъобразността на наказателното постановление, като счита, че непосочването на датата на изпълнителното деяние е пропуск, неопорочаващ съществено наказателното постановление.

По отношение твърденията, че е нарушен чл. 15, т. 7 от Наредба № 9 касаторът твърди, че видно от самото наказателно постановление, никъде не е цитирана посочената разпоредба, напротив, с оглед изричното упоменаване на чл. 18, предл. 1 от ЗАНН е недвусмиселно, че става въпрос за наличието на две отделни нарушения, по отношение на които наказанията следва да се търпят поотделно.

В жалбата се сочи, че в първоинстанционния съдебен акт като съществено нарушение на процесуалните правила е посочено, че акта за установяване на административно нарушение е съставен срещу ЕТ „В.Т. – 48”, представлявано от В.Д.Т., като не ставало ясно какви са съображенията на административнонаказващия орган да издаде наказателно постановление срещу физическото лице В.Т., по повод на което касаторът намира, че предвид развитите съображения от нарушителя за причините и липсата на критичност по отношение на извършеното се доказва и вината му за вмененото нарушение. Твърди се, че от възраженията на Т. се подразбира, че деянието е извършвано с ясното съзнание за неправомерност на ползването на общинския земеделски имот. Твърдението, че имотът е обработваем още от времето на ТКЗС счита за ирелевантно. Касаторът счита, че лицето се е възползвало в пълен обем от правата си както при уведомяването му за извършената проверка със съответното писмо, така и след съставяне и връчване на акта за установяване на административно нарушение с представяне на възражение.

Аргументите на първоинстанционния съд, че не са представени доказателства, които потвърждават нарушението съгласно императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН касаторът счита за нелогични, тъй като по делото са представени възраженията на Т., с които се признава деянието, а доказателствата, представени ведно с възраженията, които самият нарушител намира като такива, оправдаващи действията му, са в полза преценката на наказващия орган. По отношение различието в правните субекти (ФЛ, ЕТ и ЮЛ) счита, че никой не е имал намерение и не е правил опит да оспори същото, тъй като, видно от самото наказателно постановление, административнонаказващият орган  е посочил причините, мотивиращи го в конкретния случай да наложи санкцията на физическото лице. Сочи, че действително в правния оборот ЕТ е самостоятелен субект досежно правата и задълженията си, но като такова то е носител на административнонаказателна отговорност за извършеното от него само в предвидените от закона случаи, а тези, в които липсва законова възможност за ангажиране на отговорността на търговеца, отговорни за действията по аналогия от чл. 24, ал. 2 от ЗАНН са представляващите го лица, респ. ръководителите, отговорни за допускане на деянието, което се явява нарушение. Касаторът счита, че представената извадка от Търговския регистър е доказателство за ръководното и представително качество на В.Д.Т., като счита, че непълнота и несъвършенства в разпоредбите на ЗСПЗЗ са причина санкцията за извършеното нарушение да бъде наложена на физическото лице, представляващо нарушителя. Сочи, че в случая лицето е санкционирано не защото физически със собствени усилия е разорало и ползвало общинския имот, а защото е допуснало това да бъде сторено от ръководеното и представлявано от него предприятие. Счита, че нарушителят е имал възможност да представи доказателства, опровергаващи твърденията за извършено от него нарушение както преди съставяне на акта, така и след неговото съставяне, но преди издаване на наказателното постановление, като представените възражения и доказателства само потвърждават констатациите на проверяващите. Извън това, за немаловажно обстоятелство касаторът счита, че в случая с действията си, ползвайки неправомерно общински имот за добив на селскостопански култури, нарушителят неправомерно е получил добиви, от които се е облагодетелствал, като в същото време е лишил животновъдите в района от възможността да ползват имота по предназначение, с което непосредствено е накърнил правата. Твърди, че в този смисъл съдът не е съобразил нито сложността на обществените отношения, в чиято сфера е допуснато административно нарушение, нито кръга от засегнатите лица.

В жалбата касаторът твърди, че по делото е безспорно доказано, че имотът, предмет на нарушение е общинска собственост, в каквато насока са и представените доказателства, които не са оспорени. Счита, че представените от оспорващия наказателното постановление не сочат правно основание за ползване на земеделски имот № 000410, землище гр. Славяново нито в полза на ЕТ „В.Т. – Т. 48”, нито на представляващото го физическо лице В.Д.Т.. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрк П. с пълномощно от първата инстанция. Поддържа касационната жалба на основанията, подробно изложени в същата. Моли решението на РС Плевен да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което оспореното НП да бъде оставено в сила.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява от адв. М., който оспорва жалбата и моли решението на първата инстанция да бъде потвърдено, за което представя писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка: По повод сигнал на Кмета на гр. Славяново, област Плевен,  на 10.05.2013 год. около 11:00 часа, служители от сектор “Земеделие и гори” при Община-Плевен посетили имот № 000401 с площ от 70,10 дка, НТП пасище-мера, находящ се в местността “Няма” в землището на гр. Славяново, Плевенска област, при което установили, че имотът се ползва (разоран и превърнат в обработваема земя) от лице без правно основание. Установили, че извършител на нарушението е ЕТ “В.Т. ***.

На 13.08.2013 год. е съставен АУАН № 208 против ЕТ “В.Т. ***, представляван от В.Д.Т. за това, че на 10.05.2013 год. около 11:00 часа в гр. Славяново в имот № 000401 с площ от 70,103 дка в местността “Няма”, землище на гр. Славяново с начин на трайно ползване – пасище, мера е извършено разораване и засяване с пшеница, имотът е превърнат в обработваема земя, като ЕТ “В.Т. *** няма сключен договор за наем и имотът се ползва без правно основание, с което нарушил чл. 15, ал. 7 от Наредба № 9 на ОбС-Плевен и чл. 40, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са постъпили писмени възражения от търговеца чрез представляващия В.Д.Т..

На 13.11.2013 год. Заместник Кмета на Община-Плевен, оправомощен за наказващ орган със Заповед № РД 10-1718/05.12.2012 год. във вр. със Заповед № 10-1619/25.11.2011 год. на Кмета на Община – Плевен санкционирал В.Д.Т., като ръководител/представляващ ЕТ “В.Т. ***, на осн. чл. 40, ал. 1 от ЗСППЗ с административно наказание - глоба в размер на 2 000,00 лева за това, че е ползвал (разорал и засял) 70, 103 дка, представляващи 100% от имот № 000401 с НТП пасище-мера, находящ се в местността “Няма”, землището на гр. Славяново, Плевенска област.   

Така описаната фактическа обстановка съдът приел въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите, които съдът приел с доверие като логични и непротиворечиви.    

Съдът отменил оспореното пред него НП, поради съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, които са следните: Както в АУАН, така и в НП не се сочела точна дата на извършване на процесното нарушение, каквото изискване поставят нормите на чл. 42, т. 3, пр. 1-во и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 2-ро от ЗАНН. Пропускът бил съществен, както с оглед съобразяване елементите от конкретния фактически състав и действащата към момента нормативна уредба, така и предвид законоустановените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и 2 от ЗАНН. Не възприел за дата на нарушението датата на извършване на проверката от страна на ответника или пък проверявания период.Посочил, че датата на извършване на нарушението е особено съществен реквизит, както на АУАН, така и на НП, същата следва да се сочи ясно и недвусмислено от АНО, а не да се извежда по тълкувателен път от самото НП, или от придружаващи го книжа.

На следващо място посочил, че в АУАН са изброени три нарушения: разораване, засяване с пшеница и ползване на имота без правно основание, но е наложена санкция само за ползване, като наказващият орган цитирал, че е нарушен чл. 15, т. 7 от Наредба № 9, а същият се отнасял за разораване и смяна на предназначение.

Административно-наказателното производство било започнало и се  развило по отношение на  ЕТ “В.Т. ***, който именно е посочен като нарушител в АУАН. Не ставали ясни  съображенията на административно-наказващият орган, да приеме за нарушител в НП не е ЕТ, а самото физическо лице В.Т.. Съдът посочил, че общото производство по ангажиране на личната виновна отговорност на физическото лице се различава от това по чл.83 от ЗАНН – както  по отношение на подлежащите на установяване и доказване факти, представляващи императивно изискуеми предпоставки за налагане на административно наказание, така и по отношение на вида на наложеното такова (глоба или имуществена санкция), но на първо място – по субекта, който е привлечен към отговорност със съставяне на АУАН (ЕТ “В.Т. ***)  и спрямо когото се реализирала отговорността (В.Т. като представляващ ЕТ). Приел, че макар за целите на гражданското (търговско и данъчно) и административното право ЕТ да не се разграничава от ФЛ, в административно-наказателното производство въпросът за субекта на отговорността се пречупва през призмата на наказателното право и се разрешава на плоскостта на обективно извършените нарушения или пропуснатите дължими действия, както и на субективното отношение на дееца към тях, при съхраняване правото на защита на лицето, привлечено към отговорност. 

Решението е правилно, като настоящият състав на АС Плевен споделя напълно мотивите, изложени в същото, поради което не следва да ги преповтаря.

Съдът ще вземе отношение само по конкретно наведените възражения в касационната жалба.

На първо място, съдът приема, че решението не е недопустимо, както се твърди в жалбата и не подлежи на обезсилване. Правилно е отбелязано, че с предходно касационно решение на АС Плевен е обезсилено Решение на РС Плевен относно същото наказателно постановление, като делото е върнато за ново разглеждане при надлежно конституиране на страните. Следва да бъде отбелязано,че последното е вследствие именно от неправилно проведеното административнонаказателно производство, в частност - образуване на такова срещу търговец и приключване с издаване на НП срещу физическо лице. Именно наказаното лице - физическото лице В.Т. е следвало да бъде конституиран като оспорващ, което е сторено в хода на АНХД № 1679/2014г. на РС Плевен. Същият в лично качество е потвърдил действията на представляващия го адвокат, с което е изпълнено указанието на АС Плевен и е валидизирано производството пред съда.

Както се посочи, съдът споделя и останалите изводи на първоинстанционното решение, в обратна насока на които са изложените в касационната жалба възражения.

Следва да бъде отбелязано, че действително визираната норма на чл. 15, ал.7 от Наредба № 9 на Общински съвет Плевен гласи: „Задължения на ползвателите за индивидуално ползване на мери и пасища:  (7) Да не разорават мерите и пасищата и да не променят предназначението им;”. От прочита на същата следва, че тя е адресирана към ползвателите на пасища и мери, които ползват имотите чрез индивидуално сключване на договор. Другото установено от контролните органи нарушение е това на чл. 40, ал.1 от ЗСПЗЗ за ползване на земеделски общински земи без правно основание. Последното води до извод за взаимноизключващи се норми. Деянията „разораване” и „промяна предназначението” при налична забрана могат да бъдат реализирани от ползвателите на имоти, какъвто се твърди, че лицето не е чрез вменяване на трето нарушение - ползване на имот без правно основание.

Извън това, по мнение на настоящия съд, достатъчно основание за опорочаване на производството е фактът, че същото е започнало срещу един субект и е приключило срещу друг. Ако в хода на същото е било установено, че деянието е извършено при условията на чл. 24, ал.2 от ЗАНН, както се твърди в мотивите на НП, органът е следвало да преквалифицира нарушението и да прецизира нарушителя чрез съставяне на акт срещу него. В процесния случай се е стигнало до налагане на наказание чрез процесното НП на лице, на което не е повдигнато административно обвинение чрез АУАН, което е недопустимо.

Изложените пороци на НП са достатъчни основания за отмяната му, поради което съдът не следва да коментира и останалите изложени в касационната жалба възражения.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА. Решение № 960 от 10.07.2014 год., постановено по НАХД № 1679  по описа за 2014 г. на Районен съд гр. Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                             2.