Р Е Ш Е Н И Е
№ 552 / 25 Ноември 2014 г.
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЮЛИЯ ДАНЕВА
Секретар:Г.К.
Като разгледа докладваното от съдия Данева адм.д. № 763/2014г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба от Д.Д.Ж., чрез процесуален
представител адв. М. К. от ПлАК, срещу Акт за
отмяна № ТСУиС-94Д-466-6/15.08.2014г. на Заместник кмета на Община Плевен,
изпълняващ длъжността кмет съгл. Заповед № РД-10-1128/01.08.2014г., с която на
основание чл. 97, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 91, ал. 1 от АПК е отменена
Заповед № РД-12-55/12.02.2014г. на Заместник кмета на Община Плевен. С
последната е разпоредено да се извърши геодезическо замерване на обект
“Ресторант за бързо хранене” в ПИ с кад. ид. № 56722.659.781, кв. 36б по плана
на гр. Плевен.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспореният акт, като по същество се инвокират съображения за нищожност.
Твърденията са, че има влязъл в сила административен акт Заповед №
РД-12-55/12.02.2014г., който бил проверен по съдебен ред, поради което не бил
приложим реда за отмяна по чл. 91, ал. 1 от АПК, т.к. “отзив”. Твърди се още,
че административният орган се е произнесъл без да е надлежно сезиран с жалба,
доколкото подадената такава е била разгледана от съда и приета като недопустима
с окончателно определение. На следващо място се сочи, че не са налице
предпоставките на чл. 97, ал. 1 и ал. 2 от АПК, вписани като правни основания в
Акт за отмяна № ТСУиС-94Д-466-6/15.08.2014г. По същество жалбоподателят твърди,
че двата правни способа за отмяна на акта взаимно се изключват, извън което и
доколкото е имало жалба срещу същият акт, която е разглеждана от съд, то не е бил
приложим реда за отмяна по чл. 97 от АПК. Моли за прогласяване на нищожност на
Акт за отмяна № ТСУиС-94Д-466-6/15.08.2014г. По същество, чрез процесуалния си
представител адв. М.К. *** жалбоподателят поддържа жалбата на заявените в
същата основания и претендира разноските по делото, като прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски на заинтересованата страна. Депозира
подробни писмени бележки в които обосновава заинтересованост от отмяна на
оспорения акт. Като такива сочи, че по инициатива на Д.Ж. е била издадена
отменената Заповед № РД-12-55/12.02.2014г. и е участвал във всеки един етап от
производството. Сочи още, че обект “Ресторант за бързо хранене”, ситуиран в ПИ
56722.695.781, кв. 36б по плана на гр. Плевен, представлявал временен строеж по
см. на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.), като в разрешението за ползване
фигурирал и настоящият жалбоподател. Поради последното не е било без значение
за жалбоподателя дали ще има замерване и как ще приключи процедурата. По
отношение претендираните разноски по делото от заинтересованата страна сочи, че
съгласно чл. 143 от АПК такива се дължат за участието в делото на едни адвокат,
и доколкото конкретното дело не е било с фактическа и правна сложност, като е
приключило на едно заседание, то не са били налице основанията за ангажиране на
повече от един адвокат.
Ответникът по жалбата Кмет на Община Плевен, чрез
процесуалния си представител от юрк. В. – Х. намира жалбата за недопустима за разглеждане поради
липса на правен интерес. Алтернативно, оспорва жалбата, като твърди, че
заповедта е правилна и законосъобразна и моли за оставянето й в сила, като
претендира юрисконсултско възнаграждения.
Заинтересованата страна “МиМ Трейдинг” ООД , в
подадено писмено заявление и по същество
чрез процесуалните си представители адв.
О. Л. от ПлАК и адв. К. от АК Монтана аргументира становище за недопустимост на
подадената жалба срещу Акт за отмяна № ТСУиС-94Д-466-6/15.08.2014г. Твърденията
са, че липсва правен интерес у жалбоподателя Ж., т.к. разглежданият акт не би
проявил каквото и да е отражение в неговия патримониум. Навежда се довод, че същият
не може да черпи благоприятни последици от акта за отмяна, както и че не е
адресат на оспорения акт. Твърди се, че Д.Ж. не е представил доказателства, че
е заинтересован да бъдат извършвани някакви проучвателни, проектни, строителни,
монтажни, контролни и други работи във връзка с устройството на територията,
които да налагат достъп в имота, собственост на “МиМ Трейдинг” ООД. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзска с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка на
законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от
фактическа страна:
В Община Плевен е подадена е жалба с вх. №
ТСУиС-94Д-466-6/15.11.2013г. от Д.Д.Ж. с твърдения за извършен незаконен строеж
в ПИ с кад. ид. 56722.659.781, изразяващо се в застрояване на 15 кв.м. повече
от разрешеното, като е формулирано искане да бъде извършена проверка и
замерване.По повод жалбата зам. кметът на Община Плевен със Заповед № 12-1083/25.11.2013г.
е наредил да бъдат извършени огледи на обекти, изброени в 6 точки, сред които е
и сграда за обществено хранене в ПИ 56722.659.781, кв. 36б по плана на гр.
Плевен. Целта на проверката била да се установи състоянието на обектите, като
била определена дата на изпълнение 04.12.2013г., за която бил съставен
констативен протокол. С писмо изх. № ТСУиС-94Д-466-6/06.12.2013г. било съобщено
на “МиМ Трейдинг” ООД и Д.Ж., че на 13.12.2013г. от 10,30ч. работна група от
специалисти “КРВП” на Община Плевен ще извърши заснемане на обект “Спиди”, в
УПИ I, кв. 36б по плана на гр. Плевен и к.и.
56722.659.781. По повод последното и в изпълнение за заповедта до заместник
кмета е постъпила докладна с вх. № ТСУиС-94Д-466-6/14.12.2013г.от гл.
специалист отдел “КРВП”, Дирекция “СТИКР” при Община Плевен, от която е видно,
че не бил осигурен достъп до имота с аргументите, че обект “Спиди” бил законен,
било издадено разрешение за ползването му и общината не е имала основание да
извършва проверка при всяка жалба, както и че не е била представена заповед за
извършване на геодезическо заснемане. В Община Плевен е постъпила и Жалба с вх.
№ ТСУиС-94Д-466-6/14.12.2013г. от “МиМ Трейдинг” ООД в която по същество се
възразява срещу извършените действия и издадените актове от страна на заместник
кмета на общината по повод търсената проверка. С писмо изх.
ТСУиС-94Д-466-6/30.12.2013г. кметът на Община Плевен е уведомил страните, че се
преустановяват действията по регистрираните жалби. Последвало е ново искане от Д.Ж.
***-94Д-466-6/13.01.2014г. в което се настоява за извършване на проверка и
геодезическо заснемане на коментирания по-горе обект. По повод последното и във
връзка със сигнал от ТВ предаване “Граждански контрол” с вх. №
ТСУиС-92-6963-1/30.01.2013г. е издадена Заповед № РД-12-55/12.02.2014г. от зам.
кмет на Община Плевен, оправомощен със Заповед № РД 10-137/06.02.2014г. за
заместване. Със същата е наредено на основание чл. 194, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ да
се извърши геодезическо заснемане на обект “Ресторант за бързо хранене” в ПИ с
кад. ид. 56722.659.781, кв. 36б по плана на гр. Плевен с цел да се установи: очертанието на сградата,
определено с геодезически координати на определящите точки; застроена площ;
брой етажи. Заповед № РД-12-55/12.02.2014г. била оспорена пред Административен
съд Плевен с жалба от “МиМ Трейдинг” ООД, която жалба била оставена без
разглеждане, като недопустима с Определение № 345/26.03.2014г. по ахд. №
264/2014г. на Административен съд Плевен, потвърдено с Определение
№6254/12.05.2014г. по ахд. № 5788/2014г. на ВАС. След приключване на съдебното
производство са последвали нови жалби № ТСУиС-94Д-466-6/25.06.2014г. и от
28.07.2014г. от Д. Ж. с искане за привеждане в изпълнение на Заповед №
РД-12-55/12.02.2014г., изпратени са и писма от 08.07.2014г. и 01.08.2014г. от Община
Плевен до “МиМ Трейдинг” ООД и Д. Ж. за осигуряване на достъп за осъществяване
на геодезическото замерване. От страна на “МиМ Трейдинг” ООД била депозирана
жалба с вх. № ТСУиС-94Д-466-6/11.08.2014г. до Кмета на Община Плевен, с копие
до зам. кмета Т. И. и до Главния прокурор на Република България.
Последната е приета като повод за
издаване на Акт за отмяна № ТСУиС-94Д-466-6/15.08.2014г., предмет на настоящето
производство. Със същия се отменя Заповед №РД-12-55/12.02.2014г. на зам.
кмета на Община Плевен на основание чл. 97, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 91, ал.
1 от АПК. Като фактически предпоставки
за издаването му са посочени липсата на мотивировка за нуждата от достъп до чужд
имот, както и неяснотата на характера на геодезическото заснемане, което следва
да бъде извършено. Допълнително са изложени неясни съображения относно
предпоставките за прилагане за разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, сочена
като правно основание в отменената заповед и приложното поле на чл. 91, ал. 1
от АПК.
При тези фактически установявания съдът прави следните
изводи:
Жалба с вх. № ТСУиС-94Д-466-6/28.08.2014г. на Д.Д.Ж. срещу
Акт за отмяна № ТСУиС-94Д-466-6/15.08.2014г. е процесуално допустима за
разглеждане, като съображенията за това са следните:
Акт за отмяна № ТСУиС-94Д-466-6 е издаден на
15.08.2014г., а жалбата на Д.Ж. е депозирана на 28.08.2014г. с вх. № ТСУиС-94Д-466-6
чрез административния орган издал акта до Административен съд Плевен. По делото
е представено нечетливо копие на ИД 00Q93S O (л. 13) от което не може
да се установи точната дата на връчване на Акта за отмяна, но доколкото същият
е с дата на издаване 15.08.2014, а жалбата е депозирана на 28.08.2014г., съдът констатира,
че не е изтекъл преклузивният 14 дневен срок по чл. 91, ал. 2 във вр. с чл.
149, ал. 1 от АПК. Допълнително следва да бъде посочено, че в Акт за отмяна №
ТСУиС-94Д-466-6/15.08.2014г. не е посочено пред кой орган и в какъв срок
подлежи на оспорване акта за отмяна. Такова посочване липсва и в съобщението за
издаване на акта за отмяна (л. 13), поради което съдът намира, че в конкретната
хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, съгласно която
срока за оспорване на акта за отмяна се удължава на два месеца. Следователно,
жалбата срещу Акт за отмяна № ТСУиС-94Д-466-6 е подадена в срок.
Противно на становището на ответника и
заинтересованата страна по делото, жалбата е подадена от лице, имащо правен
интерес от защита на негови засегнати права. Това е така, защото Заповед №
РД-12-55/12.02.2014г. е издадена по искане на оспорващият Ж. с вх.
№ТСУиС-94Д-466-6/13.01.2014г. до Кмета на Община Плевен. Същата заповед има
правопораждащ характер по отношение на заявителя Ж., от една страна, а от друга
възлага задължения за собствениците на обекта, който ще бъде замерен
геодезически. Без значение за настоящето производство са съображенията за
издаване и съдържанието на Заповед № РД-12-55/12.02.2014г., доколкото тя не е
предмет на настоящето изследване. Релевантното обстоятелство в случая е това,
че Заповед № РД-12-55/12.02.2014г. е влязла в сила и с нея са създадени и
признати права на Д.Ж., а именно да получи сведения за обект “Ресторант за
бързо хранене”, находящ се в ПИ 56722.659.781, кв. 36б по плана на гр. Плевен с
цел да се установи: очертанието на сградата, определено с геодезически
координати на определящите точки; застроена площ и брой етажи. Такава проверка
по същество е била заявена веднъж с жалба № ТСУиС 94Д-466-6/15.11.2014г. и
последствие писмо с вх. № ТСУиС-94Д-466-6/13.01.2014г., доколкото и двете
съдържат искания за установяване на извършено строителство в обем, по-голям от
допуснатия със съответното разрешение за строеж.
Следователно, веднъж признати съответните права са
защитими пред съд по см. на чл. 147, ал. 1 от АПК и дават активна легитимация
на оспорващият Ж., доколкото коментираните по-горе права се отнемат с Акт за
отмяна № ТСУиС-94Д-466-6/15.08.2014г. Следва да бъде добавено, че акта с които
са признати правата на Ж. е бил проверен от съда, макар и единствено по
отношение на нищожност (арг. чл. 168, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 168, ал. 1 от
АПК), каквато не е установена.
Разгледана по същество Жалба с вх. №
ТСУиС-94Д-466-6/28.08.2014г. на Д.Д.Ж. срещу Акт за отмяна №
ТСУиС-94Д-466-6/15.08.2014г. е основателна.
Касае е за административен акт, с който издателят му по
същество е отменил свой акт, независимо, че различни лица са изпълнявали
длъжността кмет на община по време на издаването на актовете.
Както бе посочено по-горе Акт за отмяна №
ТСУиС-94Д-466-6/15.08.2014г. е издаден на основание чл. 97, ал. 1 и ал. 2 във
вр. с чл. 91, ал. 1от АПК. Посочените правни основания обаче взаимно се
изключват от една страна, а от друга страна са неприложими за настоящият казус.
Разпоредбите на чл. 97 от АПК касаят процедурата по
произнасяне на горестоящ орган, при това в случай, че по отношение на
оспореният акт е приложим административен ред за разглеждане, същият акт не е
влязъл в сила и е бил оспорен в преклузивните срокове. Цитираните предпоставки
не са приложими по отношение на Заповед № РД-12-55/12.02.2014г. Доколкото
същата е аргументирана с чл. 194, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ съдът приема, че заповедта
представлява акт по смисъла на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, поради което подлежи на
пряк съдебен контрол, но не и на контрол от горестоящ административен орган. На
следващо място следва да се посочи, че Заповед № РД-12-55/12.02.2014г. е влязла
в сила административен акт, поради което не е допустимо преразглеждането й по
реда на чл. 97 от АПК, както и по реда на чл. 91 от кодекса. От доказателствата
по делото се установява, че Заповед № РД-12-55/12.02.2014г. е била оспорена с
жалба от “МиМ Трейдинг” ООД пред Административен съд Плевен, който с
Определение № 345/26.03.2014г. по ахд. № 264/2014г. е оставил жалба без
разглеждане, като недопустима. Определението на съда е потвърдено с Определение
№6254/12.05.2014г. по ахд. № 5788/2014г. на ВАС, с което е приключила
висящността на Заповед № РД-12-55/12.02.2014г.
По изложените съображения, редът по чл. 97 от АПК за
преглед на Заповед № РД-12-55/12.02.2014г. от горестоящ административен орган е
неприложим доколкото същата безспорно не представлява влязъл в сила административен
акт.
За пълнота
следва да бъде посочено, че Заповед №
РД-12-55/12.02.2014г. и Акт за отмяна № ТСУиС-94Д-466-6/15.08.2014г. са
издадени от името на един и същ административен орган – кмета на Община Плевен,
поради което не може да се говори за произнасяне на горестоящ административен
орган. Това е така, защото Заповед № РД-12-55/12.02.2014г. е издадена от името
на кмета на Община Плевен, макар и при условия на заместване. Същата е
подписана от зам. кмета на общината, като е цитирана Заповед № РД-10-137/06.02.2014г.,
приложена на л. 83 от делото. От последната се установява, че кметът на Община
Плевен, във връзка с ползване на отпуск е възложил функцията и правомощията си
по ЗУТ за период от 07.02.2014г. до 24.02.2014г. на гл. Архитект на Община Плевен.
Аналогично е и битието на Акт за отмяна № ТСУиС-94Д-466-6/15.08.2014г., който
също е издаден от кмета на общината при условия на заместване, видно от
приложената на л. 11 Заповед № РД-10-1128/01.08.2014г.
От фактическите основания в Акт за отмяна № ТСУиС-94Д-466-6/15.08.2014г.
и соченото като правно основание чл. 91, ал. 1 от АПК, както и във връзка с
гореизложените съображения, може да се направи извода, че административният
орган се е позовал на института на “отзив” при постановяване на акта за отмяна.
Правото на отзив, от което реално се е възползвал органът с процесният акт,
въпреки правната квалификация, дадена от същия – чл. 97, ал. 1 и ал. 2 във вр.
с чл. 91, ал. 1 от АПК, може да бъде осъществено само срещу акт, който не е
влязъл в сила и при наличието на жалба от заинтересована страна. Както вече бе
установено Заповед № РД-12-55/12.02.2014г. е влязла в сила и е стабилен
административен акт, поради което не е налице първата предпоставка за прилагане
на правото на “отзив”. Т.е. след като Заповед № РД-12-55/12.02.2014г. е била
оспорена пред съда, то недопустимо е преразглеждането й от административния
орган, издател на самата заповед. Извън последното, съдът в настоящият състав
намира, че Акт за отмяна № ТСУиС-94Д-466-6/15.08.2014г. е постановен при липса
на подадена жалба. В акта се цитира жалба с вх. № ТСУиС-94Д-466-6/11.08.2014г.
от “МиМ Трейдинг” ООД като основание за издаването му, но при внимателен прочит
на същата се установява, че това е жалба срещу действия на зам. кмета на Община
Плевен Т. И.,
свързани с изпълнението на Заповед № РД-12-55/12.02.2014г. В жалбата са
изложени аргументи, че последният “осъществявал тормоз”, “заобикалял закона,
превишавал правата си и злоупотребявал с власт” и пр. Същата жалба е адресирана
до кмета на Община Плевен и Главния прокурор на Република България. Съобразявайки
това, както и обстоятелството, че “МиМ Трейдинг” ООД са оспорили Заповед №
РД-12-55/12.02.2014г. пред съда, се налага извода, че липсва жалба, на която да
обоснове прилагането на чл. 91, ал. 1 от АПК. Липсата на жалба сочи на липса на
право за издаване на оспорения акт от страна на органа, което прави последният
невалиден.
По изложените съображения съдът намира, че Акт за
отмяна № ТСУиС-94Д-466-6/15.08.2014г. на зам. кмета на Община Плевен, с който е
отменена Заповед № РД-12-55/12.02.2014г. на зам. кмета на Община Плевен (същият
орган), е нищожна, поради липса на материалноправни предпоставки и процесуални
възможности за издаването й.
При този изход на делото основателна е претенцията на
процесуалния представител на оспорващия Д.Ж. за присъждане на направените по
делото разноски. Същата следва да бъде уважена в размер на 160 лева от които
150 по договор за правна защита и 10 лева ДТ.
С оглед горното и на основание чл. 146, т.1, чл. 172,
ал.2, предл.1 във вр. и по арг. за обратното на чл. 92, ал.1 от АПК , съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖЕН Акт за отмяна № ТСУиС-94Д-466-6/15.08.2014г. на зам. кмета на Община
Плевен, с който е отменена Заповед № РД-12-55/12.02.2014г. на зам. кмета на
Община Плевен
ОСЪЖДА
Община Плевен да заплати на Д.Д.Ж. направените по делото разноски в размер на
160 лева.
Решението
подлежи на оспорване
пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: