Р E Ш Е Н И Е

№ 510

гр.Плевен, 21.10. 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, седми състав, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

При секретаря М.Н. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 755 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.78 от Закона за водите.

Производството по делото е образувано по жалба от „Напоителни системи” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от Изп.директор Д. М., срещу Решение №ПВ3-00072/06.08.2014г. за отказ за продължаване срока на действието на Разрешително №0288/19.11.2004г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като се счита че е издадено при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. На първо място се сочи, че от мотивите на оспореното решение не може да се установи, коя от хипотезите на чл. 78, ал. 2 от ЗВ административният орган е приел, че е настъпила, и което е дало основание за постановяване на отказа. Счита се, че липсва съответствие между фактическа обстановка и правна квалификация, което представлява съществено нарушение на формата на акта и води до незаконосъобразност на решението. На следващо място се твърди, че дружеството не е било уведомено за започване на производство за издаване на решението. Твърди се още, че от страна на административния орган не са събрани служебно доказателства от значение за случая, както и че представените такива не са взети предвид при произнасянето, поради което е налице издаване на акт при неизяснена фактическа обстановка. По същество се счита, че органът неправилно е приел, че не са изпълнени условията на издаденото разрешително, доколкото не е била заплатена такса за ползването на воден обект, съответно не са подавани декларации за ползвани водни количества и представяне на платежни документи. Сочи се, че съгласно чл. 194 ал. 2 от ЗВ, таксата за водовземане се събира за ползвани водни обеми, като се твърди, че за периода 2004г. – 2014г. дружеството не е ползвало водни обеми, поради което се счита, че не е възникнало задължение за заплащане на съответните такси. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение и присъждане на направените по делото разноски.

По делото е постъпило възражение от Директора на БДУВДР с център Плевен, в което са изложени съображения за неоснователност на подадената жалба. Описва се подробно фактическата обстановка и се твърди, че не са изпълнени изискванията по чл. 78, ал. 2, т. 3 и чл. 78а от ЗВ за продължаване на срока на издаденото разрешително. Сочи се, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, а изводите за неправилно прилагане на материалния закон са неоснователни. В заключение се моли жалбата да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание оспорващото дружество не изпраща представител.

Ответникът се представлява от юрисконсулт П. С., с надлежно пълномощно, която моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага становище, че е допусната техническа грешка при изписването на правното основание за отказа, което обаче не представлява съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на решението.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен, встъпил в производството на основание чл.16 ал.1 т.3 от АПК, дава заключение за неоснователност на подадената жалба, като счита, че допусната техническа грешка в изписването на правното основание за издаване на оспореното решение не е обстоятелство, което да води до отмяна на отказа.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспореното решение е връчено на представител на дружеството на 15.08.2014г. (л.35-38), а жалбата срещу него е подадена по пощата в Административен съд-Плевен на 28.08.2014г., видно от приложен пощенски плик. Ето защо жалбата като подадена в законоустановения срок от надлежна страна, адресат на акта, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

“Напоителни системи” ЕАД гр.София е титуляр на Разрешително за водоползване № 0288/19.11.2004г. (л.50-52) от воден обект Река Дунав, в землището на с. Ново село, м. “Камъка”, което разрешително е със срок на действие от 19.11.2004г. до 19.11.2014г.

С вх. № 00072/12.05.2014г. при БДУВДР с център Плевен е постъпило заявление от “Напоителни системи” ЕАД гр.София (л.46-49) с искане за продължаване на срока на Разрешително за водоползване № 0288/19.11.2004г.

По повод подаденото заявление, до дружеството е изпратено писмо изх. № ПВЗ-00072/24.06.2014г. от Директора на БДУВДР с център Плевен, в което е отразено, че молбата за продължаване срока на действие е подадена в срок, но не са платени дължимите такси по чл. 194 от ЗВ за периода 2004г. – 2013г., както и не е изпълнено условието за монтиране на измервателно устройство за измерване на ползваното водно количество. Посочено е още, че БДУВДР ще продължи действието на разрешителното след обосновка на исканото количество, годишния лимит за напояване в съответствие с актуализирани данни за напояваните площи; географски координати на мястото на водовземане; документи за платени такси за целия период на водоползване по издаденото разрешително. Писмото е получено в дружеството на 27.06.2014г. (л.42)

В отговор на горното, с писмо от “Напоителни системи”ЕАД с вх.№ПВ3-00071/72 от 28.07.2014г. (л.39) са изпратени дискове със сканирани документи за продължаване срока на оспореното разрешително, както и писмо с вх. № АД-04-01203#2/16.07.2014г. от Напоителни системи ЕАД клон Видин(л.40-41), в което е заявено, че за периода на действие на разрешителното не са платени дължимите такси, т.к. не е подавана вода за напояване поради липса на водоползватели. Посочено е още, че в напоителните помпени станции няма монтирани водомерни устройства, като подаваната вода в напоителните системи се отчита по водомерни рейки, монтирани в началото на главните напоителни канали.

С Решение №ПВ3-00072/06.08.2014г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен (л.37-38), е отказано продължаване срока на действие на Разрешително за водоползване № 0288/19.11.2004г. За да издаде този акт, административният орган е приел, че заявлението за продължаване на срока на действие на разрешителното е подадено от титуляра на разрешителното в срок, но не е изпълнено изискването на чл.194 от ЗВ за заплащане такса водовземане по реда на Тарифа за таксите за право на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, за която следва да се представи копия от платежни документи в БДУВДР, както и не са изпълнени условията по издаденото разрешително, а именно в края на всяка календарна година да се изпраща в БДУВДР справка-отчет за ползваните водни количества; да се монтира измервателно устройство и да се заплаща такса за водоползване.

Именно това решение е предмет на разглеждане в настоящето производство.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Спор по фактите между страните няма. По делото не се спори от дружеството, че не са монтирани измервателни устройства, не са подавани периодични и годишни отчети за ползваните водни количества, както и че не са заплащани такси за периода 2004г.–2014г. Становището на оспорващия, изразено в жалбата до съда и в писмо с вх. № АД-04-01203#2/16.07.2014г. е, че такива такси не се дължат, т.к. не е подавана вода поради липса на водоползватели. От липсата на водоползватели, респ. неизвършване на водоползване е направен извод, че не е било необходимо да се подава информация до БДУВДР. Посочено е още, че дори и да се приеме, че е следвало да се подават изискуемите отчети, то административният орган е бил длъжен да уведоми водоползвателя, че е необходимо уведомяване на БДУВДР за наличието на обстоятелства, изключващи задължението за заплащане на съответната такса. Това становище не се споделя от съда по следните съображения:

От мотивите към Решение № ПВЗ-00072/06.08.2014г. се установява, че фактическите основания за отказа за продължаване на срока за водоползване са, че не са изпълнени условията на Разрешително за водоползване № 0288/19.11.2004г., а именно извършване на наблюдение и периодичен отчет на ползваните водни обеми, изпращане всяка календарна година на справка–отчет за ползваните водни количества, монтиране на измервателно устройство и заплащане на такса за водоползване. Прието е, че не са спазени изискванията на чл. 78, ал. 1, т. 3 от ЗВ, при което на основание чл.68, т. 4 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 3 чл. 78а и чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ е отказано продължаване срока на Разрешително за водоползване № 0288/19.11.2004г.

От съдържанието на разрешителното за водоползване се установява още, че като условия на водоползването са записани по т.1- Да уведоми Басейнова дирекция “Дунавски район” (сега БДУВДР) за датата на монтиране на измервателните устройства за съставяне на протокол, удостоверяващ изправността им и съответствието им с нормативните изисквания и да направи отчет за показанията; по т.2 - Да извършва наблюдение и периодичен отчет на ползваните водни обеми, като в края на всяка година да изпраща на Басейнова дирекция “Дунавски район” отчет за ползваните количества. В графа “Такси за водоползване” на Разрешителното е отбелязано по т.1 - За правото на водоползване да се заплаща годишна такса в размер, определен съгласно чл. 2, ал.1 и ал. 2 от Тарифа за таксите за право на водоползване и/или разрешителното за ползване на воден обект (Тарифата); по т.2 указва сметката за заплащане на таксите; по т.3 задължението на водоползвателя да поддържа в изправност измервателните устройства; т.4 сочи, че до монтиране на измервателните устройства таксите се изчисляват на база разрешеното водно количество. В графа последна “Други условия” са посочени начините и реда за подновяване на разрешителното, прекратяване, изменение и отнемане.

Следователно, налице е определено задължение по силата на ЗВ и на административен акт, което не е изпълнено. Последното изрично е записано в чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ като условие за продължаване на срока на разрешителното. В случая Директорът на БДУВДР действа в условията на обвързана компетентност и издава съответният акт при наличие на някои от условията, посочени в закона. Без значение в случая е обстоятелството дали е имало необходимото количество вода или дали е имало водоползватели, на които да бъдат подадени водните количества. Това е така, защото дължимите такси по чл. 194 от ЗВ са определяеми и в зависимост от конкретното разрешение. В случая, съгласно чл.194, ал. 2 от ЗВ, таксата се определя на база отнетия обем вода, като в разпоредбата на чл. 194а от ЗВ подробно е указан начина на установяване отнетите обеми. Последното е преповторено и в т. 4 на раздел “Такси за водоползване” на Разрешително за водоползване № 0288/19.11.2004г. – “до монтиране на измервателни устройства таксите се изчисляват на база разрешителното за водоползване”.

Иначе казано, дори и да се приеме, че не са били ползвани заявените по Разрешително № 0288/19.11.2004г. водни количества (при лимит на ползване от 8 млн. м3/годишно), то същото е следвало да бъде установено и документирано по надлежния ред, при което ще се дължи нулева такса. Последното отговаря на въпроса защо е следвало да бъде изпълнено първото от задълженията по разрешителното, а именно за монтиране на измервателни устройства и подаване на периодични и годишни отчети за ползваните водни обеми. Тези задължения по Разрешително № 0288/19.11.2004г. също не са изпълнени, което по смисъла на чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ представлява самостоятелно основание за отказ за продължаване на срока на действие на акта.

Във връзка с горното следва да се посочи също, че действително в Решение № ПВЗ-00072/06.08.2014г. като правно основание за издаване на отказа е посочено чл. 78, ал.1, т. 3 от ЗВ. Съдът намира последното за допусната техническа грешка от административния орган, като вместо чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ е записано чл. 78, ал. 1, т. 3 от ЗВ, каквато правна норма несъществува. Също така съдът не е обвързан от соченото от органа правно основание за издаване на оспорения акт, т.е. непосочването или погрешното посочване на правното основание не е отменително основание, тъй като съдът не е обвързан от правната преценка на органа. Съдът проверява фактическите основания и съобразно установеното определя приложимата законова уредба. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че не са изпълнени условията на издаденото разрешително за водоползване, което е сочено като и представлява фактическите основания за издаване на административния акт, представляващ отказ за продължаване на срока на действие на издаденото разрешително, с правно основание чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ.

По направените оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила съдът намира същите за неоснователни. Производството пред Директора на БДУВДР е започнало по Заявление вх. № 00072/12.05.2014г. от “Напоителни системи” ЕАД, което е прието за подадено в срок от титуляра на разрешителното, като последният е уведомен с писмо изх. № ПВЗ-00072/24.06.2014г. какви нередности на подадените документи следва да бъдат отстранени, сред които е заплащането на такси по чл. 194 от ЗВ за периода 2004г. – 2014г. Следователно, не са налице твърдяните в жалбата нарушения на чл. 34 и чл.35 от АПК. Нещо повече, съществено процесуално нарушение е това нарушение на правилата, което ако не е било допуснато, то крайният резултат би бил друг. В случая няма спор, че дружеството не са платили таксите по чл. 194 от ЗВ по повод издадено Разрешително № 0288/19.11.2004г., което е необходимо и достатъчно условие за постановяване на отказ за продължаване на действието на разрешителното.

Предвид горното, съдът намира, че процесното Решение № ПВЗ-00072/06.08.2014г. е издадено от компетентния орган по чл. 78 ал. 1 във вр. с чл.52, ал.1, т.4 от ЗВ, в рамките на предоставената му компетентност, в установената от закона писмена форма и наличие на всички реквизити от съдържанието, в т.ч. фактически и правни основания за издаване на акта. При произнасянето си административният орган е спазил административнопроизводствените правила, тъй като са изяснени всички относими факти и обстоятелства и е дадена възможност на заявителя да представи допълнителни доказателства преди издаване на акта. Оспореният акт е съобразен и с материалния закон, поради което подадената жалба срещу Решение № ПВЗ-00072/06.08.2014г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. По делото не е заявена претенция за разноски, поради което такива не се присъждат

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Напоителни системи” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от Изп.директор Д. М., срещу Решение №ПВ3-00072/06.08.2014г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: