Р E Ш Е Н И Е

№ 511

гр.Плевен, 22 Октомври 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на втори октомври  две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                                       Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №757 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано по подадена жалба от Районен съд – Кнежа /РС/, представляван от П.Т. – адм. ръководител – председател, срещу Решение № 26 от 05.08.2014 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ – град Плевен, с което е отхвърлена жалбата на РС и са потвърдени Задължителни предписания /ЗП/ изх.№ ФР-ЗП-280/24.06.2014 г. и № ФР-ЗП-281/24.06.2014 г. като правилни и законосъобразни.

В жалбата се сочи, че Решението е неправилно и незаконосъобразно поради отпаднала необходимост. Същото е в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че с писмено уведомление е уведомил органа, че ако изпълни дадените му задължителни предписания, ще извърши по т.1 престъпление по чл.311 от НК, а по т.2 не може да го изпълни, тъй  като лицето И. Л. не желае да се яви в РС. По поискано уточнение е заявил, че възражението представлява жалба срещу задължителните предписания. Сочи, че трудовата книжка на Л. е оформена от ТД на ИТ-Плевен и са издадени УП2 и УП3. Твърди, че до 22.07.2014 г. предписанията са били изпълнени изцяло, и след тази дата не е налице основание за ново изпълнение на същите, поради което процесното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено или обезсилено. Сочи, че след като на 22.07.2014 г. са изпълнени ЗП, е отпаднала законовата необходимост от потвърждаването им с решение. Твърди, че законодателят в административното право не допуска при изпълнение на индивидуален административен акт /ИАА/ да има последващо потвърждение на същия с решение, защото липсва правна необходимост от това и тя е отпаднала с неговото изпълнение. Твърди, че против ЗП не е подадена от него жалба в законовия срок, съобразена откъм законови реквизити и не е допустимо от АПК постановяване на решение без обжалване на ИАА по предвидения от закона ред. В процесното решение няма данни и доказателства, касаещи неизпълнението на ЗП, тъй като декларативното заявление, че едно уведомление е жалба не води до правни последици – обжалване на ИАА, когато той вече е бил изпълнен. Моли да се отмени решението на Директора на ТП на НОИ като неправилно и незаконосъобразно или да се обезсили като недопустимо.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат А.К. *** с надлежно пълномощно. Същият поддържа жалбата. Счита, че обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ Плевен е незаконосъобразно. Твърди, че към датата на издаване на решението задължителните предписания са изпълнени, а по логиката на оспореното решение би трябвало те да бъдат изпълнени отново, защото някой е поел ангажимент. Счита, че при тази ситуация решението няма предмет и следва да бъде или отменено или обезсилено, защото задължителните предписания са изпълнени към 22.07.2014 г., а решението е издадено две седмици по-късно. Твърди, че решението, освен че не съдържа правни основания, няма и фактически такива, на които да се облегне, за да установи отхвърлянето на жалбата, т.к към датата на решението задължителните предписания са изпълнени. Сочи, че от това, че лицето категорично не се явява, за да получи документите, може да се направи извод, че то няма интерес от тези документи. Тези обстоятелства са документирани с протоколи. Моли да се обезсили оспореното  решение или да се отмени като незаконосъобразно, т.к. се попада в един омагьосан кръг – изпълнено предписание и решение да се изпълни втори път.

