Р E Ш Е Н И Е
№ 512
гр.Плевен, 23 Октомври 2014 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и
четиринадесета година в състав: Председател: Юлия Данева
Членове: Цветелина Кънева
Катя Арабаджиева
при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело №
745 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение
№ 850 от 01.10.2013
г., постановено по нахд № 2179/2013 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
наказателно постановление № 7625 от 27.12.2011 г. на Началника на сектор ПП-КАТ
към ОД на МВР – Плевен, с което на Р.Х.П. ***, ЕГН **********, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.315 ал.1 т.1 от КЗ е наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.315 ал.1 предл.2 от КЗ затова, че
на 07.12.2011 г. около 18,15 часа в гр.Плевен до Автогара-Сторгозия, управлява
лек автомобил Форд Фиеста с рег.№ ЕНXXXXАТ, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Р.Х.П., който счита
същото за неправилно и необосновано.
Посочва, че то не съдържа мотиви относно наведените от него доводи, че при
съставянето на НП и АУАН са допуснати редица нарушения на процесуалните и
материални норми на закона. Сочи също, че разпоредбите на чл.42 ал.1 т.5 от
ЗАНН и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН установяват изискването и в АУАН и НП
изчерпателно да бъдат посочени нарушените законови разпоредби, което обуславя и
правно единство между цифровата квалификация на посочената в акта и тази в НП.
Посочва също, че визираните норми на закона, които се твърди, че са нарушени,
съдържат по няколко хипотези, а в конкретния случай не е извършено уточнение по
коя точно се налага санкцията. Счита, че фактическата обстановка не е напълно
изяснена, поради което наказващият орган е достигнал до неправилни изводи,
както и че съдът не е изследвал обстоятелството, че плащането на вноски на
застраховката „Гражданска отговорност” допуска толеранс от 15 дни, в който
застраховката важи независимо дали е платена или не. В заключение моли съда да
отмени решението с всички произтичащи от това последици.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. П.
с пълномощно на л.18 от делото на РС, който поддържа жалбата на заявените в нея
основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с
него НП.
Ответникът по касационната жалба Областна дирекция на
МВР – Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не ангажира становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че Акт
за установяване на административно нарушение №7625 е съставен на
07.12.2011г. от младши автоконтрольор при ПП –КАТ -
Плевен срещу Р.П. затова че последният на 07.12.2011г. около
18:15 часа в гр.Плевен, пл.”Иван Миндиликов” до Автогара-Сторгозия
управлява МПС лек автомобил “Форд Фиеста” с ДК№ ЕН XXXX АТ, няма сключен
действащ договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
валиден към момента на проверката, с което е нарушил чл.315 от КЗ.
Приел, че жалбоподателят е подписал акта без да изложи възражения, а според
изложеното в с.з., към момента на проверката е имал сключен
договор за Застраховка Гражданската отговорност на
разсрочено плащане, но е бил забравил да внесе поредната вноска, като още на следващия ден след проверката е платил
дължимата вноска и е занесъл документ, удостоверяващ това обстоятелство лично
на началника на ПП ОД на МВР - Плевен. Съдът , въз основа на показанията
на свидетеля И. М.
установил, че на посочената в акта
дата жалбоподателят е бил без
сключен Договор за застраховка гражданска отговорност. Съдът
кредитирал показанията на този свидетел като обективни, безпристрастни и
съответни на останалия доказателствен материал. На базата на събраните по
делото доказателства съдът счел, че с действията си жалбоподателят е осъществил
от субективна и обективна страна състава на административното нарушение по
чл.315, ал. 1 предл.2 от КЗ. Съдът изложил мотиви, че именно второто
предложение на чл. 315, ал. 1 от КЗ предвижда наказание за лице, което
управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. Според ПРС субект на отговорността по това предложение е
всяко физическо лице, което управлява МПС, независимо дали е
притежател на МПС или е само негов ползвател, т.е. изпълнителното деяние тук е
управление на МПС, за което няма сключена гражданска отговорност. Изложил
мотиви, че разликата между предложение 1 и предложение 2 на чл. 315, ал. 1 от
КЗ е, че наказанието по първото предложение се налага за това, че
лицето не е сключило задължителната застраховка „Гражданска отговорност”,
когато то има такова задължение, а наказанието по второто предложение се налага
за това, че лицето управлява МПС, за което не е сключена гражданска
отговорност. Съдът приел, че нарушението е извършено виновно от
жалбоподателя, тъй като дори и да се приеме, че то е осъществено при условията
на небрежност /жалбоподателят е плащал застраховка ГО на разсрочено плащане и е
забравил, че същата е изтекла/, то той обективно е бил длъжен и е могъл да знае
и изпълнява задълженията си като водач на МПС и да го управлява едва
след като се увери, че са налице всички изискуеми по закон документи за
това/, то тази небрежност, като елемент на непредпазливостта, представлява
форма на вина и ангажира административнонаказателната отговорност съгласно чл.
7 от ЗАНН. Съдът констатирал, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до опорочаване
на обжалваното НП и до нарушаване правото на защита на наказаното лице. На тези
основания потвърдил оспореното НП.
Касационната инстанция намира, че обжалваното решение
е неправилно и следва да бъде отменено, по следните съображения:
Нарушението е извършено и констатирано на 07.12.2011 год. На л.7 от делото на ПРС е приложена
комбинирана застрахователна полица №11
1008С, фабр. №030015 от 08.02.2011 год. за застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите и злополука, с начална дата 00,00 часа на 09.02.2011 год. и
край 24,00 часа на 08.02.2012 год., а на л.8 и 9 от делото на ПРС са приложени
квитанции за заплатени поредни вноски 2 и 3 , но няма приложени и представени
документи, удостоверяващи плащането на последната вноска, падежът на която
според застрахователната полица е настъпил на 08.11.2011 год. Съгласно
разпоредбата на чл.260 от КЗ, в случаите на разсрочено плащане разсрочените
вноски от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния
договор. При неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия
застрахователят може да прекрати договора по реда на чл. 202, ал. 2 , като се
прилага и ал. 4 на същия член. Разпоредбата на чл.202, ал.2 от КЗ, към която
препраща горната предвижда, че застрахователят може да упражни правата по ал. 1
не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено
предупреждение. Писменото предупреждение ще се смята връчено и когато в
застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от правата по
ал. 1 ще упражни след изтичането на 15-дневния срок от датата на падежа на
разсрочената вноска. В конкретната хипотеза е видно от приложената сметка серия
В №145461 на л.8 от делото на РС, че третата вноска е платена на 19 юли , като
няма данни от тази дата до датата на констатиране на нарушението -07.12.2011
год. да е извършено друго плащане, а такова е било дължимо на 08.11.2011 год.. В
конкретната хипотеза в приложената по делото комбинирана застрахователна полица
застрахователят не е посочил кое от правата ще упражни след изтичането на 15
дневния срок, поради което не може да се счете че договорът за застраховка е
прекратен. От друга страна неплащането на разсрочена вноска е основание
застрахователят, ако прецени, да прекрати
договора, но не води автоматично до неговото прекратяване. Аргумент в тази
насока е употребеното понятие „може да прекрати договора” в разпоредбата на
чл.260 КЗ. По делото не са приложени доказателства застрахователят да е изпратил
предупреждение, нито да е упражнил правото си за прекратяване, поради което не
може да се счете, че договорът е автоматично прекратен с неплащане на вноската. Ето защо касираното решение следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго, с което НП да се отмени на това
основание.
Другите възражения в касационната жалба са
неоснователни.
Действително, и както се твърди
в касационната жалба, в съставения акт за нарушение, като нарушена е описана
разпоредбата на чл.315 от КЗ, без да е конкретизирано коя алинея и предложение
от текста са нарушени. Описано е словесно в акта за нарушение обаче, че на
посочените място и дата П. е управлявал автомобил без сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на
проверката. Т.е. словесното описание на нарушението сочи недвусмислено и категорично на осъществен състав на второто
предложение на чл.315, ал.1 от КЗ, тъй като се касае за управление на МПС без
сключен и действащ договор за застраховка. В този смисъл не е нарушено правото
на защита на привлеченото лице, тъй като
няма данни по делото същото да не е разбрало какво административно
обвинение му е повдигнато, напротив - жалбоподателят и настоящ касатор е
твърдял , че е имал сключен валиден договор за застраховка „ГО”, в който е било
уговорено заплащане на застрахователните
премии на вноски. Направил е възражение в първоначалната жалба, че плащането на
вноски не променя действителността на същия. В подкрепа на тези твърдения са и
приложените по делото доказателства за заплатени застрахователни премии.
Следователно, касаторът на всеки етап от
производството е възразявал адекватно срещу повдигнатите обвинения, което сочи,
че е разбрал в какво нарушение е обвинен, поради което не е нарушено правото му
на защита. Ето защо, макар и да е налице
допуснато нарушение в акта за нарушение, същото не е съществено, защото не е
довело до ограничаване на правото
на защита на привлеченото лице да се
защитава и да представя доказателства в соя подкрепа. Следва да се има предвид,
че тази несъществена нередовност е поправена в издаденото НП, в съответствие с повелята на чл.53, ал.2
от ЗАНН.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 850 от 01.10.2013 г., постановено по
нахд № 2179/2013 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 7625 от
27.12.2011 г. на Началника на сектор ПП-КАТ към ОД на МВР – Плевен, с което на Р.Х.П.
***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.315 ал.1 т.1 от КЗ е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на
чл.315 ал.1 предл.2 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.