Р Е Ш Е Н И Е

№ 550 / 24 Ноември 2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и четиринадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 754 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 78 от Закона за водите/ЗВ/.

Образувано е по жалба на “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ”ЕАД гр. София , представлявано от изпълнителния директор против Решение № ПВ3-00071/06.08.2014г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите на Дунавски район/БДУВДР/ с център Плевен, с което на осн. чл.68,т. 4 във вр. с чл. 78,ал. 1,т. 3, чл. 78а и чл. 52,ал. 1, т. 4 от Закона за водите/ЗВ/ е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително за водоползване с цел напояване № 0287/19.11.2004г. , издадено от Директора на БДУВДР с титуляр НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ”ЕАД гр. София.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният от него административен акт е незаконосъобразен и неправилен, като издаден при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалноправните норми. Като нарушение на изискването за спазване на установената форма сочи разминаване между изложените в мотивите факти и правните постановки. Анализира приложими правни норми и прави извод, че отсъства законова разпоредба, според която водоползвателят е задължен да представи копия от платежните документи за заплатени такси. Навежда довод, че в периода 2004-2014г. дружеството не е ползвало водни обеми, поради което не е възникнало основание за плащане на такси, а съгл. чл. 194,ал. 2 от ЗВ таксата се събира за ползвани водни обеми. Твърди, че дружеството не е подавало информация за изчисляване на дължимите такси поради обективни причини, а именно липса на употребени водни обеми. Счита, че в тази хипотеза е безпредметно подаване на декларация , а и няма законово изискване в такива случаи да се подава информация. Твърди, че отсъстват аргументи за нарушенията на условията на разрешителното за водоползване. Счита, че е налице нарушение на формата поради несъответствие между фактическа обстановка и правна квалификация. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на първо място намира обстоятелството, че дружеството не е било уведомено за започване на административното производство за издаване на оспореното решение. На второ място навежда оплакване , че от административния орган не са събрани служебно доказателства за факти и обстоятелства от значение за случая. На трето място счита, че от съдържанието на оспореното решение не може да се направи извод за наличие на проверка по всички, посочени в разпоредбата на чл. 78,ал. 2 от ЗВ предпоставки за продължаване срока на разрешителното. По отношение на неправилно приложение на материалния закон, навежда довод, че посочената правна квалификация, послужила като основание за отказ за продължаване срока на действие на разрешителното е неправилна, тъй като , на първо място в чл. 78,ал.- 1 от ЗВ не присъства т. 3. Не става ясно кое точно условие от разрешителното не е изпълнено. За жалбоподателя не става ясно на кое конкретно основание се отказва продължаването на срока му. Моли да бъде отменено оспореното решение с присъждане на разноски. По същество, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л.Х. поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответната страна-Директорът на БДУВДР-Плевен , в подадено писмено възражение, и по същество чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.-С. оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно и законосъобразно. Навежда довод, че не са изпълнени изискванията по чл. 78,ал. 2,т. 3 и чл. 78а от ЗВ. Анализира в подробности фактите, въз основа на които е постановено оспореното решение и приложимите разпоредби на закона. Моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ”ЕАД гр. София е титуляр по Разрешително за водоползване № 0287/19.11.2004г. , издадено от Директора на БДУВДР за водоползване с цел напояване от река Дунав, в землището на с. Гомотарци, със срок на действие от 19.11.2004г. до 19.11.2014г.

Със Заявление вх. № ПВ3-00071/12.05.2014 г. жалбоподателят е направил искане за продължаване срока на действие на гореописаното разрешително, като към молбата си е приложил документите, подробно описани в същото. С писмо изх. № ПВ3-00071/24.06.2014г. административният орган е уведомил заявителя, че молбата за продължаване срока на действие на разрешителното е подадена в срок, но не са платени дължимите такси по чл. 194 от ЗВ за периода 2004-2013 г., не е изпълнено задължението за монтиране на измервателно устройство за измерване на ползваното водно количество. Заявителят е уведомен, че срокът на разрешителното ще бъде продължен при представяне на обосновка на исканото водно количество, годишния лимит за напояване в съответствие с актуализирани данни за напояваните площи, географски координати на мястото на водовземане, документ за платени такси за целия период от издаване на разрешителното до 2013 г.

С писмо изх. № АД-04-01-203/4 от 22.07.2014 г. жалбоподателят е изпратил 2 бр. дискове със сканирани документи за продължаване срока на разрешителното, както и 2 бр. писма от клон „Видин” на „Напоителни системи” ЕАД . От писмо на Напоителни системи- клон Видин се установява, че за периода на действие на разрешителното не са заплащани такси, тъй като не е подавана вода за напояване от ПС”Гомотарци”. Посочено е също , че в напоителните помпени станции няма монтирани водомерни устройства, като подаваната вода се отчита по водомерни рейки, монтирани в началото на главните напоителни канали. В същото е направена и обосновка на исканото водно количество и географските координати на мястото на водовземане.

Административният орган се е произнесъл с оспореното в настоящето производство Решение № ПВ3-00071/06.08.2014г. , с което на осн. чл.68,т. 4 във вр. с чл. 78,ал. 1,т. 3, чл. 78а и чл. 52,ал. 1, т. 4 от Закона за водите/ЗВ/ е отказал продължаване на срока на действие на Разрешително за водоползване с цел напояване № 0287/19.11.2004г. , издадено от Директора на БДУВДР с титуляр НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ”ЕАД гр. София.

От фактическа страна жалбоподателят не оспорва, че не са подавани периодични отчети за ползваните водни количества, не са монтирани измервателни устройства и не са заплащани такси за периода от 2004 до 2013 г. Дружеството е изразило становище, че не е заплащало таксите поради недължимост на същите, обоснована от липса на водоползване. От този факт е направил извод, че не е необходимо подаване на информация до БДУВДР, но дори и да се приеме обратното, административният орган е следвало да го информира, че е необходимо уведомяване на БДУВДР за наличието на обстоятелства, изключващи задължението за заплащане на съответните такси.

Така направените изводи не се споделят от съда . В издаденото Разрешително за ползване № 0287/19.11.2004г.,в т. 1 от условията за водоползване е посочено, че ползувателят следва да уведоми Басейновата дирекция за датата на монтиране на измервателните устройства, за съставяне на протокол,удостоверяващ тяхната изправност и съответствието им с нормативните изисквания и да направи отчет на показанията. Като условие по т. 2 от същото разрешително на ползувателя е вменено задължение да извършва наблюдение и периодичен отчет на ползваните водни обеми, като в края на годината да изпраща в Басейнова дирекция справка-отчет за ползваните водни количества. В раздел „Такси за водоползване” в същото разрешително е записано задължението за заплащане на годишна такса, начина на определяне на размера й, начина на заплащане , както и задължение на ползувателя да поддържа в изправност измервателните устройства за целия срок на действие на разрешителното. Т.е., от съдържанието на разрешителното, в което са възпроизведени регламентирани в Закона за водите изисквания следва, че са налице задължения, изпълнението на които е условие за продължаване неговия срок. Това е така, съгласно чл. 78,ал. 2, т. 3 от ЗВ , и в конкретно разглеждания случай, директорът на БДУВДР действа в условията на обвързана компетентност и издава акта при наличие на някои от условията, посочени в закона. Дали е имало необходимо количество вода, дали е имало водоползуватели, на които да бъде подавана такава е без съществено значение, тъй като дължимите по чл. 194 от ЗВ такси са определяеми и в зависимост от конкретното разрешение. Таксата се определя по принцип по реда на чл. 194а, от ЗВ на база отнетия обем вода, по подробно указан в текста начин на установяването му, като в чл. 194а,ал. 2 е регламентирано изчисляването на таксите на база разрешените в разрешителното водни количества. Този текст е възпроизведен в т. 4, раздел „Такси за водоползване” на разрешителното, за което се иска продължаване на срока на действие. От това следва, че дори и да се приеме, че не са били ползвани заявените по разрешителното водни количества / съгласно раздел „Разрешено водно количество- до 13,50 куб.м./сек./, този факт е следвало да бъде установен и документиран по надлежен ред, при което ще се дължи нулева такса. Именно за установяване на водното количество е следвало да бъде изпълнено задължението за монтиране на измервателни устройства и подаване на периодични и годишни отчети за ползваните водни обеми. Неизпълнението на тези задължения е самостоятелно основание за отказ да бъде продължен срокът на издаденото разрешително за водоползване.

Съдът не намира, че допуснатата техническа грешка при посочване в оспорения акт на правното основание за издаването му- чл. 78,ал. 1, т. 3 от ЗВ, каквато правна норма няма, не е съществено процесуално нарушение. Соченото правно основание не обвързва съда и неговата преценка е на база фактическите основания, спрямо които определя приложимата правна норма. В разглеждания случай безспорно се установява, че не са изпълнени условията на издаденото разрешително за водоползване,което е посочено като фактическо основание за издаване на оспорения административен акт с правно основание чл. 78, ал. 2 , т. 3 от ЗВ.

Не се приема за основателно оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради това, че не е бил уведомен за започналото административно производство по издаване на решението. Производството е започнало по заявление на жалбоподателя, с което е поискал продължаване на срока на разрешителното. По повод на същото е бил уведомен с изрично писмо да отстрани нередовността на подадените документи. Съдът не счита, че при започнало по заявление на лицето производство по издаване на административен акт, изричното уведомяване , че такова производство е започнало е абсолютна предпоставка за законосъобразност на административния акт. Във всеки един момент от административното производство, заявителят е бил коректно информиран за извършващите се от органа действия, както и за документите, които следва да представи. Правото му на защита не е било нарушено, и той е имал възможността, предоставена му от органа своевременно да представи нужните документи , но не го е направил поради отсъствието им от правния и фактически мир.

От всичко гореизложено следва, че през периода 2004-2013г. титулярът на Разрешително за водоползване с цел напояване № 0287/19.11.2004г., издадено от Директора на БДУВДР не е изпълнявал всички предвидени в него условия, и конкретно тези по т. 1 и 2 от раздел „Условия за водоползване” и по раздел „Такси за водоползване” - обстоятелство обосноваващо отказ от продължаване на срока на действието му, по аргумент за обратното на чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ, както правилно е преценил административният орган. Решението е издадено от компетентен орган- Директор на БДУВДР-Плевен, издал разрешителното, в рамките на предоставените му правомощия. В административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства, дадена е възможност на заявителя да представи допълнителни доказателства преди произнасянето с оспорвания акт. Постановеният отказ е издаден в съответствие с материалния закон, в необходимата форма, с изложение на релевантни правни и фактически основания, и в съответствие с целта на закона за осъществяване контрол от БДДР по отношение количеството вода в съответния водоносен хоризонт и нейното качество, изискващо стриктно спазване от страна на водоползвателите на всички условия по предоставеното право на водоползване. От изложеното следва извод за законосъобразност на обжалваното решение, което следва да бъде потвърдено, а жалбата, като неоснователна- да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и своевременно направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова следва да бъдат присъдено в размер на 350,00 лв.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ”ЕАД гр. София , представлявано от изпълнителния директор против Решение № ПВ3-00071/06.08.2014г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите на Дунавски район /БДУВДР/ с център Плевен, с което на осн. чл.68,т. 4 във вр. с чл. 78,ал. 1,т. 3, чл. 78а и чл. 52,ал. 1, т. 4 от Закона за водите/ЗВ/ е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително за водоползване с цел напояване № 0287/19.11.2004г. , издадено от Директора на БДУВДР с титуляр „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД гр. София.

ОСЪЖДА “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД гр. София, представлявано от изпълнителния директор да заплати на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен 350,00 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: