Р E Ш Е Н И Е

№ 458

гр.Плевен, 30 Септември 2014 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                              

        Председател: Цветелина Кънева

                                                        Членове: Катя Арабаджиева

                                                                        Снежина Иванова

При секретаря А.Х. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 750 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение №43 от 27.06.2014г., постановено по НАХД №99 по описа за 2014г., Районен съд-Левски е потвърдил Наказателно постановление №КД-01-04-031/07.04.2014г. на Директора на РЗИ-Плевен, с което на ЕТ „П.К.”***796, с представляващ П.К., на основание чл.218 ал.2 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв., за извършено нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗ.

            Срещу решението е подадена касационна жалба от ЕТ „П.К.”***, чрез представляващ П.К., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен в нарушение на съдопроизводствените правила , необоснованост и нарушение на материалния закон. Счита се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е игнорирал доказателствен материал, а именно представен договор за заем за послужване, от който се установява, че помещението-остъклена тераса, където е извършвано тютюнопушене, не е предоставено на ЕТ да го владее и ползва. Изложени са подробни доводи за правната същност на договора за заем за послужване. Счита се също, че допуснатото съществено процесуално нарушение води и до неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка са обсъдени свидетелските показания  на св.К. и св.К., като се твърди, че от последните се установява, че не е извършено нарушението, за което ЕТ е санкциониран. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на обжалваното наказателно постановление.

            От ответника по делото-РЗИ-Плевен е депозиран писмен отговор по касационната жалба, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Счита се, че нарушението е безспорно доказано, като коментираният в жалбата договор за заем за послужване е представен едва в хода на производството след констатиране на деянието. Поставя се въпроса, че ако остъклената тераса  е предоставена на ЕТ само за „преминаване на клиенти”, то защо там са били поставени маси, на които клиенти са консумирали поръчаните в обекта напитки. В заключение се моли решението да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание за касатора – ЕТ “П.К.”*** не се явява представител.

В съдебно заседание ответникът – Регионална здравна инспекция - Плевен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН против ЕТ затова, че при извършена инспекция на 14.03.2014г. в кафе аперитив в с.Трънчовица е установено, че в обекта, представляващ закрито обществено помещение по смисъла на §1а б.Г от ДР на ЗЗ, се извършва тютюнопушене, като заведението разполага с две помещения, в първото което е с масивен покрив и остъклени стени (прозорци) има три маси, се извършва тютюнопушене от две жени на една маса; пепелта от цигарите се тръска в празни кенчета от бира; нарушение по чл.56 ал.1 от ЗЗ. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление. От фактическа страна съдът е приел още, че показанията на св.К. противоречат на събраните доказателства, тъй като според свидетеля остъклената тераса не се ползва, а от друга страна е установено, че в остъклената тераса са поставени маси, които се ползват от клиентите на заведението. В тази връзка съдът не е кредитирал показанията на този свидетел в частта относно незнанието на клиентката, че в заведението не се пуши, като е посочил, че последното не е логично предвид твърдението, че в обекта е имало поставен надпис „пушенето забранено”. Относно представеният договор за заем за послужване, с който Й. К. е предоставил на ЕТ за временно и безвъзмездно ползване кафе-аператив с площ от 47кв.м. и обслужващи помещения към него-кухненски бокс и склад и е дал право на заемателя и неговите клиенти единствено да преминават през остъклената тераса, без да е дал право на владение и ползване, съдът е приел, че  този договор не е породил действие, тъй като в него не е уредено предаването на вещта. Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът е извел правни изводи за извършено нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗ от страна на ЕТ, че не са допуснати съществени процесуални нарушение при съставяне на акта и издаване на НП, както и че не е приложима хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Воден от горните мотиви районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Съображенията за това са следните:

На първо място е необходимо да се посочи, че районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на ЕТ. Ето защо фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, с единственото изключение за правното действие на договора за заем за послужване. 

По касационните възражения настоящия състав съобрази следното:

От свидетелските показания на св.Й. К. се установява, че именно на него е връчен и той е подписал съставеният срещу ЕТ АУАН, като е посочил единствено, че ще бъде представено писмено възражение. След като към датата на проверката и съставяне на акта е съществувал представеният с писменото възражение и по делото договор за заем за послужване, сключен между Й. К. като собственик на сградата, и ЕТ представляван от неговия баща П.К., възниква въпроса защо още при съставяне и подписването на АУАН Й. К. не е посочил обстоятелството, че остъклената тераса не е към обекта кафе-аператив и не се стопанисва от ЕТ. В тази връзка следва да се посочи, че касационната инстанция приема и разглежда като доказателство по делото представения договор за заем за послужване, но последният не може да обори констатираните с акта обстоятелства за извършено от ЕТ нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗ. След като договорът няма нотариална заверка, от която по безспорен начин да се установи, че същият е съществувал по време на извършване на проверката, както и с оглед неговия характер на частен диспозитивен документ, който няма обвързваща материална доказателствена сила, съдът го цени и съпоставя с другите събрани по делото доказателства. От всички доказателства-писмени и гласни такива (и най-вече факта, че на остъклената тераса е имало разположени маси на заведението, на които е имало клиенти) касационната инстанция счита, че изводът, който е направил районният съд е правилен и съответстващ на материалния закон, поради което решението следва да бъде оставено в сила..

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №43 от 27.06.2014г., постановено по НАХД №99 по описа за 2014г. на Районен съд-Левски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.