Ответникът по жалбата-Директорът на РУСО-Плевен се представлява от юрисконсулт Р., която моли да се остави без уважение жалбата против решение № 26 от 05.08.2014 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен, с което са потвърдени изцяло задължителните предписания №№ ФР-ЗП-280 и № ФР-ЗП-281, и двете от 24.06.2014 г., постановени от контролен орган на НОИ на основание чл.110, ал.1, т.3 от КСО. Сочи, че в  решението подробно са изложили всички мотиви, въз основа на които се счита, че издадените предписания са правилни и законосъобразни. Изпълнението на дадените задължителни предписания не ограничава правото на лицето, срещу което са издадени, да ги обжалва. Те, като индивидуален административен акт, подлежат на обжалване по реда на КСО. Позовава се на разпоредбата на чл.117 от КСО, според която ръководителят на ТП на НОИ е длъжен да се произнесе по всяка жалба и сочи, че постановеното решение е именно такъв акт. Дали са изпълнени задължителните предписания е без значение за законосъобразността на акта. Моли да се потвърди решението на изложените в него доводи, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 118 от КСО. Оспореният акт е постановен на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, след като органът е сезиран с жалба /наречена уведомление/ по административен ред /л.36 от делото/, срещу получените на 25.06.2014 г. задължителни предписания. Жалбата е подадена на 07.07.2014 г. и постъпила при  органа на 09.07.2014 г., видно от входящия номер на ТП на НОИ. Доколкото Директорът на ТП на НОИ е имал съмнения, дали уведомлението е жалба срещу ЗП, е изпратил писмо до председателя на РС /л.34/ да уточни в 7-дневен срок от получаване на писмото дали уведомлението представлява жалба срещу ЗП или е само за сведение. Със “становище” /л.33 от делото/ председателят на РС е заявил, че уведомлението представлява жалба срещу ЗП изх.№ ФР-ЗП-280/24.06.2014 г. и № ФР-ЗП-281/24.06.2014 г. и не следва да се счита, че е само за сведение. На 12.08.2014 г. процесното решение е получено от РС, видно от обратната разписка на л.32, а на 26.08.2014 г. жалбата срещу него е постъпила в ТП на НОИ, видно от вх.№ на органа.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от правнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

На база данните от приложените по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

 Съгласно трудов договор №14 от 03.04.2006 г. /отразен в регистър на л.44/ И. В. Л. е била назначена на работа в РС- Кнежа. Със заповед №161/22.08.2011 г. /л.55/ работодателят е прекратил трудовото правоотношение с Л. на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Заповедта е обжалвана, като по гр.дело №6099/2011 на РС-Плевен с решение №1921 от 29.12.2011 г. /л.л.56-64/ същата заповед е отменена като незаконосъобразна и лицето е възстановено на заеманата длъжност. Решението е потвърдено от ОС-Ловеч по в.гр.дело №162/2012 г. с въззивно решение от 28.06.2012 г. С определение №340/11.03.2013 г. на ВКС /л.л.65-67/ въззивното решение на ОС не е допуснато до касационно обжалване. С определение №314/27.02.2014 г. не е допуснато до касационно оспорване последващото въззивно решение №139 от 18.06.2013 г. по гр.дело №162/2012 г. на ОС-Ловеч. РС-Плевен е уведомил Л. на 17.03.2014 г., в двуседмичен срок от получаването на уведомлението да се яви за заемане на длъжността. На 24.03.2014 г. Л. е депозирала писмена молба /л.68/ до председателя на РС-Кнежа, с която желае да бъде възстановена на предишната си работа. По делото няма данни дали е издадена заповед за възстановяване на работа. Със заповед №31/24.03.2014 г. /л.69/ трудовото правоотношение на Л. отново е прекратено – този път на основание  чл.328, ал.1, т.12 от КТ. С последващо искане /л.70/ Л. е поискала да се оформи трудовата и книжка и да и се издадат УП2 и УП3. По това нейно искане в преписката няма произнасяне. Л. подала жалба до ТП на НОИ /л.л.52-54/, с която е поискала да се установи внасяни ли са осигурителни вноски за периода на незаконното уволнение и да и се издадат УП2 и УП3.  По време на извършена проверка в РС-Кнежа от ст.инспектор по осигуряването Б. е установено, че информация за Регистъра на осигурените лица /РОЛ/ за периода на прекратяване на правоотношението до датата на възстановяване на работа на лицето не е подавана от осигурителя. Съставен е констативен протокол /КП/ за проверката - л.л.41-43, с приложени копия от регистър на трудовите договори на Л. – л.44 и справка от персоналния регистър на НОИ за нея /л.л.45-46/. Издадени са ЗП, като с първото - изх.№ ФР-ЗП-280/24.06.2014 г. /л.47/ е наредено да се подаде информация /декларация обр. 1/ за регистъра на осигурените лица за Л. за периода 22.08.2011 г. – 24.03.2014 г., а със ЗП № ФР-ЗП-281/24.06.2014 г. /л.48/ е наредено да се издадат документи за осигурителен стаж и доход – УП2 и УП3 за Л.. В ЗП е даден 7-дневен срок за изпълнението им. По постъпилата жалба /наименована уведомление/ срещу ЗП, след уточняването и от РС-Кнежа, е издадено процесното решение /л.л.7-9/ от Директора на ТП на НОИ. След подробно излагане на фактите /които не са и спорни между страните/ е посочено по отношение на първото предписание, че на основание чл.9, ал.3, т.2 от КСО за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 КСО са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък; След като с влязло в сила съдебно решение е установено, че уволнението е незаконно, за периода следва да се внесат осигурителни вноски от осигурителя, а на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО следва да се подаде информация в РОЛ. По отношение на второто ЗП е посочено, че на основание чл.5, ал.7, т.1 и т.2 от КСО осигурителят следва да издаде документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. На тези основания  ръководителят на ТП на НОИ Плевен е отхвърлил жалбата срещу ЗП. Междувременно, РС – Кнежа е издал УП2 и УП3 /л.л.16-20 от делото/.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.108, ал.1 т.3 от КСО, контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения имат право да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт; задължителните предписания се обжалват по реда на глава осма; Разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е допълнена с ДВ, бр. 99 от 14.12.2012 г., в сила от 01.01.2013 г., като е предвидено, че задължителните предписания се обжалват по реда на глава осма (наименована "Спорове"). С изменението на нормата е въведен задължителен административен контрол на дадените предписания пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, който се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването на жалбата, като това решение (а не задължителните предписания) може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд (чл. 118, ал. 1 от КСО). Следователно, законодателят е изключил възможността за пряко обжалване на задължителните предписания пред съда, като е предвидил специален ред, различен от реда за оспорване на първоначалния индивидуален административен акт в случай, че е проведено административно обжалване и с решението си горестоящият административен орган е потвърдил този акт (по арг. от чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК). В този смисъл е Решение № 5378 от 17.04.2014 г. по адм. д. № 1686/2014 на Върховния административен съд.

Решението е издадено от компетентен по смисъла на КСО орган. Съгласно чл.117, ал.1, т.3, от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3. Именно такива са обжалваните задължителни предписания изх.№ ФР-ЗП-280/24.06.2014 г. и № ФР-ЗП-281/24.06.2014 г. на ст.инспектор по осигуряването Б., потвърдени с процесното решение на Директора на ТП на НОИ. Това решение на директора подлежи на обжалване пред Административния съд.

Решението е писмено съгласно чл.59, ал.2 във вр.ал.3 АПК, като е спазена предписаната от закона форма. Решението е постановено в съответствие със събраните доказателства, при съблюдаване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съображенията за това са следните:

След като няма спор относно факта, че трудовото правоотношение между И. В. Л. и РС-Кнежа е било прекратено на 22.08.2011 г., и това прекратяване е било отменено като незаконно с влязло в сила съдебно решение, то за периода до новото прекратяване на трудовото правоотношение на 24.03.2014 г. РС Кнежа като работодател и осигурител има задължение да подаде данните за осигуреното лице, изискуеми от чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за времето от 22.08.2011 г. до 24.03.2014 г. - осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Съгласно чл. 9, ал.3, т.2 от КСО за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Видно от справката за регистрираните трудови договори /л. 44/ след уволнението на 22.08.2011 г. Л. не е работила по последващ трудов договор. Следователно, за целия посочен по-горе период следва да бъдат внесени осигурителни вноски за сметка на осигурителя – РС Кнежа, изчислени върху последното брутно възнаграждение, както е посочено в ЗП. В тази връзка правилно в процесното решение е посочена Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица / по-долу Наредбата/, която в своето приложение №1 и указанията към него /т.18/ урежда този въпрос. Същата наредба неправилно е посочена в решението като Инструкция, а не като Наредба, но това не се отразява на законосъобразността на решението, доколкото основните законови разпоредби на чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 9, ал.3, т.2 от КСО са правилно посочени като правно основание за издаването на първото ЗП.

По отношение на ЗП за издаване на УП2 и УП3 съдът съобразява, че съгласно чл.5, ал.7, т.2 от КСО, осигурителят е длъжен да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход по искане на осигуряваното лице или негов представител - в 14-дневен срок от искането. Не е спорно, че в настоящия случай такова искане е направено пред осигурителя – РС-Кнежа от Л. на 31.03.2014 г. /л.70/, и по същото не е било налице произнасяне към датата на постановяване на ЗП, въпреки че 14-дневния срок отдавна е бил изтекъл. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата на КСО и задължението в ЗП се отнасят до издаването, а не до получаването на документите за осигурителен стаж и осигурителен доход, както неправилно смята жалбоподателят. РС е длъжен да издаде исканите документи, а дали същите ще бъдат получени лично, чрез представител, по пощата или по друг начин няма отношение към задължението на РС за тяхното издаване.

Съгласно чл.117, ал.2 от КСО, разпорежданията по т. 2, букви "б" - "ж" и задължителните предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 могат да се обжалват в 14-дневен срок, а разпорежданията за пенсии - в тримесечен срок от получаването им. В случая ЗП са обжалвани в срок, като следва да се отбележи, че с оглед на факта, че вмененото с тях задължение е наредено да се изпълни в 7-дневен срок от получаването им /преди изтичане срока на обжалване/, е налице наредено по своята същност предварително изпълнение. Предварителното изпълнение не възпрепятства правото на обжалване по общия ред за законосъобразност. Самото предварително изпълнение подлежи на отделно, самостоятелно обжалване съгласно чл.60, ал.4 АПК. Изпълнението на ИАА, по отношение на който е наредено предварително изпълнение, каквито са потвърдените с процесното решение ЗП, не отнема правото на лицето да ги обжалва, нито възпрепятства горестоящия административен орган, пред когото ЗП са обжалвани и чието произнасяне е задължително, да се произнесе.  

По отношение на твърденията в жалбата и о.с.з. от жалбоподателя, настоящият състав на съда съобразява следното:

Необосновани са твърденията на жалбоподателя, че ако изпълни даденото му задължително предписание № ФР-ЗП-280/24.06.2014 г., ще извърши престъпление по чл.311 от НК. След като е налице влязло в сила съдебно решение, с което уволнението на Л. е признато за незаконно, следва да се подадат нови декларации по отношение осигуряването и в съответствие с чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, във връзка с чл. 9, ал.3, т.2 от КСО. Фактът, че през време на уволнението длъжността, на която е била назначена, вече не е съществувала, няма никакво отношение към подаването на изискуемите от КСО декларации. В тази връзка следва да се посочи, че с код 18 в декларация образец 1, в съответствие с приложение №1 към наредбата, изрично е уреден случая, когато уволнението е признато за незаконно. Неоснователно е и твърдението, че не може да изпълни ЗП № ФР-ЗП-281/24.06.2014 г., тъй  като лицето И. Л. не желае да се яви в РС. Видно от ЗП, с него е наредено издаването на УП2 и УП3. Неявяването на Л. в съда би могло да затрудни или възпрепятства получаването от нея на тези удостоверения, но по никакъв начин не препятства и не може да препятства РС да ги издаде.

Схващането, че след като до 22.07.2014 г. предписанията са били изпълнени изцяло,  след тази дата не е налице основание за ново изпълнение на същите, поради което процесното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено или обезсилено, е неоснователно. Няма спор, че ЗП № ФР-ЗП-281/24.06.2014 г.  е било изпълнено, като по делото са приобщени УП2 и УП3. Задължително предписание № ФР-ЗП-280/24.06.2014 г. обаче не е изпълнено, съгласно приложената справка на л.л.45-46, от която е видно, че за периода 22.08.2011 г. - 24.03.2014 г. не са отразени внесени осигурителни вноски за сметка на осигурителя – РС - Кнежа. Това ЗП не се изпълнява с подадените уведомления за сключен и прекратен трудов договор, каквито уведомления са приобщени по делото. Доколкото обаче не се оспорва решение относно ЗП за подаване на уведомления за трудов договор и няма данни да е налице такова ЗП, същите протоколи са неотносими към предмета на делото.

Дори ЗП да са изпълнени изцяло, не отпада законовата необходимост от произнасянето по законосъобразността на същите  с решение. След като същите са обжалвани по задължителния административен ред, горестоящият орган е длъжен да се произнесе. Твърдението, че законодателят в административното право не допуска при изпълнение на индивидуален административен акт да има последващо потвърждение на същия с решение, защото липсва правна необходимост от това и тя е отпаднала с неговото изпълнение, е неоснователно. След като е налице подадена жалба, органът следва да я разгледа и да се произнесе с решение. В тази връзка съдът отбелязва, че против ЗП е подадена жалба в законовия срок, същите ЗП са изрично посочени, посочен е органът, който ги е издал, органа, до който е подадена жалбата /наречена уведомление/, възраженията срещу ЗП и тяхното основание, жалбата е подписана. Доколкото в органа е останало съмнение дали уведомлението е жалба срещу същите ЗП, с изпратено писмо /л.34/ е поискано да се посочи дали уведомлението е жалба или е само за сведение, на което със “становище”, с удебелен шрифт е посочено, че уведомлението е жалба срещу ЗП /л.33/. Уведомлението и становището изпълняват изискванията на чл.85 АПК по отношение реквизитите на жалбата по административен ред. Следователно, процесното решение е постановено при обжалване на ИАА по предвидения от закона ред. Когато е създадено задължение с ИАА на определено лице /в случая на РС-Кнежа/, с изпълнение на задължението се съблюдава установения правен ред. Изпълнението на задължението обаче не означава, че ИАА става незаконосъобразен. Поради извършеното предварително изпълнение същият ИАА не може да се погаси с изпълнение, докато е налице висящ спор по отношение на законосъобразността му. Този висящ спор следва да бъде разрешен с решение от органа, което подлежи на оспорване пред съда. Решението на Директора на ТП на НОИ има предмет и това е именно спорът относно законосъобразността на ЗП. С решението не се налага на РС да изпълни втори път ЗП /по отношение на издаването на УП2 и УП3, доколкото подаване на декларации в РОЛ не е извършено/. Ако РС наистина счита, както заявява в о.с.з. процесуалният представител, че ”Предписанията са правилни, законосъобразни и изпълнени преди издаването на решението” е следвало да оттегли жалбата си срещу тях, което не е сторил.

Процесното решение е постановено в съответствие с целта на закона. КСО изисква за всяко осигурено лице, включително за лицата, чието уволнение е било признато за незаконно и са се явили за възстановяване на работа, да се подава декларация от осигурителя. Осигуреното лице има и право при поискване да получи документи за осигурителен стаж и доход.

С оглед на изхода на делото и своевременно направеното  искане от процесуалния представител на ответника в о.с.з. за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени в размер на 350 лева, съгласно чл.8, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в понастоящем действащата редакция – ДВ, бр.28 от 28.03.2014 г.

По тези съображения и на основание 172, ал. 2 от АПК,  съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Районен съд – Кнежа срещу Решение № 26 от 05.08.2014 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – град Плевен.

ОСЪЖДА  Районен съд – Кнежа, ЕИК 000193656, със седалище и адрес на управление гр.Кнежа, ул.”Марин Боев” №71, да заплати на Районно управление “Социално осигуряване”  – град Плевен сумата от 350 /триста и петдесет/ лева разноски по делото.

            Решението подлежи на оспорване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено.

            Преписи  от Решението да се изпратят  на  страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: