Решение по Административно дело 746/2014г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 513

гр.Плевен, 23 Октомври 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 746 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1054 от 07.08.2014 г., постановено по нахд № 1550/2014 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 35-0000167 от 11.04.2014 г. на И.Д.Директор на Дирекция гр.Плевен към „Автомобилна администрация”, с което на К.К.П. ***, на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.93 ал.2 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.71 т.8 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, за това, че на 21.03.2014 г. около 9,20 часа на път І-ІІІ-Бяла-Ботевград км.82+214, като водач на автобус Мерцедес 117Л с рег.№ ВТ6693ВС, собственост на фирма ЕТ „И. П. 66” извършва случаен превоз на пътници по маршрута от гр.Свищов до гр.София с пътен лист № 798601 и лиценз № 03654, като в момента на проверката водача не представя фактура за платен превоз.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от К.К.П., чрез адвокат С.И. ***, която счита същото за незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че съдът не е обсъдил доводите , изложени в жалбата и по време на устните прения в съдебно заседание за допуснати съществени процесуални нарушения и наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН и е постановил един неправилен и необоснован съдебен акт, който подлежи на отмяна. Посочва, че жалбоподателят е представил пред административния орган фактура за процесния превоз още същия ден по факс, но това обстоятелство изобщо не е споменато при издаването на НП. Сочи още, че административно-наказващият орган, преди да наложи наказанието, не е извършил преценка налице ли са условията за приложението на нормата на чл.27 и чл.28 от ЗАНН, което е задължително по закон. Намира този порок за съществен и от категорията на неотстранимите в съдебното производство, тъй като съдът не може да замести АНО в преценката, предхождаща издаването на НП. Счита, че неправилно и необосновано районният съд е преценил, че не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, т.к. извършеното нарушение е отстранено незабавно, същото е първо по ред, от него не са настъпили вредни правни последици, а стойността на извършения превоз е повече от два пъти по-малка от тази на предвидената в закона санкция. Счита още, че наложената санкция в размер на 500 лева на работник по трудово правоотношение с минимално месечно възнаграждение е неправилна, явно несправедлива и няма да постигне целите на закона. Твърди, че в настоящия случай нарушител не е жалбоподателят, а едноличния търговец, който с бездействието си – неиздаване на съответния документ и непредоставяне на този документ на водача на автомобила, не е изпълнил процесната норма и не следва жалбоподателят да носи вина за бездействието на работодателя си. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат И., която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, областен отдел „Контролна дейност”, ДАИ – Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че оспореното Наказателно постановление е издадено за това, че на 21.03.2014г. около 09.20часа на път І-ІІІ-Бяла-Ботевград км.82+214, като водач на автобус „Мерцедес 117Л” с рег.№ ВТ 66 93 ВС собственост на фирма ЕТ „И. П. 66”, извършвал случаен превоз на пътници по маршрута от гр.Свищов до гр.София с пътен лист №798601 и лиценз №03654 със следното установено нарушение: В момента на проверката водачът не представя фактура за платен превоз. Така изложените в акта фактически констатации съдът приел, че се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприел и кредитирал показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител Д. К. и свидетеля Д. Ц., от които установил времето и мястото на извършеното, личността на извършителя. Тези показания съдът кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Приел още, че и жалбоподателят не оспорва така установената от органа фактическа обстановка. Съдът не счел за основателно оплакването на жалбоподателя, че случаят е маловажен. Според съда не са налице доказателства в подкрепа на това твърдение, в т.ч. възприел показанията на актосъставителя защо не може да се приемат за основателни обясненията на жалбоподателя за извършване на нарушението, както и за опасностите от не санкциониране на неизпълнението на задължението на водачите по чл.71 т.8 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ. На тези основания съдът приел, че безспорно П. виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.71 т.8 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него. При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извършил съдът не констатирал нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. На тези основания потвърдил оспореното НП.

Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено, при съобразявена на следното:

Със съставения АУАН серия А №186275/21.03.2014 год. на жалбоподателя е вменено нарушение по смисъла на чл.71, т.8 от Наредба №33/03.11.1999 год. от на МТ за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България затова, че при извършване на случаен превоз на пътници по маршрута от гр.Свищов, водачът не представя в момента на проверката фактура за платен превоз. Самата посочена в АУАН като нарушена разпоредба предвижда задължение на водача да представя по време на работа при поискване на контролните органи фактура за превоза. Т.е. отговорността на водача в конкретния случай е ангажирана за непредставяне на изискващ се от нормативен акт документ в момента на извършване на проверката на проверяващите лица и на такова правно основание е ангажирана и отговорността му. Не се спори между страните и се установява от приобщените по делото доказателства, в т.ч. свидетелските показания на контролните органи, че в момента на извършване на превоза фактура за същия изобщо не е била издавана и не се е намирала при водача на автобуса. Такава е била издадена едва след приключване на превоза и по твърдения на самото наказано лице-с цел да се установи какво разстояние ще бъде изминато и едва тогава да се пресметне дължимата сума. Такава фактура е била издадена по-късно на 21.03.2014 год.-деня на извършване на превоза и изпратена на актосъставителя по факс, видно от доказателствата на л.7 от делото на РС. С издаденото въз основа на съставения акт наказателно постановление, на П. за така вмененото нарушение, е наложено административно наказание глоба на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози. Цитираната разпоредба установява отговорност за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Т.е. съставомерно по този текст е деянието- непредставяне на вече издаден , на съществуващ към момента на проверката документ измежду изброените или тези, към които е извършено препращане. Аргумент за това тълкуване съдът прави въз основа на употребеното понятие „издадения…” След като е безспорно по делото, че процесната фактура не е била издадена и не е съществувала към момента на проверката, а е съставена в по-късен момент, отговорността на водача на автобуса е следвало да бъде ангажирана по ал.1 на чл.93 от ЗАП с оглед изначалната липса на посочения документ, който следва да бъде издаден от превозвача и да се местонахожда в комплекта с останалите документи при водача на автобуса, противно на твърденията на наказаното лице. Вместо да бъде ангажирана отговорността на П. обаче изобщо за липса на процесната фактура за превоз, тъй като такава не е съществувала и не е била издавана до приключване на превоза, който е релевантния за отговорността момент, на П. е наложено наказание на основание чл.93, ал.2 от ЗАП- за непредставяне в момента на проверката на процесната фактура.

Изискването за съответствие на деянието с посочените в АУАН и НП нарушени законови разпоредби следва от нормите на чл. 42, т. 5, чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Последното норма обвързва издаването от наказващия орган на наказателно постановление от положителен отговор на въпроса има ли извършено деяние от нарушителя и извършено ли е виновно. Терминът деяние препраща към дефиницията на административното нарушение по чл. 6 от ЗАНН, а това, че според чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, с НП се налага съответно наказание, визира корелацията между отделните елементи на правната норма. Отсъствието на този корелация изключва правомерността на материалното административно-наказателно правоотношение. В разглеждания казус, хипотезата и диспозицията на правната норма се съдържат в чл.71 т.8 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ. Този текст установява при какви условия какво поведение е дължимо от правния субект. Неизпълнението на това задължение има за последица прилагане на санкцията на правната норма, респ. представлява правопораждащ юридически факт на материалното административно-наказателно правоотношение. Част от съдържанието на това правоотношение е правомощието на наказващия орган да наложи съответно административно наказание. Съответно на неизпълненото задължение по чл.71 т.8 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, представляващо извършването на превоз без редовно издадена фактура, е наказанието по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, а не това по чл.93, ал.2 от ЗАП.

Ето защо, като не е издирил и приложил правилно санкционната разпоредба, въз основа на която е наложено административно наказание на П., АНО не е приложил правилно закона. Като е потвърдил оспореното пред него НП, РС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени НП .

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 2 вр. чл.222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1054 от 07.08.2014 г., постановено по нахд № 1550/2014 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0000167 от 11.04.2014 г. на И.Д.Директор на Дирекция гр.Плевен към „Автомобилна администрация”, с което на К.К.П. ***, на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.93 ал.2 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.71 т.8 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.