ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1052

гр. Плевен , 11.09.2014 год.

Административен съд-гр.Плевен, седми състав, в закрито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдия Кънева адм. дело №749 по описа за 2014 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.216 ал.5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Производството по делото е образувано по жалба и допълнително уточнение към нея от П.Г.Б. ***, чрез пълномощник В. Б.-майка на лицето, срещу Заповед №ДК-10-СЗР-22/28.07.2014г. на Началника на РДНСК-Северозападен район, с която е прекратено образуваното производство по обжалване на отказ на Главния архитект на Община Плевен, обективиран в писмо изх.№ТСУ и С-94П-25-84-2 от 26.05.2014г. да разреши прокарване на инсталации през общи части на жилищна сграда.

В жалбата и допълнителното уточнение към нея се сочи, че обжалването е в срок, тъй като са изчакали отговора на Община Плевен от 12.06.2014г. касаещ приложението на чл.185 от ЗУТ, след което са депозирали жалбата. В първоначалната жалба се счита, че не е необходимо съгласието на съсобствениците, а в уточнението се твърди, че такова не може да се представи, тъй като отношенията между тях са влошени отдавна. Твърди се още, че тези съсобственици са направили в същото помещение баня и тоалетна без съгласие, което е констатирано от Община Плевен. Сочи се също, че прокарването на инсталация е необходимо предвид тежкото здравословно състояние на Б. и необходимостта тя да живее на приземен етаж. В заключение се моли да бъде издадено исканото разрешение.

От административния орган не е постъпило становище по жалбата.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка на оспорения акт, намира за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на В. Б.-майка на жалбоподателя, на 07.08.2014г., а жалбата с характер на частна такава е подадена по пощата на 21.08.2014г. (видно от приложено на л.4 копие от пощенски плик), т.е. в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ от лице, имащо правен интерес от оспорването, чрез негов пълномощник по чл.32 т.2 от ГПК с надлежно пълномощно, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх.№ТСУ и С-94П-2584-1 от 14.05.2015г. П.Б. е поискал издаване на разрешение за строеж на обект „Монтаж на тоалетна мивка в маза на адрес гр.Плевен „ул.”Плевенска епопея” №32”. Към заявлението е приложен проект по част ВиК и документ за собственост- Нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №13, т.ХVІІІ, н.д.3613/1993г., от който се установява, че е собственик на ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.Плевен, ул.”Пърличев” №32, съставляващо парцел ІХ, пл.№9656 в стр.кв.105 по плана на гр.Плевен, заедно с втория жилищен етаж със застроена площ 120кв.м., двете източни мази в сутеренен етаж от двуетажна жилищна сграда и двете източни тавански помещения. От приложената извадка от кадастрален регистър се установява същото обстоятелство, както и че пл.№9656 в стр.кв.105 по плана на гр.Плевен е с нов идентификатор 56722.661.1348.

С молба от 14.05.2014г., съпътстваща подаденото заявление, П.Б. е посочил, че внася проекта без съгласието на съсобствениците, тъй като последните не желаят да се подпишат, както и че ремонтирането на приземните помещения се налага поради необходимостта болната му майка да живее в тях.

С писмо изх.№ТСУ и С-94П-2584-1 от 21.05.2014г. на Гл.архитект на Община Плевен, изпратено до П.Б. е посочено, че исканото разрешение за строеж ще бъде издадено след представяне на писмено съгласие от съсобствениците за прекарване на инсталация водопровод и канализация през общо помещение в сутерен съгласно чл.186 ал.1 от ЗУТ. Писмото е получено от Б. на 23.05.2014г.

С писмо изх.№ТСУ и С-94П-2584-2 от 21.05.2014г. на Главния архитект на Община Плевен, адресирано до П.Б., последният е уведомен, че не може да бъде разрешено прекарване на инсталация през общо помещение без съгласието на останалите съсобственици съобразно чл.186 ал.1 от ЗУТ , а съгласно чл.38 от Закона за собствеността, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, комините, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Писмото е получено от Б. на 27.05.2014г.

На 03.06.2014г. до Главния архитект на Община Плевен е подадено възражение от П.Б., в което е посочено че е относно молби с вх.№ТСУ и С-94П-2584-1 и 2/14.05.2014г., и с което се моли да бъдат разгледани хипотезите на чл.185 ал.1 т.4 и т.5 от ЗУТ, да се одобрят проектите и да се издаде разрешение за прекарване на инсталация през общо помещение без изричното съгласие на останалите съсобственици, поради влошени отношения с тях.

На горното писмо на Б. е отговорено от Гл.инженер на Община Плевен с писмо от 12.06.2014г., с което лицето е уведомено, че в случая не могат да се приложат хипотезите на чл.185 от ЗУТ, тъй като се касае за двуетажна сграда, която не е в режим на етажна собственост. Това писмо е получено от Б. на 18.06.2014г.

На 25.06.2014г. чрез Община Плевен до Началника на РДНСК-Плевен е подадена жалба вх.№ТСУ и С-94П-2584-1/25.06.2014г. от П.Б. срещу отказ за издаване на разрешение по молби вх.№ТСУ и С-94П-2584-1 и 2/14.05.2014г. на Община Плевен. В жалбата се моли да бъде преразгледано решението на Община Плевен и да се разреши изграждане на обект „Монтаж на тоалетна мивка в маза на адрес гр.Плевен „ул.”Плевенска епопея” №32”.

Във връзка с подадената жалба е изготвен Констативен протокол №216-Пл-739/23.07.2014г. от служители при РО”НСК”-Плевен, в който е отразено, че с писмо изх.№ТСУ и С-94П-2584-2 от 21.05.2014г. Главният архитект на Община Плевен е отказал да разреши прокарване на инсталации през общи части, което писмо представлява краен акт, с който е приключило производството пред Гл.архитект, съдържа белезите на административен акт и по същество представлява отказ за одобряване на проекти и издаване на разрешение за строеж и именно това писмо подлежи на обжалване пред Началника на РДНСК-СЗР по чл.216 ал.2 от ЗУТ. Констатирано е още, че жалбата срещу този отказ е просрочена, тъй като срокът за обжалване е изтекъл на 10.06.2014г., а жалбата е подадена на 25.06.2014г. Във връзка с последното е направено предложение жалбата на Б. да бъде оставена без разглеждане по същество, а преписката да бъде прекратена.

Със Заповед №ДК-10-СЗР-22/28.07.2014г. на Началника на РДНСК-Северозападен район е прекратено образуваното производство по обжалване отказа на Главния архитект на Община Плевен, обективиран в писмо изх.№ТСУ и С-94П-2584-2 от 21.05.2014г. да разреши прокарване на инсталации през общи части на жилищна сграда. За да достигне до този извод административният орган е приел, че предмет на обжалване е мотивиран отказ на Главния архитект на Община Плевен, обективиран в писмо изх.№ТСУ и С-94П-2584-2 от 21.05.2014г., за издаване на разрешение за строеж за обект „Монтаж на тоалетна мивка в маза на адрес гр.Плевен „ул.”Плевенска епопея” №32”, като жалбата срещу него е просрочена, съобразно правилата на чл.149 ал.3 във вр. с чл.216 ал.1 т.2 вр. с ал.2 и ал.3 от ЗУТ, подадена извън 14-дневния срок за обжалване, който изтича на 10.06.2014г., а жалбата е подадена на 25.06.2014г. В заключение е направил извод, че жалбата е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество.

Именно тази заповед е предмет на разглеждане в настоящето съдебно производство.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Първоначално следва де се отбележи, че с изменение на разпоредбата на чл.216 ал.5 от ЗУТ с ДВ бр.82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., е въведено задължение за Началника на РДНСК преди да пристъпи към разглеждане по същество на подадената пред него жалба против разрешението за строеж, да извърши проверка за допустимостта на тази жалба. Съгласно тази законова редакция ако прецени, че жалбата е недопустима, административният орган следва да прекрати производството с изрична заповед. Заповедта може да се оспори с частна жалба или протест по реда на чл.215 от ЗУТ, като административният съд се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.

В настоящото производство съдът е сезиран с жалба против Заповед на Началника на РДНСК-Северозападен район, която заповед е издадена след като е влязла в сила изменената разпоредба на чл.215 ал.6 от ЗУТ и с нея административният орган при преценка за допустимост е приел, че подадената пред него жалба е недопустима, като просрочена. С диспозитива на заповедта, съгласно изричаната законова регламентация на чл.216 ал.5 от ЗУТ, административният орган е прекратил образуваното пред него производство. В настоящето производство по реда на изменения чл.216 ал.5 от ЗУТ съдът следва единствено да прецени дали изводите на административния орган за недопустимост на подадената пред него жалба съответстват на фактическата обстановка и на материалния закон, както и дали са спазени съответно административнопроизводствените правила по издаване на заповедта. В настоящото производство не може и не следва да бъде разгледан по същество отказът на Главния архитект на Община Плевен за издаване на разрешение за строеж, обективиран в писмо изх.№ТСУ и С-94П-2584-2 от 21.05.2014г., тъй като при новата редакция на закона единствено и само следва да бъде преценена допустимостта на жалбата срещу отказа. Ако съдът достигне до друг извод, различен на този в административния акт, заповедта следва да бъде отменена и преписката върната на административния орган за произнасяне вече по съществото на жалбата, тъй като законодателят е предвидил задължителен вече контрол по съществото на обжалвания административен акт от РДНСК с разделение на административното производство по допустимост и по същество-съответно чл.216 ал.5 и ал.6 от ЗУТ. Извън предмета на настоящето изследване са всички възражения касаещи незаконосъобразността на отказа на Главния архитект на Община Плевен да издаде исканото разрешение за строеж и следва ли да бъде представено изрично писмено съгласие от останалите съсобственици.

Процесната заповедта е издадена от Началника на РДНСК-Северозападен район, в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.216 ал.5 от ЗУТ, Началникът на РДНСК или упълномощено от него длъжностно лице се произнася по подадени жалби срещу откази за издаване на разрешения за строеж, поради което съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Същият е в писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми съгласно чл.59 ал.2 от АПК.

По спазване на административно-производствените правила и по отношение на съответствието с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно чл.149 ал.3 от ЗУТ, отказът за издаване на разрешение за строеж може да бъде обжалван от заинтересованите лица по законосъобразност пред началника на регионална дирекция за национален строителен контрол в 14-дневен срок от съобщението за издаване му.

Видно от доказателствата по делото е, че отказът на Главния архитект на Община Плевен за издаване на разрешение за строеж, обективиран в писмо изх.№ТСУ и С-94П-2584-2 от 21.05.2014г., е съобщен на Б. на 27.05.2014г. (л.34) и от този момент 14-дневният срок за обжалване изтича на 10.06.2014г.(вторник-работен ден), както правилно е приел административния орган в обжалваната заповед.

Към административната преписка, обаче, е приложено възражение с вх.№ТСУ и С-94П-2584-1 от 03.06.2014г. подадено от П.Б. ***, в което изрично е посочено, че касае молби с вх.№ТСУ и С-94П-2584-1 и 2/14.05.2014г. (първият вх.№ е на заявлението за издаване на разрешение за строеж, а вторият вх.№ е молбата, съпътстваща подаденото заявление), и с което се моли да бъдат разгледани хипотезите на чл.185 ал.1 т.4 и т.5 от ЗУТ, да се одобрят проектите и да се издаде разрешение за прекарване на инсталация през общо помещение, без изричното съгласие на другите съсобственици, поради влошени отношения с тях.

Видно от съдържанието на възражението, с него заявителят по същество изразява своето недоволство от решението на Главния архитект да откаже издаването на исканото разрешение за строеж и отново се моли да бъде разрешено прокарването на инсталация през общо помещение, като се разгледат и хипотезите на чл.185 от ЗУТ. Главният архитект на Община Плевен е следвало да укаже на Б. да посочи дали подаденото възражение представлява жалба срещу отказа да се издаде разрешението за строеж, именно поради посочването във възражението, че е относно молби с вх.№ТСУ и С-94П-2584-1 и 2/14.05.2014г., което е задължение на органа по чл.87 ал.1 от АПК. Това задължение не е изпълнено, дори напротив на Б. е изпратено писмо, подписано със запетая от Гл.инженер на Община Плевен, в което му се отговаря само, че не е приложима хипотезата на чл.185 от ЗУТ.

Следва да се посочи още, че в писмо изх.№ТСУ и С-94П-2584-2 от 21.05.2014г., в което е обективиран отказът на Главния архитект на Община Плевен да издаде на Б. исканото разрешение за строеж, не е посочено че подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой орган, каквито реквизити следва да има всеки един индивидуален административен акт, съобразно чл.59 ал.2 т.7 от АПК.

Именно поради неизпълнение от страна на Главния архитект на Община Плевен на задълженията по закон, заявителят П.Б. е останал в заблуда от кой момент може да обжалва отказа на органа да се прокара инсталация през общо помещение. Ето защо и като съобрази съдържанието на подаденото до Главния архитект на Община Плевен от П.Б. възражение с дата 03.06.2014г., съдът намира, че последното представлява именно жалба срещу отказа за издаване на исканото разрешение за строеж. Това възражение е подадено в срока на обжалване на постановения отказ (който изтича на 10.06.2014г.) и следва да бъде разгледано от Началника на РДНСК-Северозападен район като жалба срещу него с произнасяне по съществото на спора, като се вземе предвид и жалбата от 25.06.2014г. и факта, че тази втора жалба е подадена в 14-дневния срок от получаване на писмото за неприложимост на чл.185 от ЗУТ (18.06.2014г.).

Воден от горните мотиви, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Заповед №ДК-10-СЗР-22/28.07.2014г. на Началника на РДНСК-Северозападен район.

ВРЪЩА преписката на Началника на РДНСК-Северозападен район за произнасяне по същество по жалбите на П.Б. срещу отказ на Главния архитект на Община Плевен да разреши прокарване на инсталации през общи части на жилищна сграда, обективиран в писмо изх.№ТСУ и С-94П-25-84-2 от 26.05.2014г.

Определението не подлежи на обжалване, съобразно чл. 216, ал. 5 от ЗУТ.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: