РЕШЕНИЕ
№ 577
гр. Плевен, 15.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен,
пети състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и четиринадесета
година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Д.Д. изслуша
докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 752 по описа за 2014
година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано е по
жалба на Е.Р.Б.,*** срещу решение №
43/18.08.2014 година на директора на ТП на НОИ –Плевен.В жалбата се посочва, че
неправилно административният орган не е зачел трудовия стаж в Междукооперативно
строителство предприятие гр.Плевен по представената трудова книжка за целия
период от 02.1968 година до месец февруари 1969 година – 10 месеца и 19 дни, а
е зачел само 4 месеца и 28 дни. Моли за отмяна на решението.
В съдебно заседание
оспорващият Е.Р.Б. се явява лично и поддържа жалбата, като иска отмяна на
решението и потвърденото с него разпореждане и зачитане на целия трудов стаж по
представената трудова книжка.
Ответникът –
директорът на РУСО –Плевен се представлява от ст. юрк. Т., която намира жалбата за неоснователна, тъй като спорният период от
месец февруари 1968 г до 02.02.1969 г. не е оформен в трудовата книжка по
законоустановения ред и след служебното му изясняване правилно е взет предвид
само стаж от м. август 1968 г до месец февруари 1969 година в размер на 4
години и 28 дни, времето, през което е работил в ЗК „Златен клас”, с Брестовец
във високо строителство. Моли за отхвърляне на жалбата.
Административен съд - Плевен, пети състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление
вх. № МП-26412/13.05.2014 година Б. е поискал да му бъде отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст
при условията на параграф 4 от ПЗР на КСО.
Административният орган е
изискал от отдел „ООА”-гр. Тетевен към ТП на НОИ Ловеч да издаде удостоверение
УП-13 за периода 11.02.1968 г – 02.02.1969 г. за Б..
С уведомително писмо от 19.06.2014 г. на л. 17 по
делото е изпратено изготвено
удостоверение, но не целия горепосочен период, тъй като за периода м.02 до м.
07.1968 г. и м.12.1968 г не може да бъде издадено, тъй като липсват данни за
лицето в документите на ЗК „Златен клас” –с. Брестовец и разплащателните
документи започват от месец май.
С разпореждане № МП-26412-6/
25.07.2014г. ръководител на „Пенсионно осигуряване” при РУСО Плевен е
постановил отказ за отпускане на пенсия за ОСВ при условията на § 4 от ПЗР на
КСО на Б., тъй като въпреки, че лицето отговаря на условията за навършена
възраст от 57 години и 8 месеца и минимум 15 години осигурителен стаж, положен
по условията на втора категория труд, няма необходимия сбор от осигурителен
стаж и възраст от 100 за мъжете за 2014 година.
Срещу разпореждането е подадена жалба в 3-месечния
срок за оспорване по чл. 117, ал. 2 КСО, в която се навеждат доводи, че неправилно
не е зачетен стаж за периода от
11.02.1968 г до 02.02.1969 г в размер на
10 м. и 19 дни , а е зачетен само като стаж от 4 години и 28 дни и иска
преизчисляване на пенсията.
На 18.08.2014 година е постановено процесното решение
№ 43 от директора на РУСО –Плевен, с
което е оставена жалбата без уважение и
е потвърдено разпореждане №МП- 26412-6/25.07.2014
г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Плевен. В решението
административният орган посочва, че периодът 11.02.1968 г – 02.02.1969 г ,през
който лицето е работило като строителен работник в Междукооперативно строително
предприятие –Плевен и който е отразен в трудовата книжа и е посочено 10 месеца
и 19 дни няма необходимата заверка с два подписа на счетоводител и работодател
и не е оформен по реда на чл.6, ал. 1 от НТКТС и не следва да бъде зачетен и
именно затова е изискано от Обединен осигурителен архив –Тетевен удостоверение
УП-13. Въз основа на това удостоверение е зачетен стаж от 4 години и 28 дни,
като м. 2.1968 г до м.07.1968 г и м. 12.1968 г не са зачетени, тъй като в
уведомителното писмо е посочено, че ведомостите започват от м. май 1968 година.
По делото с
оглед установяване на периода на работа от февруари 1968 г до 02.02.1969 година
бе допуснат разпит на В. Г. В. и П. Н. П., които свидетели са работили през
процесния период с оспорващия.Свидетелят В. посочи,
че от март 1968 година е заварил в Междукооперативно строително предприятие
оспорващия като работник и през есента на същата година е работил с Б. в бившия
Техникум по облекло и работил с оспорващия до декември 1968 година. Показанията
на В. съдът кредитира относно
обстоятелството, че оспорващият е работил от м.март до месец декември със
свидетеля в Междукооперативно строително предприятие –Плевен. Свидетелските
показания като категорични, обективни на свидетеля П. съдът кредитира относно обстоятелството, че от м.05.1968 година е
работил с оспорващия в горепосоченото предприятие.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по
см. на чл. 117, ал. 3 от КСО –
директорът на РУСО –Плевен, в установената форма, при спазване на административно-производствените
правила, но в нарушение на материално-правните разпоредби.
Съгласно
§4 от ПЗР на КСО до 31 декември 2014 г. включително, лицата, които са работили
10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на
втора категория труд могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен
стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете и са навършили 58 години и 4 месеца за мъжете при втора
категория труд.
Административният
орган приема, че в случая за Б. не е налице условието за сбор от осигурителен
стаж и възраст 100 към датата на подаване на заявлението – 13.05.2014 година.
Съгласно на чл. 40, ал. 1 от
Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се
установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден
образец, издаден от осигурителя и с данните по чл.5, ал.4 от КСО.
На основание чл. 40, ал. 2 от същата Наредба, посочените документи се издават
въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и
договори за възлагане на труд. Съгласно легалното определение, дадено в чл. 101
от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), действал
към 1968 година, когато лицето е работило, трудовият стаж се установява с
осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ,
издаден от съответното предприятие, учреждение или организация. Документът се
издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги.
Следователно всички разпоредби определят,
че трудовият стаж се установява с писмени документи. В случая в трудовата
книжка на Б. е отбелязан периодът от 11.02.1968 г – 02.02.1969 година като
строителен работник в Междукооперативно строително предприятие –Плевен и е изписано,
че за този период стажът е десет месеца и 19 дни и е налице подпис на завеждащ
личен състав, като има и печат на предприятието. Към момента на полагане на
труда нормативният акт, в който се
регламентира начинът, по който следва да се оформи стажът след приключване на работа
в съответното предприятие е Наредбата за трудовите книжки, одобрена с
Постановление № 149 на МС от 20.03.1953. Съгласно чл. 8 от тази наредба всяко
вписване в трудовата книжка се прави с мастило , заверява се от ръководителя на
предприятието, учреждението или организацията или от упълномощено от него лице
и се подпечатва със служебния печат . Следва да се има впредвид и Инструкция № 2492 / обн. ДВ 20/1968 г/ за реда и начина за издаване на
документи за трудов стаж, издадена въз основа §101,ал.3 от ППЗП. В чл.6 от тази
инструкция се детайлизира начина
на водене на трудовата книжки. Съгласно
чл.6,ал.2, буква “ В” продължителността на придобития от работника трудов стаж
се подписва и подпечатва с печата на предприятието, учреждението и
организацията по начин да не засегне двете страни.От тази законова
регламентация е видно, че трудовата книжка за периода от 11.02.1968 г –
02.02.1969 г. не е било задължително да
се разпише непременно и от главния счетоводител и ръководителя на предприятието,
а необходимо и достатъчно записванията в нея да се удостоверят от ръководител
на предприятието или от упълномощено от него лице / например ръководител на личния
състав на съответното предприятие, както е в случая/. С оглед на това за процесния период трудовата книжка на оспорващия е оформена съгласно
изискванията на действащия към момента
нормативен акт, поради което има доказателствена сила за осигурителния стаж и доход на лицето по силата на §9,ал.1 от ПЗР на
КСО . Съдът намира, че незачитането на стажа от
административния орган неправилно е мотивирано с изискването на чл.6, ал. 1 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж, действаща към момента на постановяване на
оспореното решение, тъй като същата е приета след 1968 година и не е възможно
да се въвеждат изисквания за оформяне на трудов стаж, положен през 1968 година.
Съдът намира, че в случая за процесните периоди м. февруари 1968 г - м. юли 1968 г и м. декември 1968 г. , за
които, предвид посоченото в придружителното писмо към Удостоверение № 13 от
отдел „ООА” –Тетевен, че разплащателните документи за 1968 година започват от
м. май 1968 година за ЗК”Златен клас”-с.Брестовец следва да се приеме, че е
налице трудов стаж в Междукооперативно предприятие
–Плевен, тъй като е налице надлежно оформяне на трудовия стаж по реда, приложим
към 1968 -1969 година – ръкописно изписване на с цифри и думи на стажа, подпис
на ръководителя или упълномощено от него лице – завеждащ личен състав и печата
на предприятието, като липсата на
разплащателни документи за Междукооперативно предприятие -Плевен, за да се
потвърди отразеното в трудовата книжка, не следва да се приема в насока
влошаване положението на Б.. В случая
съдът намира, че и със свидетелски показания се установи, че оспорващият е
работил в периода от февруари -юли 1968 година и декември 1968 година в
Междукооперативно предприятие -Плевен. Тези периоди са отразени в трудовата
книжка, която както бе посочено съдът намира, че е оформена по съответния ред,
същите са трудов стаж по реда на КТ, който се признава за осигурителен
стаж с оглед на §9 от ПЗР на КСО и съдът намира, че следва
да бъдат зачетени като осигурителен стаж на лицето при преценка на правото на
пенсия.
Предвид горепосоченото решението и
потвърденото с него разпореждане , с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО,
са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени ,а преписката бъде върната на
компетентния административен орган по чл. 98, ал. 1 от
Кодекса
за социално осигуряване за издаване на разпореждане съобразно
дадените указания на съда.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ във вр. чл. 173, ал.
2 предл. второ от АПК, Административен
съд – Плевен, пети състав,
РЕШИ:
Отменя
решение № 43/18.08.2014 година на директора на ТП на
НОИ –Плевен и потвърденото с него разпореждане № МП-26412-6/
25.07.2014г. ръководител на „Пенсионно осигуряване” при РУСО Плевен.
Връща административната преписка на
РУСО – Плевен за произнасяне по отношение зачитане на периода м.февруари 1968 г
– м. юли 1968 г и м.декември 1968 г. съгласно указанията на съда.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: