Р E Ш Е Н И Е
№ 546
гр.Плевен, 19 Ноември 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи
касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети ноември, две
хиляди и четиринадесета година, в
състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Калина Пецова
Снежина Иванова
При секретаря Г.К. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова
касационно административно-наказателно дело № 768 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 960 от 10.07.2014 г., постановено по НАХД № 1679 по описа за 2014
г. на Районен съд гр. Плевен е отменено наказателно постановление №
324/13.11.2013 г. на Зам. Кмета на Община – Плевен, с което на В.Д.Т. като
ръководител/представляващ ЕТ „В.Т. *** на основание чл. 40, ал. 1 от ЗСППЦ е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за това, че е
ползвал (разорал и засял) 70.103 дка, представляващи 100 % от имот № 000401 с
НТП пасище – мера, находящ се в местността „Няма” в землището на гр. Славяново,
Плевенска област.
Срещу решението е подадена касационна
жалба от П.П. – главен юрисконсулт в отдел „ПНО” като пълномощник на Община –
Плевен, която счита същото за неправилно. Сочи, че с решението си касационната
инстанция по КАД № 266/2014 г. на АС –
Плевен е приела, че жалбата срещу наказателно постановление № 324/13.11.2013 г.
на Зам. Кмета на Община – Плевен е подадена от ненадлежна страна и в този
смисъл е недопустима и затова съвсем ясно и недвусмислено е указала физическото
лице В.Д.Т. да потвърди действията на адв. Н. по подаване на жалбата, като по тази причина решението е
отменено и делото върнато за разглеждане от друг състав на Плевенския районен
съд при съобразяване на мотивите на касационното решение. Твърди, че до
насрочване на първото заседание по върнатото и заведено като НАХД № 1679/2014
г. не е постъпила нито жалба от физическото лице В.Д.Т., нито пък писмено
заявление от същия, с което да заявява отново като физическо лице, че жалбата,
подадена от адв. Н. като
довереник на ЕТ „В.Т. – Т.
Касаторът сочи, че въпреки приетото след
подробно и всестранно обсъждане на събраните и представени доказателства, че
описаната фактическа обстановка е доказана и като логични и непротиворечиви са
приети гласните доказателства, в хода на административно наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
са довели до цялостното му опорочаване. Приетото, че не е посочена точната дата
на извършване на нарушението, императивно изискване съгласно чл. 42, т. 3, пр.
1 и л. 57, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗАНН е необосновано, тъй като в случая става
въпрос за сложен комплекс от отношения, които включват освен самото засаждане
на културата (пшеница), така също и подготовка на почвата. Твърди, че тези
действия, влизащи в понятието „ползва” се извършват не по-рано от 1 октомври на
съответната година, което е началото на стопанската година и от това следва, че
деянието е в състояние на продължително извършване в периода от 1.10.2012 г.
към 10.05.2013 г. до момента на прибиране на пшеницата. Счита обаче, че тъй
като земеделските земи са имоти, които не са под постоянно наблюдение и охрана,
деянието е станало известно на общинските служители именно на 10.05.2013
г. – момента на извършване на
проверката. Твърди, че всички срокове са спазени и акта за установяване на
административно нарушение е съставен след като в периода от 10.05.2013 г. до 2.07.2013
г. са извършване действия по установяване на действителния извършител и е
отправена покана до лицето. Касаторът счита, че след като с възражението си Т.
признава, че именно той, чрез представляваното от него предприятие е завзел и
ползва общински имот № 000410, землище гр. Славяново, може да се каже, че административнонаказващият
орган е получил сигурни сведения за автора на нарушението, като от тогава
започва да тече тримесечния срок за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение. Сочи и че наказателното постановление е издадено в
срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като по този начин са спазени и законово
определените срокове. В подкрепа на това касаторът сочи Постановления № 5/68 г.
и № 10/73 г., с които Пленума на ВС се е произнесъл по въпроси, касаещи
пропуски и грешки в административнонаказателното производство, както и за
липсата на някой реквизити в акта за установяване на административно нарушение
и тяхното влияние върху законосъобразността на наказателното постановление,
като счита, че непосочването на датата на изпълнителното деяние е пропуск,
неопорочаващ съществено наказателното постановление.
По отношение твърденията, че е нарушен чл.
15, т. 7 от Наредба № 9 касаторът твърди, че видно от самото наказателно
постановление, никъде не е цитирана посочената разпоредба, напротив, с оглед изричното
упоменаване на чл. 18, предл. 1 от ЗАНН е недвусмиселно, че става въпрос за
наличието на две отделни нарушения, по отношение на които наказанията следва да
се търпят поотделно.
В жалбата се сочи, че в първоинстанционния
съдебен акт като съществено нарушение на процесуалните правила е посочено, че
акта за установяване на административно нарушение е съставен срещу ЕТ „В.Т. –
Аргументите на първоинстанционния съд, че
не са представени доказателства, които потвърждават нарушението съгласно
императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН касаторът счита за
нелогични, тъй като по делото са представени възраженията на Т., с които се
признава деянието, а доказателствата, представени ведно с възраженията, които
самият нарушител намира като такива, оправдаващи действията му, са в полза
преценката на наказващия орган. По отношение различието в правните субекти (ФЛ,
ЕТ и ЮЛ) счита, че никой не е имал намерение и не е правил опит да оспори
същото, тъй като, видно от самото наказателно постановление,
административнонаказващият орган е
посочил причините, мотивиращи го в конкретния случай да наложи санкцията на
физическото лице. Сочи, че действително в правния оборот ЕТ е самостоятелен
субект досежно правата и задълженията си, но като такова то е носител на
административнонаказателна отговорност за извършеното от него само в
предвидените от закона случаи, а тези, в които липсва законова възможност за
ангажиране на отговорността на търговеца, отговорни за действията по аналогия
от чл. 24, ал. 2 от ЗАНН са представляващите го лица, респ. ръководителите,
отговорни за допускане на деянието, което се явява нарушение. Касаторът счита,
че представената извадка от Търговския регистър е доказателство за ръководното
и представително качество на В.Д.Т., като счита, че непълнота и несъвършенства
в разпоредбите на ЗСПЗЗ са причина санкцията за извършеното нарушение да бъде
наложена на физическото лице, представляващо нарушителя. Сочи, че в случая
лицето е санкционирано не защото физически със собствени усилия е разорало и
ползвало общинския имот, а защото е допуснало това да бъде сторено от
ръководеното и представлявано от него предприятие. Счита, че нарушителят е имал
възможност да представи доказателства, опровергаващи твърденията за извършено
от него нарушение както преди съставяне на акта, така и след неговото
съставяне, но преди издаване на наказателното постановление, като представените
възражения и доказателства само потвърждават констатациите на проверяващите. Извън
това, за немаловажно обстоятелство касаторът счита, че в случая с действията
си, ползвайки неправомерно общински имот за добив на селскостопански култури,
нарушителят неправомерно е получил добиви, от които се е облагодетелствал, като
в същото време е лишил животновъдите в района от възможността да ползват имота
по предназначение, с което непосредствено е накърнил правата. Твърди, че в този
смисъл съдът не е съобразил нито сложността на обществените отношения, в чиято
сфера е допуснато административно нарушение, нито кръга от засегнатите лица.
В жалбата касаторът твърди, че по делото е
безспорно доказано, че имотът, предмет на нарушение е общинска собственост, в
каквато насока са и представените доказателства, които не са оспорени. Счита,
че представените от оспорващия наказателното постановление не сочат правно
основание за ползване на земеделски имот № 000410, землище гр. Славяново нито в
полза на ЕТ „В.Т. – Т.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрк П. с
пълномощно от първата инстанция. Поддържа касационната жалба на основанията,
подробно изложени в същата. Моли решението на РС Плевен да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което оспореното НП да бъде оставено в
сила.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява от адв. М., който оспорва жалбата и моли решението на
първата инстанция да бъде потвърдено, за което представя писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа
обстановка: По повод сигнал на Кмета на гр.
Славяново, област Плевен, на 10.05.2013
год. около 11:00 часа, служители от сектор “Земеделие и гори” при Община-Плевен
посетили имот № 000401 с площ от 70,10 дка, НТП пасище-мера, находящ се в
местността “Няма” в землището на гр. Славяново, Плевенска област, при което
установили, че имотът се ползва (разоран и превърнат в обработваема земя) от
лице без правно основание. Установили, че извършител на нарушението е ЕТ “В.Т. ***.
На
13.08.2013 год. е съставен АУАН № 208 против ЕТ “В.Т. ***, представляван от В.Д.Т.
за това, че на 10.05.2013 год. около 11:00 часа в гр. Славяново в имот № 000401
с площ от 70,103 дка в местността “Няма”, землище на гр. Славяново с начин на
трайно ползване – пасище, мера е извършено разораване и засяване с пшеница,
имотът е превърнат в обработваема земя, като ЕТ “В.Т. *** няма сключен договор
за наем и имотът се ползва без правно основание, с което нарушил чл. 15, ал. 7
от Наредба № 9 на ОбС-Плевен и чл. 40, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН са постъпили писмени възражения от търговеца чрез представляващия В.Д.Т..
На
13.11.2013 год. Заместник Кмета на Община-Плевен, оправомощен за наказващ орган
със Заповед № РД 10-1718/05.12.2012 год. във вр. със Заповед №
10-1619/25.11.2011 год. на Кмета на Община – Плевен санкционирал В.Д.Т., като
ръководител/представляващ ЕТ “В.Т. ***, на осн. чл. 40, ал. 1 от ЗСППЗ с
административно наказание - глоба в размер на 2 000,00 лева за това, че е
ползвал (разорал и засял) 70, 103 дка, представляващи 100% от имот № 000401 с
НТП пасище-мера, находящ се в местността “Няма”, землището на гр. Славяново,
Плевенска област.
Така
описаната фактическа обстановка съдът приел въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и от показанията на свидетелите, които съдът приел с
доверие като логични и непротиворечиви.
Съдът отменил
оспореното пред него НП, поради съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на административнонаказателното производство, които са следните: Както в
АУАН, така и в НП не се сочела точна дата на извършване на процесното
нарушение, каквото изискване поставят нормите на чл. 42, т. 3, пр. 1-во и чл.
57, ал. 1, т. 5, пр. 2-ро от
На следващо
място посочил, че в АУАН са изброени три нарушения: разораване, засяване с
пшеница и ползване на имота без правно основание, но е наложена санкция само за
ползване, като наказващият орган цитирал, че е нарушен чл. 15, т. 7 от Наредба
№ 9, а същият се отнасял за разораване и смяна на предназначение.
Административно-наказателното
производство било започнало и се развило
по отношение на ЕТ “В.Т. ***, който именно е посочен като нарушител в АУАН. Не
ставали ясни съображенията на
административно-наказващият орган, да приеме за нарушител в НП не е ЕТ, а
самото физическо лице В.Т.. Съдът посочил, че общото производство по ангажиране
на личната виновна отговорност на физическото лице се различава от това по
чл.83 от ЗАНН – както по отношение на подлежащите на установяване и
доказване факти, представляващи императивно изискуеми предпоставки за налагане
на административно наказание, така и по отношение на вида на наложеното такова
(глоба или имуществена санкция), но на първо място – по субекта, който е
привлечен към отговорност със съставяне на АУАН (ЕТ “В.Т. ***) и спрямо когото се реализирала отговорността (В.Т.
като представляващ ЕТ). Приел, че макар за
целите на гражданското (търговско и данъчно) и административното право ЕТ да не
се разграничава от ФЛ, в административно-наказателното производство въпросът за субекта на
отговорността се пречупва през призмата на наказателното право и се разрешава
на плоскостта на обективно извършените нарушения или пропуснатите дължими
действия, както и на субективното отношение на дееца към тях, при съхраняване
правото на защита на лицето, привлечено към отговорност.
Решението е правилно, като
настоящият състав на АС Плевен споделя напълно мотивите, изложени в същото,
поради което не следва да ги преповтаря.
Съдът ще вземе отношение само по
конкретно наведените възражения в касационната жалба.
На първо място, съдът приема, че
решението не е недопустимо, както се твърди в жалбата и не подлежи на
обезсилване. Правилно е отбелязано, че с предходно касационно решение на АС
Плевен е обезсилено Решение на РС Плевен относно същото наказателно
постановление, като делото е върнато за ново разглеждане при надлежно
конституиране на страните. Следва да бъде отбелязано,че последното е вследствие
именно от неправилно проведеното административнонаказателно производство, в
частност - образуване на такова срещу търговец и приключване с издаване на НП
срещу физическо лице. Именно наказаното лице - физическото лице В.Т. е следвало
да бъде конституиран като оспорващ, което е сторено в хода на АНХД №
1679/2014г. на РС Плевен. Същият в лично качество е потвърдил действията на
представляващия го адвокат, с което е изпълнено указанието на АС Плевен и е валидизирано
производството пред съда.
Както се посочи, съдът споделя и
останалите изводи на първоинстанционното решение, в обратна насока на които са
изложените в касационната жалба възражения.
Следва да бъде отбелязано, че действително
визираната норма на чл. 15, ал.7 от Наредба № 9 на Общински съвет Плевен гласи:
„Задължения на ползвателите за индивидуално ползване на
мери и пасища: (7) Да не разорават мерите и пасищата и да
не променят предназначението им;”. От
прочита на същата следва, че тя е адресирана към ползвателите на пасища и мери,
които ползват имотите чрез индивидуално сключване на договор. Другото
установено от контролните органи нарушение е това на чл. 40, ал.1 от ЗСПЗЗ за
ползване на земеделски общински земи без правно основание. Последното води до
извод за взаимноизключващи се норми. Деянията „разораване” и „промяна
предназначението” при налична забрана могат да бъдат реализирани от
ползвателите на имоти, какъвто се твърди, че лицето не е чрез вменяване на
трето нарушение - ползване на имот без правно основание.
Извън това, по мнение на настоящия съд, достатъчно
основание за опорочаване на производството е фактът, че същото е започнало
срещу един субект и е приключило срещу друг. Ако в хода на същото е било
установено, че деянието е извършено при условията на чл. 24, ал.2 от ЗАНН,
както се твърди в мотивите на НП, органът е следвало да преквалифицира
нарушението и да прецизира нарушителя чрез съставяне на акт срещу него. В
процесния случай се е стигнало до налагане на наказание чрез процесното НП на
лице, на което не е повдигнато административно обвинение чрез АУАН, което е
недопустимо.
Изложените пороци на НП са достатъчни основания за
отмяната му, поради което съдът не следва да коментира и останалите изложени в
касационната жалба възражения.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА. Решение № 960 от 10.07.2014
год., постановено по НАХД № 1679 по
описа за 2014 г. на Районен съд
гр. Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.